Ако не исках деца, нямаше да пиша тук и да търся начин да преодолея страховете си. Някои ми скочиха че едва ли не съм лигла, видиш ли едно време как се гледали деца, пък сега... тези деца, гледани едно време как дойде, сега сме ние и "го мислим много", това значи нещо
Някои от вас пък заключиха че не обичам мъжа си, не искам деца и съм кариеристка Попитах в прав текст- "който се е сблъсквал с тези страхове, как ги е преодолял", а не "искам ли дете според вас и обичам ли мъжа си?"
Някои казаха леко подигравателно, че съм искала дете защото ми тиктакал часовника, а не защото ИСКАМ. Е, явно сред многото ми страхове, единствено не ме е страх, че ако нямам деца, няма кой да ми сменя памперсите на стари години, което май е масов мотив.
Както и да е. Имаше 2-3 мнения, които наистина разбраха въпроса, за което искрено благодаря.