Сигурно е чудесно да имаш кротко бебе. За това не мога да се изкажа, нямам опит.
- Публикувана: 21 септ. 2020, 17:20 ч.
- Последно мнение: 7 окт. 2020, 15:33 ч.
Търся съвет от жени, които са се страхували да имат деца
Сигурно е чудесно да имаш кротко бебе. За това не мога да се изкажа, нямам опит.
Авторката на темата също може да случи на такова.
Здравейте, не изчетох цялата тема, но искам да се включа с моето мнение и то е - anon9999, според мен просто не си готова още да имаш деца.
Преди години разсъждавах по същия начин. Даже си мислих "Боже, аз никога няма да имам деца, супер много ме е страх".
После обаче се случиха две неща:
- Родиха се моите две прекрасни племеннички - Като ги гледах как растат и колко е весело и приятно да имаш деца в дома си, всички страхове почнаха да избледняват.
- Сгодих се (на 29) - Желанието да имам дете от любимия човек надви всичко. Почувствах се напълно готова. Вече мислите ми станаха "Боже, колко съм била глупава да се страхувам".
Отделно имам приятелка, която много държеше да е родила до 26 години. Да, постигна целта си, но определено не беше готова. Малкия вече е на 5, на нея все така не й се занимава с детето. Все личния й живот е приоритет. Разделиха се с бащата, сега той го гледа през по-голяма част от времето, а тя се чуди защо не й върви в любовтта и каква поредна драма има с някой мъж. Детето е на заден план.
Затова моя съвет е - изчакай, докато не го почувстваш и си сигурна! Дори да е по-късно.
Преди години разсъждавах по същия начин. Даже си мислих "Боже, аз никога няма да имам деца, супер много ме е страх".
После обаче се случиха две неща:
- Родиха се моите две прекрасни племеннички - Като ги гледах как растат и колко е весело и приятно да имаш деца в дома си, всички страхове почнаха да избледняват.
- Сгодих се (на 29) - Желанието да имам дете от любимия човек надви всичко. Почувствах се напълно готова. Вече мислите ми станаха "Боже, колко съм била глупава да се страхувам".
Отделно имам приятелка, която много държеше да е родила до 26 години. Да, постигна целта си, но определено не беше готова. Малкия вече е на 5, на нея все така не й се занимава с детето. Все личния й живот е приоритет. Разделиха се с бащата, сега той го гледа през по-голяма част от времето, а тя се чуди защо не й върви в любовтта и каква поредна драма има с някой мъж. Детето е на заден план.
Затова моя съвет е - изчакай, докато не го почувстваш и си сигурна! Дори да е по-късно.
Аз съм категорична,че не искам да имам деца и не се срамувам да го кажа!Омръзна ми хората да ме съдят за това.Толкова успели личности,нямат деца и се чувстват доволни от тяхното решение.Защо е втълпено в главите на хората,че трябва да създадеш поколение,не знам.Всеки има правото сам да избира и за бъде щастлив по негов си начин!Не прави нищо на сила,ако не си готова!
Аз съм категорична,че не искам да имам деца и не се срамувам да го кажа!Омръзна ми хората да ме съдят за това.Толкова успели личности,нямат деца и се чувстват доволни от тяхното решение.Защо е втълпено в главите на хората,че трябва да създадеш поколение,не знам.Всеки има правото сам да избира и за бъде щастлив по негов си начин!Не прави нищо на сила,ако не си готова!
Да,като не искаш да имаш деца е по-добре да не раждаш.
Отколкото да родиш ,защото така трябва и после детето да страда.
Аз също мисля,че авторката не е готова .
Проблемите са преувеличени.
Мъжът и се чувствал равнопоставен-да,не е същото ,като да усещаш как малкото същество мърда в корема ти.
Но е нормално и той да се вълнува .Може да ти бъде голяма подкрепа.
Постоянен бебешки плач-моята дъщеря например ревеше само когато е гладна или когато е напълнила памперса.
Първите месеци през повечето време спеше.
Баби и дядовци-не е задължително да спазваш всички традиции,нито да слушаш всички глупости.
Но пък една свястна баба може да бъде от голяма помощ..
Не се умиляваш от чужди деца-и аз също.
Но чувството към собственото дете е нещо съвсем различно.
Бременностите ми бяха "най-прекрасното " време , като родих исках отново да съм бременна . Не се чудя , ако искам нещо , просто го правя . Дори и ражданията бяха много хубави , това са прекрасни моменти , които нямаме много в живота . Не сме бременни постоянно . Не е лесно да си родител ...
На мене преди да забременея, 9 месеца ми се струваха цяла вечност. Мислех си как ли ще издържа тоооолкова много време, а всъщност ми хвръкнаха толкова бързо. От положителния тест, прегледи, фетални, покупки и хоп стана време за раждане. Ама как бе ... исках даже още няколко месеца да изкарам, че ми дойде шубето и чак тогава осъзнах, че това бебе ще трябва някак си да излезе, пък не виждах как .. все още.
Аз пък имах много лека бременност въпреки,че бях на 34 години и имаше риск.
Нито веднъж не ми стана лошо,вървях като кон до последно.
Не съм имала киселини...
Е накрая вече ми писна да ходя с огромния корем и нямах търпение бебето да се роди.
Влязох в болницата без никакви притеснения,но имах пълно доверие на доктора.
Мъжът ми обаче беше притеснен през цялото време,а пред болницата без малко да ревне...Но после се стегна и даже снима раждането -секцио.
Килограмите си ги върнах много бързо,че даже и свалих след безкрайните разходки в парка с бебето....А не съм била на диета..
Не всички надебеляват.
А страховете за самото раждане ги забравяш накрая,мислиш само кога най-после ще видиш бебето...
Нито веднъж не ми стана лошо,вървях като кон до последно.
Не съм имала киселини...
Е накрая вече ми писна да ходя с огромния корем и нямах търпение бебето да се роди.
Влязох в болницата без никакви притеснения,но имах пълно доверие на доктора.
Мъжът ми обаче беше притеснен през цялото време,а пред болницата без малко да ревне...Но после се стегна и даже снима раждането -секцио.
Килограмите си ги върнах много бързо,че даже и свалих след безкрайните разходки в парка с бебето....А не съм била на диета..
Не всички надебеляват.
А страховете за самото раждане ги забравяш накрая,мислиш само кога най-после ще видиш бебето...
За мен, притесненията за нормална бременност и да ти е живо и здраво детето са най нормалното нещо , за останалите страхове не знам
Относно бащата , не мога да обобщавам , но ММ е човек, с всичките му емоции и чувства , през бременностите ми / не само / винаги съм се чувствала закрилена , обичана , обгрижвана и през ум не ми е минавало, да го обвинявам , че му е много лесно
Пожелавам ти, кураж и обич
Относно бащата , не мога да обобщавам , но ММ е човек, с всичките му емоции и чувства , през бременностите ми / не само / винаги съм се чувствала закрилена , обичана , обгрижвана и през ум не ми е минавало, да го обвинявам , че му е много лесно
Пожелавам ти, кураж и обич
Ще го кажа така - притеснявах се по начина, по който се притесняваш преди първия ден в университета, учейки мечтана специалност, когато се чудиш подготвен ли си достатъчно, ще намериш ли приятели, ще се изложи ли пред преподавателите. Така и за детето -здраво ли ще е , ще се справим ли, ами приятелите? Мислех ги нещата, преживявах си ги, но с огромно желание да се случи и с много вълнение за предстоящото. Трудности и страхове винаги ще има за всичко, но когато си готов за промяната не са приоритет. Ако наистина искаш деца не виждам как тези страхове биха те спряли. Да, резонни са някои, но ще осъзнаваш, че решения ще се намерят и си заслужава.
Според мен помисли имала ли си страхове за нещо в живота си преди -нова работа, сватба, купуване на жилище... ако тогава не са те спряли, а сега - да, помисли кое е различното и искаш ли дете наистина или искаш да го искаш, което е съвсем различно.
Според мен помисли имала ли си страхове за нещо в живота си преди -нова работа, сватба, купуване на жилище... ако тогава не са те спряли, а сега - да, помисли кое е различното и искаш ли дете наистина или искаш да го искаш, което е съвсем различно.
1. Нормално е да си задаваш въпроси.
2. Човек не прави само нещата, от които не го е страх.
3. Както други са ти писали вече - истински страшните неща не са тези в поста/главата ти.
Ако наистина описаното от теб са нещата, които те притесняват, може би имаш нереална представа за майчинството и не особено голяма увереност в способността си трайно да поемаш отговорност и да отстояваш позицията си. Моят съвет е да продължаваш да дълбаеш по темата навътре към себе си.
2. Човек не прави само нещата, от които не го е страх.
3. Както други са ти писали вече - истински страшните неща не са тези в поста/главата ти.
Ако наистина описаното от теб са нещата, които те притесняват, може би имаш нереална представа за майчинството и не особено голяма увереност в способността си трайно да поемаш отговорност и да отстояваш позицията си. Моят съвет е да продължаваш да дълбаеш по темата навътре към себе си.
Имам две деца, много желани, кротки бебенца и деца! Аз също не обичам шум и ревът на чужди деца ме изнервя, да не говорим за истерии и лиготии!
Личното ми мнение е, че не е задължително всеки да ражда деца. Щом не искате, недейте ражда, но го обсъдете прямо и реално с партньора ви. Той може да не е на същото мнение!
Личното ми мнение е, че не е задължително всеки да ражда деца. Щом не искате, недейте ражда, но го обсъдете прямо и реално с партньора ви. Той може да не е на същото мнение!