Въпрос относно първи клас

Да,зависи от условията в училището.
В нашето училище има метални шкафове в коридора .Такива има в много училища в нашия град,но не във всички.
Всяко дете си има шкаф,който се заключва.
Има 3 ключа-1 в госпожата,1 в детето,1 в родителя.
В този шкаф стоят раницата,физическото,връхната дреха на детето.
В стаята също има шкафове.
Всяко дете си има шкафче.Не се заключват.
Там стоят всички учебници.Вкъщи ползваме онлайн ученбиците.
Учебните тетрадки също.
Рисуване,пеене,учебниците по допълнителните предмети-компютърно моделиране,предприемачество.

И така раницата не е тежка.

За няколко години в това училище никога не се е случвало да искат пари от нас родителите за някакви ремонти или за консумативи.
Въпреки,че ремонти се правят всяко лято.И във всяка стая има мивка и сапун.

Мисля,че това зависи от директора на училището.Явно нашата е оправна.

При нас шкафчетата са в стаята, която се заключва вечер и е само за класа.

Прочетох някъде, че преди няколко години са отпуснали пари за да се снабдят всички с индивидуални шкафчета за децата. Би било чудесно да е така, не си представям ежедневно разнасяне на пълната раница. Мен и празна ми се струва трудно да се носи.

Тези изказвания с амбициозните родители са изключително ограничени. Децата са различни. Както на едно са му интересни колички и камиончета и си умира да ги разглобява, друго пък е постоянно навън, катери се, пада и става и не се спира, трето обича животни, четвърто е страхотен футболист и т.н., така и някои деца са по-любознателни от малки и им харесва да научават разни неща. Аз съм се научила да чета на малко над 4 год., без който и да е да се занимава с мен, просто сме имали вкъщи буквар с картинки, който ми е бил несравнимо по-интересен от останалите играчки. Дъщеря ми също, без да я учим специално, се научи да чете на 5 год. На 6 вече сама разчиташе надписи на латиница. Искала е да и измислям задачи, за да решава, забавляваше се с всякакви логически задачи и ребуси. Преди първи клас можеше да събира и изважда двуцифрени числа и знаеше таблицата до 5. Можеше спокойно да тръгне направо във втори клас, но за съжаление системата ни е такава. И да, скучно и беше, но какъв избор имаме? Помагайки и поощрявайки я в това, което ѝ харесва да прави, и давам храна за ума и ѝ помагам да се развива и да е удовлетворена от себе си, а не да се доказвам пред някого като родител.
Интересно, защо, когато дете прояви талант в някой спорт, родителите веднага го записват на допълнителни занимания, почва да ходи по състезания и се радват на успехите му, но когато дете прояви любознателност към учение, се почва, че родителите го тормозили, че му отнемали детството, че били много амбициозни и прочие простотии в този дух.
Иначе, да, за всичко си има време и всяко дете е индивидуално, няма смисъл, когато детето няма никакъв интерес, да се опитва да му се налива нещо по-рано, отколкото ще му е необходимо. Нещата ще се случат от само себе си, когато му дойде времето. Но при всички случаи родителят трябва да е ангажиран и да помага, ако се налага, както и да следи, дали детето няма някакви обективни обучителни затруднения.

Не е съвсем така. Никой не твърди, че не трябва да се занимавате с детето в областта на интересите му. Но, когато ученето и успехите станат единствената водеща цел, то смисълът се губи.
Виждала съм амбициозни родители, на които им се казва, че детето им не е добро в дадената сфера, но те настояват то да се занимава с това, на всичкото отгоре всеки ден.
Виждала съм и как майка влачи детето си към училището, за да се яви на състезание.

Има много родители със свръх амбиции. Не говорим само за учене, а също и за спорт, изкуство.....

Сигурно има и такива. Аз говоря за общия случай, в който се слага знак за равенство между дете, което чете в първи клас, и амбициозни родители. Масово се разсъждава така.

Аз лично не съм учила моето дете да чете преди първи клас. Да, знаеше буквите от детската градина и там, каквото ги учеха, но не четеше. Нито е липса на амбиция, нито пък незаинтересованост. Умишлено не го учих, понеже смятам, че си има начин и ред, по който това да се случи. Същото и с ръкописните букви.
Научените деца обикновено не са го направили сами. Баби, майки.... И колкото и да са научени, към края на първи клас повечето се изравняват.
Това е мое мнение.

Аз не виждам нищо лошо в това родител да се занимава с детето си,да го насочи,да го научи на нещо,да създаде интерес към нещо..
Да,на 5-7 години са деца.
Но точно на тази възраст децата са любознателни,попиват лесно информацията и точно тогава е момента да им се създадат някои полезни навици.
Ако детето има създадени навици,първи клас не се усеща.
Първи-четвърти клас е важен период,защото това е основата.
Хубаво е детето да разбере ,че за да постигне нещо,трябва да положи някакви усилия и че всеки в този живот си има някакви задължения.
При добра организация остава време и за забавления.
Но забавленията са след като си свърши задълженията.

И аз познавам хора,които си водят децата на състезания въпреки,че децата не искат.
В единия случай детето имаше способности ,но не беше уверено в себе си и се страхуваше.
Обаче постигна доста висок резултат и доби самочувствие.
Вторият път само се записа.
Понякога родителя трябва да побутне малко детето...

Амбициозни родители?
Аз не познавам родител,който да не е амбициозен.
Не съм чула някой да каже,че му е все едно дали детето му ще остане с 8 клас образование или ще учи в колеж.

Няма лошо. И аз съм амбициозна - държа домашните да са написани, уроците научени. От материала за съответния ден. Не изпреварвам времето и материала, който трябва да се усвои. Тук говорим за свръх амбициозни. Няма да давам пример дори от тази тема....или съседна беше?!?..., че да не почувстват обидени някои хора.

Малко се отклонихме от темата, но личнто ми мнение е, че думата амбициозен може да се тълкува различно според заряда, който се влага в нея. От една страна са родителите, които имат амбици/желание да се занимават с развитието на децата си и стимулират интересите на детето в различни области без да оказват натиск, ако детето не проявява интерес. От другата страна са родителите с т.нар. болни амбиции детето на всяка цена да постигне успех в дадена област. Те достигат до крайности в натиска си върху детето, което дори може да доведе до обратен ефект и да отблъсне детето от ученето и/или спорта.

Имаме си традиционно българско монтесори и едно време му се казваше да работиш с възрастните това, което ти поръчат. И ходене на село му казваха, и вършене на някакви задачи по помощ на по-възастните членове на семейството. Обаче сега все повече родители предпочитат да платят и да изпратят детето някой друг да го учи на "монтесори", вместо да се заемат. Досадно им е, не искат, нямат време, не им е интересно. После защо детето не може това, не може онова, пък го записваме на монтесори. Някак международно им звучи.

И амбициозни не искат да бъдат много родители, предпочитат всичко да е би хепи.  А децата не могат да се концентрират, защото нямат грам дисциплина, а нямат дисциплина, защото никой не иска вкъщи да ги учи на постоянство. Докато ревне, и вече всичко му е в ръцете. Като каже "не ми е интересно", и веднага се намира някой да се прави на маймуна. А "скучно ми е" е все по-често срещаният проблем.

Абсолютно съм съгласна с Andariel.

Мен друго ме притеснява. Напоследък все повече се говори за вредата от електромагнитния смог. Трябва ли да има базови станции на телеком оператори в близост до училища и рутери за безжичен интернет в училище? Организма на малките деца не е добре развит и те нямат естествената устойчивост на възрастен човек към ЕМП. Едно на ръка, че затъпяват от телефоните и таблетите от 2-3 годишни..

Едно едно видео и повод за размисъл:

И аз съм съгласна с Андариел.Смятам,че дисциплината е много важна и  то  не само в училище.

Мами, да ви питам вие как планувате храната. Нали има само обяд и май някакъв плод. Аз се чудя какво да пращам, да не е много, но пък и гладно не мога да го оставя детето.