На парцал е само клиничната депресия. Не бих обобщила, че нарцистичните хора се правят на депресирани. Жалват се, жалват, но това е игра. Просто игра.
Не мисля и, че непременно майката е виновна. Преди десетилетия модата в родителстването са били да оставиш детето да си плаче и така ще се научи...на неглижиране и нарцисизъм, но тогава не се е знаело за това.
Пост-соц народопсихологията ни има един такъв култ към марковото и скъпото, към статуса и престижа. Всички искат да са вип, топ, най-, никой не ще да е обикновен. Дори и "духовно извисените" са на тема кой е по- по- най.
На много места все още си битува комунистическата мечта: да се урЕдиш, да си пробивен (т.е. да манипулираш и прецакаш другите, за да се издигнеш и да си си добре ти), да ти завиждат съседите, роднините, колегите.
За много хора е срамно да нямаш кола, да си носиш старите дрехи, да изглеждаш обикновено (примерно може да си на хляб и сол цял месец, но ще отидеш в дискотеката като баровец на заплатен ден или ще профукаш всичко по някоя маркова дрешка или марков телефон, а може и ментета - що не. Нали изглежда класно).
Всичко това създава среда, която възпитава нарциси. Особено ако има и завистливи погледи - националния спорт на българина. ⁰
