COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 6

След като първоначално съдържаха тежък остър респираторен синдром коронавирус 2 (SARS-CoV-2), много европейски и азиатски страни имаха възраждане на COVID-19, в съответствие с голяма част от населението, останала податлива на вируса след първата епидемична вълна.
За разлика от това, в Манаус, Бразилия, проучване на донори на кръв показва, че 76% (95% CI 67–98) от населението са били заразени с SARS-CoV-2 до октомври 2020 г.
Високите нива на атака на SARS-CoV-2 също са оценени в проби, базирани на популации от други места в басейна на Амазонка - напр. Икитос, Перу 70% (67–73).
Очакваната скорост на атака на SARS-CoV-2 в Манаус би била над теоретичния праг на имунитет на стадото (67%), като се има предвид основният брой на възпроизвеждане на случая (R0) от 3,4
В този контекст рязкото нарастване на броя на приеманите в болница COVID-19 в Манаус през януари 2021 г. (3431 през 1–19 януари 2021 г. срещу 552 през декември 1–19 декември 2020 г.) е неочаквано и предизвиква безпокойство
След голяма епидемия, която достигна своя връх в края на април 2020 г., хоспитализациите с COVID-19 в Манаус останаха стабилни и сравнително ниски в продължение на 7 месеца от май до ноември, въпреки облекчаването на мерките за контрол на COVID-19 през този период. Има най-малко четири неизключващи се взаимно обяснения за възраждането на COVID-19 в Манаус. Първо, степента на атака на SARS-CoV-2 може да бъде надценена по време на първата вълна и популацията остава под прага на имунитета на стадото до началото на декември 2020 г. В този сценарий възраждането може да се обясни с по-голямо смесване на заразените и податливи индивиди през декември. Оценката от 76% за минала инфекция2
може да е било пристрастно нагоре поради корекции на наблюдаваната 52,5% (95% CI 47 · 6–57,5) серопревалентност през юни 2020 г., за да се отчете намаляването на антителата. Въпреки това, дори тази долна граница трябва да предоставя важен популационен имунитет, за да се избегне по-голямо огнище. Освен това, сравненията на донори на кръв с данните от преброяването не показват значителна разлика в редица демографски променливи, 2
и задължителното изключване на донори със симптоми на COVID-19 се очаква да подцени истинското излагане на популацията на вируса. Повторен анализ и сравнение на модели 11
от независими групи ще помогне да се информират най-подходящите модели за намаляване на антителата и представителността на донорите на кръв.
Второ, имунитетът срещу инфекция може вече да е започнал да отслабва до декември 2020 г. поради общо намаляване на имунната защита срещу SARS-CoV-2 след първото излагане. Намаляване на титрите на антинуклеокапсидни IgG антитела, наблюдавани при донори на кръв2
може да отразява загуба на имунна защита, въпреки че имунитетът към SARS-CoV-2 зависи от комбинация от B-клетъчни и T-клетъчни реакции.
Изследване на здравни работници във Великобритания13
показа, че реинфекцията с SARS-CoV-2 е необичайна до 6 месеца след първичната инфекция. Повечето от инфекциите с SARS-CoV-2 в Манаус обаче се случиха 7-8 месеца преди възраждането през януари 2021 г .; това е по-дълго от периода, обхванат от проучването във Великобритания, 13
но въпреки това предполага, че намаляването на имунитета само по себе си е малко вероятно да обясни напълно неотдавнашното възраждане. Освен това мобилността на населението в Манаус намалява от средата на ноември 2020 г. с рязко намаляване в края на декември 2020 г. 14
предполагащи, че промяната в поведението не отчита възраждането на хоспитализациите.
Трето, линиите на SARS-CoV-2 могат да избегнат имунитета, генериран в отговор на предишна инфекция
Три наскоро открити SARS-CoV-2 линии (B.1.1.7, B.1.351 и P.1) са необичайно разнопосочни и всеки притежава уникална плеяда от мутации с потенциално биологично значение.
От тях две циркулират в Бразилия (B.1.1.7 и P.1), а една (P.1) е открита в Манаус на 12 януари 2021 г., 16
Един случай на реинфекция на SARS-CoV-2 е свързан с родословната линия P.1 в Манаус19
които натрупаха десет уникални мутации с протеини, включително E484K и N501K.16
Нещо повече, новокласифицираният род P.2 (подлиния от B.1.128, който независимо е натрупал мутацията с шип E484K) вече е открит на няколко места в Бразилия, включително Манаус.20
P.2 варианти с мутация E484K са открити при двама души, които са били реинфектирани с SARS-CoV-2 в Бразилия,
и има in vitro доказателства, че наличието на мутация E484K намалява неутрализацията от поликлонални антитела в оздравяващи серуми.
Четвърто, SARS-CoV-2 линии, циркулиращи във втората вълна, може да имат по-висока присъща предаваемост от съществуващи линии, циркулиращи в Манаус. Родът P.1 е открит за първи път в Манаус.16
В предварително проучване тази линия достига висока честота (42%, 13 от 31) сред геномни проби, получени от случаи на COVID-19 през декември 2020 г., но липсва в 26 проби, събрани в Манаус между март и ноември 2020 г. 16
Досега малко е известно за предаваемостта на рода P.1, но той споделя няколко независимо придобити мутации с B.1.1.7 (N501Y) и B.1.325 (K417N / T, E484K, N501Y) циркулиращи в Обединеното кралство и Южна Африка, които изглежда имат повишена преносимост
Необходими са данни за проследяване на контакти и разследване на огнища, за да се разбере по-добре относителната преносимост на този род.
Новите линии на SARS-CoV-2 могат да доведат до възраждане на случаите на местата, където те циркулират, ако имат повишена пропускливост в сравнение със съществуващите циркулиращи линии и ако са свързани с антигенно бягство. Поради тази причина генетичните, имунологичните, клиничните и епидемиологичните характеристики на тези варианти на SARS-CoV-2 трябва бързо да бъдат изследвани. И обратно, ако възраждането в Манаус се дължи на отслабване на защитния имунитет, тогава подобни сценарии на възраждане трябва да се очакват и на други места. Устойчивото серологично и геномно наблюдение в Манаус и другаде е приоритет, с едновременно наблюдение за реинфекции на ТОРС-CoV-2 и прилагане на нефармацевтични интервенции. Определянето на ефикасността на съществуващите ваксини срещу COVID-19 срещу варианти от линията Р.1 и други линии с потенциални варианти на имунно бягство също е от решаващо значение. Генотипизиране на вируси от пациенти с COVID-19, които не са били професионалисти тествани чрез ваксинация в клинични изпитвания биха ни помогнали да разберем дали съществуват специфични за родовете честоти, лежащи в основата на реинфекцията. Протоколите и констатациите от такива проучвания трябва да бъдат координирани и бързо споделяни навсякъде, където се появяват и разпространяват такива варианти.
Тъй като бързият обмен на данни е основата за разработването и прилагането на действащи мерки за контрол на заболяванията по време на извънредни ситуации в областта на общественото здраве, ние открито споделяме в реално време ежемесечно подбрани данни за серопроучвания от кръводарители чрез Бразилско-Обединения център за откриване на арбовируси, диагностика, геномика и уебсайт на Центъра за епидемиология (CADDE) GitHub и ще продължи да споделя данни за генетична последователност и резултати от Манаус чрез открито достъпни платформи за данни като GISAID и Virological.
NRF съобщава за финансиране от Wellcome Trust, Кралското общество и Съвета за медицински изследвания във Великобритания. ОСП отчита безвъзмездни средства от Coordenação de Aperfeiçoamento de Pessoal de Nível Superior Brasil и FAPESP. NMF отчита безвъзмездни средства от Съвета за медицински изследвания в Обединеното кралство, Националния институт за здравни изследвания на Обединеното кралство, Jameel от Общността, NIH NIGMS, Janssen Pharmaceuticals, Фондация Bill & Melinda Gates и Gavi, Алианса на ваксините. Останалите автори не декларират конкуриращи се интереси.