Цялото ми детство е минало с крещящи хора и сега никак не искам да вирея в такава обстановка. Но това си е характер и е трудно да се промени човек. Аз пак си го оправям моя мъж, когато се наложи, но точно с две думи, равен тон и лош поглед. 
изобщо много майчета спряха да пишат, дано е само заради много игри с бебоците
.
.
Надявам се по-бързо да отминат тези периоди и да започнете да си набавяте необходимите дози сън, той наистина е много нужен.
Прибираме се около 15 ч., аз тренирам 30 мин, пускам си един бърз душ, обядвам, пак памперс и ядене и отиваме да вземем каката от градина. Прибираме се към 5, подготвам вечеря, баща й се прибира, играят и тогава будува най-много. Задължително седнем ли да вечеряме, тя започва да се нерви и да плаче. Ядем един по един, бързо, аз гълтам като гъска.
След това следва гимнастика, къпане ( много обича да се къпе, но в момента в който я сложим в хавлията надува гайдата, която постепенно преминава към хеви метъл и накрая фалцет докато я обличам.
После яде и се приспиваме 1 час и отгоре. Понякога се буди с рев и се налага да се гушкаме отново. За ядене се буди около 3-4, после в 6-7 и затваряме денонощието. 


Направо ми писна с това кърмене... Вчера бях и на преглед, жената ме опипа и много болеше, но каза, че е мускулна болка, не в гърдата и си ме изпрати. 

Аз понеже нямам времето да тренирам, когато се налага да бутам количката малкия да спи, правя клекове да не ми е скучно, но корема още ме наболява

, добродушко
аз съм постоянно гладна и си хапвам доволно, даже се радвам, че не качвам, предвид седенето нон стоп вкъщи. С разходки да съм ги свалила вече 
все пак сме майки от 2 месеца, няма как да искаме чудеса 
дано и повече издържи, да успееш и ти малко въздух да глътнеш!Препоръчани теми