Споделете 2.1

ееее, Мърморанке, какви кутии  не мога да повярвам, верно страхотни!! искам и аз!

за Sakri: порових ти в публикациите, занимание долно и недостойно  , за да видя какво те е разстроило.. Не видях да си писала в последните 3 страници, но правУписА ти много ми допадна    (да си Пратчетов фен, случайно? моля те, бъди  )

Айде, и аз споделям.. истинската любов на живота ми, малкият ми пикалник, сладкият ми дракон, нежният ми маймунек (на аватара съм го кръстила помпозно "тигърът"  ) е много, много болен. Бъбречна недостатъчност 

Дано да се оправи.
Аз споделям че ми е тъжно но ще се справя. Когато нещата стигнат до ръба и не искам да се боря вече за една загубена кауза, навика не е оправдание. Той ме наранява много, и винаги когато може. Несъзнателно, но това не намалява болката. Не мога да съм с човек, който едва ли не ме третира като собственост, следи ме из форумите кога съм в нета и кога не съм, и след това ми вдига скандали за това. Не мога да допусна аз, която се имам за умен човек, да се подлагам на това в името на една гола любов. Преди да е станало късно за това, ще взема решение. Всъщност вече съм го взела. Няма да го бъде. Говорили сме стотици пъти и всичко е както винаги е било, не е мръднал на милиметър с отношението си а на мен ми се реве от това. Ако иска да се държи с приятелката си като с втора ръка човек, да си намери кукла. Аз няма да съм кукла повече. Тъжно ми е, плаче ми се но няма да плача. Той направи своя избор, отказвайки да се промени. Аз направих своя, отказвайки да приема. Давам му последен шанс. Само няколко часа, в които да си помисли хубаво дали знача нещо за него и дали има смисъл да се опита да се промени. Аз такъв повече няма да го търпя.

Стига пък ти...не е долно и недостойно занимание да се ровиш в нечии публикации. И аз бих го направила с някои потребители, но нямам такова време за съжаление.

Вярно е, че имам сериозен проблем, с който трябва да се справя, но не съм разстроена...напротив.Подготвих отвсякъде мощния си валяк с отровни шипове и само го показАх на врагО и изръмжах на първа скорост. Сега го чЕкам да се освести...ако не ми изпълни условията и не клекне - минавам през него, а след мен е тежката артилерия.

Съжалявам, но и до първата страница да ме изчетеш няма да се удовлетвориш за причината  , която ме направи шофьор и на валяк.

А за Пратчет...долно и недостойно оправдание /този път аз  /, но нямам време и мислите си да прочета вече.Но съм фен и нищо да не съм чела от Пратчет само защото съм фен на близките ми, които са с лични впечатления и ми разказват цветно.

Мърморанке, Това, което разказваш, ми е страшно познато - все едно говориш за мен преди 3 години. Не искам да навлизам в подробности, защото нещата бяха точно такива, каквито ги описваш. Аз също отказах да приема такава "връзка" и минах през всички начини за вразумяване - от разговори, през плач, до истерии, но резултат нямаше. От мен се очакваше просто да свикна. Когато се почувствах крайно изхабена и унизена, осъзнах че е невъзможно да продължа. Дадох срок, в който партньорът ми да преосмисли отношението си към мен. Е, тактиката проработи - получих безкрай извинения и обещания, че нещата ще се променят. И дадох последен шанс, но малко след това се отказах. За мен мъж, който се решава на промяна само защото се чувства застрашен, не заслужава доверие. Промяната трябва да дойде защото си осъзнал, че човекът до теб е нещастен и заслужава друго отношение, а не защото се страхуваш, че ще бъдеш изоставен. Според мен такъв човек в момента, в който почувства позициите си по-сигурни, ще стане отново същият тиранин, какъвто е бил и преди. Не искам да те обезкуражавам, Мърморанке, но след този шанс може би трябва да бъдеш двойно по-внимателна, защото и да получиш обещания, не се знае колко дълго ще бъдат спазвани. Но при вас поне все още я има любовта - дано това се окаже достатъчно силен мотив за изчистване на отношенията ви!
Мърморанке, много ти се радвам, че си толкова умна и достатъчно държиш на себе си, за да не се поддаваш на инерцията и да се изгубиш в нещо обречено! Пожелавам ти нещата да се развият в най-благоприятната за теб посока - ти го заслужаваш! Отново  и    за теб!

Мърморанке, не очаквай от този мъж промяна. Не зная от колко време си с него - месеци или години...но ако през това време е бил такъв едва ли за няколко часа ще се превърне вдруг човек.Спасявай се навреме.Това е моето мнение.

Две години и половина. Не е бил такъв, все е имало проблем от тоя тип, но никога както сега.. Свикнахме една година да живеем заедно и сега като не сме непрекъснато заедно само се дразним, той се сърди, аз се сърдя, той поставя условия за мен да се променя, да променя навиците си за един ден, а аз не мога... Такива неща... Мерси за подкреката, наистина.

Мърморанке, не знам какво да ти кажа Само се надявам да се оправят нещата и ти пожелавам да бъдеш щастлива и много силна

връщам се от ветеринар, то не бе мяукане, то не бе грак и ръмжене.. ноктаци яко Как ще издържи още минимум 5 вливания, не ми е ясно..


Мърморанке, благодаря за загрижеността към Лъчезар А иначе... Sakri го е казала перфектно - за строително-ремонтните дейности  Валяк, и то с шипове, готино!

Ама много ме изкефи това: ”Господи, колко съм щастлива че съм си аз и че изглеждам както си изглеждам и се държа както си се държа и изобщо колко се обичам и колко съм прекрасна... ” Само така! Сложи си го за подпис 

Бубон, моля те, не се газирай, т.е. - ако дълго си трупала гняв и той излезе наведнъж, ще те гледат ей така:  и пак няма да е добре.. (това - личен опит). Та... со кротце, со благо, се постарай да наложиш своето, и да се научиш да казваш ”не”.

Още неща исках да пиша, но сега искам малко да се образУвам що е туй анурия....
До утре на всички, и 

Мърморанице, предполагам, че ти е трудно в момента, но най-важното е да сигурна какво точно искаш и очакваш и да бъдеш достатъчно смела да сложиш край на връзката ви, ако не го намираш там.
Преди време понесох бая страдания заради това, че отказвах да приема, че нещата между мен и гаджето ми са умрели и няма надежда. В мига, в който си го признах, бях свободна.
Успех и кураж, каквото и да се случва

Цяло лято чакам този ден, когато малката ми госпожичка тръгва на училище и накрая какво? Не ме пускат от работата.Сега гледам снимките и направо ми се реве...

Споделям, че ми писна да се сблъсквам с бездушни държавни чиновници, с некомпетентна държавна и местна администрация. Писна ми да не ми обръщат внимание, понеже съм без "връзки".

Писна ми да плащам данъци на държава, която се държи с мен, като с нищожество

Споделям , че днес имах един наистина чудесен празник! Всички мои деца , които днес бяха първолаци , а и някои от втори клас , след празника в училище , дойдоха да ме видят- едни такива пораснали и горди в официалните си дрешки и с едни сияйни очички...Много съм горда с тях!А сега у нас е като цветарски магазин         

ЩАСТЛИВА СЪМ! УЖАСНО МНОГО СЪМ ЩАСТЛИВА!

Една от най-близките ми приятелки, мой най-близък и обичан човек си има дъщеричка! А аз съм най-щастливият човек!!!

Честито ти, Естер!

Мерси, аз така се радвам, все едно се случва на мен... 
А на теб, горе главата относно тези проблеми със Стефан, моето мнение е, че трябва да се правят жертви и компромиси, но не всяка цена, а ако усещащ, че цената е непосилна за теб - просто не я плащай!!!