Търся съвет от жени, които са се страхували да имат деца

  • 8 036
  • 119
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 9 372
Моят мъж никога не е казвал, че е уморен или е на работа утре. Винаги е участвал според възможностите - вечер след работа, събота и неделя.

# 106
  • Мнения: 677
Ами да, според възможностите. Но няма как да е по 24 часа, както е майката в началото. Нито постоянно с нея наравно по площадките. Понеже една потребителка по-нагоре се надява, че бащата щял изцяло по равно да приспива, сменя памперси и т.н.

# 107
  • Мнения: 1 862
Моят мъж никога не е казвал, че е уморен или е на работа утре. Винаги е участвал според възможностите - вечер след работа, събота и неделя.

Моят също. То е спорно кое е по-уморително работата или гледането на дете и кой от двама ни е бил по-изтощен вечер. Нощем е ставал повече от мен.

Но да си възобразяваш, че ще си поделите всички трудности наравано също е наивно. Нито ще износва бебе, ще пълнее, повръща и т.н. нито ще ражда, нито ще кърми, няма да му се разбъркат всички хормони и да преживее и една стотна от това, през което преминава жената, колкото и да е съпричастен. Нито ще седи 2-3 години по майчинство. Колкото и да се занимава вечер и през почивните дни, все един 8-10 часа минимум отсъства от вкъщи и си сама с детето. ММ се прибираше към 18 часа от работа, детето си лягаше в 20 часа Simple Smile за 2 часа колко да се измори от гледане и смяна на памперси Simple Smile за сметка на това ставаше сутрин в 6 и аз бях по 12 часа сама с нея...

# 108
  • Мнения: 503
Моят мъж никога не е казвал, че е уморен или е на работа утре. Винаги е участвал според възможностите - вечер след работа, събота и неделя.

Моят също. То е спорно кое е по-уморително работата или гледането на дете и кой от двама ни е бил по-изтощен вечер. Нощем е ставал повече от мен.

Но да си възобразяваш, че ще си поделите всички трудности наравано също е наивно. Нито ще износва бебе, ще пълнее, повръща и т.н. нито ще ражда, нито ще кърми, няма да му се разбъркат всички хормони и да преживее и една стотна от това, през което преминава жената, колкото и да е съпричастен. Нито ще седи 2-3 години по майчинство. Колкото и да се занимава вечер и през почивните дни, все един 8-10 часа минимум отсъства от вкъщи и си сама с детето. ММ се прибираше към 18 часа от работа, детето си лягаше в 20 часа Simple Smile за 2 часа колко да се измори от гледане и смяна на памперси Simple Smile за сметка на това ставаше сутрин в 6 и аз бях по 12 часа сама с нея...

А аз понеже се самоосигурявам, трябваше втората година хем да съм на работа, хем по майчинство. Заспи детето на обяд, аз сядам на компютъра... Събота и неделя мъжът ми поеме част от гледането, аз пак на компютъра. И така 1 година с почивни дни около нулата.

Иначе през бременността не ми ставаше лошо, напълнях само 8 кг, обаче пък бях на фраксипарин, който мъжът ми ми биеше, а пък накрая и аз. Последните два месеца имах такива киселини, че спях седнала. Накрая гинеколожката ми изписа лекарство от типа на инхибитор на протонната помпа, защото от тия глупости в аптекарската мрежа нищо не помагаше, а аз и супа не можех да ям. Родих секцио, 6 месеца ме боля операцията. Бебето си влезе в ритъм сравнително бързо и почти не се будеше нощем. С мъжът ми се редувахме първия месец, аз храня в 3 сутринта /адаптирано мляко/, той в 6. До 2г беше много кротък, а сега на 4+ има моменти, в които ми иде да го подаря Simple Smile. Но пък не се притеснявам, че ще изяде камък, бръкне в контакта или пробва да ми изгризе кабела на лаптопа като на 2. Не, че не му хрумват уникални безобразия, но са сравнително съзнателни.

Но да, мъжът колкото и да е съпричастен и отдаден, жената си поема голямата част от гледането през първите 2 - 3. То и сега на 50 "мамо, мамо" чувам по няколко "тате".

# 109
  • Мнения: 82
Моят мъж никога не е казвал, че е уморен или е на работа утре. Винаги е участвал според възможностите - вечер след работа, събота и неделя.

Моят също. То е спорно кое е по-уморително работата или гледането на дете и кой от двама ни е бил по-изтощен вечер. Нощем е ставал повече от мен.

Но да си възобразяваш, че ще си поделите всички трудности наравано също е наивно. Нито ще износва бебе, ще пълнее, повръща и т.н. нито ще ражда, нито ще кърми, няма да му се разбъркат всички хормони и да преживее и една стотна от това, през което преминава жената, колкото и да е съпричастен. Нито ще седи 2-3 години по майчинство. Колкото и да се занимава вечер и през почивните дни, все един 8-10 часа минимум отсъства от вкъщи и си сама с детето. ММ се прибираше към 18 часа от работа, детето си лягаше в 20 часа Simple Smile за 2 часа колко да се измори от гледане и смяна на памперси Simple Smile за сметка на това ставаше сутрин в 6 и аз бях по 12 часа сама с нея...

А аз понеже се самоосигурявам, трябваше втората година хем да съм на работа, хем по майчинство. Заспи детето на обяд, аз сядам на компютъра... Събота и неделя мъжът ми поеме част от гледането, аз пак на компютъра. И така 1 година с почивни дни около нулата.

Иначе през бременността не ми ставаше лошо, напълнях само 8 кг, обаче пък бях на фраксипарин, който мъжът ми ми биеше, а пък накрая и аз. Последните два месеца имах такива киселини, че спях седнала. Накрая гинеколожката ми изписа лекарство от типа на инхибитор на протонната помпа, защото от тия глупости в аптекарската мрежа нищо не помагаше, а аз и супа не можех да ям. Родих секцио, 6 месеца ме боля операцията. Бебето си влезе в ритъм сравнително бързо и почти не се будеше нощем. С мъжът ми се редувахме първия месец, аз храня в 3 сутринта /адаптирано мляко/, той в 6. До 2г беше много кротък, а сега на 4+ има моменти, в които ми иде да го подаря Simple Smile. Но пък не се притеснявам, че ще изяде камък, бръкне в контакта или пробва да ми изгризе кабела на лаптопа като на 2. Не, че не му хрумват уникални безобразия, но са сравнително съзнателни.

Но да, мъжът колкото и да е съпричастен и отдаден, жената си поема голямата част от гледането през първите 2 - 3. То и сега на 50 "мамо, мамо" чувам по няколко "тате".
Това не е честно се жената да го относя...Не стига,че жената го носи и го ражда...Светът не е справeдлив.

# 110
  • Мнения: 6 622
Честно, нечестно това е положението. И всъщност не е чак толкова лошо. Любовта към детето обикновено крепи жената. А и тези времена бързо минават и се забравят. Също така винаги съществува варианта бременността да е лека, а детето кротко. Моя приятелка наскоро роди. Казва, че цяла бременност се е чувствала прекрасно, раждането почти не го е усетила, а детето е супер кротко. Цял ден се разхожда напред назад с количката, вижда се с приятелки, обикаля кафетата.

# 111
  • Мнения: 9 372
Аз бях така с двете деца - леки бременности, спокойни деца, имах време за всичко.

# 112
  • Мнения: 6 622
Моите не бяха най-леките, нито децата най-кротките, но всичко се забравя и отминава.

# 113
  • Мнения: 503
Това не е честно се жената да го относя...Не стига,че жената го носи и го ражда...Светът не е справeдлив.

Не е, факт. Но всичко минава. А и моят най-добър учител по отношение на емоционална интелигентност е моето дете. Никой не може толкова много да ми изпробва границите /и миналите травми/, колкото този, на който се опитвам да дадам най-доброто, което мога.

# 114
  • Мнения: 1 113
Нищо не е честно. За мъжете - включително.
  ММ много помага, но точно защото се прибира от работа късно и има буквално няколко будни часа с детето делничните дни.  Като беше бебе в 6 вечерта го удряха коликите и само ревеше и се гърчеше, а сутрин беше целият усмивки и гукане,  Ами, гадно му беше на таткото, че изпуска хубавата част.  Гадно му е и че сега трябва да слуша разказ какво ново е правило детето през деня, а не да го вижда от първа ръка, но финансово няма да издържим ако той вземе майчинството, а аз ходя на работа, така че стиска зъби.  Така че, на нас в едни отношения ни е по-тежко, но пък в други ни е по-хубаво.

# 115
  • Мнения: 768
Аз от тийнейджърка исках да имам деца и винаги съм искала! Но никой, даже силно желаещите не са подготвени за реалността. Преумората и недоспиването бяха най-големия проблем за мен. Слава Богу, че децата ми не са от най-болнавите, въпреки че имахме проблеми. Две деца, едно след друго, много ми се чудеха на смелостта.  Трудно си беше, но сега като се върна назад, виждам, че едни от най-щастливите ми години са били, когато децата бяха бебета и малки дечица, а аз не го осъзнавах напълно и не успях да взема и дам от себе си максимума за това време.
Така че децата са огромна радост и щастие, но са и отговорност, за която никой не е подготвен преди да ги има, даже и да си мисли така.

# 116
  • София
  • Мнения: 1 213
Сега съм на 29 години, имам дете на 5 месеца. Още от тийн не исках деца, ужасяваха ме, не понасях плач, шум и т.н. Около 25-6 години пък вече се замислих, че може би ще е хубаво....ама по-нататък, исках си личното пространство. Когато се събрах с мъжа ми се решихме. Не бях подготвена за това колко бързо ще забременея. Трудна бременност беше и постоянно се притеснявах. Най-вече се ужасявах от това, какво ще правя с малкото човече и дали ще се справя. Е, оказа се, че всичко ти идва отвътре. Винаги съм била нервак, ценящ собствения си комфорт. Това се промени от само себе си.
Съветът ми е да не се вглеждаш толкова в нещата, а просто ги остави да се случват!

# 117
  • Мнения: 2 621
Аз съм от жените, които предпочитат хорските деца да стоят по-далеч от тях. На добре възпитани (по моите представи) се радвам. Това не ме отказа от мисълта за собсветни деца. Наясно съм колко неща може да сеобъркат при бременност, раждане и после, даже преживях една част от тях. Обаче тръгнеш да го мислиш и дълбаеш, по-добре изобщо не се захващай. Била съм там, изобщо не е здравословно. Да смениш собствената си нагласа е брутално трудно и не всеки има волята да работи върху себе си по този начин.

# 118
  • София
  • Мнения: 22 984
Много ми беше интересно да изчета темата.
Моите страхове пък винаги са били дали ще мога да имам деца... За това и след като се омъжих (на 23 г) почти веднага започнахме да пробваме и стана още на 1 месец. Имах много притеснения дали всичко ще е наред с бебето, нищо друго не ме е тревожило. Иначе промени ни се животът със сигурност. Помощ имахме първите 2 седмици и до там. Много плачеше малката, особено в началото, коликите бяха ужас, виж зъбите не ги усетих изобщо. Пътуванията се организираха по-сложно, аз си ходех на кино и театър с приятелки, но всичко беше строго планирано кога да се случи. Когато можехме сме я оставяли с удоволствие при бабите. И аз си казвах, че може би е трябвало да изчакам повече, да не бързам и т.н. Сега дъщеря ми е на 4 г и смело мога да твърдя,  че е най-хубавото нещо в живота ми. Другата седмица ще ходи при баба си живот и здраве, а аз изобщо не искам да се разделям с нея. Искам всичко да правим заедно, да ходим навсякъде заедно- пътувания, почивки и т.н. Не си представям да съм я нямала.
  Сега съм в съвсем начална бременност. Имам си здравословни проблеми, които пораждат още по-големи тревоги. Моля се само всичко да е наред с мен и бебето до финала. После нищо не ме притеснява- вече знам, че ще се справя!

# 119
  • Мнения: 1 862
Преди да имам дете не съм се страхувала. Особено преди да забременея. По време на бременността ми се обостри хипохондрията и се страхувах от спонтанен аборт или преждевременно раждане. В 9-тия месец вече МНОГО ме беше страх от раждането. Толкова много, че страхът напълно помрачаваше радостта от очакването на детето, исках да върна времето назад и да не съм бременна. Сякаш живеех в сън, от който ще се събудя и няма да се налага да раждам.

Сега ме е страх да имам второ дете по същите причини - бременността и раждането. Отглеждането не ме притеснява. Дъщеря ми не беше никак кротко бебе, имаш страхотни и дълги колики, труден бебешки пубертет, но всичко това бледнее пред моите страхове от раждането. Чудех се дали да не говоря с психолог по въпроса, но още не съм се решила.

Общи условия

Активация на акаунт