Срещаш един, който ти влиза под кожата. За всички може да е "черен", но за себе си го усещаш като идеален.
Напасвате се, години може да сте в синхрон и после нещата да се объркат.
Променяме се, губим се.
Той пак може да е идеален(същия), но ти да си различна и вече да не искаш това.
Хора всякакви, ситуации различни.
Всъщност, това е основния проблем в наше време- дори не минават много години и се оказва, че вече не искаме "това", защото е изчезнала първоначалната тръпка и ореола около милото.
Ежедневието иска друг поглед върху качествата на човека до нас, с оглед на други приоритети, които са се появили.
Но, често искаме хем сегашното, хем предишното, а ние самите също не сме предишните и дали е лесно на мъжете ни да се примирят с вечно недоволна, мърмореща, правеща забележки, че и вдигаща скандали, жена?
Нямаща нищо общо с момичето, което са избрали да им роди децата.
Я да питам по този повод - какъв е идеалния човек (мъж, жена) за някой, който нищо не иска?
Изобщо има ли такъв? Като чета тук, идеала ви е все свързан с някакви искания/изисквания.
Конкретно за мен - идеални жени няма, неприятното е че много се засягат от факта, че нямам изисквания за идеалност към тях. Щото това им пречи да имат подобни към мен.
По-скоро прeчи им да ги заявят
