Кой би ги изгонил от тяхната? Едва ли са смятали, че синът им ще ги изгони, като остареят. По-скоро са имали възможност и са си вложили парите в полза на сина си. За кого друг да е. Може в момента свекърва ти да е очукана от живота, но в някакъв момент не е било така, мислила е за детето си, ето, къщата е доказателство.
Дали пък не мислиш за нея по-лошо, отколкото заслужава...
Дали пък не мислиш за нея по-лошо, отколкото заслужава...
В "новата къщата" дори му се мрънка като готви, защото няма абсорбатор, който той е искал да сложи, но не са му разрешили т. е. баща му прави къща и то с огромна помощ от дядо му, но иска да контролира всичко дали готви, дали кани гости, дали там не е изкъртил, надраскал нещо.
Ние сме сменили няколко квартири и имаме в пъти по-голяма свобода.
А и точно това ме измъчва, не искам да мисля лошо, искам да ги разбера и ако мога с нещо да помогна, за да са всички по-щастливи, защото сега нито те ми изглеждат щастливи, нито дядото, мъжът ми също е много разочарован- има нужда да усети подкрепа, нищо повече.
Защото иначе ще се чувствам все гузно независимо дали ще се дистанцираме, дали сме пасивни, или активни.
Не знам дали мога да го обясня и дали можете да ме разберете - просто не знам в дадената ситуация кое е правилното държане.
Самото дистанциране сякаш влошава нещата, всъщност имам чувството, че всеки един ход влошава нещата, освен когато правим мили жестове към тях, но то просто фактически не е възможно да е нон-стоп, а когато процесът не е двустранен човек се разочарова.
