Бъдещо съжителство

  • 9 335
  • 84
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 2 516
Просто не го прави Simple Smile Може да не ти направи забележка, но няма да и хареса.
Аз в началото като се пренесох при приятеля ми, той живееше временно в къщата на техните, тях ги нямаше, но пак не съм пипала. То дори... желание нямах. Гледаш как хората са си подредили и направили всичко да им е удобно и ти изведнъж да разбъркваш. Представи си как ще се чувства жената, при положение че е хвърлила години да си направи удобно и приятно, а ти изведнъж почваш да нареждаш нови работи.
Вашите си вещи, вашите си мебели и вашият си ред - във ваша къща.

# 61
  • Мнения: 388
Сега съвсем леко отклонение от темата - а домът на съпругът не става ли в един момент и дом на жената, е вярно не нейн роден, но все пак..

# 62
  • Мнения: 15 206
По скоро за мен въпросът е дали ново дошлата снаха е домакинята в дома ,при жива свекърва?
Не знам дали разбираш какво искам да кажа newsm78

# 63
  • Мнения: 388
Да разбрах  Simple Smile

# 64
  • Мнения: 843
Аз мисля,че зависи и от двете жени и по-скоро от техните характери.Аз не живея със свекърва си,но често ходим в тяхната къща.Никога не сме се погледнали лошо и не сме си разменили лоши думи точно заради домакинството.Винаги решаваме двете какво ще се сготви,какъв десерт ще направим.И естествено готвим заедно,а ако има тя друга работа аз се заемам с него.

# 65
  • Мнения: 1 462
Сега съвсем леко отклонение от темата - а домът на съпругът не става ли в един момент и дом на жената, е вярно не нейн роден, но все пак..

  само от хората , които живеят зависи тази работа... и по-скоро от дамите обитателки  Twisted Evil
Аз лично , 9 години живея с моя възлюбен, като се е налагало да живеем у тях , заедно с майка му , живели сме и само двете в  продължение на месец.... Живели сме и тримата заедно...Никога не съм чувствала  в къщата им "у дома си". Ама хич даже!

# 66
  • София
  • Мнения: 2 516
Нормално е. И тук да не седне някой да плюе "зависи от свекървата". Колкото и да е готина и свястна, не мисля че ще й е приятно да дойде нова  жена в къщата и да започне да пренарежда нещата, които тя е подреждала и градила с години.
На мен поне няма да ми е приятно, ако това се случи.
А пък и от страната на снаха, въобще не ми е било комфортно да се разполагам и не съм го и правила. Друго си е да знаеш, че на дадено място има само твои неща и ти си господарката на къщата.
Когато обаче обстоятелствата налагат живеете с родителите на мъжа (или жената) не знам как стои въпросът. Някои се сработват, други не.

# 67
  • До морето :)
  • Мнения: 328
Според мен, ако толкова държиш, направете някакъв ремонт на вашата стая, където ще спите вие. Другите не ги пипай. А друг вариант е да предложиш след време (не веднага) на кандидат свекърва ти, да смените пердетата, с някакви които ви харесват и на двете, а ти да поемеш разходите. Зависи какви са ви взаимоотношенията де.
С бившия ми приятел живеехме при неговите родители. В нашата стая си правехме ремонт без да питаме никой, но в другите не пипах. Влизах само да чистя там.  Grinning

# 68
  • Мнения: 15 206
Споделям,това което е писала Лечето-Буболечето.Първите промени във вашата стая.Другото може и да почака за неопределено време,ако въобще дочака.

# 69
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Квартирата, апартамента чуствам като свой дом за сега  Peace абсурдно ми се вижда дома на родителите на моя  да го приема като мой дом  Mr. Green както и обратното мъжа ми дома на нашите  Laughing


# 70
  • Мнения: 191



Искам да подчертая / за да ене оставяне с грешно впечатление/ нямам предвид като начало кой-знае какви кардинални промени и реформи, имам предвид като млади хора да си обзаведем по свой вкус, лека и приятна промяна, а времето ще си покаже, естествено като начало всичко да бъде приятно и хубавичко. Peace

Стягайте  багажите  и дим да  ви няма   - на квартира . Там вече  си направете  като  аз начало  приятно и хубавичко . Да сте си  само  двамата , иначе  нямате  големи шансове . Честно  и  откровено  ти го казман.  Ние  с моя ММ  като решихме  да  създаваме семейство    си намерихме квартира  и  се  нанесохме в нея . Категорично   не желаех да  живея с неговите родители ,  той ме подкрепи. Сега  така  говоря  и на  нашите деца  , че млади и стари  на едно място  не  бива да живеят. Това  е ключа към  щастието . Мое мнение .

# 71
  • София
  • Мнения: 2 516
Факт!!!
Но много родители, повечето от по-старите поколения, не могат да го разберат това. Или го разбират, но не си го празнават, както правят моите от време на мреме.
На мен ми става много мъчно сега понякога, като гледам че на родителите им още им е трудно да свикнат, че се отделих. Някой път, в определени ситуации, просто виждам, че не са приели факта и няма и да го приемат. Цял живот те са живяли с баба ми и дядо ми, имаше период, в който живеехме три поколения, и следователно те смятат напълно нормално две семейства да живеят заедно и да си помагат.
Аз обаче изведнъж имах нужда да се грижа сама за себе си, да стана по-самостоятелна, да имам повече свобода и т.н. и не мога да им обясня предимствата и нуждите на това да се отделиш от родителите си. Особено, когато имаш мъж и тепърва градите ново домакинство. Да искаш да се отделиш, да разчиташ на себе си, да си готвиш сам, да обзаведеш свой дом, макар и на квартира някой път. Беше много трудно да приемат обяснението ми на въпроса "Защо човек, който има апартамент в София, иска да се отдели от него и да живее на квартира." И няма как да се отговори, без да се наранят малко родителите.
И според мен две поколения след един определен момент не трябва да живеят заедно. Най-вече заради това, че всеки иска да гради нещо ново за себе си. Възрастните винаги ще се грижат за по-младите и ще им готвят и чистят и ще им дават акъли. И така младите никога няма да пораснат и да станат самостоятелни.

# 72
  • Мнения: 1 462
Тъй , тъй ...
изобщо нямат място под един покрив две поколения... а отрочето като си намери и половинка,
за мен лично няма оправдание на тоя свят за съжителство с мама и тате... smile3521
 само опъване на нерви и премълчани истини.....
допускам вариант, в който всички са емоционално интелигентни  хора, които няма да  се впечатляват
особено от  натрапеното присъствие....  ала все си мисля, че и този вариант ще е до време  newsm78


  Майката на моето гадже е човек, лишен от всякакви  хобита и забавления извън семейството си-това я прави
силно досадна към нас, обсебваща ежедневието ни и (според мен) много нетърпима...а аз съм се превръщала ежеминутно (ама наистина) в психолог, който непрестанно слуша едни и същи оплакванки....
Все си мисля , че ако чете повече книги, нещата няма да стоят  по този начин...ама то си е друга тема.. Rolling Eyes
 Подкрепям мнението, че сериозна част от жените на  нейната възраст в Бг са именно така привързани към
домочадието си.....
Е,кажете ми , как се живее непрекъснато с такъв човек?!?!?!

РоЗи, браво на тебе! Хубаво е да се отърсиш от навика на родителите си и да си намериш сама пътя....
а и те със сигурност така се гордеят повече с теб!  bouquet

Последна редакция: вт, 04 дек 2012, 02:24 от Serendipity*

# 73
  • Мнения: 10 666
Моето мнение е, че е нормално жена, която цял живот е била изцяло посветена на децата си, да се почувства "изоставена" и "неразбрана", когато те пораснат и искат да живеят самостоятелно. Такива жени губят ориентира си и нормално да се превърнат в мрънкащи и досадни лелки, защото по този начин опитват отново да привлекат вниманието на детето си към себе си.

На мен ми е жал за тях, защото никакви съвети за намиране на хоби, странични ангажименти не вършат работа - човек трудно променя навиците си.

# 74
  • Мнения: 1
За съжаление никак. С ММ живеем у техните родители. Дори не ми каза че ще избира нова спалня. Отивам и тя е факт, мебели разместени в къщата. Дори едни чинии, посуда....заедно да изберем не избрахме - не иска. Лошо, гадно но факт....
Смятам че двамата трябва да изберът всичко заедно, да има хубави запомнящи се моменти около общото избиране на съдове, завивки, мебели....заедност да има, да правят планове....
Да в къщата има пердета, избирани от майка му, стари купи и др., избирани от неговото семейство преди и др. например, но нищо мое, нищо което сме избрали заедно....Не е важно че има и че какво ще живея с тази неща докато се скъсат, счупят 10, 20 г. .... а да се изберът заедно да се поновят, но.... всичко е до човека....
Ако живеят в ничие жилище още по хубаво, или поне да е само тяхно ако е на родителите им.

Общи условия

Активация на акаунт