Търся съвет от жени, които са се страхували да имат деца

  • 7 998
  • 119
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 7 980
Може би, просто понякога хората те карат да си мислиш, че това в най-магичното розово нещо на света и ако не ти харесва или не се справяш, значи си абсолютен провал. Също ми е леко притеснено, че мъжете понякога много се променят, когато станат бащи.
Розови са единствено дрешките, ако бебето е момиченце. Не е розово - не спиш, изглеждаш като оксиженист, дразни те всеки шум, служиш за биберон на бебето, таласъмясваш по цяла нощ. Около 7-8 месец на бебето започваш да виждаш светлина в тунела, докато то не започне да щъка, да ближе плочките в коридора, да се черпи с храната на кучето и да се съдира от рев, ако посмееш да отидеш до тоалетната.
Но това е отрязък от време, събуждаш се с идеята и още един ден да мине, докато не стигнеш до заветната възраст от 3-4 години, когато насреща си имаш личност, която говори, разсмива те, има мнение, настроения и започваш да уважаваш човека отсреща. Защото се е случило именно това - очовечило се е.
А преценката за бащата трябва да се прави преди детето. И най-малката пробойна в отношенията в този период се превръща като дупка от айсберг за кораба.

# 16
  • Мнения: X
Откакто се помня изпитвам панически ужас от раждане и бременност. При мен даже си е и физическа погнуса, не мога да си представя нещо да расте и мърда в мен, за мен тялото ми е най-важното нещо на света и искам да остане такова каквото е било на 16 примерно, без болести, без промени. Чувала съм ужасяващи неща от познати и колежки, как се разместват костите на таза, колко разкъсвания са имали, как им е опадала косата. Всъщност не разбирам как може да се приема за нормално да забременееш, според мен трябва добра подготовка и физическа и психическа,а бременността е трудност и мъчение, което жените изтрайват, за да създадат дете. Разбирам да искаш деца и да обичаш деца, но как може някой да го кефи самата бременност? Поне жените, които познавам втори път не биха родили, никой не ми е обяснявал лицемерно колко е прекрасно и т.н. Може би понеже съм
още млада и никога не съм имала физически проблем или операция, нито промени в тялото ми и затова ме ужасява мисълта за тези неща. По-възрастни хора ми казват, че след 30-35 ще си променя мнението, но не знам. За мен дете означава липса на свобода, да не мога да пътувам когато и където си искам, да не мога да правя каквото си искам. А най-хубавото нещо в този живот за мен е да пътувам и опознавам различни страни, хора и култури, светът е толкова интересен и необятен. Бих осиновила, ако някога поискам дете. Иначе за самото отглеждане притеснения не съм имала, там се нагаждаш според ситуация и ресурси. Лично за себе си не смятам, че дете ще ме обогати с каквото и да било, ще бъде единствено бреме. Обожавам животът си и досега не съм искала да го променям и обременявам с допълнителни отговорности. Не смятам, че децата са гаранция, че няма да остарееш сам и прочие бабини деветини. Още повече,че сегашните деца масово ще се изнесат в чужбина, както децата на бабите, които живеят сами по селата и ги нападат циганите. Помисли дали наистина искаш деца или е само обществен натиск.

# 17
  • Мнения: 1 172
Имам чувството, че нещата от времето на моята младост до днес толкова са се променили,че живея на друга планета. Родих на 23, бях студентка, нямахме собствено жилище, пари, кола.До 9-тия месецтърчах по изпити, нямаше видеозони, да не говорим за памперси и каквото още се сетиш. Малкия го гледахме и ние и бабите и колегите. Екзистенциални въпроси не съм си задавала никога, съмнения съм нямала.На 28 родих още един син. Отгледахме ги в най-голямата мизерия на прехода. Сега единият е успешен бизнесмен, а другият -адвокат.Имам 38 годишен брак, успешна кариера и всичко вървеше някак естествено. Днес помагам и в отглеждането на едногодишен внук.Ако за толкова естествени неща , при условията , които имате днес за гледане на деца, се задават подобни въпроси ...

Последна редакция: пн, 21 сеп 2020, 20:59 от Enisa60

# 18
  • Мнения: X
Аз не отговарям на условието да имам дете, да уточня. Тези неща, които ги описваш, и мен ме тревожат, но най-много ме тревожи да се окаже, че мъжът до мен не става.
На мен ми направи впечатление как описващ мъжа си като човек, за когото едва ли не детето го носи щъркелът. Не искам да те вкарвам във филма имаш кофти мъж, бягай с 300, но дали страховете ти не идват от това, че ти липсва подкрепата му? Щото да не се лъжем, за лошо отношение лесно поставяш чужди хора на мястото им, но със своите е много трудно.

# 19
  • Мнения: 914
Виж, ако всички майки, които пишат тук са искрени, ще се откажеш на секундата да имаш дете. След като толкова се замисляш, не съм сигурна, че изобщо искаш деца. Може да си вземеш котка. Кучетата са много шумни. А децата са егоистчета и много, много шумни.Laughing
 Сега сериозно, ако размислиш, просто трябва да приемеш, че вече няма да си на първо място и то за дълъг период от време - някъде към 20 години.
Непонятно ми е защо отношението на хората към бременните те плаши (нямам такива наблюдения), но отношението към децата и техните майки е по-зле.  Майката трябва да е супер-дупер герой, който хем има дете, работи, а на всичкото отгоре изглежда повече от перфектно. Относно детето, първо е ревящо бебе, после тръшкащо се двугодишно , което си е една ходеща, тиктакаща бомба. За тийн периода дори не ми се пише. Но всичко зависи най-вече от това, какво дете ще ти се падне.

# 20
  • Бургас
  • Мнения: 3 559
Зряла жена съм и усещам, че искам деца, но толкова много неща ме плашат и отблъскват.
Мисля, че трябва да се поработи върху тревожността въобще, а не само тревожността по отношение на...Толкова много изречения започващи с "плаши ме", скоро не бях чела...

# 21
  • София
  • Мнения: 1 250
Аз съм от тези със страховете. Този пост все едно съм го писала аз 😁 Беше ми крайно неприятно да ме разпитват и да ми дават акъли, еле пък да ми се пипа корема. Мъжът ми само ме успокояваше, че няма страшно, все едно той ще го ражда и неговия корем ще се пръсне... Но  явно и двамата не си давате сметка, че и бащата става съпричастен от бременността, защото е принуден да изтърпи всички хормони, желания, нежелания, истерии, драми и ридания 😁 А аз бях що годе без някакви значителни желания и изблици или поне така си мислех до първата година след раждането. След това ми се успокоиха хормоните и мозъкът ми постепенно започна да регенерира 😁 Та така разбрах, че всички ги пере хормонът! Не се притеснявай за възпитанието - всички бъркаме. В стремежа си да не допуснем едни грешки, допускаме други... Никой не се ражда родител и не знае какво да го прави това дете и какво да му говори. Страх те е как ще го опазиш, съветвам те да го научиш само да се пази и да го подготвиш за света, защото не можеш да го опазиш от всичко (независимо физически или психически травми). Страх те е, че няма да издържиш и ще превъртиш... Уви, много пъти ще превърташ... Ще те изкарва извън релси, ще говориш като изтъркана грамофонна плоча, то ще си прави каквото си знае... Ще се чувстваш провалена като родител, ще се питаш защо си си го причинила... Но си заслужава. Като се замислиш, че това малко нещо е създадено от вас и като видиш как става човек и започва да говори, ходи, смее и разбираш, че не си се объркала ❤️ Не чакай 100% подходящ момент, защото такъв няма! Винаги ще има едно ,, ако,,, така че не губи време, а скачай в дълбокото. Аз съм мама на почти 4 годишна красива ламя 😍 Сега имам същите терзания и за второ...

# 22
  • София
  • Мнения: 24 839
Пак казвам, не е негативно отношението. Просто наблюдението ми е, че някои хора, дали от нямане какво да кажат, дали от доброжелателност, ежедневно дуднят на бременната как изглежда (сякаш не знае), какво и колко да яде, защо да яде, какво да внимава, какво да прави, какво ще й бъде детето ако я сърби лявата буза на дупето и т.н... аз и сега не обичам хората да ми встъпват в личното пространство по този начин и знам, че и тогава няма да ми харесва, особено ако съм много крива Simple Smile))))

С другото съм съгласна. Успешно раждане!

Всъщност, ти просто не искаш деца.
Не изпитваш нужда, а отчиташ, че биологичния ти часовник цъка и трябва да родиш.
Мъжът ти, явно е с нормалната нагласа да има дете, иска го и затова не се чуди какви пречки да си създаде.

Защото, всичките ти притеснения от намесата на този и онзи, са само извинения, за да не си признаеш очевидното.
Не знам на колко години си и колко време си омъжена, но комай е добре да бъдеш откровена с мъжа си и да си потърсиш някой с твоята настройка.

# 23
  • Мнения: 624
Е, хайде сега! Вие я изкарахте параноичка.  Няма по-нормално нещо от това да се тревожиш ще се справиш ли!
А детето не е играчка, не е и куче!
Страховете са много и всички основателни. От това дали ще родиш и отгледаш здраво дете до това какъв човек ще отгледаш.

# 24
  • Мнения: 1 625
Нормално е да те притесняват тези неща. И аз дълго време не исках дете, сега, когато вече съм бременна съвсем откачам. Панирам се от мисълта, че това човече, на което се радвам как рита в мен, все някога ще трябва да излезне. И точно тогава започва трудното.
Но, когато забременях беше осъзнато, самата аз го исках и продължавам да го искам. Знам, че това в момента е само период, които ще мине. Другото е, че знам че ММ ще е до мен и ще се подкрепяме взаимно. Усещам го много дълбоко в себе си, че той ще се грижи наравно с мен.

Съвсем отговорно, има жени, които не желаят деца. Това е нормално, нито е срамно, нито някой има право да ти налага по един или друг начин неговата гледна точка. Все повече двойки решават, че не желаят деца. Ако в това има неразбирателство между теб и партньора ти, може би е време за един много сериозен разговор. Но първо изясни за себе си дали наистина не искаш и няма да искаш деца. Ако смяташ, че е така, по-добре остави партньора си да потърси друг човек. Това е едно от решенията в живота, където компромис няма. Там трябва само честност към другият. Защото нито той може да те принуди на сила да имаш дете, нито ти имаш право да му отнемаш възможността да има.
Ако в това има разногласия, само си губите времето.
Отново казвам, това е в случай, че си убедена на 100%, че дете никога няма да искаш.
Аз бях от хората, които преди 5 години щяха да се закълнат, че няма да искат дете. Мисълта ме плашеше, отговорността за напълно зависим от мен човек. Но в даден момент почнах да го искам. Може и при теб да стане така.

# 25
  • Мнения: 25 447
Иска ми се да чуя как вие се справихте с тези страхове.

Без да съм чела останалите отговори и без да искам да те обидя, но... Просто не обичаш мъжа до себе си достатъчно, че да поискаш да родиш дете от него.
Аз не само че не исках да раждам навремето, ами даже се бях заклела, че няма да раждам, а ако някой ден ми се прииска да стана майка, ще си осиновя.
После срещнах мъжа ми и по някое време изпитах неистовото желание да родя дете от точно този мъж. Не по принцип, не защото ми е дошло времето или защото приятелките ми вече си имат бебета и да не остана назад, а защото почувствах, че това е следващата, по-висша стъпка на любовта ми към него.
Природата много добре го е измислила, проблемът е, че хората все се мъчим да вървим срещу нея.

# 26
  • Мнения: 397
Разбирам те напълно. Макар да не се определям като "зряла" все още. На 28 съм. Никога не съм искала да имам деца.
Не съм склонна да си разваля фигурата, която ми коства дългогодишни тренировки. Не искам хормалните проблеми, отоци, тежест и пр.,които описват бременните.
Не желая да не спя, да се лишавам от времето и финансите си.
Звучи гадно и егоистично, но това чувствам. Приятелят ми иска дете, това предполагам ще се отрази на даден етап.
Много хора са ми казвали, че като мина 30 ще поискам, ако срещна правилния мъж ще поискам и т.н. За мен тези мнения не са меродавни.
Незнам защо е трудно да се разбере - това е моят живот, моето тяло и ще бъде както аз желая Simple Smile
Но съм наясно със себе си, за мен минусите са повече от плюсовете.

# 27
  • Мнения: X
Много хора са ми казвали, че като мина 30 ще поискам, ако срещна правилния мъж ще поискам и т.н.
Аха. Аз минах 30 преди почти 4 години, пък желанието ми за бебчи оттогава намалява и рационално, и емоционално. Но пък нямам половинка и точно последните години не съм имала, който ама наистина да иска дете. Ако имах мъж - уверен, а не само за купон, секс и екскурзии - щеше да е друго.
Изобщо в идеята за дете две неща ме ужасяват - да го родя болно и да родя от лош материал. Файда, че аз съм се окотила, ако детето не е добре и няма с кого да го отгледаме и направим човек.

# 28
  • Мнения: 6 131
Звучи гадно и егоистично, но това чувствам.
Е, то това е ключа от палатката - да надскочиш и изкорениш собствения си егоизъм.

# 29
  • Мнения: 624
Сега пък ще я разведете!
На мен ми е много странно като кажете, че искате точно от ТОЗИ мъж да родите дете. Толкова сте влюбени, толкова идеален ви се вижда, че искате да го размножите един вид? Вашите страхове отиват на задвн план? Изпаряват се?
И като свалите розовите очила, великия татко се забие в кръчмата, при колежката си мислите "ех, да бях помислила два пъти", "да си бях държала на своето"?

Да изкорениш егоизма? Бебе не ми се струва да е отговора на това. Имам предостатъчно примери за майки егоистки.

Може би да имаш дете означава да надскочиш страховете си, себеотдаване.

Около мен повечето ми познати раждат защото" им е време"," станала е белята" и вятър ги вее на бял кон.

Общи условия

Активация на акаунт