Нищо лошо не е направила тя, с нея са постъпили лошо. Още повече, ако е изяснила, а явно е, че не е играчка за веднъж-два пъти, а очаква сериозни отношения. Или нищо, ако отсрещната страна няма такива намерения. Можеше, ако той беше истински мъж, просто да си стиснат ръцете и останат приятели.
Не знам защо в днешно време едва ли не трябва да се срамуваш, че знаеш какво искаш и не ти се играят абсурдни игрички. И че честният, отговорен човек трябва да се чувства виновен, че с него са постъпили нечестно.
Дължи ѝ поне обяснение, да. Нищо унизително няма в това.
И наистина след години такива (без значение от пОла) се връщат, осъзнали, че не всички други са като това момиче. Когато изпита на собствения си гръб същото отношение.
Момичето може да има всякакви очаквания, но никой не е длъжен да й ги изпълни.
Тя, е нормално да опознае човека срещу себе си, за да прецени дали и неговите очаквания са като нейните.
И да прецени, дали да продължи да го вижда, дали да си легне с него.
Най- глупавото е, предположението ти, че тя била изяснила как не е играчка за ден-два.
Само си представям, как момата го поглежда право в очите и с леден тон заявява, че очаква сериозни отношения, защото тя не е играчка за ден-два, след което се мята в леглото му.
И да, в днешно време е нормално да знаеш какво искаш, но авторката си призна, че първо била искала да си говорят, а после й се приискало да си легне с него.
Така че, да, лесна е, щом си ляга с някого, когото за пръв път вижда на живо.
И не, не й дължи вербално обяснение- достатъчно интелигентният човек, не би го причинил на другия.
Какво да й каже- че не му е харесала креватната гимнастика?
Че не е декларирал желание за сериозна връзка?
Че не приема насериозно момичета, които си лягат с непознати?
Нищо глупаво не виждам да си изясниш с човека отсреща предварително какво очакваш и какво НЕ ИСКАШ да ти се случва! Да, не всички сме за "каквото стане" и имаме и сърце. Грешката ѝ била, че легнала на първа среща.. Е, аз не бях на първа среща, но пак постъпиха така с мен и знам много добре за какво говоря. Три години се боря с депресия и въпреки че имам друга връзка, не минава. Имах чувства, за съжаление.
Чудно ми е, всички, които сте много над нещата, подиграхте се леко на авторката и се чувствате явно по-умни от нас, чувствителните и неоправни в живота - ако с вашите деца постъпят така, пак ли ще е "К'во толкова е станало?" или ще ви идва да намерите въпросния и добре да го подредите?
Тя била виновна, че е лесна.. А той? Или мъжете все още имат повече права и трябва вечно тях да ги оправдават и да им прощават всичко?