Въпрос относно първи клас

Предостатъчно знае, не напъвайте за повече.

Притеснявам се,гледам някои майки пращат на госпожите снимки как децата им пишат думички и имам чувството,че детето ми е изостанало като не знае да пише..

Детето ви трябва да се научи да изписва думите правилно. Оставете това да се изработи в училише.
Натегачи винаги е имало и ще има.
Не случайно ще ходи на училише, няма да прескача класове.

Благодаря за мнението права сте..За мен е много важно да знае и да пише правилно български..На мен ми беше трудно в първи клас и се опитвам да и спестя това,но май май..

Неслучайно има учебна програма и всичко това се изучава в училище.
Достатъчно е това, което описвате. Моят син започна първи клас, като изобщо не можеше да чете. В края му сам искаше книги от по 100+ страници. Сега е за 3 клас и чете книги по 300-400 стр.

Дъщеря ми ходеше в предучилищна група в училище и там се научи да чете,да пише -цифрите до 20 и елементарни думи,да смята-до 10.Правеха звукови модели...
Геометричните фигури-кое е кръг,квадрат,правоъгълник,триъгълник.
Изрязваха с ножица,правеха апликации,оцветяваха.

Да,имаше и деца,които не можеха да четат и пишат в началото.
Но до края на 1 клас всички се научиха.
За четенето и писането трябват повече упражнения.

Вие слагате каруцата пред коня, както се казва. Няма как да се научи да пише, преди да се е научила да чете. А не може да чете преди да осъзнае какво е звук и какво буква. Има си етапи и неспазването им излишно обърква и затормозява детето.
Ако искате да ѝ помогнете, научете а да разпознава с кой звук започва дадена дума, с кой завършва. Да може да определя броя на звуковете в думата(започва се 3-4 звукови думи). Това като усвои, четенето ще се случи лесно. Относно писането, първо трябва да се научи да пише ченгелчета, после букви и чак след това думи.
П.с. за информация моето дете също ще е първокласник. Смята добре, но не може да чете, нито да пише (букви и думи). Със звуковете се справя.

Valian1 писането и се отдава,въобще не се затрудни да пише буквички,а тях ги почнахме още когато беше на 5г..Знае азбуката и знае как се пишат букви..Ама като и кажа: Как се пише буквичката Л примерно и зацикля или и покажа буквата Е и я питам коя беше тази буква и голямо мислене пада..

Има си време и последователност за научаване на различни неща. Не е нужно на 5 г. да чете романи, нито да смята до 100. /примерно казвам, не за вас конкретно/
Това, че има свръхамбициозни родители, чиито деца тръгват научени, винаги го е имало. Не е ясно кое е по-добре. Може би златната среда - детето да е усвоило нещата от ПГ + още малко занимания вкъщи с книги от рода на Крокотак.

Хюлия,ако детето свързва с нещо буквата,ще я запомни по-лесно.
Например
Е-като Елен
З-като Заек
Х-като Хюлия
К -като Катя

https://superigrachki.bg/obrazovatelen-durven-puzel-azbuka
https://inapublishing.com/knizhka/uchebni-karti-azbuka-za-nachinaeshti/
Много хубави игри, а има и още много подобни.

-veni- Да така пробвахме като види буквата К знае,че на баща и името започва с нея за нейното и моето име също знае..Някои ги знае как се пишат и изговарят,но са малко: А,Б,Г,Д,К,Х,Л,Т и З..това са..

Valian1 Благодаря за линковете,ще направим някое друго упражнение и ще я оставя да си почине.Няма да я закачам докато не почне на училище живот и здраве...

Така или иначе се занимавайте с детето. Синът ми можеше да пише печатно и четеше. Края на октомври месец започнаха с диктовка в училище. Синът ми можеше да пише печатно, но се затрудняваше ръкописно, но навакса с ежедневно диктовки вкъщи по 2-3 изречения. Децата, които изоставаха в началото , изоставаха и в края на годината от средното ниво на класа. Зависи от госпожата и от изискванията на училището. При познати хлапета от различни училища също към края  на октомври започват с диктовки по половин страница ръкописно, в други училища не беше така. Не насилвайте, но нека всеки ден преписва по едно изречение, щом сте почнали ръкописно, още по-добре.

В класа на сина ми, тези, които изоставаха в началото на учебната година, изоставаха и в края. Моят съвет - занимавайте се всеки ден по малко, но без истерия

Малкият ми син научи буквите така:
Пиша му печатно думи от 3-4 букви. Искам от него да ги прочете. Знае азбуката наизуст като стихче/песничка.  Ползва написана азбука, когато не се сети за буква, започва по азбуката - а, б,в,г,д... докато не намери буквата. По две ги формира в сричка, после прибавя другата.

Не оставяйте на училище. Не знаете на каква учителка ще попаднете.

Романи не, но добре е да може да прочита дума на срички. Ако съвсем не умее, ще й е много трудно още повече да изписва думи ръкописно.

Дъщеря ми ще бъде в първи клас тази година. Знае да чете, но не съм полагала някакви усилия целенасочено. Сама изявяваше желание - първо буквичките, после етикети, табели, и след това книжки. Може да смята до 10 и пише печатни буквите. За мен , по-важно е да се адаптира към новата среда и другарчета, към новите госпожи и самия учебен процес. Ненаучена няма да остане

Децата се учат да четат, пишат и смятат по-сложни задачки в училище. Това е ролята на училището и учителите.
Просто вторите се адаптират към тенденцията родителите да са обучавали децата си вкъщи. Затова и започват твърде скоро с по-сложните неща-като 99% от класа ти знае да чете и да пише, правите по-сложни упражнения.
Изключението вече е нормализирано и от това страдат децата, които не са имали естествен интерес преди 1 клас и/или родителите им не са имали време да ги карат да пишат и четат.
По времето, когато ние бяхме деца, бяха изключения тези, които четяха преди първи клас-научени от някоя баба със свободно време или покрай кака/батко. Аз не знаех да чета, "прерисувах" само букви от книжки. Научих се много бързо в първи клас. Сестра ми се научи с баба ми от вестници.
В момента се чувстваме притиснати, заради това, че повече родители полагат усилия да обучават децата си...от там и нашето дете да не изостава и да не му е трудно.
А единствената подготовка, от която реално детето има нужда е психическата, емоционална...развитие на фината моторика и на търпението, умението да изпълнява задачи. Всъщност това са големите трудности-да влязат в новото ежедневие, да изтърпяват часове наред на чина, да се справят с новите познанства и отношения, с уроците, които трябва да се научават. Добре е да са се научили да "изпускат парата" по нормален, градивен начин. Да отработват напрежението, да не ги тресат нервите. Много деца имат проблем главно с това. По-хрисимите и адаптивните се справят. Другите са обявявани за проблемни.

Спокойна сте, защото Вашето дете може да чете, даже повече от "някоя дума". По-голямата част от класа ще са на това ниво, единици, които няма да могат да прочетат дума на срички. Ненаучени няма, но когато нивото на дете е колкото на средното, то се чувства добре. Когато нивото на дете е по-слабо от средното, то се чувства неуверено.
   Въпрос вече какво е нивото на класа - ако масово не могат да прочетат кратка дума - ок, но ако масово четат ? В този клас разбирам, голяма част четат. Г-жите имат в клас по 25-30 деца, ако попадне на добър професионалист - ок, но иначе ? Пак ще се научи, но ще е от слабо справящите и няма да се чувства добре.

Това все едно аз съм го писала.
Нашата госпожа на срещата каза категорично лятото да не натискаме децата да учат, ако не искат сами. Каза още, че предпочита тя да си ги ограмоти. Това малко ме притеснява, защото моето е ограмотено по свое лично желание и не е от най-спокойните деца. Ако й доскучае, започва едно въртене, мрънкане, което естествено в училище не се толерира. Ако има проблем, според мен ще е този. В ДГ подсказваше на децата. Обясних, че в училище е по-строго и трябва да мълчи и мирува. Ще я видим тази работа.

Аз бих ви поздравила за това, че отделяте време и усилия да се занимавате целенасочено с детето ви. Точно по този начин то ще се научи на концетрация, да е спокойно и уверено в себе си и ще му се отдаде по-лесно адаптацията на новото място.

Имайте предвид, че децата учат с много повтаряне и на подскоци - нещо което им е трудно и неразбираемо днес, след два дни им се отдава с лекота. Освен това всяко дете учи по различен начин - важното е вие да откриете начина за вашето дете.

В началото с моето дете играехме да разпознава пъравия и последния звук на думите, после играехме на верига - първия казва дума, следващия играч казва дума, започваща с последния звук на думата, казана от предишния играч; избирахме си буква и измисляхме възможно най-много думи с нея (така продължавахме по цял ден), как изглеждат и се изписват буквите - като вървим и ги посочваме по номерата на колите, по табели.

За да може да срича, според мен трябва да разпознава бързо и безпогрешно всички букви от азбуката.

След това написах срички с една съгласна и всички гласни - започва се от м и н
ма - мъ - мо - му - ме - ми = ам - ъм - ом - ум - ем - им
И ги повтаряхме - за да може да свърже изписването с изговаренето. Като напреднахме с няколко съгласни, след това започнах да пиша прости думи, от две прости срички: маса, каса, пола,  и т. н. След това пак от две срички, но от рода на топка, батко, татко и т.н. - усложнявате.

Моето дете беше в предучилищна група в училище. Много бързо свикна с режима и се адаптира бързо. Според мен голяма заслуга за това имаше факта, че се бяхме занимавали с нея. И не е задължително да е само с четене и смятане. Ако децата могат да се обслужват сами, помагат според възможностите си в домакинството и са свикнали, че имат задължения, които трябва да свършат, въпреки че не са им много забавни, тогава не биха имали проблем с новото начало. Имаше деца, които бяха много по-напред с материала и по български и по математика. Тя се подтискаше, че не може да прави звуковия анализ на всички думи, които даваше госпожата, а някои бяха много трудни според мен (защото имаше деца, които могат да се справят) и тя сама пожела да работим в къщи, за да напредне по-бързо. Сега срича много добре. Текст по-дълъг от няколко изречения още й е трудно да чете. Има желание и размах да пише цели изречения, често с грешки, но аз я насърчавам и само обяснявам грешките и начина по който да си ги проверява.

Да, защото има родители, които нямат търпение докато се занимават с децата и при някои деца с нетърпеливи родители се получава от типа негативно отношение към ученето. Така г-жата трябва да работи не от нулата с него, а от -

Честно да кажа - не съм спокойна. Първо, защото на моето дете може да му стане скучно, което не е ок относно концентрация и дисциплина, макар и да е кротко и слушащо дете. Факт е, че у дома са едни, а в друга среда се появяват неподозирани черти на характера. Второ, защото може усвоявайки тези неща, да не е по правилния начин. Лично аз бях доста изумена когато по-голямото ми дете решаваше задачи по математика в трети клас и решена задача, с верен отговор,  се оказа грешна поради разминавания с начина по който госпожата е обяснила и показала в час. Та , да...знае някакви неща, но не мисля че педагога, ако е такъв наистина, ще остави едно дете при затруднение.

Възможно е, да. Но и знаещо и незнаещо детето винаги може да има проблем с дисциплината в клас, колкото и да е кротко удома. Ще има да наблегне на ръкописни букви, краснопис и правопис - няма да скучае. Не мисля, че има грешен начин на смятане до 10 или грешно знаене на букви и обединяването им в срички...

Успешен ден!

 

Неща според мен са двустранни. От една страна е добре детето да има определени знания и умения, защото по мои наблюдения госпожите определят темпото на преподаване спрямо напредналите или бързо схващащите. От друга страна определени знания получени по различна методика може да окажат влияние върху процеса на обучение и детето да загуби или мотивация или интерес.
Мен като цяло ме притеснява колко бързо малката ще разбира нещата и ще ги научава, а не че има липсващи знания. Понеже като се препуска през материала, остават дупки. А и това дистанционно обучение от сега ме стресира, как ще се оправим, ако трябва аз да съм учителя.

Ооо да, това дистанционно обучение ще ме побърка тази година. Ако има такова  - баткото ще бъде седми клас и го чакат матури, а сестра му - първи. Чисто физически няма как да се клонирам в две стаи и да обърна внимание адекватно. За препускане през материала - това ми е ясно че ще се случи. Изтеклата учебна година е пример за това. Сега наваксваме пропуснатото, за да надграждаме с новото, а не да дълбаем дупки.

Ако има онлайн обучение, което да е повече от 10 дни, нещата ще се изпуснат много сериозно.

О, това дистанционно обучение всички ни стресира. Със сигурност ще има и от него. Дано да е по-късно. Например след нова година. И да е само за кратко.

Това , което се говори напоследък е че децата ще започнат училище както си трябва,  в карантина и дистанционно обучение ще се изолират само контактни или болни дечица. На нашата първа родителска среща ни загатнаха че е хубаво да помислим за устройства у дома.

Най притеснителното е, че първолаците още не знаят какво е училище и как се учи. Нямат навиците на ученици. Буквално първи клас е прехода между училище и градината. Ако се стигне до дълги периоди на дистанционно обучение, не виждам как ще се случи този преход.

Аз мисля,че програмата за предучилищна група в училище и в детската градина би трябвало да е еднаква.
Защо тогава се получава така,че тези които са били ПГ в училище  научават  азбуката,могат поне да  сричат ,да пишат и да смятат ....
В училище се научават,не вкъщи.
А в детската градина в повечето случаи-не.
За частните градини не мога да кажа.
И не е проблема в амбициозните родители,които  учат децата вкъщи.Защото тези нещата би трябвало в градината да ги научат.

И после тръгвайки в първи клас децата не повтарят материала ,който са учили в предучилищна,а преговарят и надграждат.

Моите преки наблюдения са,че първи клас се е превърнал едва ли не в състезание кой е по-по най ,борба за надмощие и вижте ме колко съм напред с материала,всичко знам и мога,а ти знаеш толкова малко ,как е възможно?!

Лошото,е че на госпожата такива знаещи й идват дюшеш и й се явяват "дърпащите" класа ,а другите завалийчета какво чули,разбрали,отработили,наваксали и понаучили си е техен проблем,никога,ама никога не се изравняват с намаханите и отракани знаещи и можещи....Онези стават любимци на госпожата ,с които деца е работено ,които учат и напред материала,които нямат нужда от допълнителни разяснения,внимание или чиста загуба на време казано с две думи според госпожата....

За съжаление това е положението,така е било и така ще бъде,тежко и горко на тези деца,които нямат баби,дядовци и обучаващи майки и бащи на разположение ,които не са започнали да ги готвят от 4г ...

Такава е програмата в предучилищната в училище.
И децата се научават там.
Няма нужда баба и дядо да ги учат вкъщи.
Това е работа на госпожата в детската градина.

Ако учеха едно и също в градината и в училище,нямаше да има такива проблеми.
Щом програмата е еднаква,би трябвало и нивото да е еднакво.

А не трябва да е така. Децата са различни и се развиват с различно темпо. И ако има такива госпожи - то проблема е в тях, а не в децата.

Мисля, че беше в друга тема, една майка се оплакваше, че тяхната госпожа имала изискване в началото на първи клас да четат гладко, понеже са в "елитната" паралелка.
Не е редно децата да са научени преди първи клас да четат гладко или да пишат ръкописно. Има си методика, по-която се преподава и, ако не се спази, може да бъдат нанесени вреди. Неслучайно има професия начален учител, която се изучава 5 години. Това е все едно да отида при адвокат /примерно/ и да му разяснявам законите.
Хубаво е човек да се занимава с детето си но в рамките на подходящия за него материал.
И все пак всеки си решава за детето си......

И аз от това се изумявам. Направиха ПУК - 2 години. В тези 2 години се дъвчат едни и същи неща. Групите са задължителни така, че всички учат едно и също. В първа подготвителна група детето ми беше в ЧДГ. В края на годината цялата група сричаше. Някой си и четяха.
Втора подготвителна група беше в ЧУ...в края на годината всички четяха. Едно единствено дете изоставаше с темпа на четене , но четеше.
Никога не съм учила целенасочено с детето.
В първи клас повтаряха материала които са учили в ПУК и надграждаха , учеха се на самостоятелност и пишеха ръкописно за разлика от ПУК.

Според мен режимът в ПГ в училище и детската градина е различен и от тук идват разликите. Освен това в детската градина групите са по 30 деца, а в училище - 22. На всичкото отгоре в нашата група имаше много деца от следващия набор. Тъй като продължих да си контактувам с Г-жата от ДГ, тя казваше, че е много трудно да ги организира всичките, и работеше само с децата, които проявяваха интерес, което не е много добре.
Отделно имаше много голяма разлика от това, което се работеше с децата през дистанционното обучение - при нас в училище имаше ежедневно задачи, които си вървяха по материала. Казаха, че е най-важното да се запазят навиците за концентрация, които са придобили от началото на учебната година. В ДГ въобще не беше така.

Голямото ми дете си беше до 4та група в ДГ и след това не е имал никакъв проблем с училищния материал. Единствено му беше трудно да прави диктовки и преписва текстове, не защото не знаеше да пише, а му беше много времеемко и съответно скучно.

Иначе за разликата в качеството на обучение между отделните училища, дори отделните класове в едно училище, въпреки че са по-една програма е просто фрапатна.

Не мъчете децата от рано има време. Моята дъщеря не искаше да учи азбуката и да чете, а с математиката се справяш силна ѝ беше. Когато започна първи клас тя беше една от първите които се научиха да четат глатко. Сега е по-голяма и чете по-хубаво от децата, които ги смятат за по умни и важни.

Според психолози са нужни 3 основни умения за успех в живота - общителност, решителност и креативност. Не мисля, че това е застъпено в учебните програми на МОН. Така, че не се тревожете - децата трябва да бъдат преди всичко деца и да имат детство.

Точно тези качества мисля, че им ги смачкват в училище, не само не ги развиват.

При дъщеря ми ги смачкаха още в детската градина. Чакам училището с притаен дъх.

Здравейте, имате ли информация дали в първи клас всеки ден си носят раниците или само в петък си ги взимат? А може би за всяко училище е различно?

ОставИ го детето на спокойствие да играе - остава му по-малко от месец до тръгване на училище. Нали затова тръгва, за да се научи да чете и да пише. В момента всичко това го правиш от страх детето да не е изостанало, а така като чета, нещата са си ок.
Писането минава през четенето.

Така направих,но днес и казах,че трябва да купим вече,някои неща за у-ще,че не остана много и тя сама изяви желание да решаваме задачки..И така направи няколко,упражнения..И тръгна да си играе навън...Благодаря

Различно е за всяко училище доколкото знам.

Аз много харесвам системата Монтесори, която развива детето с уважение към личноста му и практически занимания от най-ранна детска възраст. Но е голям проблем, че в България няма читави Монтесори детски градини и да не кажа никакви Монтесори сертифицирани преподаватели и училища, регулации за включване на елементи от системата в програмите на МОН. А и да има, то цените ще са фантастични.. Заниманията вкъщи не са достатъчни - трябва да има адаптирана среда, където големите подпомагат малките.

Проблема е, че процъфтяват разни измислени градини, лицеи, колежи и университети, защото държавата е абдикирала от функцията си да възпитава едни интелигентни и възпитани млади хора, а всичко останало е обърнато на бизнес или произвол. Има проблем - има бизнес.. Интересно само къде отиват парите на данъкоплатеца?!? Завършил съм Педагогика, но отвратен от системата и унизителното заплащане навремето си потърсих друга работа. От потока, много малко колеги станаха учители, а още по-малко са добрите.

Българското образование има нужда от страхотни реформи насочени към практическото обучение и връзката с бизнеса, мотивиране на преподавателите с добри заплати и ранно пенсиониране, подобряване на материалната база, развитие на т.нар. "софт скилс", креативността и предприемачество у децата, насърчаване на извън-класните дейности като средство за адаптация и допълване на образователния процес, поглед към професиите на бъдещето и т.н. и т.н. За какво им е на децата да зубрят някакви дати например?!?

Но трябва да сме реалисти. Обратно на темата - и ние имахме родителски притеснения дали детето е подготвено и ще се справя в 1-ви клас и няма да го тормозят в училище. Но в един момент решихме, че тези тревоги са напълно излишни и спряхме да го натискаме да учи азбуката и да решава задачи. Както се казва - всяко нещо с времето си. А и не се смятаме за успели след години учене. За мен далеч по-важни са игрите, спорта, помагане в домакинството, разходки навън, срещи с други деца и хора, добра храна и почивка и т.н.

В градината директорката ни обработи със "знаете какво е положението в държавата ни и ако искате децата ви да играят с нови играчки, да се хранят добре.., то настоятелството събира..". Същото е и в училище, но ни го казаха по-деликатно - предложиха ни платена занималня, извънкласни дейности и с радост платихме, за да са доволни учителите и да обгрижват децата с необходимото внимание. А иначе ни казаха да не се тревожим - тяхна работа е да ги научат да пишат и четат правилно (имат достатъчно време, а кой не се е научил)?

"Често в училище средата ни изгражда грешни представи за това какво всъщност означава да си интелигентен. Знаенето на уроците и изкарването на добри оценки е важно, но невинаги е показател за това какви умствени способности има едно дете. Някои от най-великите умове на планетата са били лоши ученици, което доказва, че доброто представяне в училище се оказва субективен фактор за бъдещото развитие на едно дете." реф. https://www.vesti.bg/na-uchilishte/7-znaka-che-ste-po-umni-otkol … -smiatate-6099486

Да,зависи от условията в училището.
В нашето училище има метални шкафове в коридора .Такива има в много училища в нашия град,но не във всички.
Всяко дете си има шкаф,който се заключва.
Има 3 ключа-1 в госпожата,1 в детето,1 в родителя.
В този шкаф стоят раницата,физическото,връхната дреха на детето.
В стаята също има шкафове.
Всяко дете си има шкафче.Не се заключват.
Там стоят всички учебници.Вкъщи ползваме онлайн ученбиците.
Учебните тетрадки също.
Рисуване,пеене,учебниците по допълнителните предмети-компютърно моделиране,предприемачество.

И така раницата не е тежка.

За няколко години в това училище никога не се е случвало да искат пари от нас родителите за някакви ремонти или за консумативи.
Въпреки,че ремонти се правят всяко лято.И във всяка стая има мивка и сапун.

Мисля,че това зависи от директора на училището.Явно нашата е оправна.

При нас шкафчетата са в стаята, която се заключва вечер и е само за класа.

Прочетох някъде, че преди няколко години са отпуснали пари за да се снабдят всички с индивидуални шкафчета за децата. Би било чудесно да е така, не си представям ежедневно разнасяне на пълната раница. Мен и празна ми се струва трудно да се носи.

Тези изказвания с амбициозните родители са изключително ограничени. Децата са различни. Както на едно са му интересни колички и камиончета и си умира да ги разглобява, друго пък е постоянно навън, катери се, пада и става и не се спира, трето обича животни, четвърто е страхотен футболист и т.н., така и някои деца са по-любознателни от малки и им харесва да научават разни неща. Аз съм се научила да чета на малко над 4 год., без който и да е да се занимава с мен, просто сме имали вкъщи буквар с картинки, който ми е бил несравнимо по-интересен от останалите играчки. Дъщеря ми също, без да я учим специално, се научи да чете на 5 год. На 6 вече сама разчиташе надписи на латиница. Искала е да и измислям задачи, за да решава, забавляваше се с всякакви логически задачи и ребуси. Преди първи клас можеше да събира и изважда двуцифрени числа и знаеше таблицата до 5. Можеше спокойно да тръгне направо във втори клас, но за съжаление системата ни е такава. И да, скучно и беше, но какъв избор имаме? Помагайки и поощрявайки я в това, което ѝ харесва да прави, и давам храна за ума и ѝ помагам да се развива и да е удовлетворена от себе си, а не да се доказвам пред някого като родител.
Интересно, защо, когато дете прояви талант в някой спорт, родителите веднага го записват на допълнителни занимания, почва да ходи по състезания и се радват на успехите му, но когато дете прояви любознателност към учение, се почва, че родителите го тормозили, че му отнемали детството, че били много амбициозни и прочие простотии в този дух.
Иначе, да, за всичко си има време и всяко дете е индивидуално, няма смисъл, когато детето няма никакъв интерес, да се опитва да му се налива нещо по-рано, отколкото ще му е необходимо. Нещата ще се случат от само себе си, когато му дойде времето. Но при всички случаи родителят трябва да е ангажиран и да помага, ако се налага, както и да следи, дали детето няма някакви обективни обучителни затруднения.

Не е съвсем така. Никой не твърди, че не трябва да се занимавате с детето в областта на интересите му. Но, когато ученето и успехите станат единствената водеща цел, то смисълът се губи.
Виждала съм амбициозни родители, на които им се казва, че детето им не е добро в дадената сфера, но те настояват то да се занимава с това, на всичкото отгоре всеки ден.
Виждала съм и как майка влачи детето си към училището, за да се яви на състезание.

Има много родители със свръх амбиции. Не говорим само за учене, а също и за спорт, изкуство.....

Сигурно има и такива. Аз говоря за общия случай, в който се слага знак за равенство между дете, което чете в първи клас, и амбициозни родители. Масово се разсъждава така.

Аз лично не съм учила моето дете да чете преди първи клас. Да, знаеше буквите от детската градина и там, каквото ги учеха, но не четеше. Нито е липса на амбиция, нито пък незаинтересованост. Умишлено не го учих, понеже смятам, че си има начин и ред, по който това да се случи. Същото и с ръкописните букви.
Научените деца обикновено не са го направили сами. Баби, майки.... И колкото и да са научени, към края на първи клас повечето се изравняват.
Това е мое мнение.

Аз не виждам нищо лошо в това родител да се занимава с детето си,да го насочи,да го научи на нещо,да създаде интерес към нещо..
Да,на 5-7 години са деца.
Но точно на тази възраст децата са любознателни,попиват лесно информацията и точно тогава е момента да им се създадат някои полезни навици.
Ако детето има създадени навици,първи клас не се усеща.
Първи-четвърти клас е важен период,защото това е основата.
Хубаво е детето да разбере ,че за да постигне нещо,трябва да положи някакви усилия и че всеки в този живот си има някакви задължения.
При добра организация остава време и за забавления.
Но забавленията са след като си свърши задълженията.

И аз познавам хора,които си водят децата на състезания въпреки,че децата не искат.
В единия случай детето имаше способности ,но не беше уверено в себе си и се страхуваше.
Обаче постигна доста висок резултат и доби самочувствие.
Вторият път само се записа.
Понякога родителя трябва да побутне малко детето...

Амбициозни родители?
Аз не познавам родител,който да не е амбициозен.
Не съм чула някой да каже,че му е все едно дали детето му ще остане с 8 клас образование или ще учи в колеж.

Няма лошо. И аз съм амбициозна - държа домашните да са написани, уроците научени. От материала за съответния ден. Не изпреварвам времето и материала, който трябва да се усвои. Тук говорим за свръх амбициозни. Няма да давам пример дори от тази тема....или съседна беше?!?..., че да не почувстват обидени някои хора.

Малко се отклонихме от темата, но личнто ми мнение е, че думата амбициозен може да се тълкува различно според заряда, който се влага в нея. От една страна са родителите, които имат амбици/желание да се занимават с развитието на децата си и стимулират интересите на детето в различни области без да оказват натиск, ако детето не проявява интерес. От другата страна са родителите с т.нар. болни амбиции детето на всяка цена да постигне успех в дадена област. Те достигат до крайности в натиска си върху детето, което дори може да доведе до обратен ефект и да отблъсне детето от ученето и/или спорта.

Имаме си традиционно българско монтесори и едно време му се казваше да работиш с възрастните това, което ти поръчат. И ходене на село му казваха, и вършене на някакви задачи по помощ на по-възастните членове на семейството. Обаче сега все повече родители предпочитат да платят и да изпратят детето някой друг да го учи на "монтесори", вместо да се заемат. Досадно им е, не искат, нямат време, не им е интересно. После защо детето не може това, не може онова, пък го записваме на монтесори. Някак международно им звучи.

И амбициозни не искат да бъдат много родители, предпочитат всичко да е би хепи.  А децата не могат да се концентрират, защото нямат грам дисциплина, а нямат дисциплина, защото никой не иска вкъщи да ги учи на постоянство. Докато ревне, и вече всичко му е в ръцете. Като каже "не ми е интересно", и веднага се намира някой да се прави на маймуна. А "скучно ми е" е все по-често срещаният проблем.

Абсолютно съм съгласна с Andariel.

Мен друго ме притеснява. Напоследък все повече се говори за вредата от електромагнитния смог. Трябва ли да има базови станции на телеком оператори в близост до училища и рутери за безжичен интернет в училище? Организма на малките деца не е добре развит и те нямат естествената устойчивост на възрастен човек към ЕМП. Едно на ръка, че затъпяват от телефоните и таблетите от 2-3 годишни..

Едно едно видео и повод за размисъл:

И аз съм съгласна с Андариел.Смятам,че дисциплината е много важна и  то  не само в училище.

Мами, да ви питам вие как планувате храната. Нали има само обяд и май някакъв плод. Аз се чудя какво да пращам, да не е много, но пък и гладно не мога да го оставя детето.

Съмнявам се дълбоко електромагнитният смог да оказва влияние върху способностите на децата да се концентрират, да са постоянни и т.н. Със сигурност има смог от незаинтересованост или мнима заинтересованост от страна на възрастните да научат децата вкъщи на някакви полезни неща. Самите възрастни бутат в ръцете на бебетата си разни устройства и после възторжено коментират "още не може да ходи, а вече може да си пусне филмче! Децата не ги намират тези устройства самички, а им ги дават, за да си осигурят спокойствие.

 Аз пращам в чанта за храна. Слагам сандвич, плод или десерт, сокче, шише с вода.

Отделно се храни на стол на обяд и имат безплатна закуска, която не винаги е добра.

Ами всъщност има и това е изследвано, много преди да се появят първите телефони. Който има време и му е интересно може да гледа видеото на професор Марков. Съветвам да се забърза на 1.5. Първото му интервю е изтрито и в момента е изрязано, но ми даде ясна представа. Както се грижим за храната, така би трябвало да ни интересува каква среда обитават децата. Там се говори и за телефоните и вредата им върху детския организъм.

Професор Марков е един от меценатите на българската и световна наука в сферата на влиянието на електромагнитните полета върху биологичните организми. Атомен физик, биофизик, радиобиолог и магнитобиолог, професор Марков има издадени 23 книги на тема електромагнитни полета, почетен гражданин е на 3 държави и още през 2001 година заявява на един международен форум, че електромагнитната радиация е геноцид спрямо децата ни.

Книгата „Мобилни комуникации и обществено здраве”  дава отговори на всички тези въпроси. И те категорично са против тази технология.

Аз съм на малко по-различно мнение за телефони, таблети и компютри. Те са част от този век и в бъдеще ще се ползват може би все повече. Смятам че са вредни за малки деца под 4 г. След това мисля, че до известна степен е добре да се използват. Да, трябва да има контрол, но не и пълна забрана. Смятам, че понякога нещата,които се научават онлайн са полезни, но това е моето лично мнение.
Иначе по темата, синът ми ще е в първи клас тази година. Може да пише част от буквите ръкописно, смята много добре, тъй като е ходил на ментална аритметика, но и като цяло му се отдава математиката с лекота, за сега. Опитах се да наблегна на писането и финната моторика особено в последната година, тъй като там не се справя много добре и не исках да му се струпа накуп твърде много, това би го демотивирало.

Стана ми интересно за менталната аритметика. Бихте ли разказали повече какви знания и умения развива у децата в действителност. Биха ли били полезни те при решаване на задачи тип състезателна математика.

И ние ще сме в първи клас. От много места чувам информация, че от 10.10 минават всички онлайн! Нещо да сте чули вие?

Лили11 Миналата седмица ни викаха на род.среща.Не ни споменаха нищо за дистанционно обучение.За сега децата ще посещават училище.

И ние бяхме на родителска среща, няколко майки споменаха, че от 10.10 се почва онлайн, едната е учителка в 39-то, а другата в детска градина.