Борбата с рака - духовното оцеляване, физическото преодоляване - 68

Абсолютно те подкрепям в това мнение.

Днес бях на консултация с хирург- откри ми някакво топче на оперираната гърдата, трябва да се махне и ако има ракови клетки ще ми махне цялата гърда и  кожата.
Възможно било да е киста или мастно образование.
 Направо ми се подкосиха краката

За импланти ме посъветва след две години, ако ще ми запази гърдата.
Утре ще разбера дали ще успее да ме вмъкне в работните дни между Коледа и Нова година, ако не ще се пържат до 04. 01 , а докато излезе резултат. . .

Тъкмо си бях закрепила психиката и сега пак съм развалина.
На 06.01 имам час при Тимчева не знам вече какво да правя

Няма място за отчаяние или падане духом. Явно не съм добре, но когато ми казаха диагнозата не ми пукаше нито за цици, нито за коси, нито за килограми...Единственото, което исках е да съм жива и бях готова и на ръце да ходя само и само да се оправя. Махнати са ми всички възможни лимфни възли, почти 6 години бях без гърда, но махната така, че кожата беше залепнала за ребрата. Е, след 6 г. реших, че вече може да пристъпя към операция и сега имам гърда, макар и малко по - малка от другата. Доволна съм, но животът ми пак беше хубав и с протезата. И аз бях на 35 години, не да кажеш, че съм била престаряла . Докато си жива и здрава всичко останало са подробности и няма място за отчаяние. Нещата ще се наредят, така, както трябва и ще са по най - добрия начин за теб Прегръдки!

Здравейте, на майка ми и предстои химиотерапия в началото на януари която се води прицелна или таргетна, може ли някой от вас да сподели какво точно се прави и колко е страшна

А аз от 28 години съм без две гърди. Това по никой начин не промени начина ми на живот. Никога не е стояло на преден план и пред мен и пред съпруга ми, че нямам цици.
Промени ми се живота от лечението, коета проведохме.
Добре съм, жива съм, но не съм здрава. Кокалите зверски ме болят. Строила съм си две патерици и един бастун наблизо. Ми да имам избор, какво да ползвам.
А след последния рак, направо съм потресена.
Представяте ли си, че не мога да плета !!!  Оперираната и облъчвана ръка се подува след два реда бримки, мамка му.

Хули,  нещо  не може ли да се направи.....?!? На мен, даже доктора ми препоръча да плета и  да се занимавам с пипкави работи, против изтръпването( то на моменти си е и болка, ама карай).
За всичкото женско- то аз, тогава от известно време практически съм мъж- плешива съм, нямам женски органи, нямам и  гърда от едната страна....в момента съм и дебела( срам ме е , ама такъв задник съм отпрала, едвам се понасям), ама пък се чувствам толкова добре и на мястото си. Откак ме диагностицираха, оцених колко ми е читав мъжа и  децата, колко са свестни......И приятелите- тия дето останаха. И като взех да не му мисля много и аз почнах да си сбъдвам мечти- послед Ковида продадох един имот, дето само дертове ми създаваше, купих си къща дето да има място за всички, да ни е  хубаво .......и даже и епидемиите ме радват, щото сме си всички заедно и ни е хубаво. Пък, терапиите( и операциите и другите лечения)- те си вървят. Дето вика една приятелка- ти все едно на работа ходиш. И то наистина така се случва- отивам, свършвам го, минава лошАвото и  си гледам кефа до следващата.
Silviya Koleva 586368,  таргетните, в повечето случаи са инжекция или хапче( отиваш, правят ти кръвните, ако са ОК- слагат ти инжекцията и си ходиш). Поне моята таргетна( херцептин), не я усещах откъм странични ефекти....само следяхме сърцето по- често. Възможно е да има и  странични ефекти, но не мисля че са толкова, колкото от вливките.

Хули, много е гадно това
Аз я претоварвам с гоблена.
Затова и го шия от Март месец 😂
Още малко остана- лека полека....
Когато пиша повече от половин страница също 😒

Люба, много добре си го казала. Само за едно не ти вярвам - че си мъж. А новия задник си го дръж временно, за разнообразие, доколкото имам впечатления от теб, после бързо ще си върнеш твоя.
Тези писАния от дървени философи из нета трябва да ги забранят. Махнаха ми женските органи и пак нищо женско не ми е взето по външност, вътрешност, излъчване, поведение и т.н. Е, не мога да раждам, но аз пак нямаше и да раждам вече, пък естествения процес щеше да ме спре от раждане...Никой не може да ти вземе женствеността, докато ти се чувстваш жена. И това не са само приказки. Толкова не-жени има дето си имат пълен комплект женски органи.

Отново се включвам да мрънкам .
Днес бях на консултация в Софиямед с д-р Минчев - от 10.01 започвам химиотерапия с Перджета ,Херцептип и Досетакцел ( ако съм запомнила правилно)  още не знам колко курса. Реших да му се доверя и да започвам лечение- стига съм губила време.

Според него това топче на гърдата е кожна метастаза и ме посъветва да не го пипам и да не правя биопсия, щяло да се махне от химиотерапията. Неговото мнение ,че е риска е голям и след като приключи лечението да махна цялата гърда с кожата.
Явно приключих с банските и блузите с деколтета. Осъзнавам, че е по- важно да остана жива и без метастази, но все пак яко се сдухах и си поревах едно хубаво да ми олекне.

Имали някоя от вас която се лекува в Софиямед или по тази схема.
Моля ви за съвети относно терапията как се понасят , реда в болницата , кога се взима кръв и въобще всичко което може да ми бъде полезно.

Благодаря ви от сърце, знам че се държа като лигла и само хленча , благодарна съм, че има път пред мен, няма да  мога да имам второ дете, но вярвам, че ще съм здрава и ще мога да си отгледам бебето да стане поне на десетина години- ще се стегна, ще го приема и ще го преборя.
Желая ви здраве 🍀

Чукче, не мога да помогна със съвети за  терапията, но мога да те гушна виртуално. Всички сме падали духом, но  ставаме, отръскваме се и напред. Така, че нареви се още ако трябва, викай, бесней, но после се хвърляй в битката.

Весели празници, мацки

Чукче, много късмет ти желая и кураж! Това е стандартна терапия за положителен хер. Аз бях на нея предоперативно в Надежда. Редът във всяка болница, предполагам, е сходен. Сутринта преди вливката взимат кръв, ако показателите са в норми, правят вливката. Има премедикация с Дексаметазон- предишната вечер и инжекция непосредствено преди вливката. При мен не бих казала, че беше много тежка химията, но си имах дискомфорт няколко дни до седмица- отпадналост, болки в мускули, кости, обрив по лицето и деколтето след първата само. Седмица след вливката се прави контролна ПКК и ако са паднали показателите, изписват инжекции растежен фактор.

Чукче, сега ти е страшно....Напълно обяснимо! Още не знаеш какво, как и  защо ти се случва.....Преди две години и аз бях на същото положение- вместо да се радвам на светли и весели празници се чудех защо пак на мен( последните 10 години, май само влак не е минавал през мен- то не бяха смъртни случаи, болести, операции, едното ми дете е с проблеми и няма да се оправи само в живота)....и само се молех да доживея до следващата година. И като повечето хора мислех, че рака е смъртна присъда. Или ако изкарам късмет,  след терапията ще съм половин човек, ако оживея.......Но, празниците минаха, от първия работен ден тръгнах по доктори, почнах с биопсия,  предоператимна химиотерапия( по същата схема, като предписаната ти), дарих си дългата до кръста коса, оплешивях( момичетата помнят, че точно на първата почина и баща ми и трябваше да изляза от болницата, за да го погреба, щото нямаше кой)......и всичко беше черно, страшно, безнадеждно.....Но, с писане и четене тук, с много разговори с хората в онкологията и докторите в един момент осъзнах, че това всъщност е шанс- да се лекувам, да водя почти нормален живот, да съм до близките си и  те до мен и  да си кажем и покажем това, дето досега не сме.....И перспективите станаха съвсем други- надеждата и вярата че правя нещо за себе си и за хората които обичам, ми дадоха сили и въпреки мал шанса, да се окажа твърде скоро с нов квартирант, изобщо не ме сломи. Да, както писах вчера- нямам нищо женско( физически), но имам цялата любов на близките си, имам мечти, имам радостта от всеки следващ ден и вярата, че смислено го преживявам. И съм много по-щастлива от преди, когато в забързаното си ежедневие, не можех да се зарадвам на това което имам, а все гонех това което нямам.  Ивзинявам се за поредното излияние, но просто ме напъна да ти го напиша.  Нареви се, ако трябва счупи нещо, поблъскай някоя стена..........и после се събери и си кажи, че ти ще си щастлива въпреки всичко. И бъди!

Ох, голяма съм патица- всъщност исках да ти напиша, че от предоперативната терапия тумора ми се смали на половина и  от доста подути и  вероятно с метастази лимфни възли,  след 4 химии( нищо, че ми бяха писали 6 от онкокомитета), нещата бяха вече съвсем приемливи( два възела само от първо ниво бяха одстанали заразени) и  даже минах с частична операция. Т.е. има смисъл. В онкологията съм срещала доста жени при които направо е изчезнал. дано да си от тях!

Много ви благодаря за силните и окуражителни дуни, прегръщам ви много силно.
Тази диагноза е била в живота ми от дете и растейки тя ми отне много,  често са ми минавали мисли , че ще ме споходи и мен, но не вярвах ,че ще бъда толкова млада. Бях така да се каже " нащрек" затова и  се следях редовно, отпуснах се от както забременях и тези две години се оказа решаващи.
Като си нямам майчица да ми помага с детето и се занемарих погълната в грижи за бебето, но сега трябва да се самонаритам и да гледам напред.
Колкото и консултации да направих , всичките ми казаха едно и също " протежето на Проф. Гаврилов се е издънило " , четат какво е правила и гледат тъпо ,трябвало е да започна с предоперативна ХТ и още какво ли не, но каквото такова, това е вече зад гърба ми. Даже не искам да мисля дали така, дали унака- свършило се е.
С цица, без цица важното е, че съм жива и трябва да остана що годе здрава за да си отгледам детето, защото няма кой. Докато мина химиото и лъчето та дойде ред за другата операция може да измислят как да ми реконструират гърда от задника ( има достатъчно материал )

Благодаря ви още веднъж момичета, искрено ви се възхищавам 🍀

Чукче, горе главата. Махай всичко и не го мисли.
Знаеш ли какъв як бански имам от Амоена 😁
Подарък ми е от *Една от 8*  С парео 🧜‍♀️🧜‍♀️🧜‍♀️

Чукче, стискам ти палци да минеш през това уверена и силна.
Аз  бях на тази схема Доцетаксел+Херцептин+Пержета. Както Форест по-горе ти е написала, има известен дискомфорт. Мога само да допълня, че при мен заради натрупването на препаратите, след третата и четвъртата вливки имах много тежки мускулни болки, подобни на мускулна треска в бедрата и седалищните мускули, крампи и скованост. Борих ги с Магнезий. И още нещо важно, при лечение с Херцептин задължително се следи сърцето. Преди всяка вливка ще ти правят кардиограма, а през 3 месеца трябва да си правиш ехокардиография. При мен от вливките се отключи лека тахикардия, заради която съм на бетаблокер в момента, но си намерих много симпатична и компетентна млада кардиоложка, която ме успокои, че в това няма нищо страшно и по-важна е терапията, а тахикардията ще я борим с медикаменти.
Момичета и аз да се похваля, днес си взех последния болничен от ЛКК в Русе. Той ще важи до 8 януари, а след това трябва да очаквам решение на ТЕЛК. Колкото и парадоксално да звучи, може би защото предстоят празници, в ТЕЛК ме консултира много мила дама, която ми обясни всичко за документите, които трябва да подготвя и да занеса. Дано се случа пак при нея, когато дойде момента да ги внеса.
Пожелавам ви здраве и сили.
Момичета, не съм сигурна, но май трябва да се създаде нова тема?