Търся съвет от жени, които са се страхували да имат деца

Точно това се получава, да. Любовта – това са хормони. А развихрят ли се хормоните, цялата еволюция и еманципация отиват на кучето под опашката.
Друг е въпросът в кого ще си позволиш да се влюбиш и дали можеш да правиш разлика между първичната влюбеност и същинската любов.

Анон, смятам, че всичките ти страхове са точни (без това за бременните наистина такова нещо не съм видяла аз). Не само са точни, ами не са и 10% от това , с което едно дете  обръща живота с краката нагоре. И наистина човек трябва да има много силен подтик и желание да раздаде любовта си, за да реши да има деца.
Аз не мога да те посъветвам за страховете ти, защото никога не съм ги имала, толкова много исках децата си. И не живея в розов балон, мога до утре да описвам проблемите, но любовта към и от децата е толкова главозамайваща, че проблемите някак остават в графа скучни битовизми, които да избутаме, за да се кефим на времето си заедно.
Иначе, моето усещане за твоя казус е сходно на писалите преди мен, смятам, че подсъзнателно не смяташ, че мъжът ти е бащата, който искаш за децата си.  Това е важно усещане и не бих те съветвала да го пренебрегваш.

Не е трудно да се разбере, че е твоя живот, но много народ е минал по твоя път и се връща оттам, накъдето ти си се запътила.
Затова, от опит, ти говорят. Защото, може да закъснееш да пребориш егоизма си и като виждаш как твоето тяло се  променя непоправимо, въпреки годините фитнес, да си дадеш сметка, че цената да си се лишила от една цяла вселена, е прекалено солена .

Детето е каквото ти се падне.
И аз се заблуждавах, че както го възпиташ, така ще е. Ами, не. Не е така. Всяко дете си идва с характер, може да прилича на родителите, а може да е съвсем различна комбинация. Но е индивидуалност, върху която имаме сравнително малко влияние.
Да се роди болно е малко вероятно, поне в днешно време доста детайлно се следят бременните.
Вече ако нещо се случи при раждане, Божа работа, никой не знае предварително.
Ако обаче бащата не е на твоето ниво и имате фундаментални различия, по-добре търси друг.
Аз съм искала да имам дете точно с мъжа ми.
Преди това не ми е било фикс идея детето, въпреки, че не съм родила рано.
Обаче и такива страхове за отношението към бременните не съм имала, не съм срещала и от тук разбирам.
Беше ме страх от самото раждане, но се справих добре, без упойка. Даже и не надебелях, за щастие.
После стана страшно, че ми се падна много ревливо и опърничаво дете. Слава Богу, че поне нощем спеше. И се хранеше без проблеми.
Но и това минава.
Трудно е да си майка, но е много хубаво.

Единственото егоистично е да лъжеш човека до теб, когато знаеш, че той/тя иска, а ти не.
Иначе всеки има право да НЕ иска дете по една или друга причина. Както и всеки има право да промени това си желание, когато (ако) му дойде времето.
Но да знаеш, че деца не искаш, а човека до теб да иска и да го лъжеш, че "някой ден ще имаме" си е чиста форма на егоизъм. Много малко са нещата, с които не трябва да се прави компромис от нито едната страна. Това е такова.
Авторке, относно бременността, досега (7 месеца) никой не си е позволявал да ми говори такива неща. Само свеки се опита веднъж да ми каже, че трябва да ям нещо, което не искам "защото бебето...". Единствените хора, които пипат корема ми са тя, сестра ми и ММ. Не знам в каква среда са твоите познати, но ако ти си категорична, никой няма да си позволи да ти говори каквото и да е, нито пък да те пипа.
Останалите ти притеснения, за детето, за това ще се справиш ли, това е нормално да минава през главата на всеки родител.
Отново казвам, това е изцяло твое решение, както и на всеки един човек.

А защо пък да трябва някой да ''преборва егоизма си'' и да прави нещо, което не иска? Ти тогава защо не пребориш егоизма си и не построиш приют за бездомни животни? Апропо, Наоми на 50, без деца, с непроменено тяло и бас държа, че никога не е съжалявала, че не е на мястото на Абсурт

Ооо, глупости!
И аз изглеждам по подобен начин, а съм с дете.
Никъде не е записано, че като родиш, ставаш слон, 150 кг.
От теб зависи.
Аз качих 7 кг.

Това пък с тялото грам не го разбирам. Моето тяло се промени драстично, имах много тежка бременност, само лежах и ядях, съответно качих много, много кг, близо 30. Беше ми тежко признавам. Не се харесвах, но бях сигурна, че ще си върна формата. Амии дори бих казала, че изглеждам по-добре от преди да забременея. Фигурата се връща, може да отнеме време, но при добро желание може да стане и доста по-бързо, на мен ми трябваше 1 година, но стана естествено, без особени лишения, фитнес и т.н, прохождащото ми дете беше всекидневен фитнес, сега тичам след него. За това като чуя, че някоя жена не иска да си развали тялото ми е много странно. Повечето майки, които познавам, правят по-хубави тела дори, или поне си възвръщат старата форма.
А към авторката - според мен усещаш, че часовникът ти тик-така, но реално не си готова да бъдеш майка. Всички минали по този път сме имали страхове. Моите бяха дали ще родя, защото прогнозите бяха да издържа едва до 7я месец, но пък накрая преносих. Иначе си представях всичко розово след раждането, е, не беше. Труден период бяха първите месеци, ама мина. И сега не е лесно, но свикнах и с недоспиването и с умората. Обичаш го това човече и нищо друго няма значение. Нито тяло, нито писъци, викове, тръшкане, кариера и т.н.
Имала съм и страхове от болести и какво ли не, мина и този период. ММ ми помага много психически, както и физически.
Една майка трябва да мисли позитивно, защото малкия човек има само нея и татко, ако те рухнат?
Ще се справиш, ти ще бъдеш най-добрата майка за твоето дете, но когато си готова да бъдеш такава, когато приемеш, че тялото и ежедневието ти ще се променят. Но ще е в името на твоето дете.
Когато сме оставяли детето при бабата за ден, два да починем, не ме свърта. Наспивам се и ми става скучно. Вече ежедневеието ми без детето наоколо за мен е празно и деня е пропилян.

Само едно ще ти кажа- имам снимки на 50 и определено при 164 височина и 51 килограма, въпреки двете раждания, не й се давам на тялото на Наоми.
Да, не съм си правила циците, за разлика от нея и да, нямам други пластични операции, за разлика от нея.

Много сте ми забавни, като почнете да се сравнявате с разни топ модели или актриси, на които не можете на малкия пръст да стъпите по финансови възможности.
Наистина ли мислиш, че тя така си изглежда- без никаква намеса?

Филми, филми....Аман от простотии, тя и Кейт Мидълтън изглежда добре, защо само Наоми?

Всяка жена е изпитвала някакви страхове - дали детето ще е здраво, ще бъде ли добър родител, дали ще липсва предишния живот и какъв ще е новия, финансово ще се справи ли семейството при две и повече деца, тялото й дали ще придобие чудовищни размери и пр. и пр.
И страх има и несигурност, не са много тия, които супер смело са приели всичко или поне не познавам такива.
Винаги, обаче са ми били много странни тези, които не искат да имат деца (от страх или нещо друго), как така ще се лишат от нещо, за което всички казват, че е най-хубавото на света? Нямат ли любопитство да изпитат, какво е да си родител? Да обичаш и да бъдеш обичан безрезервно.

Разни хора, разни приоритети. Важното е човек да се чувства щастлив с взетите решения и в перспектива.
Работя с азиатци, около моите години (40+), масово нямат деца с довода, че планетата е пренаселена. Та всеки с каузите си - кой тяло, кой свобода, кой планетата и глобалния мир.

Никой не е казал, че жената на всяка цена трябва да стане майка. Като толкова ви е страх от деца/ бебета и тийнове го гледайте през прозореца.
Аз не обичам чужди деца, не харесвам момиченцата особенно, но никой не изисква от мен нещо подобно.
Като бременна, не ми дреме кой какво ми говори, и без това съм в такъв хормонален дисбаланс + депресия, че другите изобщо не ме интересуват! Аз да оцелея, да си износя бебето и то да бъде живо и здраво!
Гледането на едно, две деца не е нещо невиждано и човечеството е оцеляло някак. Да, не се спи, не се яде, притесняваш се и гледаш все да изпревариш времето, но не е такава драма... А и в един момент се " опознавате" с бебето и рутината става приятна.
Всеки човек изпитва страх от неизвестното, но ако всеки се поддаде на него, то нищо няма да се случва.
Моят съвет към авторката е да не се счита длъжна никому да ражда/ гледа деца. И без нея света ще го има, но аз лично за себе си, не виждам смисъл да съществувам просто сама/ с ММ, смисъла вече са моите деца, както аз съм била на моите родители.

Може би не точно по темата.
Сега разбрах защо хората просто си вземат и си отглеждат кученце. И грубо да звучи е истина.
Четейки, това си е за страшки от форума.
Вие сте забравили, че вчера самите бяхте деца?
П.с- всеки има право на мнение и чувства, но защо залитате в крайности? Тоя ми каза, оня, каза, ма изградете си сами виждане, мнение, чувство... Но всичко се учи, по трудния или по лесния начин. Както е известно-мама как ще остарее, ако не се тревожи?
ААА и лесно има ли още?

Истината е, че ти не искаш дете. Също така ти не обичаш мъжа си. Пусни го да живее живота си,да срещне обичаща го жена, да има деца, все такива обикновени неща. Отдай се на кариерата си ( ако имаш такава), на хобито си, на егоизма си или на каквото си искаш.