Нарцисизъм

Да, аз съм с F43 и от дълги години се лекувам. Знам, че травмата ще остане завинаги, тя е част от мен, но също съм и пример, че излекуване е възможно, може да се преодолее и да водиш пълноценен живот.

Разбира се, че е възможно, когато има нормална и здрава част от личността. ЛР не се лекуват, защото самата личност е абнормна като цяло. Всичко друго е поправимо или поне може да се сведе под прага, който пречи на нормалното живеене.

Съгласна с Бояна.
И аз идвах да кажа че ЛР не се предава генетично (това не е хромозомна аномалия примерно), а чрез начина на отглеждане и семейния модел.

Според мен е хубаво да се направи едно уточнение. Личностните разтройства са 3 класа - А, Б и Ц.

В група А - параноидно разстройство на личността, шизоидно и шизотипично разстройство - всички са наследими в много голяма степен: 50%.

Тази, която познавам е с майка с шизофрения. Тя самата се държи шизофренично, включително и това, че говори с равен тон, бе гледа в очите и й се вривиждат "кварки, които нападат и ядат родителите й, докато тя е в стаята".

Клас Б са асоциално разстройство, гранично и нарцистично. От тях граничното разстройство е доказано наследствено пак с много голям процент.

Нарцисите са уж проблем на развитието, но се предават от поколение на поколение. Моето подозрение е, че все още не са изследвани достатъчно мозъци на нарциси и техните семейства, за да се види, че и те си имат свои изменения, специфични.

Антисоциалните е преименуваното на психопати. Те също имат проявление в поколенията. Хипотезата е, че така се раждат, но никой не е правил скан на мозъка на новородено да види дали има мозъка на психопат (една определена област недоразвита). Правят такива сканирания чак като пораснат, станали са чудовища и са вече в затвора. Т.к. такива сканирания се правят през няколко десетилетия на едни и същи хора и мозъкът им изглежда все така, то може да се заключи, че е по рождение. Но не се знае на 100%. Вече има случаи на психопати, които като малки са падали по глава.

Социопат е малко като градска легенда - направени са така, не са се родили така. Средата е виновна. Майките им са ги отхвърляли емоционално, не са обръщали внимание на емоциите им. Това е единственото, с което наистина мога да се съглася, че при постоянна кофти среда, без добри примери в живота човек става продукт на средата.

Към Клас Ц принадлежат тревожност, зависимо личностно разстройство и обсесивно-компулсивно разстройство.  И за трите има проучвания и силни хипотези, че освен, че се предават в поколенията не само чрез средата, но и чрез генетиката.

Като добавим, към това и, че всяко едно от разстройствата води със себе си една или две други коморбидни диагнози, и ето ти го денетичния фактор от къде излиза.


Стана дълъг отговор на този пост, но това, което исках да кажа е, че много възможно е не една и две, а всички от личностните разстройства да са с генетична заложеност. Обаче, разликата дали ще се прояви този ген или не е и в средата.

Например, деменцията също върви в семействата, обаче в семейтвата върви и пърженичко, мазничко. Ако се промени диетата и начина на живот .. едно е деменция на 60 друго е на 80 а съвсем съвсем друго на 100 

От към родата на бащата на мъжа ми, всички са с деменция, вече и свекъра на 81 г. Пържено и мазно никой не яде. Свекървата не пържи, дори няма тиган.

И все пак, бичът си остава простотията. Там вече е сложно, хем генетично, хем от средата. Психиатрията уви е безсилна. Решение е донякъде да си мълчиш или по-малко да приказваш, (златното правило за дългите паузи, да не си на всяка манджа мерудия), за да ти личи по-малко.

С друго е превенцията - спанак, ядки, много вода и спане, упражнения за разтягане и учене на нови неща като например танцови стъпки.

Тази класификация отпада догодина след въвеждането на ICD 11
https://bmcpsychiatry.biomedcentral.com/articles/10.1186/s12888-018-1908-3

Също и нарцистично лично разстойство като диагноза.
И добре че - терминът "нарцисизъм" стана толкова широко разпространен и грешно използван. Бива насочван както към хора, които имат сериозни психологични проблеми, така и към такива, които нямат никакви, от непрофесионалисти изгледали 5 видеа в ютюб.

Лични разстойства рядко се предават по генетичен път. Има много повече връзка с възпитание и обкражението на детето. Така дете на нестабилен родител много по-често страда от ЛР.

Да, познавам. В семейството на баща ми всички хора от предните 2 поколения са разведени - майка му и баща му, сестра му, той. Вуйчо му не се е оженил никога. Не мисля, че е поведенчески модел per se. Такива хора, може би, са по-примирими и пасивни и не биха се "борили" да запазват семейство и съпруг. Или са по-непримирими с дадени обстоятелства и не желаят да живеят с тях до гроб. Имат значение и времената и нравите. За баба ми е било доста трудно във всякакъв план да се разведе. Тя се е развеждала към средата или края на 1930те. Имала е късмет с неженения, сравнително имотен и успял брат, който я подкрепя и прибира с децата. Тя е пребита от пияния си съпруг. Веднъж. Преди това не и е посягал никога. Не е пиел като са се запознали. Не знам дали би се развела без подкрепата на нейните родители и брат и. Можеше и да не остане жива, разбира се. Децата и са се развеждали след 1960г, когато вече е имало граждански бракове и лесни разводи. И двамата са интелектуални, културни, много красиви  и интересни събеседници, поне за кратко.

В днешно време броя разводи корелира основно с наивността на хората да се женят. Ако един е имал 19 връзки, от които 12 в конфликтни съжителства и нито един развод, а друг е имал 4 връзки и два разтрогнати брака, първият поради невъзможност да имат деца, а вторият поради желание на другия съпруг да емигрира в Ботсвана, кой е по-конфликтен и неадекватен социално?

За караниците с родата - не знам. Аз с никого не съм скарана. Братя и сестри нямам, нямам и първи братовчеди. Останалите са виждани епизодично като си видех във ваканция. Прекарвала съм време в един дом с две или три втори и трета братовчедки, но не сме се виждали от поне 30 години, защото никога не се засичаме, а в техния град не ходя. Няма с кого да се скарам. Няма човек, няма проблем. Понеже никога, с никого не ми се е налагало да съм в конфликт, не мога да разрешавам конфликти и бягам от такива. Не съм по-добра от изпокараните, ами родовата ми реалност е била друга. Не е същото в многолюдни семейства и родове.

В моя род всички са скарани, разведени. аз съм неконфликтна и омъжена.

DSM5 и ICD10 са две различни класификации. ICD10 е на СЗО, DSM5 е на американската психиатрична асоциация. Имат различия в определенията, в симптомите. Уж ICD11 трябва да изравни различията, но докато не се види наистина не може да се каже. И също, DSM5 има някои пропуски в наименования, в симптоматика, но това вече е друг въпрос.

Относно генетиката и предаването на личностни разстройства от поколение на поколение - не споря, всеки има право на мнение, но вярвам на изследвания и научни публикации. Също имам и примери от средата си където генетичната обремененост се проявява дори и при смяна на средата, така че ютуб пасти да яде

Реалността на "всички" в твоя род е била различна от твоята. Доколкото помня си отгледана като единствено дете на разведена майка. В детството си не си имала терен за конфликт, тъй като не си съжителствала с други деца. Кой знае какъв конфликт с майка ти и останалите възрастни не е било възможно да имаш, тъй като те са били в позиция на родителски и прародителски авторитет. Сега, може да си недоволствала, да си искала неща, които майка ти не е пожелала или не е могла да ти осигури, но не си имала конфликти с равнопоставен.

А това, че с тебе сме омъжени е и малко до късмет, да ти кажа, защото и двете не сме особени цветя за мирисане в някои отношения. 🥳

А ако мъжът ти беше почнал да пие изведнъж, да се дрогира, да те пребива, да пребива децата, пак ли щеше да седиш женена? Аз не. Мене ме научиха да внимавам и при най-малкото физическо насилие да бягам с 200 с децата, а багажа да го мисля после.

Аз с моя мъж се държа така, че да не го провокирам към пиене и насилие. Смятам, че бракът е в повечето случаи продукт на правилно поведение, а не на късмет.

Аааа, за насилието и пиенето не съм съгласна. Да има някакво генетично предразположение, може би, среда, но има хора, които могат да ти скочат защото не си им казал добър ден днес, а утре, защото си им казал. Женените насилници и алкохолици едва ли са били (всичките) такива като са се женели. Ако си бяха показали рогата, никой нямаше да се ожени за тях.

А неженените, които в средата на 30те си години стават алкохолици, като преди това не са слагали капка спирт в устата, кой ги провокира?

Правилно поведение няма. За един човек то е едно, а за друг друго. Аз се дразня когато ММ ме покани на парти или боулинг с колеги, а някои жени се сърдят ако мъжете им не ги поканят.

Не зная дали има смисъл да се пъна и да правя поведение само за да седя в брак. По-скоро не.

При зависимостите има ген. За мен ЛР по темата са само Клъстър Б и не знам дори защо ги обобщиха с други разстройства, които се лекуват и са страдание за болния. Да нямало стигма, което смешно, защото ако върху нарцисистите, социопатите и психопатите няма стигма, не знам върху кого да има. Няма нужда да им щадим психиката. Дори на децата. Поведенчески разстроства се водят при тях, но пак едните са психопатия и социопатия, а другото е поправимо и не бива да са под общ знаменател, поне за мен.