Малко трудна тема...за болеста рак - тема 5

Мъри, и аз като зигизаги ще кажа, че добрият начин е да се изрежат (ако е възможно) разсейките в черния дроб. После се прави химиотерапия, лъчелечение и така, до победа или поне докато се задържи на едно ниво. Лошото е, ако има лезии на места, където минава артерия и тогава е опасно да се оперира.
Има и друг вариант: първо химиотерапия, за да се намалят размерите на лезиите (някои даже може да изчезнат) и след това да се оперира. Но има и минус на този вариант: че самата тъкан на черния дроб се уврежда от химиотерапията и после възстановяването е по-трудно. Хубавото е (все пак и в лошото има по нещо хубаво), че черният дроб е орган, който се регенерира.
В момента много лекари смятат, че което не може да бъде излекувано, с него може да се живее, и поддържат пациенти с години.

На 8.01. татко ще влезне за първа вливка. Как мислите, кога е най-добре да направи петскенера (между първа и втора вливка или преди първата)? Той все още не знае цялата истина...
Знаете ли, аз бях много отчаяна преди да изчета темите тук. Всеки доктор, с който говорих казваше: "Гответе се за най-лошото и не се успокоявайте! Преживяемостта на 4ти стадии меланом е изключително ниска, максимум три месеца".
Но вярвам в чудеса...и 1% да има надежда, хващам се за този процент.
Не мога да повярвам, че до преди месец баща ми беше най-динамичният, деен и мислещ за бъдещето човек, а сега едва ли те дните му са преброени....

Не знам какво ще му вливат, но на нас винаги са ми казвали, че трябва да са минали поне 21 дни от последната вливка.
Може би е по-разумно да се направи скенер преди началото на терапията, но това трябва да прецени лекаря

Имам двама познати с меланом, единият живя 4-5 години с диагнозата, я другият вече две години е добре. Така че надежда винаги има!

Здравейте! Първо да ви пожелая светли празници! Бъдете живи и здрави, уют, мир и топлина в домовете ви!
Мъжът ми мина 4-та вливка с ФОЛФОКС 4. Първите две не ги усети, при третата имаше гадене 1-2 дни, но сега 3-ти ден е с ужасно гадене и нищо не го облекчава. Давам Зофран, Деган, давам вода с лимон и джинджифил, нищо не помага.
Колко време продължава, има ли още нещо , което мога да му дам?
Ще бъда благодарна на всякакви съвети!

наближаването на деня все повече ми е свито. Ужасена съм от неизвестното. Хиляди въпроси ме мъчат. Какво ще стане. Дали ще ни обърнат достатъчно внимание в Токуда. Дали ще смогна финансово. Дали ще се направи необходимото. Ами след Токуда накъде. Кой ще ни
насочи.
Знам, осъзнавам че ставам досадна. И знам че трябва аз да съм силната. И пред него го правя. Но съм на ръба. Не ям, не спя като хората. Щом съм сама плача. Пред него не. Той за сега уж е спокоен. Може би и той само пред мен.

Джолева,
Нормално е да си задаваш тези въпроси. Токуда е една от най-добрите болници в страната, така че бъди спокойна.
За парите - лечението на онкоболните е безплатно. Плащат се малко неща - туморни маркери (и то не винаги), повторно изследване на материала от биопсията, разни допълнителни изследвания, но като цяло не са непосилни суми.
Предполагам, че ще ви предложат да продължите лечението в болницата.
В някоя от предните теми Hope4C беше описал подробно какви са стъпките след биопсия. Върни се и прочети. Като имаш информация, ще си по-спокойна.
Подгответе се, че лекарите и сестрите не винаги ще се държат мило и съчувствено. Това не се случва винаги, а конкретно Минчев има славата на доста цапнат в устата.

Лечението на онко болните е безплатно само на хартия.Докато не бутнеш пари за благодарност претупват набързо.Нарочно изкарват положението,че е много по-страшно за да плашат хората и да мъкнат пари.Всичко ще е наред,всичко ще се оправи,но се иска време и пари.Когато ходите на прегледи си говорете с другите чакащи по коридорите или пред болницата,от тях ще получите много полезна информация.От форумите също.

Джолева, за операцията на баща ми не сме дали стотинка, нито пък за престой в болницата. Всичко е по ЗК. Минчев от Софиямед ни каза, че и вливките са по ЗК. Платихме само първият ямр и първичният преглед (когато си мислехме, че метастазият четвърта степен е микроинсулт), за следоперативният ямр не сме плащали.
Остава да платя блокчетата от Трансхеликс и евентуално 5 скенера.
Сега се връщаме от смяна на превръзката. Махнаха му конците, хематомът е спаднал, раната е в отлично състояние.
В тази болница има много човечни доктори. Е, има и такива, които сякаш работят с платки и бушони, а не с човешки животи.
Момичета, още веднъж, благодаря, че ви има! Че споделяте и помагате! Бог да ви закриля! 🙏

Ние пък досега не сме давали допълнително пари. Но баща ми е в частни болници и за биопсията престоят се заплащаше. Вече за химио и имунотерапията не плаща нищо.

Здравейте, искам да ви пожелая да сте здрави и всичко да е наред през новата година. Дано всичко лошо да остане назад. Честита Коледа на всички💜💜💜
И аз благодаря, че ви има, просто незнаете, колко много помагате на хората, макар повечето пъти само влизам и чета. Нямам сили понякога да пиша. Незнам какво да пиша или просто няма какво, но имам нужда да ви прочета. 💜
За заплащането, ние плащаме престой винаги, когато мъжът ми влиза да лежи. Изследванията, скенера и операцията са му безплатни. От болницата предварително ни казват кой номер направление да носим и ЛЛ го издава.. Мъжът ми се води диспансерен пациент на онкологита на самата болница, незнам дали се изразявам правилно.
Иначе при нас няма нищо ново, чакаме 5ти януари за новите туморни маркери.
Той понесе ХТ що годе леко, нямаше почти никакви оплаквания. Други ден ще ходи на ПКК, вярвам че резултатите ще са добри.
Пожелавам ви само хубави новини на всички.

Здравейте, присъединявам се в темата с надежда за подкрепа и кураж.
Майка ми беше диагностицирана с астроцитом 2/3 степен внезапно след няколко гърча в рамките на няколко часа в края на октомври. Наложи се спешна операция, защото туморът беше предизвикал мозъчен кръвоизлив.
Аз живея от 7 години в Германия и тогава се наложи да се прибера по спешност - по телефона ми казаха, че е "удар", дори не успяха да отговорят на въпроса ми дали е сърдечен или мозъчен, в последствие няколко пъти в разговори по телефона промениха диагнозата от мозъчен удар, на киста в мозъка, до мозъчен кръвоизлив от медикаментите, които тя приема за автоимунното си заболяване. Всичко това в рамките на няколко часа... Както и да е, аз се прибрах незабавно и трябваше да подпиша съгласие за спешна операция. Чувствах се притисната, уплашена и въобще не знаех къде се намирам. Бутнаха ми в ръката няколко принтирани снимки и общо взето ми казаха, че ако не подпиша, ще я изпишат, ще получи тежки увреждания. А тя получаваше гърчове постоянно... Подписах, аз не знаех нищичко в този момент. Оперираха я и слава богу нямаше поражения след това. От хистопатологията излизе, че е астроцитом втора степен. След 1 седмица я изписаха с шепа Депакин, два листа епикриза и препоръка за ЯМР след 3 месеца. Да си намерим невролог - толкова. Оказа се, че не са й направили дори ЯМР преди операцията, само компютърна томография и нищо след - не било нужно, те отстранили целия тумор.
Аз по някое време след първоначалния шок все пак се окопитих и успях да потърся, макар и в последствие второ мнение, но за съжаление не можаха да ми кажат много, просто защото не са направили ЯМР предварително... Заведох я в Иван Рилски и направиха следоперативна томография, поне да видим дали всичко е отстранено - по мнението на радиолога - нямаше видим остатък, но неврохирурга не се съгласи. Изпратих и блокчетата за второ мнение - то беше уклончиво - материалът малко и труден за разчитане - но все пак астроцитом втора -трета степен.
Както споменах, аз живея от известно време в Германия, имам две малки деца и посто нямам възможността да остана в България за постоянно. Майка ми е сама и нея да оставя в такова състояние беше също абсурд - качих я с лекарско позволение на първия възможен самолет и я пратих в Германия, аз останах да се занимавам с бумащина и бюрокрация.
Месец след операцията тя започна да получава гърчове отново. След 2 престоя в болница тук, смятат, че има остатъчен тумор. Успяха да й нагласят лекарствата така, че да не получава пристъпи, но все още няма яснота какво ще  е лечението. Имаме час при онколог на 6 януари. Та тогава ще видим...
Нямам представа дали съм направила всичко, нямам представа дали не съм направила грешка, дали не съм прибързала. Дали трябваше да подпиша съгласие за операция, дали трябваше да я доведа тук... Дали трябваше да взема 2, 3, 5, 10 други мнения... Просто съм изключително объркана все още.

Здравей Архинора,
Връщаш ме 9 години назад...Майка ми изведнъж загуби чувствителност на дясната ръка. Скенери, ЯМР, прегледи, лекари, диагнози...Накрая опрерация в Пирогов при проф.Габровски. Хистология - астроцитом 3-та степен. Прогноза - недобра. Познато ми е лутането, въпросите, страха, ужаса, че от твоята преценка зависи живота на родител. При нас нещата след операцията се стабилизираха доста, макар че майка ми прави само лъчетерапия. Имаше близо 5 години пълноценен живот. След това дойдоха усложненията - инсулт, хидроцефалия, още един инсулт, загуба на краткосрочна памет, почти пълна загуба на реч. От близо година е напълно инвалидизирана, неподвижна, често неадекватна. Получава тежки гърчове, много е трудно да обгрижваш с години тежко болен, но при нас така се стекоха нещата. 9 години преживяемост след такава диагноза е трудно достижимо, но аз все още съм мобилизирала всички сили и се боря. Изтощително е, непоносимо жестоко и за болния и за близките. Моят баща не успя да се справи - загубихме го за 6 месеца от рак с неизвестна локация. Но гадните мозъчни метастази ми показаха какво правят от човека ... Колкото можеш се мобилизирай и помни, че правиш най-доброто. Избягвай да се съмнавяш, защото това ще те съсипе, а майка ти ще има нужда от опора, семейството ти също. Болестта е много коварна и не ти го казвам, за да те плаша, а за да си подготвена. Можеш да ми пишеш за всичко, ако имаш нужда. Извървяла съм дълъг път за съжаление и дано мога да ти помогна с нещо или да те насоча.

Ужасно ме е страх точно от това... Човек обаче не може да си избира. Ще се борим с всички сили.

Архинора, всичко си направила добре. Нещата не са в твоите ръце и не се случват заради твое действие или бездействие. изобщо не се тормози за това. Радвай се на майка ти, когато е добре. Желая й голям късмет, а на теб спокойствие и хладен ум.

Гина Л, много се радвам, че при баща ти нещата са добре. Така да са и нататък!

Джолева, недей никога да пишеш, че досаждаш или нещо подобно. Всички сме тук, за да споделяме и да се подкрепяме. Прегръщам те виртуално!

За заплащане на онко лечението мога да кажа, че навсякъде се заплаща нещо, и в Германия, и в България. Здравната каса поема някои неща, но не всичко, и пак добре, че поема голяма част, защото съм чувала, че в Щатите нищо на никого не се поема и хората си продават къщите, за да си плащат лечението. Които имат къщи, разбира се. Другите сигурно просто се отказват от лечение. В крайна сметка, каквото дойде, животът е по-скъп.

Ахинора, направила си каквото трябва.
Момичета, записах петскенер за 7.01., при все, че първата вливка е на 8.01. Увериха ме, че не е проблем.
С Бог напред. 🙏