buttercake, не знам дали нещата опират до прошката, когато човек е бил ограбен емоционално от подобен родител. Да не говорим, че има неща непростими и заради тях аз не вярвам в лечебната сила на прошката. Но човек трябва да се отърве от гнева и да разбере, че те толкова си могат просто. Това е, което са и жертвите им по никакъв начин не заслужават стореното, нито имат вина. Всеки заслужава да има любящи родители.
Според мен лечебната сила на прошката се изразява точно в това, да простиш на себе си, че си се забъркал с такова чудо - просто не си имал знанието какво е това, мислел си, че нарцисистът е като теб, а той не е. И може да успееш да простиш и на него, за това, че той не осъзнава сам какво представлява и какво причинява. По този начин можеш да се освободиш от чувства като вина, самообвинения, гняв, яд и т.н. Когато са провокирани от минало, което не можеш да промениш, са неполезни. Ако се отдели прошката като начин на изчистване и преминаване нататък, аз я намирам за много полезна. Нямам предвид прошка от типа "ти много ме нарани, но ти прощавам и ще те приема пак". При личностните разстройства или просто при лошите хора можем да си/им простим на тях и на себе си и да продължим нататък, без да се опитваме да вървим напред с глава, обърната назад. Разбира се, прошката не е единственият начин.

