Как да разпознаем фалшиво богати хора

  • 34 884
  • 1 349
  •   1
Отговори
# 795
  • Paris, France
  • Мнения: 17 795
Жреб, аз се чудя как може на 40 години, след 6 години в чужбина, без деца, още да не си събрал пари за жилище, дори и гарсониера. И какъв е този толкова малък наем, че въобще да не влиза в сметката.

Може да е купил жилище в чужбина, където населението се увеличава и цените ще растат.

Има много хора, които докато са в чужбина си заключват багажа в една стая и дават останалата част от апартамента под наем, за много нисък наем, с цел някой да живее там за да не го окрадат. Някои хора плащат само ток, вода, телефон, сметна такса, чистачка, асансьор, което биха плащали и в тяхно жилище. На практика не плащат повече, отколкото в собствено жилище, но имат свободата да си идат след година.

Така майка ми си остави апартамента на колега. Преди това там живеех аз.

Ако баби и бащи имат празни жилища, а той няма братя и сестри може да не иска да купи точно в България.

# 796
  • Мнения: 11 501
Последните 12 години все ипотеки изплащам, за мен това са ми най-добре похарчените пари / разбира се парите, които съм похарчила по синовете си ги смятам за по-добре похарчени/.
Ако нямах ипотека, щях да съм опукала всичко до стотинка.

# 797
  • Пловдив
  • Мнения: 3 940
И особено предвид изказването, че човек със стабилна професия за 3-4 години правил милион ли, колко беше.
На други над теб ще оставя да се чудят. Но на теб ще отговоря, защото си мой човек. Wink
 Да, има професии и фирми, в които човек има възможност да се договори за два различни начина на разплащане:
 а) Твърдо заплащане в пълен размер и след завършване на работата и напускане на фирмата: кой откъде е. Пито - платено.
 б) Подписва се договор за авторско право и получаване на дял от всяка продажба и дял от фирмата, срещу по-ниско заплащане по време на разработката.
 Оставям на теб сама да познаеш аз кой от двата начина предпочетох. Smiley

 Милионът не го мисли толкова. При някои се получава, при други не.

# 798
  • София
  • Мнения: 4 668
За мен е важна крайната цена. А крайната цена на едно жилище с банков заем за примерно 20 години не е 2,5% по-висока от същото жилище, платено в брой.
...
 А рискът от една предполагаема (и това се случва на някои хора) невъзможност дългосрочно да погасявам ипотеката е равностоен на загуба на всичките платени до момента суми и банката взема апартамента за себе си (застраховката покрива само някакъв брой месеци). На практика, докато не изплатиш на 100% едно жилище към банката, то си е нейно и ти си просто наемател,
...
 Изпускаш и фактора подвижност Wink ...
Жребче КОЯ крайна цена!?
Говориш за 20 години. Сега един 3ст струва 200, че вече отиват и на 300 евра.
Преди 20 години бяха 20 к евра.
Това са 1000%+
А ти ми говориш за левчета разлика.

По втория цитат, абсолютно погрешно. Това само крайно необразован човек може да го каже.
Банката не ти "взима" апартамента, каквото и да означава това. А те принуждава да го продадеш.
Каквото си си платил "не е равностоен на загуба на всичките до момента суми". То си се брои и остава. След продажбата банкта си приспада само разликата. Всичко, което е натрупано в тоя апартамент, капиталово увеличение на цената, ремонти, мебели, уреди, материали си остават твои и евентуално ще се продадат, ако се налага, но парите отиват при теб. Или за погасяване на частта от заема.

За фактора подвижност ...
Не ми е идея фикс. Подвижни са бездомниците, чергарите, номадите, ромите.
Не че е лошо. Но да се лиша от дом, заради едната подвижност ...
То направо да лягам да мра. То и да имаш жена и деца предполага уседналост. Времената на ловците-индианци са отдавна отминали. Не минават стада бизони 2 пъти годишно.

# 799
  • Мнения: 6 666
Ето, например нищо не ми пречи след месец да ида на квартира в София в близост до моята любимка (тя си знае коя е). Но не искам, защото Пловдив си ми харесва. Smiley
Не съм аз, ама О, сакън! .. Пловдив е най-хубавият град. Там .. там, никакво тук.

Е, Невена, ти прекали вече, надмина и младите с претенции - дъртак да е, немец, че и бивш военен, ако може да живее и година .. не повече. Да възкръсне Андерсен да напише приказка в нов стил, че някои още си карат по старите.

# 800
  • Мнения: 2 323
И особено предвид изказването, че човек със стабилна професия за 3-4 години правил милион ли, колко беше.
На други над теб ще оставя да се чудят. Но на теб ще отговоря, защото си мой човек. Wink
 Да, има професии и фирми, в които човек има възможност да се договори за два различни начина на разплащане:
 а) Твърдо заплащане в пълен размер и след завършване на работата и напускане на фирмата: кой откъде е. Пито - платено.
 б) Подписва се договор за авторско право и получаване на дял от всяка продажба и дял от фирмата, срещу по-ниско заплащане по време на разработката.
 Оставям на теб сама да познаеш аз кой от двата начина предпочетох. Smiley

 Милионът не го мисли толкова. При някои се получава, при други не.

Нямам нужда от принципно обяснение кое как става, наясно съм. Нямам нужда от нищо всъщност, просто изтъквам липсата на практическа, конкретна (от твои постижения, не принципно) защита на думите ти - за пореден път има разминаване. И да, абсурдно странно е на тези години, с този опит, с годините в чужбина за добро заплащане, да го няма. На фона на гледането в чуждата паничка и правенето на изчисления за бюджета на жени, които щели някой ден да стават майки, при положение, че такова планиране при теб - очевидно с оглед на всичко написано - просто липсва.
Нагличко е просто, иначе въобще не биха ми пречили подобни фантасмагории.

Едит: Това с банката и взимането на апартамента просто е невярно, не функционира така.
А подвижност - да, така е, по-лесно е да си събереш нещата в куфар и да тръгнеш, но е много далеч от невъзможно да пуснеш апартамент под наем, така да си избиваш част от ипотеката и да се спазариш с някого да действа като хазяин и да наглежда наемателите срещу малка сумичка.

Последна редакция: ср, 14 окт 2020, 16:14 от bambinnah

# 801
  • Пловдив
  • Мнения: 3 940
Скрит текст:
За мен е важна крайната цена. А крайната цена на едно жилище с банков заем за примерно 20 години не е 2,5% по-висока от същото жилище, платено в брой.
...
 А рискът от една предполагаема (и това се случва на някои хора) невъзможност дългосрочно да погасявам ипотеката е равностоен на загуба на всичките платени до момента суми и банката взема апартамента за себе си (застраховката покрива само някакъв брой месеци). На практика, докато не изплатиш на 100% едно жилище към банката, то си е нейно и ти си просто наемател,
...
 Изпускаш и фактора подвижност Wink ...
Жребче КОЯ крайна цена!?
Говориш за 20 години. Сега един 3ст струва 200, че вече отиват и на 300 евра.
Преди 20 години бяха 20 к евра.
Това са 1000%+
А ти ми говориш за левчета разлика.

По втория цитат, абсолютно погрешно. Това само крайно необразован човек може да го каже.
Банката не ти "взима" апартамента, каквото и да означава това. А те принуждава да го продадеш.
Каквото си си платил "не е равностоен на загуба на всичките до момента суми". То си се брои и остава. След продажбата банкта си приспада само разликата. Всичко, което е натрупано в тоя апартамент, капиталово увеличение на цената, ремонти, мебели, уреди, материали си остават твои и евентуално ще се продадат, ако се налага, но парите отиват при теб. Или за погасяване на частта от заема.

За фактора подвижност ...
Не ми е идея фикс. Подвижни са бездомниците, чергарите, номадите, ромите.
Не че е лошо. Но да се лиша от дом, заради едната подвижност ...
То направо да лягам да мра. То и да имаш жена и деца предполага уседналост. Времената на ловците-индианци са отдавна отминали. Не минават стада бизони 2 пъти годишно.
С наемите (които също бяха доста по-ниски преди години, не само продажните цени на имотите) ми е доста лесно и безпроблемно и не се обвързвам с хамалогии какво ще се случи, ако еди-какво се случи при нужда от разпродажба и разтрогване на договори. Нито съм местил покъщнина, нито съм мислил какво ще разпродавам.

 А подвижността може би ти я подценяваш, защото вече си се установил и имаш някакви добри доходи, така че не виждаш смисъл от нея, но именно тя на мен ми позволи да си събера багажчето и да отида да работя в чужбина, където чрез уменията си успях да си подпечатам едно по-добро бъдеще, каквото с моята професия преди това в България като служител в родни фирми не можех да имам, като възнамерявам да действам още повече в тази насока, но вече от България, работейки за чуждестранна фирма. Та, толкова за подвижността. От твоята камбанарийка тя може да е излишна, но от моята тя се яви ключов момент в кариерата ми.

Последна редакция: ср, 14 окт 2020, 16:16 от Жребчe

# 802
  • Мнения: 24 467
Жреб, аз се чудя как може на 40 години, след 6 години в чужбина, без деца, още да не си събрал пари за жилище, дори и гарсониера. И какъв е този толкова малък наем, че въобще да не влиза в сметката.

Джуди, както вече казах, живеем в свободни времена и всеки има право на избор и мнение. За съжаление в този форум има цели теми, в които жените се оплакват от лигльовците, с които живеят  (истината боли, но не е обидна). Мъже, които не са свикнали да се оправят сами, които не знаят колко костват битовизмите, неорганизирани и дори готованковци. Мъже, които с лекота прехвърлят мениджмънта на дома на жената. Аз не искам да ставам прислужващ персонал на такъв готованко и според личния ми опит такива мъже са точно тези, които са напуснали семейното гнездо късно, твърде късно за да се научат да се оправят сами

Свободните времена не са оправдание за лошото възпитание. Нито причина околните да си замълчат.
По обобщенията вече писах - няма да се повтарям. Хубаво е, че започваш да свикваш с идеята, че все пак говорим за нечий личен конкретен житейски опит. Има напредък. Поздравявам те за това.

Без майтап, наем плаща! Simple Smile Аз като се позачудих, ми беше разяснено как е редно да внася поне половината от разходите, че и повече, защото има и по-големите доходи. Логично е, според тех. Като се замисля, и според мен започва да изглежда логично.

Звучи извратено, защото му казвате "наем". Докато живеех с родителите си  (вече работеща) и аз давах пари за издръжка на домакинството, отделно купувах разни уреди. Но не ми е хрумвало, че това е наем. Просто всеки с доходи трябва да допринася, не е ли естествено?
На мен не ми звучи дори извратено. Нашият познат също си му казваше наем и синът му плащаше всеки месец фиксирана сума с идеята, че му плаща наем.
Нищо лошо няма в това. Щом са възрастни и здрави хора, всеки трябва да си поема разходите.

# 803
  • София
  • Мнения: 4 668
Ами лошо няма, но закъсняваш.
Изобщо не подценявам подвижността. 11 години в Канада имах възможности да си купя жилище, високи легални доходи и тн. Но предпочитах да съм мобилен. Но всяко нещо си има край.
Някак не е уместно на 40+ да говориш за бъдещо уреждане, бъдещи доходи, бъдещо усядане.
А още не знаеш в коя държава ще уседнеш някъде в бъдещето.
Това не е сериозно. Меко казано.

Ако си на 20, хубаво, наем, мобилност, може в друг град или държава да идеш. На 40+ няма вече за кога. Подвиваш си опашката, и колкото спечелил-спечелил.
Имам приятели на 45 ергени по чужбина, не си купуват имот, карат на наем. Иначе всичко било перфектно, хубава работа, много пари, малко работа, кътат стотици хиляди.
Викам, ми добре, щом всичко е идеално, що не си купиш жилище. А ами аз не знам в коя държава ще съм, България ли, Русия ли, Куба ли, Канада ли, ОАЕ ли.
Трябва си и някакво планиране.

# 804
  • Пловдив
  • Мнения: 3 940
Скрит текст:
И особено предвид изказването, че човек със стабилна професия за 3-4 години правил милион ли, колко беше.
На други над теб ще оставя да се чудят. Но на теб ще отговоря, защото си мой човек. Wink
 Да, има професии и фирми, в които човек има възможност да се договори за два различни начина на разплащане:
 а) Твърдо заплащане в пълен размер и след завършване на работата и напускане на фирмата: кой откъде е. Пито - платено.
 б) Подписва се договор за авторско право и получаване на дял от всяка продажба и дял от фирмата, срещу по-ниско заплащане по време на разработката.
 Оставям на теб сама да познаеш аз кой от двата начина предпочетох. Smiley

 Милионът не го мисли толкова. При някои се получава, при други не.

Нямам нужда от принципно обяснение кое как става, наясно съм. Нямам нужда от нищо всъщност, просто изтъквам липсата на практическа, конкретна (от твои постижения, не принципно) защита на думите ти - за пореден път има разминаване. И да, абсурдно странно е на тези години, с този опит, с годините в чужбина за добро заплащане, да го няма. На фона на гледането в чуждата паничка и правенето на изчисления за бюджета на жени, които щели някой ден да стават майки, при положение, че такова планиране при теб - очевидно с оглед на всичко написано - просто липсва.
Нагличко е просто, иначе въобще не биха ми пречили подобни фантасмагории.
Моите постижения са си моя работа и няма нужда никой непоканен в личното ми обкръжение да си вре носа в тях. Не съм тук с цел да описвам какво и кога съм сътворил. Може да напиша нещо, но ще е общи приказки и подробностите ги оставям за себе си, защото касаят само мен. Wink Оставям другото на въображението на няколкото обичащи да си фантазират какви ли не чудеса членове на форума; без да назовавам имена и пол.

 А за срокове: когато - тогава. Не съм на надпревара. Всяко нещо изисква своето време.


Скрит текст:
Ами лошо няма, но закъсняваш.
Изобщо не подценявам подвижността. 11 години в Канада имах възможности да си купя жилище, високи легални доходи и тн. Но предпочитах да съм мобилен. Но всяко нещо си има край.
Някак не е уместно на 40+ да говориш за бъдещо уреждане, бъдещи доходи, бъдещо усядане.
А още не знаеш в коя държава ще уседнеш някъде в бъдещето.
Това не е сериозно. Меко казано.

Ако си на 20, хубаво, наем, мобилност, може в друг град или държава да идеш. На 40+ няма вече за кога. Подвиваш си опашката, и колкото спечелил-спечелил.
Имам приятели на 45 ергени по чужбина, не си купуват имот, карат на наем. Иначе всичко било перфектно, хубава работа, много пари, малко работа, кътат стотици хиляди.
Викам, ми добре, щом всичко е идеално, що не си купиш жилище. А ами аз не знам в коя държава ще съм, България ли, Русия ли, Куба ли, Канада ли, ОАЕ ли.
Трябва си и някакво планиране.
Неведнъж съм писал, включително и вчера в темата (че даже и преди малко пак в нея), че още от миналата година съм избрал да си остана в България, и по-точно в Пловдив, като не желая да живея другаде. Прибързани заключения правиш относно това дали "не зная в коя държава ще уседна някъде в бъдещето". Wink
 Не ме притеснява това, че вече съм на 40. Нито гоня срокове, нито мисля, че животът свършва на 40, ако човек не е милионер или със собствено жилище дотогава. Един ден е едно, друг ден пък може и друго да се случи. Въпрос на продажби и проценти. Simple Smile

Последна редакция: ср, 14 окт 2020, 16:22 от Жребчe

# 805
  • Мнения: 7 984
Ми от мен не бягаха, даже бих казал, че кандидатки не са ми липсвали изобщо. И кой говори за водене на момичето при родителите? Естествено, че отделно, дори и гаджетата си водих в моя си апартамент след 21 годишна възраст.
Както много пъти съм го казвал, като че ли не беше толкова срамно да живееш с родителите си, повечето ми приятели се изнесоха от техните, между 25 и 30 след като се зажениха, както направих и аз.
Да беше пробвал да ги водиш при родителите си?

Е ти мислиш ли, че не съм? Ама по някое време започна да ми става леко неудобно, дори и на непукист като мене, пък и леглото ми много скърцаше.... Е като бях на 20 не ми пукаше особено, пускаш музика от уредбата и действаш, ама по-нататък вече гледах да ги избягвам тези резили. Което не значи, че не съм си водил приятелките и у нас. Абе като имаш какво да е*еш, винаги се намира къде.

# 806
  • France
  • Мнения: 16 637
И специално за Джуди, която има навика да чете по диагонал, първото ми мнение по въпроса. Дори съм подчертава необходимото.
За мен мъж, който не се е отделил и не е самостоятелен излиза от всички класации. Въобще няма да го проучвам какъв е и колко взима

Мисля да приключа до тук, че заприличах на Жребчето по самоцитиране Joy
И разбира се не отричам свободата на личен избор и мнение на другите.

# 807
  • Пловдив
  • Мнения: 3 940
Аз най-обичам тези, които отдавна са се бракували и попреминали определена възраст, да се врат в паничката на тези, които още са свободни, че и настървено да им да дават наставления кое как се прави. Всеки сам кове съдбата си на 99%, като изключим и фактора "случайност", чийто 1% понякога обръща каручката неочаквано. Както има хора с разнообразни вкусове и разбирания за филми, музика, поприще и образование, така е и за всичко останало.

# 808
  • София
  • Мнения: 62 595
така е, вероятността за среща с подходящия партньор, че и любов да има е клоняща към нула предвид различията между хората. За младостта  леката уловка и предимство е, че човек не мисли особено, всичко е любов, а след години става ясно кой кой е, а докато станат и двамата на 40 може да нямат нищо общо с това, което са били на 20 - животът се грижи за това да даде достатъчно много изпитания.
За небракуваните - да продължават да търсят, ако не си пусне човек фиша как да очаква шестица от тотото?

# 809
  • Paris, France
  • Мнения: 17 795
така е, вероятността за среща с подходящия партньор, че и любов да има е клоняща към нула предвид различията между хората. За младостта  леката уловка и предимство е, че човек не мисли особено, всичко е любов, а след години става ясно кой кой е, а докато станат и двамата на 40 може да нямат нищо общо с това, което са били на 20 - животът се грижи за това да даде достатъчно много изпитания.
За небракуваните - да продължават да търсят, ако не си пусне човек фиша как да очаква шестица от тотото?

Стигнах до извода, че изпепеляваща любов между двама със страст, привличане, истинско желание за заедност е невъзможно да започне след 40г. Хайде +/- 5, примерно. Ако случайнп се появи е еднопосочна.

Общи условия

Активация на акаунт