Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Търся съвет от жени, които са се страхували да имат деца

  • 7 045
  • 119
  •   1
Отговори
  • Мнения: 16
Знам, че има жени, за които да станат майки е било естествено и безумно желано във всеки аспект нещо. Търся обаче съвет от дами, които много са се колебали и страхували да направят тази крачка.

Зряла жена съм и усещам, че искам деца, но толкова много неща ме плашат и отблъскват.

Отношението на хората към бременните ми е неприятно и имам чувството, че ще искам да се скрия някъде за 9 месеца, за да не слушам глупостите, които сега мои бременни приятелки слушат ежедневно.

Плаши ме, че мъжът ми си мисли, че е равнопоставен в тази ситуация и че гледа на бебето сякаш щъркел ще го донесе. Някак не може да осъзнае какво значи нещо да расте в твоето тяло и да трябва да живееш с това почти година.

Самото раждане ми е далеч от ума, нито мога да си го представя, нито искам.
Но оттам нататък историята е доста тип "Нероден Петко"...

Плаши ме постоянният плач. Аз съм тих човек и дори моторите на улицата ме изкарват извън релси. Ами ако превъртя?

Плаши ме евентуалното вмешателство на баби и дядовци, които са свикнали с някакви си традиции, които не ми се нравят.

Плаши ме как едновременно ще работя и ще се грижа за супер палав малък човек, който ще се опитва да се убие по всякакъв начин.

Знам, че децата са каквито си ги отгледаш и дори това ме тревожи - ако се проваля и създам някое малко чудовище? Иска ми се да чуя как вие се справихте с тези страхове.

# 1
  • Мнения: 2 690
Извинявай, че се намесвам в твоята тема, без да отговарям на условието да съм се страхувала да имам деца. Аз съм от тези, за които е било естествено.
Обаче си мисля, че хора с твоя проблем са доста малко, до степен да не познавам нито една такава жена.
Та затова, няма как, за да пише някой в темата, трябва да е от другия модел.
Питам се, как така е станало, че цялата работа те плаши, а не, както е обичайното - само раждането.
Според мен, за да пребориш страховете, трябва да пребориш това в себе си, което ги е породило: неувереност някаква, липса на самочувствие, може би защото не си от най-младите майки и прекалените разсъждения върху един естествен процес те объркват.

# 2
  • София
  • Мнения: 6 086
Аз съм от хората, които описваш, поне в частта, че не изпадам в умиление от бебета и деца. Родих късно и имам едно дете.
През бременността бях активна, така че не е имало специално отношение. Работех, учих език, бях социално ангажирана, пътувах до последно. Тялото се променя, да, но при безпроблемна бременност, може и измененията да не са толкова много.
Бебето ми беше ревливо, неспящо, но избутахме. Почти до 2-годишна възраст го гледах сама, после започнах работа. Свиква се. Има моменти на недоспиване, умора, изнервяне, но се свиква.
Преди да се роди, вярвах, че децата са такива, каквито си ги отгледаш. Раждат се с индивидуалност и темперамент, проблеми, които влияят на характера. Вече нямам толкова егоцентрична теория, че всичко зависи от мен. За много неща можеш да омекотиш характера, да го научиш как да се държи, но не и да промениш темперамента, освен ако не пречупиш характера.
Шум, рев, крясъци има, но в крайна сметка майчинството не е задължително. Ако някой се страхува от мечки, не ходи в гората. Simple Smile

# 3
  • Мнения: 16
Извинявай, че се намесвам в твоята тема, без да отговарям на условието да съм се страхувала да имам деца. Аз съм от тези, за които е било естествено.
Обаче си мисля, че хора с твоя проблем са доста малко, до степен да не познавам нито една такава жена.
Та затова, няма как, за да пише някой в темата, трябва да е от другия модел.
Питам се, как така е станало, че цялата работа те плаши, а не, както е обичайното - само раждането.
Според мен, за да пребориш страховете, трябва да пребориш това в себе си, което ги е породило: неувереност някаква, липса на самочувствие, може би защото не си от най-младите майки и прекалените разсъждения върху един естествен процес те объркват.

Със сигурност е въпрос на неувереност.
Мисля много и изследвам възможножните сценарии, което до някъде ме парализира. Вероятно много по-лесно би било просто да го направя и да се справям с последствията в движение, но... още не съм се осмелила.

Иначе предполагам, че съм малцинство, иначе никой нямаше да ражда хаха. Но понеже нагласата ми е такава, повечето мои приятелки-майки са си позволявали да споделят неща, които ги е срам да кажат на другите. Че не са понасяли бременните си тела, че едвам се сдържат пред ревливото бебе, че са на ръба, че мъжете им не разбират, че са отчаяни и т.н.

# 4
  • Мнения: 13 029
А какво е отношението на хората към бременните? Аз не съм забелязала,да е лошо. Самата аз родих  след 35 г. и толкова овации не съм получавала за нищо друго, което съм постигнала в живота.

За другото, какво да кажа, всички тези неща, които си написала са често срещани въпроси, които всяка жена си задава, само че някак си прекалено хиперболизирани сякаш, то излиза, че едва ли не нищо хубаво няма според теб в тая работа.

# 5
  • София
  • Мнения: 6 086
Но понеже нагласата ми е такава, повечето мои приятелки-майки са си позволявали да споделят неща, които ги е срам да кажат на другите. Че не са понасяли бременните си тела, че едвам се сдържат пред ревливото бебе, че са на ръба, че мъжете им не разбират, че са отчаяни и т.н.
Това са нормални неща, едва ли се дължи на нагласата. Едва ли има жена, отглеждаща бебе под годинка, която да е в топ форма, да е отпочинала и свежа и да няма желание да избяга на самотен остров и да спи поне 1 седмица без прекъсване.
Период, към който трябва да се подходи със здрав разум, енергоспестяващ режим и въвличане на бащата в обгрижването на бебето.

# 6
  • Мнения: 16
А какво е отношението на хората към бременните? Аз не съм забелязала,да е лошо. Самата аз родих  след 35 г. и толкова овации не съм получавала за нищо друго, което съм постигнала в живота.

Не казвам, че е лошо, а че не го харесвам. Постоянния фокус върху тялото, непрекъснатите разговори за бебето, непоисканите съвети, бабините деветини и прочее. Не искам овации, даже напротив - просто в живота ми съм имала 5-6 бременни и около тях чувам само едно и също. На тях може да им е приятно, на мен ми е излишно...

Да, смятам че в бременността и в беззащитното ревящо бебе няма кой знае колко хубави неща. Може да съм увредена, знам ли. Единственото хубаво нещо, което виждам, е възможността един ден, дай Боже, да се превърне в качествен човек и да е щастлив. В моите очи децата са кандидат-възрастни, учещи се как да живеят. Не са ми отделна порода хора.

# 7
  • София
  • Мнения: 275
А какво негативно отношение има към бременните? Аз лично точно обратното само виждам.
Да, тялото се променя, качват се кг, появяват се стрии, трудничко си е през месеците, после пък връщането в предната форма пак е трудна. От ММ само подкрепа и разбирателство получавам, от роднините също. Единствено сега ме е страх раждането да мине както трябва и бебчо да е добре.
Как се навихме за дете? Ами просто си усетихме, че го искаме и можем да се справим. Знаем, че отсрещната страна ще е страхотен родител и всички трудности ще намееим начин да си ги преодолеем. Все повече говорим как ще го възпитаваме, че е голяма отговорност, но и знаем, че той ще си има собствени желания, характер, с които ще трябва да се съобразим и да развием детето по най-добрия начин.

# 8
  • Мнения: 539
Абсолютно разбирам тревогите ти.
Преди няколко години отглеждането на дете не ми се струваше нещо тоолкова страшно, изискващо, отговорно. Мислех си, колко му е, няколко години и вече са разумни същества. 😆

Сега обаче(при различно стечение на обстоятелствата) не съм сигурна, че бих родила дете. Изтръпвам като си помисля колко неща могат да се объркат при бременност, преждевременно раждане, малформации, списъка няма край.
Или пък колко е отговорно отглеждането на едно бебе. Как за 3 мин. може да се задуши в повръщано, да се разболее, да стане някоя беля с ваксините.

Въобще колкото повече пораствам толкова по-страшно и отговорно ми изглежда. И не съм сигурна, че това е моето нещо.

Идеята за осиновяване ми се струва по-примамлива. Вместо да създам живот и да го обрека на каквото и да му се случи, да отгледам дете, което има нужда от дом и любов. Но и там са много неизвестните.

Така, че майчинството не е за всеки. Много млади майки отглеждат децата си "на ръба" и все пак порастват. На мен ми се изправят косите, но всичко си е до човек. За една майка може да е ок детето и да закусва солети, да обядва кроасан и тн., но всичко е до принципи.

Според мен щом си задаваш подобни въпроси би била чудесна майка!

# 9
  • Мнения: 16
Но понеже нагласата ми е такава, повечето мои приятелки-майки са си позволявали да споделят неща, които ги е срам да кажат на другите. Че не са понасяли бременните си тела, че едвам се сдържат пред ревливото бебе, че са на ръба, че мъжете им не разбират, че са отчаяни и т.н.
Това са нормални неща, едва ли се дължи на нагласата. Едва ли има жена, отглеждаща бебе под годинка, която да е в топ форма, да е отпочинала и свежа и да няма желание да избяга на самотен остров и да спи поне 1 седмица без прекъсване.
Период, към който трябва да се подходи със здрав разум, енергоспестяващ режим и въвличане на бащата в обгрижването на бебето.

Може би, просто понякога хората те карат да си мислиш, че това в най-магичното розово нещо на света и ако не ти харесва или не се справяш, значи си абсолютен провал. Също ми е леко притеснено, че мъжете понякога много се променят, когато станат бащи.

# 10
  • Мнения: 13 029
А какво е отношението на хората към бременните? Аз не съм забелязала,да е лошо. Самата аз родих  след 35 г. и толкова овации не съм получавала за нищо друго, което съм постигнала в живота.

Не казвам, че е лошо, а че не го харесвам. Постоянния фокус върху тялото, непрекъснатите разговори за бебето, непоисканите съвети, бабините деветини и прочее. Не искам овации, даже напротив - просто в живота ми съм имала 5-6 бременни и около тях чувам само едно и също. На тях може да им е приятно, на мен ми е излишно...

Да, смятам че в бременността и в беззащитното ревящо бебе няма кой знае колко хубави неща. Може да съм увредена, знам ли. Единственото хубаво нещо, което виждам, е възможността един ден, дай Боже, да се превърне в качествен човек и да е щастлив. В моите очи децата са кандидат-възрастни, учещи се как да живеят. Не са ми отделна порода хора.

Е, това е кофти. Има един цял период на бебешкост и детство и в такъв случай може би е по добре да не се захващаш.
Понеже има доста повръщане, памперси, бърборене, детски болести - въобще сума ти неща, които трябва да се посрещат с любов и желание, а не с, как да кажа - леко отвращение.

Да не би просто да те е страх, малко тип гроздето е кисело? Това чувство всъщност ми е доста познато.

# 11
  • Мнения: 16
А какво негативно отношение има към бременните? Аз лично точно обратното само виждам.

Пак казвам, не е негативно отношението. Просто наблюдението ми е, че някои хора, дали от нямане какво да кажат, дали от доброжелателност, ежедневно дуднят на бременната как изглежда (сякаш не знае), какво и колко да яде, защо да яде, какво да внимава, какво да прави, какво ще й бъде детето ако я сърби лявата буза на дупето и т.н... аз и сега не обичам хората да ми встъпват в личното пространство по този начин и знам, че и тогава няма да ми харесва, особено ако съм много крива Simple Smile))))

С другото съм съгласна. Успешно раждане!

# 12
  • Мнения: 2 387
Хайде сега пък, отсечете ѝ главата. Въобще не са малцинство тези, които мислят малко по-напред и имат достатъчно фантазия породена от "тази така ми каза, онази иначе". Особено в днешно време съм сигурна, че много повече жени изпитват ужас в най-разнородни отношения, отколкото да се метнат на вихъра на вълната.
Аз 15 години не можах да се навия и фантазията ми бе къде по-развита от на авторката, докато в един момент не си казах "айде стига глупости, каквото - такова, все ще го преживея някак". Не по задължение, разбира се, исках го. Исках да имам дете осъзнато и вече нищо друго нямаше значение. Което ще рече, че за мене авторката просто не е готова още - не се е изпекла мисълта достатъчно.
По темата мога книга да напиша, но сега нямам много време, може би по-късно. А и Милинка е обобщила.

# 13
  • Мнения: 7 009
Колкото по-малко се втилясваш, толкова по-добре. Майчинството ми е било най-трудното нещо. Трябваше да гледам по-леко на нещата. Повечето деца порастват здрави. Ще си мислим, че ние сме в тази категория.

# 14
  • Мнения: 14
Така или иначе – животът е кръговрат от рискове. Риск след риск. Без никакво значение дали имаш деца, или не. Нямаме деца, пак може да ни се случи нещо. Раждаме – пак притеснения относно живота им, да не им се случи нещо... Всеки родител иска най-доброто и максимална защита за децата си... Но винаги има едно „но“.

Просто светът винаги е съществувал с всичките си рискове, за съжаление. От нас зависи как ще приемаме реалността.

Авторката, помисли си защо те е страх да имаш деца? Причини? Неприятни спомени, които са ти повлияли? Ако имаш такива, отстрани ги. Или сподели с мъжа ти, за да разрешите проблемите относно спирката за забременяването.

Общи условия

Активация на акаунт