Не,не понасям безцелното висене вкъщи!Никак даже!И полудявам ако не излезна на вън за няколко часова разходка в парка.Ежедневно съм навън,обичам да спортувам и го правя всеки ден.Не ми пречи нито мъглата,нито студа,нито дъжда.Даже обожавам да се разхождам с чадъра под дъжда.В парка обаче.Из центъра не обичам да се мотая.Там не слизам ако нямам някоя работа.Обикновено можеш да ме намериш в парка-или се разхождам или тичам.Бях по майчинство преди години-и пак излизахме целодневно.Навън бяхме всеки ден с детето.Дори и замата в снега и студа.Вкъщи стоим когато се изморим от цял ден игри в парка.Понякога има какво да правя,тогава стоя-няма къде да ида.Но когато нямам работа вкъщи-веднага се излиза навън-както казах само в парка сме.Депресирам се от непрекъснатото висене вкъщи,затова често излизаме.
- Публикувана: 19 ноем. 2020, 22:33 ч.
- Последно мнение: 28 март 2023, 22:39 ч.
Обичате ли да си седите в къщи?
Винаги съм предпочитал да си стоя в къщи, за няколко дена например изобщо не ми е проблем.Харесвам домашна обстановка и за работа и за учене, а и за купони. Все пак през годините донякъде се променяше това виждане. Сега особено силно ми се иска по-бързо да се прибирам от работа и не ми се ходи на гости никъде или да речем заради някакви други ангажименти.
Но да се има в предвид че живея в къща с двор и наблизо няма съседи например. В апартаментите е по тегаво.
Иначе при разходки сред природата обичам да съм сам (или по изключение с много любими хора ).
Но да се има в предвид че живея в къща с двор и наблизо няма съседи например. В апартаментите е по тегаво.
Иначе при разходки сред природата обичам да съм сам (или по изключение с много любими хора ).
Обожавам да си седя в къщи.Сигурно затова и понасям всичко покрай ковида толкова леко и спокойно.Детето ми е същото-двамата може с дни да не си показване носа навън, особено когато времето е студено.ММ в началото му бе трудно,но вече след повече от 7 месеца хоум офис оценява подобаващо уюта и спокойствието на дома.
Ох, успокоих се като прочетох поста на peten! 
В другите все "обичам, обожавам, предпочитам.......", викам си не си у ред. Аз, уж съм интроверт, пък ми липсва ходенето на работа, колеги, изнервя ме стоенето вкъщи, та и празните улици /не живея в столицата/. Просто ми липсва предишния живот, това е. Хубаво ми е вкъщи, но да е за малко, а то много продължи. Ама каквото - такова! 
В другите все "обичам, обожавам, предпочитам.......", викам си не си у ред. Аз, уж съм интроверт, пък ми липсва ходенето на работа, колеги, изнервя ме стоенето вкъщи, та и празните улици /не живея в столицата/. Просто ми липсва предишния живот, това е. Хубаво ми е вкъщи, но да е за малко, а то много продължи. Ама каквото - такова! 
Не, не обичам да стоя вкъщи, но с годините се свиква. Сега се наложи да работя вкъщи, не харесвам. Единствено се наспивам, но всичко друго - кафе с колегите, разговори, изобщо социалните контакти си ги искам.
Харесва ми и на ресторант, и на почивка, но нищо от това не си позволявам, заради пандемията.
Харесва ми и на ресторант, и на почивка, но нищо от това не си позволявам, заради пандемията.
Мразя да стоя вкъщи от дъното на душата си. Не че имам нужда от хора чак толкова, даже напротив, свикнах и на изолацията. Но единствено ако цял ден вали проливно мога да не мръдна никъде.
Обичам да излизам където и да е, ако ще и на пътечка в квартала. Ако един ден не изляза ме хваща лудост. Колкото и да ми е уютно да съм вечер на топло вкъщи, имам нужда поне за малко през деня да съм навън.
Обичам да излизам където и да е, ако ще и на пътечка в квартала. Ако един ден не изляза ме хваща лудост. Колкото и да ми е уютно да съм вечер на топло вкъщи, имам нужда поне за малко през деня да съм навън.
Много обичам да си седя вкъщи. По-приятно ми е да работя от нас, където светлината, температурата и най-вече шума са по мой вкус. От март насам само осъзнах колко малко ми липсват хората. Да имаше как никога не бих се върнала в офис. Иначе ми е приятно да излизам с детето, с кучето, да ходя по улиците или парковете и да зяпам наоколо. Изморявам се да слушам клюки, мнения, смях, разговори, съвети от хора, с които по някаква причина съм принудена да общувам, но не е било по мой избор.
Да, обожавам. Не ми понасят никак блъсканиците навсякъде, а и се разсейвам лесно. Затова ми е много приятно да мога да работя от вкъщи, да пазарувам по интернет и да се разхождам в часове, в които навън е по-спокойно. Но движението, изкуството и социалните контакти също са важни и трябва да има баланс.
