Аз явно не съм разбрала темата. Аз излизам всеки ден минимум до магазина, но не обичам да кисна по заведения, молове и т.н.
- Публикувана: 19 ноем. 2020, 22:33 ч.
- Последно мнение: 28 март 2023, 22:39 ч.
Обичате ли да си седите в къщи?
Скрит текст:
Изключвам тази година, която провокира у повечето ни съпротива и отговарям по принцип.
Обичам неделите да сме си всички заедно у нас и нямаме планове, гости и излизания.
Когато вали, бих предпочела да съм си вкъщи. Не се получава естествено, но определено дъждовният ден ми би бил идеален за прекарване вътре.
През декември обичам да съм вкъщи, защото ми е любимият месец, който свързам с печене на сладкиши, музика, пунш, гости, забавления и като цяло с много време за семейството. Слушаме музика, декорираме - няма друго място, на което да искам да съм. Януари ми е прекалено студено за навън; седя си с кеф на топло и играем много настолни игри. Ако ме питат, това ми е най-отшелническият месец.
Всеки февруари сме на ски, тоест седем-осем дни предимно навън и като се върнем у нас, не "може ми видиш очите" (в преносен смисъл). Явно претръпвам заради студа и не ми се седи вътре. Пролетта и преди горещините не обичаме да седим вътре, а през юли и август вече е наложително да сменим тапета.
Аз явно не съм разбрала темата. Аз излизам всеки ден минимум до магазина, но не обичам да кисна по заведения, молове и т.н.
И аз тъй. Мислех че темата е дали ни е кеф да си седим у дома, като нямаме какво да правим, а не да обикаляме молове и булеварди безцелно.
Не смятах, че е дали се барикадираме вкъщи и не излизаме със седмици/месеци и не знаем що е то чист въздух. 
Не. Ден без теферич и поне 2-3 километра ходене не го броя за живян. Особено през топлите сезони няма начин да пропусна. Като няма пандемия, ходя почти ежедневно и по заведения и срещи с хора. Молове не обичам.
По време на локдауна през пролетта изтрещях. То дори и тогава се стремях почти всеки ден да мръдна поне за малко до магазин или нещо, но възможностите при затворени паркове и градове не бяха много.
По време на локдауна през пролетта изтрещях. То дори и тогава се стремях почти всеки ден да мръдна поне за малко до магазин или нещо, но възможностите при затворени паркове и градове не бяха много.
...
По време на локдауна през пролетта изтрещях. То дори и тогава се стремях почти всеки ден да мръдна поне за малко до магазин или нещо, но възможностите при затворени паркове и градове не бяха много.
По време на локдауна през пролетта изтрещях. То дори и тогава се стремях почти всеки ден да мръдна поне за малко до магазин или нещо, но възможностите при затворени паркове и градове не бяха много.
И на мен ми беше мъчително, но по-скоро заради това, че затвориха парковете (още не знам как човек може да се зарази, докато ходи по алея, на която има още десетина човека), както и заради опашките пред магазините. Няколко месеца пазарувах само от Метро, защото нямаше опашки, харесвам го, но ми беше еднообразно...
Изглежда, че преобладаваме домошарите. И аз обичам да прекарвам доста време у дома, макар че не го правя, за съжаление. Поради задълженията, които нямат край все не мога да остана толкова време вкъщи, колкото ми се иска.
Мечта ми е да съм си домакиня, а работата да я върша само под формата на хоби (когато на мен ми скимне) и останалото време да си кисна у дома. Или поне до следобедите, когато стане време да излизаме с децата. Извинете за лирическите отклонения, размечтах се...
Мечта ми е да съм си домакиня, а работата да я върша само под формата на хоби (когато на мен ми скимне) и останалото време да си кисна у дома. Или поне до следобедите, когато стане време да излизаме с децата. Извинете за лирическите отклонения, размечтах се...
Обичам вкъщи, но обичам и навън. Обикновено в събота към 10-11 пиехме дълго кафе навън с късна закуска-обяд, после мол или някаква друга разходка, направо целия ден сме по улиците, но със същия успех си висим и у дома. Понякога работя и от вкъщи, удобно ми е, даже бих казала, че ми е по-спокойно.
Сега заради Ковида започна да ми дотяга и си искам предишния живот, социалните контакти, кафенце, вечеря, кино.
Карантината я изкарахме болни та премина предимно в сън. Чувствах се зле от факта, че нямаме право да излизаме до лекар и аптека. Храната я бяхме осигурили и това не ни притесняваше. За 25 дена толкова неща за вършене са се натрупали, че дъх няма да мога да си поема следващите 25 дена 🤪
Сега заради Ковида започна да ми дотяга и си искам предишния живот, социалните контакти, кафенце, вечеря, кино.
Карантината я изкарахме болни та премина предимно в сън. Чувствах се зле от факта, че нямаме право да излизаме до лекар и аптека. Храната я бяхме осигурили и това не ни притесняваше. За 25 дена толкова неща за вършене са се натрупали, че дъх няма да мога да си поема следващите 25 дена 🤪
Вкъщи ми е приятно, а сега децата поотраснаха и не е чак толкова мърляво. Когато се случи да не изляза навън за денонощие, след това чувствам някаква депресия. Сега заради бацилa, ММ иска да ни държи на дистанция от всичко и от всички. Не мога, честно ви казвам, ужасно ми е.
Поначало не обичам да ходя на места с много хора,така че вече доста време предимно това е ежедневието ми.Не че хич не излизам де,напоследък пак си налагам да правя дори и кратки разходки по възможност всеки ден,наблизо из квартала поне,като се изключи ходенето до магазина или аптеката,банката,зъболекар, и друго място,където трябва да се върши нещо.Но като цяло съм си домошар,така че в някои отношения пандемията не ми се отрази много негативно на начина на живот.Все пак,21век сме,с всичките технологии за онлайнпазаруване ,плащане на сметки и др.Единственото,което ми липсва съответно обаче,са пари,но се надявам с времето и този проблем да се реши.Правя нещо по въпроса,каквото мога.
И аз съм от тези, които обичат да си седят вкъщи. Имам всички удобства и мога да не изляза с дни, без да ми липсва нещо. А от години не разбирам треската по резервации за празници по хотелите - на мен вкъщи си ми е най-добре, особено на НГ. Иначе обичам да ходя на СПА хотели, но не в популярни дати, тогава е супер изнервящо. Това домошарство може и да е от възрастта, преди години не бях такава, повече ми се излизаше, сега всичко което обичам и ме интересува е у дома.
Обичам и бях къщно гърне, но ММ ме научи да ходя по планини и преди да се роди детето всеки уикенд кръстосвахме планините около София. Предпочитам го пред молове и заведения вече.
Никога не ми е скучно у дома, любознателен човек съм и винаги си намирам нещо за четене/учене. Или ще гледам/гледаме някое филмче/сериал.
Когато ми е чисто и подредено, ми е особено уютно и много добре ми действа на вътрешния баланс. Ако се сдобием и с къща с двор, съвсем ще ми се наместят чакрите. 😄
Никога не ми е скучно у дома, любознателен човек съм и винаги си намирам нещо за четене/учене. Или ще гледам/гледаме някое филмче/сериал.
Когато ми е чисто и подредено, ми е особено уютно и много добре ми действа на вътрешния баланс. Ако се сдобием и с къща с двор, съвсем ще ми се наместят чакрите. 😄
Когато ми е чисто и подредено, ми е особено уютно и много добре ми действа на вътрешния баланс. Ако се сдобием и с къща с двор, съвсем ще ми се наместят чакрите. 😄
Абсолютно съм съгласна!
Напоследък толкова време съм вкъщи, че вече се научих как да си разпускам и какво да правя. Преди не можех да седна на едно място. Обаче се научих с времето и сега дори ми харесва да си стоя в нас. Живея в къща с двор - пускам кучето да потича и аз със него тичам. Или сядам с книжка навън. Предпочитам го хиляди пъти пред претъпкан мол.
Препоръчани теми