Въпрос относно първи клас

Дъщеря ми ще бъде в първи клас тази година. Знае да чете, но не съм полагала някакви усилия целенасочено. Сама изявяваше желание - първо буквичките, после етикети, табели, и след това книжки. Може да смята до 10 и пише печатни буквите. За мен , по-важно е да се адаптира към новата среда и другарчета, към новите госпожи и самия учебен процес. Ненаучена няма да остане

Децата се учат да четат, пишат и смятат по-сложни задачки в училище. Това е ролята на училището и учителите.
Просто вторите се адаптират към тенденцията родителите да са обучавали децата си вкъщи. Затова и започват твърде скоро с по-сложните неща-като 99% от класа ти знае да чете и да пише, правите по-сложни упражнения.
Изключението вече е нормализирано и от това страдат децата, които не са имали естествен интерес преди 1 клас и/или родителите им не са имали време да ги карат да пишат и четат.
По времето, когато ние бяхме деца, бяха изключения тези, които четяха преди първи клас-научени от някоя баба със свободно време или покрай кака/батко. Аз не знаех да чета, "прерисувах" само букви от книжки. Научих се много бързо в първи клас. Сестра ми се научи с баба ми от вестници.
В момента се чувстваме притиснати, заради това, че повече родители полагат усилия да обучават децата си...от там и нашето дете да не изостава и да не му е трудно.
А единствената подготовка, от която реално детето има нужда е психическата, емоционална...развитие на фината моторика и на търпението, умението да изпълнява задачи. Всъщност това са големите трудности-да влязат в новото ежедневие, да изтърпяват часове наред на чина, да се справят с новите познанства и отношения, с уроците, които трябва да се научават. Добре е да са се научили да "изпускат парата" по нормален, градивен начин. Да отработват напрежението, да не ги тресат нервите. Много деца имат проблем главно с това. По-хрисимите и адаптивните се справят. Другите са обявявани за проблемни.

Спокойна сте, защото Вашето дете може да чете, даже повече от "някоя дума". По-голямата част от класа ще са на това ниво, единици, които няма да могат да прочетат дума на срички. Ненаучени няма, но когато нивото на дете е колкото на средното, то се чувства добре. Когато нивото на дете е по-слабо от средното, то се чувства неуверено.
   Въпрос вече какво е нивото на класа - ако масово не могат да прочетат кратка дума - ок, но ако масово четат ? В този клас разбирам, голяма част четат. Г-жите имат в клас по 25-30 деца, ако попадне на добър професионалист - ок, но иначе ? Пак ще се научи, но ще е от слабо справящите и няма да се чувства добре.

Това все едно аз съм го писала.
Нашата госпожа на срещата каза категорично лятото да не натискаме децата да учат, ако не искат сами. Каза още, че предпочита тя да си ги ограмоти. Това малко ме притеснява, защото моето е ограмотено по свое лично желание и не е от най-спокойните деца. Ако й доскучае, започва едно въртене, мрънкане, което естествено в училище не се толерира. Ако има проблем, според мен ще е този. В ДГ подсказваше на децата. Обясних, че в училище е по-строго и трябва да мълчи и мирува. Ще я видим тази работа.

Аз бих ви поздравила за това, че отделяте време и усилия да се занимавате целенасочено с детето ви. Точно по този начин то ще се научи на концетрация, да е спокойно и уверено в себе си и ще му се отдаде по-лесно адаптацията на новото място.

Имайте предвид, че децата учат с много повтаряне и на подскоци - нещо което им е трудно и неразбираемо днес, след два дни им се отдава с лекота. Освен това всяко дете учи по различен начин - важното е вие да откриете начина за вашето дете.

В началото с моето дете играехме да разпознава пъравия и последния звук на думите, после играехме на верига - първия казва дума, следващия играч казва дума, започваща с последния звук на думата, казана от предишния играч; избирахме си буква и измисляхме възможно най-много думи с нея (така продължавахме по цял ден), как изглеждат и се изписват буквите - като вървим и ги посочваме по номерата на колите, по табели.

За да може да срича, според мен трябва да разпознава бързо и безпогрешно всички букви от азбуката.

След това написах срички с една съгласна и всички гласни - започва се от м и н
ма - мъ - мо - му - ме - ми = ам - ъм - ом - ум - ем - им
И ги повтаряхме - за да може да свърже изписването с изговаренето. Като напреднахме с няколко съгласни, след това започнах да пиша прости думи, от две прости срички: маса, каса, пола,  и т. н. След това пак от две срички, но от рода на топка, батко, татко и т.н. - усложнявате.

Моето дете беше в предучилищна група в училище. Много бързо свикна с режима и се адаптира бързо. Според мен голяма заслуга за това имаше факта, че се бяхме занимавали с нея. И не е задължително да е само с четене и смятане. Ако децата могат да се обслужват сами, помагат според възможностите си в домакинството и са свикнали, че имат задължения, които трябва да свършат, въпреки че не са им много забавни, тогава не биха имали проблем с новото начало. Имаше деца, които бяха много по-напред с материала и по български и по математика. Тя се подтискаше, че не може да прави звуковия анализ на всички думи, които даваше госпожата, а някои бяха много трудни според мен (защото имаше деца, които могат да се справят) и тя сама пожела да работим в къщи, за да напредне по-бързо. Сега срича много добре. Текст по-дълъг от няколко изречения още й е трудно да чете. Има желание и размах да пише цели изречения, често с грешки, но аз я насърчавам и само обяснявам грешките и начина по който да си ги проверява.

Да, защото има родители, които нямат търпение докато се занимават с децата и при някои деца с нетърпеливи родители се получава от типа негативно отношение към ученето. Така г-жата трябва да работи не от нулата с него, а от -

Честно да кажа - не съм спокойна. Първо, защото на моето дете може да му стане скучно, което не е ок относно концентрация и дисциплина, макар и да е кротко и слушащо дете. Факт е, че у дома са едни, а в друга среда се появяват неподозирани черти на характера. Второ, защото може усвоявайки тези неща, да не е по правилния начин. Лично аз бях доста изумена когато по-голямото ми дете решаваше задачи по математика в трети клас и решена задача, с верен отговор,  се оказа грешна поради разминавания с начина по който госпожата е обяснила и показала в час. Та , да...знае някакви неща, но не мисля че педагога, ако е такъв наистина, ще остави едно дете при затруднение.

Възможно е, да. Но и знаещо и незнаещо детето винаги може да има проблем с дисциплината в клас, колкото и да е кротко удома. Ще има да наблегне на ръкописни букви, краснопис и правопис - няма да скучае. Не мисля, че има грешен начин на смятане до 10 или грешно знаене на букви и обединяването им в срички...

Успешен ден!

 

Неща според мен са двустранни. От една страна е добре детето да има определени знания и умения, защото по мои наблюдения госпожите определят темпото на преподаване спрямо напредналите или бързо схващащите. От друга страна определени знания получени по различна методика може да окажат влияние върху процеса на обучение и детето да загуби или мотивация или интерес.
Мен като цяло ме притеснява колко бързо малката ще разбира нещата и ще ги научава, а не че има липсващи знания. Понеже като се препуска през материала, остават дупки. А и това дистанционно обучение от сега ме стресира, как ще се оправим, ако трябва аз да съм учителя.

Ооо да, това дистанционно обучение ще ме побърка тази година. Ако има такова  - баткото ще бъде седми клас и го чакат матури, а сестра му - първи. Чисто физически няма как да се клонирам в две стаи и да обърна внимание адекватно. За препускане през материала - това ми е ясно че ще се случи. Изтеклата учебна година е пример за това. Сега наваксваме пропуснатото, за да надграждаме с новото, а не да дълбаем дупки.

Ако има онлайн обучение, което да е повече от 10 дни, нещата ще се изпуснат много сериозно.

О, това дистанционно обучение всички ни стресира. Със сигурност ще има и от него. Дано да е по-късно. Например след нова година. И да е само за кратко.

Това , което се говори напоследък е че децата ще започнат училище както си трябва,  в карантина и дистанционно обучение ще се изолират само контактни или болни дечица. На нашата първа родителска среща ни загатнаха че е хубаво да помислим за устройства у дома.

Най притеснителното е, че първолаците още не знаят какво е училище и как се учи. Нямат навиците на ученици. Буквално първи клас е прехода между училище и градината. Ако се стигне до дълги периоди на дистанционно обучение, не виждам как ще се случи този преход.

Аз мисля,че програмата за предучилищна група в училище и в детската градина би трябвало да е еднаква.
Защо тогава се получава така,че тези които са били ПГ в училище  научават  азбуката,могат поне да  сричат ,да пишат и да смятат ....
В училище се научават,не вкъщи.
А в детската градина в повечето случаи-не.
За частните градини не мога да кажа.
И не е проблема в амбициозните родители,които  учат децата вкъщи.Защото тези нещата би трябвало в градината да ги научат.

И после тръгвайки в първи клас децата не повтарят материала ,който са учили в предучилищна,а преговарят и надграждат.