Публикувана: 7 септ. 2006, 16:46 ч.
Последно мнение: 10 ноем. 2007, 19:04 ч.

Три дълги години...

14 918
111
1

1
2
3
4
...
8
Всички

7 септ. 2006, 16:46 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 506

Утре стават три години, откакто загубихме Влади...

Още от началото на септември аз изпадам в една дупка. Не зная къде съм, с кого съм, защо изобщо съм... Живея на празни обороти, всичко ме дразни, направо виждам как депресията ме прегръща...
Лежа до дъщеря си и се опитвам да се видя през нейните очи. Опитвам се да доловя онова друго МАМО, което ми го казваше синът ми преди три години... Опитвам се да разпозная другото си детенце сред звездите вечер...

А него го няма толкова дълго време. И няма да го има цяла вечност... Знам, че сълзите ми винаги ще са така горещи, че душата ми винаги ще е отчупена, че сърцето ми винаги ще крещи, че болката ще продължава винаги да ме раздира... и дори не търся утеха...

Спи спокойно, мило дете! Мама те обича, обича, обича, обича.......................................................

Последна редакция: чт, 07 сеп 2006, 16:55 от Димана

# 1 7 септ. 2006, 16:53 ч.

Мнения: 1 113

Ох, Димана, разплаках се! Cry

Бъди силна, прегърни дъщеричката си и вярвай, че Влади ви гледа от небето и ви закриля! Hug

# 2 7 септ. 2006, 17:01 ч.

Мнения: 3 537

Свекървата на една моя леля,като погребвахме синът и,каза
-Трима съпруга погребах,но детето си да погребеш,от това по-лошо няма!
Димана,не знам какво да ти кажа!Дори не мога да кажа,че знам как се чувстваш. smile3518

# 3 7 септ. 2006, 17:08 ч.

Мнения: 1 008

Цитат на: Safo в чт, 07 сеп 2006, 16:53

Ох, Димана, разплаках се! Cry

Бъди силна, прегърни дъщеричката си и вярвай, че Влади ви гледа от небето и ви закриля! Hug

и аз се разплаках... много, много тъжно... не знам какво да ти напиша за утеха, защото знам какво значи да си неутешим... Hug

# 4 7 септ. 2006, 17:23 ч.

София
Мнения: 1 951

Стоя самичка вкъщи и плача.Искренно ти съчувствам за голяма загуба,коятонито времето,нито друго детенце,може да заличи.

# 5 7 септ. 2006, 17:28 ч.

димана разплаках се знам коко те боли прегарни другото си анелче и бади силна

# 6 7 септ. 2006, 17:53 ч.

Мнения: 7 122

Димана, моля се Влади да се намира на онова добро място, където няма болести, мъка, болка. Praynig

Била си с него в агонията му. Вярвай и в спасението на безценното си момченце.
Ако можехме да връщаме времето назад ...

# 7 7 септ. 2006, 19:56 ч.

Мнения: 3 166

Цитат на: рони в чт, 07 сеп 2006, 17:53

Ако можехме да връщаме времето назад ...

... а не можем. Колко страшно е това! Клоко ужасяващо страшно!

Димана, няма да ти казвам, че животът продължава. Защото не е съвсем вярно. Животът никога няма да продължи по същия начин. Не би могло. Cry

Няма да ти казвам и да бъдеш силна. От опит знам, че това е невъзможно. Няма човек, който да бъде така силен, че да преживее това. Ще кажа само, че безкрайно, безкрайно съжалявам за всичката болка, която изпитваш ; за всичкото страдание, което понасяш. Hug

Нека бъде светло на мънчиката душичка! Praynig

# 8 7 септ. 2006, 20:00 ч.

Мнения: 11 327

Имам сили само да те прегърна! Hug

Пожелавам ти да не забравяш никога другото "Мамо"! КОлкото и да боли, то винаги има място в сърцето ти.

# 9 7 септ. 2006, 20:04 ч.

по пътеката
Мнения: 3 149

димана, не се познаваме, но знам как може да страда една майка!! болката и празнотата ще си останат там, но някъде той ви 4ака и ви се усмихва и ви гледа, това е утеха, зрънце надежда и светлина!икрено съжалявам за загубата и за страданието ви !

# 10 7 септ. 2006, 20:20 ч.

Мнения: 3 166

Рони, Димана, запалих свещичка за дечицата ви до прозореца си. Нека им е светло. Нека няма болка, и болести там,където са! Praynig

# 11 7 септ. 2006, 20:31 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Димана, няма да те утешавам защото никой не може да го стори
днес преди година почина вуйчо ми
Днес може би ще тръгне да се ражда дъщеря ми
ЖИвота е кръговрат и знам само едно - някой се разделя с близкия си, за да може някой друг някъде да се срещне с него
Просто ми се иска да има причина - и вярвам, че такава има дори когато не я виждаме - не може тази болка и загуба да са напразно!

# 12 7 септ. 2006, 21:49 ч.

Мнения: 2 849

Димана ,трудно е майчиното сърце да намери утеха . Cry

Годините ще минават и ще живеем с болката по загубените дечица ,няма как да върнем времето .Всяка седмица като ходя там ...при моето малко Еди ,си мисля за всички малки ангелчета и ме боли ,много ме боли . Cry

С теб сме .
Радвай се на малката принцеса вкъщи ,радвай се на нейното "мама "

# 13 7 септ. 2006, 21:52 ч.

Мнения: 2 116

Бъди силна миличка! Flowers Rose

# 14 7 септ. 2006, 22:22 ч.

Мнения: 959

След прочетеното имам сили да ти кажа само-съжалявам и продължавай да бъдеш много,много силна.

# 15 7 септ. 2006, 22:46 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 506

Сега вие ме разплакахте... Благодаря ви! На всички , много ви благодаря. Хубаво е, че има с кого да споделя. С мъжа ми си говорим без думи, просто се прегръщаме и тихичко плачем. Но понякога думите извират... Така, както сълзите... Благодаря, че споделяте с мен моята собствена мъка Hug

# 16 7 септ. 2006, 22:55 ч.

София
Мнения: 1 941

Да...Димана, цяла вечност ни чака... Cry

Имай сили, мила да я изживееш и дано получиш поне малко утеха от сладкото ти момиченце Praynig

Спи спокойно малък Влади... Praynig

# 17 7 септ. 2006, 23:01 ч.

Мнения: 1 210

# 18 8 септ. 2006, 01:14 ч.

Мнения: 1 263

О, мила! Мислите ми се давят в сълзите ми. Не знам какво да кажа. Прегръщам те!

# 19 8 септ. 2006, 11:59 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 433

Толкова съжалявам миличка и те прегръщам Hug

# 20 8 септ. 2006, 15:16 ч.

Мнения: 1 364

Прегръщам те! Бъди силна!

# 21 8 септ. 2006, 16:31 ч.

Мнения: 219

Миличка, бъди силна ! Много добре познавам болката и безнадеждността ,които изпитваш. Сигурна съм ,че малките ни ангелчета са около нас просто ние не ги виждаме. Вярвам ,че са на друго по-добро място и зная ,че винаги ще живеят в нашите сърца. Обичай своето момиченце с цялата си обич и още толкова.
Вечна ти памет малък Влади! bouquet

# 22 9 септ. 2006, 00:30 ч.

Mnogo mnogo sujaliavam bolkata po izgubeno dete e neupisyema.Pregru6tam te,budi silna.Sega Vladi sigurno vi gleda otniakude i ne bi iskal ti da pla4e6

# 23 9 септ. 2006, 01:25 ч.

Мнения: 5 468

Много съжалявам за болката, която изпитваш. На днешния ден /осми/, аз пък запалих свещ за майка ми, която ни напусна преди 1 месец Cry

. Много страдам за нея, но сигурно твоята мъка е още по-голяма, защото е за дете... не знам, не мога да си представя, а и не искам.
Съчувствам ти силно и те прегръщам, и не знам, какво да ти кажа... дано болката се притъпи с времето... и когато човек си замине от Земята, наистина да отива в по-добър свят Praynig

.
Бог да пази малкия Влади и да го закриля, където и да е...

# 24 9 септ. 2006, 07:58 ч.

Мнения: 8 470

Димана,знам,че нищо не може да утеши такава мъка.Прегръщам те! Hug

# 25 9 септ. 2006, 09:25 ч.

София
Мнения: 1 105

Димана

# 26 9 септ. 2006, 09:30 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 2 695

Всяка дума, която мога да кажа, е слаба пред тая огромна мъка.
Димана, възхищавам се на силата на хора като теб - силата да можеш да продължиш.
Само ти, мила, си знаеш какво е да живееш с такава кървяща рана в сърцето.
Дано е светло на душичката на малкото ангелче Влади. Flowers Rose

# 27 9 септ. 2006, 10:35 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Моля се за Влади Praynig

, моля се за нашето Мише Praynig

, и за всяко човешко същество, което сега е там - горе..., на по-чисто, на по-хубаво, на по-светло... Praynig

Светла им памет! Без тях не е същото, но ние няма да ги забравим!

Димана, прегръщам те Hug

и ми се иска да ти кажа: "Влади е жив и щастлив, но на друго място!" Нека това да ти е мъничка утеха...

# 28 9 септ. 2006, 11:59 ч.

Мнения: 388

Бъди силна мила Hug

Плача за нашите ангелчета!

# 29 9 септ. 2006, 14:59 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 506

Момичета, вчера просто не можех дума да напиша в тази тема... Sad

Ще ми повярвате ли как цялата нощ срещу петък сякаш преживявах всичко отново?! Всяка една от последните минути живот на сина ми се редуваха пред очите ми и мислите ми, като на филм просто... Cry

На сутринта, когато Силия се събуди, я прегърнах и тихичко плаках, а тя само ме гушкаше hug

. Сякаш разбра колко ме боли... И сега се разхожда наоколо, стиснала една снимка на Влади и повтаря щастливо "Бате!" А аз мога само да предполагам каква комбина щяха да са двамата Party

и колко много батко й щеше да я обича и да я закриля...

Всяка вечер, преди да заспи, когато й пожелавам лека нощ й казвам да помаха на бате, който е ангел и бди над нея... И тя маха ли, маха, дава му целувка за лека нощ и заспива...

Уф, мога да пиша цял ден! Благодаря ви, милички Hug

# 30 9 септ. 2006, 15:44 ч.

Варна
Мнения: 11 340

Миличка, толкова много съжалявам! Разплаках се и аз... Прегръщам те, бъде силна както досега... Дано Влади е на по-добро място и винаги да бди над цялото ви семейство! Praynig

# 31 9 септ. 2006, 16:38 ч.

Мнения: 32

Прегръщам те силно и плача заедно със теб.Не се познаваме лично,но познавам историята ти от Татянка(на Инес ).Плаках за теб и детенцето ти още тогава,никоя майка не заслужава да преживее това,което си преживяла ти.Моля се децата ни да са на по добро място. Hug

# 32 9 септ. 2006, 17:41 ч.

UK/София
Мнения: 7 681

Димана, снощи като леганх много мислих за теб Sad

Бях прочела темата ти, но не знаех какво да напиша!Думите са безсилни, а мъката ти е голяма!Прегръщам те силно и бих искала да ти вдъхна много кураж!Но ти го имаш и винаги съм се възхищавала на това ти качество!Горе главата, мила Heart Eyes

# 33 9 септ. 2006, 21:01 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 506

Цитат на: angel 2 в сб, 09 сеп 2006, 16:38

...познавам историята ти от Татянка(на Инес )...

Поздрави ги специално от мен! Много целувки на малката Неси Heart Eyes

# 34 9 септ. 2006, 21:21 ч.

Мнения: 5 370

Цитат на: Димана в сб, 09 сеп 2006, 21:01

Цитат на: angel 2 в сб, 09 сеп 2006, 16:38

...познавам историята ти от Татянка(на Инес )...

Поздрави ги специално от мен! Много целувки на малката Неси Heart Eyes

Свалям ти шапка на силата, с която си продължила напред.
Казват, че Господ давал тежки изпитания само на тези, които можели да ги понесат.
Ти си може би едно от доказателствата.
За себе си съм убедена, че 100% не бих могла да се изправя оттам, дето би могъл да ме изпрати подобен удар на живота.
Поклон! newsm17

# 35 10 септ. 2006, 14:38 ч.

София
Мнения: 1 900

Димана, толкова много съжалявам!

Прегърни Силия от мен и Яна! Целувки...

# 36 10 септ. 2006, 15:27 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 506

Цитат на: etomira в нд, 10 сеп 2006, 14:38

Димана, толкова много съжалявам!

Прегърни Силия от мен и Яна! Целувки...

Благодаря ти, Ети! А вие няма ли да ни посетите скоро пак?! Чакаме ви!

# 37 10 септ. 2006, 18:40 ч.

The wild, wild west
Мнения: 156

Мила Димана,
И аз плача заедно с теб! Много съжалявам за твоята огромна загуба - тя не бива да случва на никого... Cry

От това, което описваш Силия изглежда разкошно дете. Дано нейната любов поне малко смегчава болката. Пожелавам ти един ден да имаш отново и едно малко момченце. Не за да замести бати Влади, това едва ли е възможно, но за да донесе още радост и светлина в дома Ви...
Прегръщам те!

# 38 10 септ. 2006, 21:03 ч.

Мнения: 948

Димана, плача и съпреживявам заедно с теб!
Моля се за Влади! Praynig

Светла му памет! Praynig

Прегръщам Ви силно - теб и прекрасната Силия! Hug

# 39 10 септ. 2006, 22:32 ч.

Мнения: 6 315

Много съжалявам, много е тъжно Sad

. Възхищавам се на хора като теб, които въпреки огромната мъка която изпитват продължават напред! Прегръщам те!

# 40 11 септ. 2006, 09:20 ч.

Мнения: 1 234

Прегръщам те силно! И ще ти кажа, че те разбирам, защото съм преживяла и аз подобна загуба... И ще ти кажа, че още боли, по друг начин...но боли... И вече 7 години по-късно като се замисля, понякога ми се струва, че по време на загубата съм била в състояние, което дори не ми е позволявало да осъзная какво се случва точно...
На 8-ми /голям църковен празник /, като ходихме на гробищата се помолих, ако има живот и след смъртта, да ми даде някакъв знак...Въпреки, че съм убедена, че има живот и след смъртта, не вярвах, че ще получа знак...но получих...едн малки бели птички, и дъга над гроба на детето...
Това ми даде сили!!!
Въпреки, че изобщо не съм същата и знам, че никога няма да бъда!
Прегръщам те силно!

# 41 11 септ. 2006, 23:14 ч.

Мнения: 1 427

Димана

# 42 15 септ. 2006, 09:32 ч.

Мнения: 113

Мила Димана, какво бих могла да ти кажа, не съм го преживяла, така че ... Безкрайно съжалявам за това че не си могла да изживееш толкова пропуснати моменти .... Добивам представа какво ти е заради една моя приятелка. На 28 август погреба своето момиченце. А не е искала да ми каже. От къде толкова сила? Незнам. Срешнах я на улицата в черно и тя не се сдържа, разпадна ми се в ръцете и плакахме много. Как се свиква и се преживява това не знам. "Взе си я Богородица" - така каза тя, а пък аз много се ядосах на последната.... коя майка би го направила?!? В такива моменти не вярвам в нищо!
Бъди силна, както си била досега. Изживей мъката си защото няма да мине.
Пожелавам ти хубави мисли и щастие.
newsm51

П.С .... не мисля че бих се справила в такова положение, незнам

# 43 15 септ. 2006, 13:02 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 506

мама Галка, , разбирам приятелката ти... Предай й моите прегръдки!
Когато почина сина ми, се обадих само и единствено на една моя приятелка. На нея просто не можех да не кажа... Страх ме беше- тя имаше малко бебе, още кърмеше... Казах на мъжа й. На погребението тя дойде. С още много мои приятели...
В такива моменти не ти се мисли за нищо, разбираемо е. Но подобен жест не може да те остави безучастен. В черния ден те ми внесоха мъъъъъъничко утеха....
После успях да се посъвзема, благодарение на приятелите си. Нито за миг не ме оставиха да съм сама със себе си...
Бъди до своята приятелка! Дори и да си мисли, че с нищо не можеш да й помогнеш, тя има нужда от теб точно сега....

# 44 21 септ. 2006, 00:09 ч.

Бг-мама
Мнения: 2 240

След три дни се навършват 11 години от смърта на сестра ми а беше само на 20 години и ми е тъжно но знам че на теб мила Димана като майка ти е сто пъти по мъчно защото по голяма от майчината обич няма.Прегръщам те силно и плача за Влади и за моята сестричка едновременно- сили и много кураж за теб и твоя съпруг и за бабите и дядовците на Влади защото казват че баба и дядо обичали повече внуците от собствените си деца....................
Целувки за теб и силната ти майчина душа и и много голяма целувка за малката ти пирнцеса.

# 45 21 септ. 2006, 12:50 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 506

Зечова, мир на праха на сестричката ти! Благодаря ти за милите думи Hug

# 46 21 септ. 2006, 13:13 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Потекоха ми сълзи и ми заседна буца в гърлото Cry

Не знам какво друго да ти напиша.

# 47 21 септ. 2006, 18:51 ч.

Мнения: 294

Цитат на: ббб в чт, 07 сеп 2006, 22:22

След прочетеното имам сили да ти кажа само-съжалявам и продължавай да бъдеш много,много силна.

# 48 22 септ. 2006, 03:10 ч.

Мнения: 4 390

Ох, Димана, голяма мъка! Cry

И в нашето семейство са умирали деца...Няма по-голяма болка и ужас...
Прегръщам те!
Да почива в мир Влади! Praynig

# 49 23 септ. 2006, 15:46 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 506

Момичета, ще използвам тази тема, за да споделя още нещо с вас.

Днес ми се обади моя приятелка да ми каже, че на 19.09 е починала дъщеря й... Тя също беше болна от левкемия. Запознахме се в болницата във Варна и станахме близки. Кака Дидка много обичаше Влади, а ето, че сега са отново заедно...
Целият ми ден почерня, повярвайте ми! Нямаше думи, които да кажа на клетата майка. Исках да я прегърна и да поплачем заедно...

Животът е толкова странен... И този черен септември месец...

# 50 23 септ. 2006, 15:50 ч.

горкичката майка

# 51 23 септ. 2006, 16:24 ч.

UK
Мнения: 1 351

# 52 23 септ. 2006, 17:05 ч.

Бг-мама
Мнения: 2 240

Цитат на: Димана в сб, 23 сеп 2006, 15:46

Димана черен е за мен този ден 23.09 казах по горе защо и съжалявам че е почернил още една майчица утре като ида на гроба на сестричката ми ще запаля и свещичка и за детенцето на твоята приятелка мир на праха им.
Днес на лични получих свищичка от друга маминка тук във форума за сестричката ми и ми стана много мило че тук има хора които страдат и преживяват мъките и на другите покрай тях............................
Нямам думи а само една огромна буца в гърлото ми..................................

# 53 23 септ. 2006, 18:23 ч.

Мнения: 9 810

Плача заедно с вас и ви прегръщам. Днес правим помен за баща ми, който почина преди една година. Ужасно много ми липсва и само децата ми могат да ме накарат да се усмихвам.
Димана, мисля си че те разбирам, но едва ли има по-страшно нещо на света от това да загубиш дете.Да почива в мир Влади! Hug

За теб и твоята малка Силия!

# 54 23 септ. 2006, 18:28 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 506

Зечова,

Това е за твоята сестричка... Светла й памет Praynig

# 55 24 септ. 2006, 09:50 ч.

Мнения: 7 122

Милото детенце Cry

се за Дидка Flowers Rose

.
Дано да срещне много бързо малкото си приятелче Влади на мястото, където няма болка, няма сълзи, няма страдание. Praynig

Зечова, вечна й памет на твоята за винаги останала на 20 сестричка. Flowers Rose

# 56 30 септ. 2006, 09:13 ч.

Мнения: 817

Не знам какво да пиша..........имам заседнала буца на гърлото, Боже защо трябва да се случват такива неща на най-невинните същества, защо? защо?
Димана, мога само да ти пратя една виртуална прегръдка, думите просто са безсилни Hug

# 57 2 окт. 2006, 00:21 ч.

Мнения: 46 572

Почивай в мир, малко детенце ...
Димана, прегръщам те!

# 58 5 окт. 2006, 00:03 ч.

Мнения: 3 611

Много тежък форум Cry

Две теми прочетох и не мога да спра да плача. Cry

Затова съвсем съzнателно го иzбягвам. Cry

Димана съжалявам, не zнаех zа мъката ти. Бъди силна zаради момиченцето си. Целуни го от нас с Янис. Hug

# 59 5 окт. 2006, 09:16 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 506

Благодаря ви, момичета Hug

Сигурна съм, че малкото ми момченце знае, че всички мислите за него понякога...

# 60 7 окт. 2006, 23:55 ч.

Мнения: 1 930

Димана, силно те прегръщам и се моля малкото Влади да е сред звездите и да ти се усмихва когато погледнеш към него.
Толкова си силна! Възхищавам ти се!

# 61 14 окт. 2006, 07:13 ч.

Мила Димана както и всички маминки които са загубили дечицата си аз съм само на 19 години и скоро загубих котарака ми - грижех се за него като за дете дълги години! Зная, че моята болка е нищожна сравнение с вашата, но искам да изкажа възхищението си към вас! Защото няма по-смел и истински човек от една майка! Аз не мога и не искам да си представям ако недай си боже някога ми се случи подобна трагедия. Моята майчица има един спонтанен аборт след моето раждане значи преди 17-18 години и до ден днешен когато стане на въпрос за това тя започва да плаче въпреки, че след него се появи едно чудо наречено Натали Тя е вече на 14 години а все мама повтаря а можеше да имаш и брат! Седя и плача докато пиша тези неща. Влезнах във форума заради диета а прочетох за толкова ангелчета отлетели без време! Не зная какво да кажа! Болката е огромна! Огромна буца е заседнала в гърлото ми и не зная какво да ви пожелая освен ВЯРА И СИЛА!
ВИЕ СТЕ ГЕРОИ! ! !

Нека да почиват в мир малките ангелчета и Влади и Валето и Поли!
Господ понякога е толкова несправедлив!

Един ден като бях малка след като почина моята баба попитах мама : "Майчице защо си отиват все добри хора, не сторили зло на никого!" А мама ми каза "Знаеш ли и аз попитах това Мамка / така наричаше своята баба - майката на майка й т.е. на моята баба която за съжаление надживя 5 от 7-те си деца / и тя ми каза, че на небето има дълго и цветно хоро. На него Господ искал да има не само бабички и дядовци както и само лоши хора и той искал да има млади и добри хора...Но най-гомята болка е майчината болка!" Дълги години го обвинявах, че отне моята баба а беше само на 45 години! Но живота си тече ...

ВИЕ СТЕ ГЕРОИ МИЛИ МАЙКИ!

ПОКЛОН!

# 62 17 окт. 2006, 14:41 ч.

Мнения: 239

мили мами

колкото пъти надникна в този форум винаги плача. Praynig

моля се на всички божества да няма повече затворени детски очички Praynig

и майки с исъхнали сърца и непресъхващи очи Praynig

# 63 29 ноем. 2006, 13:39 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 506

Аз пак ще се приютя за малко в моята си темичка... В понеделник моето момченце трябваше да навърши 6 годинки! Cry

Ужасно е, че дори не мога да си представя как би изглеждал... Понякога си го представям по един начин, после по друг. Постоянно си говорим с татко му, че щеше да е прекрасен батко на сестра си... Той беше такова слънце! И днес щеше да е на цели 6 годинки, които никога няма да навърши...
Простете, че пак ви натоварвам с мъката си, но на рождения му ден и вчера просто не можех да пиша тук. А болката ми е толкова огромна, че не мога да не пиша...
Объркано стана, извинете ме и благодаря, че отново сте с мен Hug

# 64 29 ноем. 2006, 13:46 ч.

Мнения: 7 122

Димана,

Тук на никому не дължиш извинение за мъката си.
А те ще си останат вечно млади. Дано закриля Силия и цялото семейство от там, където се намира. Влади Е добър батко и син. Но не е при вас за известно време. Физически.
Който живее в сърцата ни, ще надживее много хора. Hug

# 65 29 ноем. 2006, 13:52 ч.

Мнения: 1 446

Мила Димана! Винаги съм искала да те прегърна и да ти кажа , че страшно много ти се възхищавам Hug

.
Влади е на едно много по - хубаво място , където няма старост и проблеми , а има само щастие. Той винаги ще е с вас.

# 66 1 дек. 2006, 09:15 ч.

Мнения: 1 427

Димана, прегръщам те Hug

# 67 2 дек. 2006, 12:43 ч.

София
Мнения: 1 941

# 68 3 дек. 2006, 14:45 ч.

Мнения: 768

Цитат на: Тарталета в ср, 29 ное 2006, 13:39

Аз пак ще се приютя за малко в моята си темичка... В понеделник моето момченце трябваше да навърши 6 годинки! Cry

Миличка и аз се чувствам като теб. Нашата кака Валя беше такова слънчице, винаги изпълнена с енергия и колкото и да е странно за толкова малко дете беше много състрадателна. Като видеше някой да страда или плаче отиваше при него да прегърне и успокои.
Тя така и не доживя 3 си рожден ден. На мен ми е най-мъчно за малката (Алиса) защото смятах, че след като са две сестрички с толкова малка разлика(15 месеца) освен това ще бъдат близки цял живот и много ще си помагат, дори когато нас с мъжа ми няма да ни има вече.
А сега малката остана сама и все търси кака си из стаите за да си играят. Като види сутрин че леглото и е празно и почва да плаче.

Исках да те попитам как да намеря сили да празнувам наближаващите Коледа и Нова Година? Ти как ги празнуваш? Аз искам да се скрия в дън земя и да не виждам никакви елхи и дядо Коледа. Само като гледам коледните украси из града и се побърквам от мъка.
Знам, че не е честно пред малката да изпитвам такива чувства защото това ще е втората и Коледа и Нова година, но уви много ми е тъжно...Плача непрекъснато и сега като пиша също.......

# 69 12 дек. 2006, 00:11 ч.

Мнения: 1 363

Писах и.... не мога, изтрих го. Каквото и да кажа ми се струва безсмислено.
Възхищавам ви се!!!

# 70 14 дек. 2006, 15:30 ч.

Мнения: 3 268

Думите са излишни..Много,много,много съжалявам и ти съчувствам.

# 71 14 дек. 2006, 19:24 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 506

Ружи, сега виждам, че заради аварията онзи ден ми го няма писаното за теб. Дано си успяла да го прочетеш Praynig

От вчера си пиша на ЛС със сестра ти. Ако мога да ти помогна, по какъвто и да е начин, ще се радвам да го направя. Пиши ми, ако искаш!

# 72 5 ян. 2007, 20:20 ч.

Мнения: 2 849

Димана ,

напълно те разбирам .Винаги ще се опитваме да си ги представим как биха изглеждали на всеки рожден ден ,на всеки празник ....

Днес трябваше да духнем 3 свещички Cry

много е тежко .Обичам Вики с двойна сила .

# 73 5 ян. 2007, 20:23 ч.

Мнения: 7 122

radi-t,

# 74 5 ян. 2007, 22:55 ч.

Мнения: 3 166

radi-t , прегръщам те силно. За малкото ангелече Еди... Flowers Rose

# 75 5 ян. 2007, 23:13 ч.

Разград-София
Мнения: 273

Мила Димана чета и плача...и плача ... и плача....ненамирам думи да ти кажа нещо за да те успокоя.Мога само да ти кажа ... възхищавам ти се ти си силна жена и продължавай да си все така силна.Никога незабравяй нито един спомен ,миг или усмивка или дума на твоето ангелче те ще останат завинаги да греят скованото от болка майчино сърце.Обичай дъщеря си и съпруга си и бъдете силни и знай че той ви пази всички и се радва че живее в сърцата и спомените ви.........
Hug

Прегръщам те силно Hug

# 76 6 ян. 2007, 16:22 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 506

radi-t, миличка... Ужасни дни... А трябваше да са изпълнени с радости и хубави емоции! Дните, в които сме родили нашите ангелчета...

# 77 22 авг. 2007, 09:53 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 506

Ами... Ето я моята тема. Само дето години вече са почти 4...

Тази година депресията ме хвана много рано, още края на юли попаднах в Дупката. Странното сигурно е, че не правя никакви опити да се измъквам от там. Знам, че в определена степен там ми е добре- с мислите си, с болката си, с мъката си... Един мой свят, където явно неминуемо ще попадам преди всяка годишнина от загубата на сина ми. И това ми се струва най- нормалното нещо вече...

# 78 22 авг. 2007, 10:02 ч.

Мнения: 3 268

Тарталета,недей така...Знам,че никога болката няма да отмине,може да утихне,но да отмине,няма.Имаш прекрасно момиченце и дай Боже да имаш още дечица.То има нужда от една усмихната и мила мама.Нека я има.Бъди силна и те прегръщам силно. Hug

# 79 22 авг. 2007, 10:10 ч.

Мнения: 4 451

Тарталета smile3518

, сълзи се стичат по бузите ми. Мила майчице, искам да ти кажа толкова много неща, да те видя, да те прегърна... Знам, че няма да намаля болката ти, ти ще я носиш винаги със себе си, но искам да ти вдъхна сила, кураж, да преодолееш депресията. Да нацелуваш малката Силия.

# 80 22 авг. 2007, 11:56 ч.

Мнения: 3 166

Диманче, милинка, разбирам това чувство - да не ти се излиза от състоянието, в което си. Да се отдаваш до край на мъката, на спомена, на мислите и болката. И според мен това е естествено. Защото те са единственото, което ни свързва с изгубените дечица. Просто не искаме да забравяме. Отдавайки се на скръбта, оставаме свързани с тях. И така ще бъде завинаги... просто трябва да го приемем.

Нагушай мъничката кукла, тя ще и донесе мъничко утеха. Ще ти припомни, че по един или друг начин животът продължава и трябва да продължава. Заради хората, които имаме тук и сега. А ни остава едничката надежда, че един ден отново ще бъдем с децата си и ще имаме възможност да ги гушнем.

# 81 22 авг. 2007, 12:09 ч.

Мнения: 7 122

Диманче, опитай се да се излезеш от там. Леко, бавно, пълзейки. Hug

Оставането в дупката не е изход, колкото и закътана и наша да си е. Confused

# 82 22 авг. 2007, 12:58 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 506

Знам, че сте тук и сте с мен Hug

А излизането е сигурно, в това съм се убедила- като направим панахидата, като минат още 1-2 седмици постепенно се отърсвам от сковаността, която ме е обзела, и искам не искам продължавам.
А няма как да не искам- имам си едно прекрасно нещо, заради което си заслужава да продължавам да дишам, пък било то и чрез болката си.
Всичко е толкова преплетено в този живот...

# 83 22 авг. 2007, 13:14 ч.

UK/София
Мнения: 7 681

Не знам какво да напиша Плача и се опитвам да намеря думи, но зная, че няма такива които да те успокоят Усетих те вчера, знаех какво ти е Искам да си много щастлива, искам в скоро време да стане това за което най-много мечтаеш А го искам искренно и то трябва да стане Прегръщам те силно, приятелко моя

# 84 22 авг. 2007, 13:19 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 506

Билянка, знам, че ме мислиш. Недей! Имаш си свои грижи. Обичам те много. Благодаря ти.

# 85 22 авг. 2007, 13:42 ч.

София
Мнения: 7 102

Боже, Тарталета, често чета твоята история и плача, плача и никога не съм си позволила да ти пиша, просто нямам думи, не те познавам, а толкова искам да те прегърна, да залича поне за мъничко мъката от душата ти. Кураж, мило изстрадало майче, целуни сладката Силия, имаш за какво да живееш, стискам палци да се сбъдне мечтата ти, за която Биляна пише.

# 86 22 авг. 2007, 13:53 ч.

Linz
Мнения: 11 619

И аз влизам тук и чета... мъчно ми е, но не знам какво да напиша- всичко думи изглеждат безсмислени Sad

# 87 22 авг. 2007, 18:42 ч.

Бг-мама
Мнения: 2 240

От няколко дни си мисля за теб , и ми става много мъчно , плача защото моето голямо момче на 6 септември ще направи 4 годинки , а твоето на 8, 4 годинки от както го няма Cry

, живота е много неописуемо нещо днес си тук а утре вече те няма , а за близките остава голямата мъка и празнота
Изгубих много близък за мен човек този месец , човек който си отиде без време от този свят и който беше изключително добър Confused

От този свят си отиват рано най -добрите хора , може би Господ има нужда от добри души горе , но не искам повече никоя майка да страда Cry

Незнам какво повече да напиша , Димана прегръщам те и ще съм с теб в мъката ти
на 8 и ще запаля свещичка дано стопля малкото ти момче Confused

# 88 23 авг. 2007, 01:24 ч.

Мнения: 4 390

Ще запаля на 8-ми свещичка в памет на Влади /извинявам се за грешката/. Sad

Прегръщам те.

Последна редакция: пт, 24 авг 2007, 15:38 от Дивиана

# 89 24 авг. 2007, 03:56 ч.

Мнения: 2 849

Димана,

едва ли думите ще те успокоят ,но искам да знаеш ,че тук си сред свои и те разбираме напълно .Сили ти желая и от сърце да ти се сбъдне мечтата ,заслужаваш един такъв подарък .

Цитат на: Дивиана в чт, 23 авг 2007, 01:24

Ще запаля на 8-ми свещичка в памет на ....... Влади. Sad

Прегръщам те.

# 90 24 авг. 2007, 05:53 ч.

Мнения: 4 212

мога само да те прегърна и да ти кажа колко си силна. Hug

Надали разбирам мъката ти, но я усещам. Cry

Попадане в депресия, следва панахида, дълбоката дупка, 4увство което неможе да се опише... Лошото е, 4е това не е проблем, ако беше, щеше да се реши. Това е реалността. Да се преживее - не може! Да се свикне с нея - също. Няма лекарство за тази болка, за съжаление.
Целувки на красавицата Силия и на теб. bouquet

# 91 24 авг. 2007, 08:53 ч.

Мнения: 656

Тарталета, Hug

# 92 24 авг. 2007, 09:58 ч.

София
Мнения: 1 900

Димана, много те прегръщам... Всяка година се чудя какво мога да ти кажа и никога нищо не успявам да измисля.

Целуни Силия от мен и Яна.

# 93 24 авг. 2007, 13:21 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 506

Ради, знам, че тук съм сред свои. Точно заради това, когато започна да пиша, често не мога да спра... Изливам душата си на непознати, които в същото време адски много ме крепят. Благодаря ви Heart Eyes

Теичка, права си- това не е проблем. И точно заради това се вбесявам на моменти- че не мога да преодолея слабостта си. Всъщност то и не трябва да я преодолявам, нали?!

Ети, това е кофтито в подобни моменти- думите никога не стигат. Но не са и необходими Hug

Знам, че ви въвличам ненужно в мъката си, но както вече казах- изливам душата си и това много ми помага.

# 94 24 авг. 2007, 18:38 ч.

София
Мнения: 1 900

Димана, никога, ама никога не казвай, че е ненужно. За нас е чест и привилегия ако можем да ти помогнем по някакъв начин - дори и това да означава само да те изслушаме и да поплачем заедно с теб.

# 95 26 авг. 2007, 20:25 ч.

Мнения: 11 607

Тарталета

Какво да ти кажа.....какво да ти напиша...Датата с главно Д наближава...Ще ми се да ти предложа нещо...незнам как би го приела......

Защо вместо панахида не занесеш нещо в някой Дом за сираци? Или в най-близката ДГ до вас? Незнам... Или в болницата, в детското отделение...ако има по-големички деца да им подариш нещо за училище - тетрадка, молив, химикал?????

Прегръщам те, мила! Много, много те прегръщам! Но пък съм безкрайно щастлива,че имаш Сиси! Напиши повече за нея!

# 96 8 септ. 2007, 22:12 ч.

Сливен
Мнения: 197

Съжалявам за загубата ти.Аз съм майка на едно прекрасно малко момченце и не искам никога да разбера какво усещаш в този момент и през тези години.
Просто бъди силна,защото малката ти дъщеричка има нужда от теб.

# 97 9 септ. 2007, 18:35 ч.

Цитат на: eva83 в сб, 08 сеп 2007, 22:12

A
AZ SUSHTO IZGUBIH sINA SI PREDI TRI GODINI ,ZAGUBATA NE MOJE DA SE PREJIVEE,NO ME KREPQT DRUGITE MI DECA. ZNAM KAKVO TI E,NO TRBVA DA PRODULJIM NA TATUK I ZAGUBATA DA NI NAPRAVI PO SILNI.TOVA KOETO NE NI UBIVA NI PRAVI PO SILNI.

# 98 9 септ. 2007, 21:54 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 506

Прави сте момичета. Осъзнала съм, че имам за какво да живея. И ще живея, докато ми е отредено. Колкото и непосилни да са дните ми понякога.

Вчера станаха 4 годините. Дълги ли?! Не... Сякаш са слети в едно. Липсата е същата, както тогава. Не е намаляла изобщо празнината.
Валеше ужасен дъжд. Плачех и не знаех дали сълзите или дъждовните капки чисти дъщеря ми от очите ми. Треперех от студ и не знаех дали детето ми иска да ме стопли или да ме утеши с прегръдката си.
Бях между два свята. Разкъсана между болката от загубата на сина ми и опияняващото чувство да усещам топлото тяло на дъщеря си...
Днес като че ли започвам да възкръсвам. Винаги става така- изпадам в дупка някъде преди РД през август и започвам да се съвземам, когато направим помена. Сякаш затварям някакъв кръг...

# 99 10 септ. 2007, 04:02 ч.

Мнения: 3 611

Плача с теб и с дьжда...
Не мога да те успокоя, всьщност и не zнам какво да кажа.
Тьжно ми е Sad

# 100 10 септ. 2007, 05:53 ч.

Мнения: 1 669

Тарталета, изчетох цялата тема и мога да направя само едно...

smile3518

Прегръщам те силно...

# 101 11 септ. 2007, 00:12 ч.

Мнения: 11 607

Тарталета(ох, защо не мога да измисля по-галено обръщение към теб....) мислено бях с теб на 08.09.........Цял ден си мислех за 4-ма души...... - за теб, за детенцето ти,което ти е дало толкова много радост и щастие(макар и за малко),за дядо и за най-добрата ми приятелка от детските години(която е от Шумен,но пътищата ни се разминаха много лошо),която пък на този ден има рожден ден........И само мислех и си поплаках вътрешно....от мъка и болка,защото загубата и смъртта болят много....Ох, ако ги нямаше тях.......Но пък винаги най-накрая след всичко,което преживявам на 08.09.(винаги една и съща картина минава през погледа ми- смъртта на дядо по часове и минути), най-накрая винаги си казвам с усмивка - Благодаря ти, Господи,че ми даде такъв разкошен дядо,че го имах до себе си,че топлината и обичта,която ми даде и до ден днешен ги нося във себе си.....Знам,че двете загуби са несравними, затова само едно ти казвам - горещо те прегръщам! Hug

# 102 23 септ. 2007, 19:43 ч.

Мнения: 5 228

Тарталета, от много време искам да ти напиша нещо, но все не намирам точните думи. Много ми е мъчно за малкото ти момченце. Сигурна съм, че Влади е на едно много хубаво място и се грижи за семейството ви от небето.
Не е вярно, че времето лекува. Болката става все по-силна.

# 103 23 септ. 2007, 21:58 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 506

Фукле, благодаря ти, мила Hug

Аз също съм сигурна в това...

# 104 2 окт. 2007, 01:04 ч.

Мнения: 950

ОХ милата тя ,направо немога да пиша от рев ,болката която си изпитала и която все още те мъчи ,но се надявам да продължаваш с тази борба за оцеляване .
Въпреки че не те познавам ти изпращам прегръдка и още веднъж съжалявам за голямата ти загуба Sad

Последна редакция: вт, 02 окт 2007, 01:11 от sisa g

# 105 4 окт. 2007, 13:28 ч.

Русе
Мнения: 129

....Тежко....Трудно се пише за такава загуба.Само майки,загубили децата си,знаят какво им е....Съжалявам много,Тарталетка....Знам,че няма такива думи,които да те утешат....
Защо животът е толкова несправедлив?!

# 106 5 окт. 2007, 13:12 ч.

Мнения: 3 091

# 107 6 окт. 2007, 09:18 ч.

Мнения: 2 673

# 108 6 окт. 2007, 23:58 ч.

Мнения: 166

всеки ден преглеждам тези теми и винаги плача много когато бях на 18 майками почина тя беше на 40 и в продължение 12 години от смъртта и аз плача за нея и за тези невинни дечица които господ ни ги отнема