Как да разпознаем фалшиво богати хора

Добре, да не е 3 000, а 10 000. И двамата губят по 20 000, само дето единият е карал стара кола, а другият нова през тези 5 години. Разбираемо е за човек, на когото банката няма да отпусне 50К кредит, но ще отпусне 30К, а му трябва кола и няма пари.

Тук толкова стари коли купуват основно африканци. Пращат ги за роднините на село. Скоро стара, бензинова кола няма да може да влиза в Париж. Новите  батерии също търсят природата, ако не и повече от бензиновите, в смисъл, батериите мърсят.

Кристина1980, с едно, но и с две деца ми беше по-лесно да се придвижвам с автобус или метро. Установих го в Лондон. Преди сина ми се водех с автобус за да гледам навън и да не слизам в метрото. Известно време го водех в таксита, но само черните, където влизах вс количката и бебето вътре.  Ако трябваше да я сгъвам и столче, мани! Като дойдохме тук нямахме ескалатори на спирката на метрото, но свалях количката на задните колела. Много хора искаха да ми помагат. В колата децата нервничат в столчетата, а в метро или автобус седяха кротко. С метро или автобус спестявах носене до колата или слагане в количка, вадене от количката и слагане в столчетата, рев, сгъване и поставяне на количката в багажника, при пристигане търсене на паркинг, място, вадене на количка, разгъване, вадене от столче на бебето, през което време голямото реве, но няма как да го извадя пръв за да не го блъсне кола  Пробвах да го вадя пръв и да го закопчавам в количка, но се съпротивляваше. На връщане същите упражнения, 20€ паркинг и рев. После заспиват и като стигнем до нас и колата спре се будят, а ние сме леш.

Из природата или извън града с кола, разбира се.

Аз не прокламирам карането на стара кола цял живот.
Казах, че съм карал по-нови коли. И пак ще карам.
За 2-3-5г мога да се стисна.
Хората казарма са ходили по 4г.
Той и мъск разпродаде всичко и накупи акции. Едва ли планира цял живот да кара със стиснати лакти. Просто периодът е такъв.
Виждаш сделката на живота си. Нямаш избор.

От друга страна, мои колеги направиха точно обратното.
Купиха си по една кола за 20к (млади момчета, около 25), и после за апартамент на ниските цени нямаше пари. Чак като скочиха по 2 имотите (около 2018та), и тогава взеха.
Само че аз 1 път съм си научил урока, от грешка на родителите през 90те. И апартамент за кола не сменям!
Живот и здраве, като приключа новата сделка след 2г, и останат едни 50к оборотни, ще взема нещо.
А до тогава ако ми се е свършило търпението, може да взема нещо за 10-20к компромисно.

Естествено, че е така. Но това какво общо има с написаното от мен? То даже подсилва смисъла на поста ми.

Моите деца пораснаха слава на бога Невена, вече това е зад гърба ми.
Аз пък не обичам да харча. Имала съм бедно детство, обичам да си имам пари. От време на време си купувам и дрехи втора употреба. За малкия син също почти не  купувам дрехи. Даже и шефката ми дава, там стандартът е съвсем друг и всичко е марка. На мен не ми пука. Всяка година събирам две големи торби дрехи и обувки и ги давам на една майка с близнаци.
Искам да мога да си позволя, ако недай си боже трябва да вляза в болница, да си платя всичко. Сега 50 000 - 100 000 евра кеш за операция нямам де, но ако е нещо по-нормално като за бг да няма проблем да си го платя. Мен много ме е страх от бедността и не разбирам хора, които харчат всичко което имат.

Волвото на снимката е голяма трошка, но разбира се, ако съм човек с пари и власт, винаги ще си държа едно такова и ще излизам сред хората с него, за да съм народен човек и да показвам колко съм дзен. Много разумен ход.

И за какво бих го правила?! Дреме ми какво мислят хората за мен! Както е ясно, на никого не му дреме, всички карат джипове за стотици хиляди евра.

Тоя човек друго не е имал (за лична кола). На фирмата сигурно е имал стотици.

Иначе колата е супер, никога няма да я нарека трошка. Това е една от първите коли, които съм карала, желязна е във всяко отношение. И един от моделите "икони" в световното автомобилостроене. Когато моделът стана на години Вовло го спря, но шведите вдигнаха бунт и пак го пуснаха. След време все пак го спряха окончателно, но още можеше да се направи по поръчка и поръчки имаше.

https://en.wikipedia.org/wiki/Volvo_200_Series

И аз съм била бедна и знам, че сега не съм. Дрехи обичам, какво да правя.

Истински богатите хора, които съм познавала, все караха едни такива малко или много ретро неща. Съвпадение някакво.

Много зависи от начина на живот. Има хора, които чудесно могат да живеят без кола и други, които са живи загинали без нея.

Ако имането на лично возило, особено старо такова, беше по-скъпичко, броят на хората, които могат без кола, рязко щеше да се увеличи. На мен ми е чудно с какво право хората, които превърнаха страната ни в автоморгата на Европа, се потресоха от разкритията, че и боклуците си ни пращат с влакове и кораби да ги горим у нас. Аз разлика не виждам.

Не разбирам от коли. Последната ни кола беше Волво. В сервиз я водехме веднъж годишно за задължителните прегледи. Ще оцениш Волвото в леден климат. Може да не е върха на сладоледа, но си беше удобна и сигурна кола.

Не случайно религиозните евреи с по 10 деца карат Волво. Те нямат пари за скъпи ремонти.

кристина, не ти е било бедно детството щом сега не харчиш. Бедните хора в един момент развързват кесията като почнат да изкарват пари, а ти си вече на 40г и още цитираш бедно детство като причина да не харчиш.

Не оспорвам това, което пишеш, а мисля, че твоите възприятия се базират на сравнения с деца от Гълфа, примерно и ако да, то бедно е било. Колко бедно да е било детството на единствено дете с майка, която и приятел си имала?

Не си виждала бедност, Кристинке. Иди някой път в Етиопско село или боливийско и твоето собствено детство, с течаща вода и покрив над главата ще ти се види като на принцеса. Честно. Може и в Арабия, ама на юг, в Йемен, а не в Оман и Емирствата.

Чак бедност не съм виждала, ама да кажем, че сега се кефя на факта, че мога да си купя всичко което искам. Аз съм чревоугодник - това скъпи сирена, салами, шоколади, суши, розе, къси палтенца от естествена кожа /междудругото за тези палтенца съм отнесла бая критики, че убивали животните мъчително/, та се разстройвам де, ама си ги нося. Такива нещица мога да си позволя и им се радвам.
Просто не намирам за нужно да харча излишно.

Има разлика между харчене и харчене все пак. Да се въздържаш от харчене не значи непременно да си скръндза и да живееш в мизерия. Умереността му е майката на всичко в този живот.

Докато цял следобед си ги мерите кому му е по-дълъг... автомобилът, аз си направих една скромна четиричасова разходчица в това слънчево време и да ви кажа, обогатих се доста за това време, макар и не парично.

То и аз се разходих, а и тъкмо ще излизам отново.
Но тук в София си е бая облачно и дори хладно за моя средиземноморски нос. А и май трябва да нахлузя зимните найкове и абички.