Чувство за вина след изневяра...

  • 22 579
  • 951
  •   1
Отговори
# 810
  • София
  • Мнения: 24 839
В момента имаме свидетелства, които НЕ говорят за винат аму. затова и приятелят ѝ е казал "ок" и е приел, макар и сърдейки се 1 седмица случилото се. Защото е наясно, че не някой зъл непознат я е преследвал да я изнасили, а тя се е изложила като банашка гъска с напъните си за флирт. Много ме весели тази тема. Благодаря ви.
Напротив. Точно защото е видял насилието е на мнение, че не е изневяра, ами насилствен секс. И затова е простил.

Нищо не е видял, приятелят й, защото тя не му е разказала случката.
Само му е казала, че му е изневерила.

Написа си го черно на бяло.

# 811
  • София
  • Мнения: 37 571
А, аз се оплаках.
След като му сритах топките.
После още му ги ритаха.

# 812
  • Пловдив
  • Мнения: 26 972
В момента имаме свидетелства, които НЕ говорят за винат аму. затова и приятелят ѝ е казал "ок" и е приел, макар и сърдейки се 1 седмица случилото се. Защото е наясно, че не някой зъл непознат я е преследвал да я изнасили, а тя се е изложила като банашка гъска с напъните си за флирт. Много ме весели тази тема. Благодаря ви.
Напротив. Точно защото е видял насилието е на мнение, че не е изневяра, ами насилствен секс. И затова е простил.

Нищо не е видял, приятелят й, защото тя не му е разказала случката.
Само му е казала, че му е изневерила.

Написа си го черно на бяло.
Тя и на нас не каза, че е изнасилена. Ама ние така го виждаме.

# 813
  • Мнения: 24 044
Ми ние не сме съд, затова и не съдим ни нея, ни него, но вие си го осъдихте завалията. А той един нещастник дето не му се отворил парашута след 7 месеца свалка.

Гугълче, здравей, радвам се да те видя отново в мамата.

Ма то и аз съм подавала жалба за блудство. Че и бях на 20 и кусур. Един идиот реши да дойде и докато съм сама продавачка-студентка ( и си заръча 300 грама сирене) да почне да лъска пред мен, закривайки изхода на магазина. Познайте дали пуших цигара и чаках да ме изнасили. Не, не съм ходила на детска градина и никой не ме е насилвал да ям грис, но пък вкъщи редовно ми се караха , че не искам да ям. Сега разбирам откъде ми е травмата за "яж" и аз изяждам всичко.

# 814
  • Мнения: 7 649
А, аз се оплаках.
След като му сритах топките.
После още му ги ритаха.
Това е похвално, ама не всички са супер силни и смели, и това не е наказуемо. Авторката явно е по-чувствителна и
 явно няма много на кого да се опре с годеник на майната си и както е чувствала, че и тя има вина като му е отговаряла на флиртовете и го е допуснала близо до себе си. Това е доста деликатна ситуация, в която няма прав - била е глупава, незадоволена и с преценка на заспала къртица, сгрешила е адски много и е подходила без грам такт. Това просто не променя нещата чак толкова.

Бази, здрасти и от мен. Flowers Hibiscus

# 815
  • Мнения: 15 619
Що не се научите да не проектирате своите лични преживявания или разкази на приятели върху текстове във форума?
Може ли да увещавате автор с три постинга и никаква история във форума, че знаете какъв е, как се чувства, какво му се е случило? Свидетелства, доказателства, проекции. Фантазми кое как е станало. Майко мила!

# 816
  • Мнения: 7 935
Много от нас могат да споделят подобни ситуации. Много. И не, не сме се оплаквали никъде.


Скрит текст:
Не, не съм била изнасилена. Фактически изнасилена.
Но... понатисната да направя това или онова, особено като бях млада и глупава. Неща с които не съм се чувствала съвсем удобно. Даже и конкретната тема да е пързалка, аз съм била в подобни ситуации и изобщо не мисля, че е невъзможно.

А па аз треаше да хода в казармата, да си оправям леглото, да тичам по 10 км сяка сутрин и понякога през деня със сандък патрони на гръб. Да стрелям с калашник, да пълзя в една кал и да обикалям нощно време с пръст на спусъка. Нищо от което не е било по мое желание.
Моа ли са да ги съда фатмаците?

# 817
  • София
  • Мнения: 15 855
А, аз се оплаках.
След като му сритах топките.
После още му ги ритаха.

Браво на теб.

Разбира се, това не е възможно във всяка ситуация. Доста случаи са давали по новините, на изнасилени и убити. Тая година само се сещам, една репортерка и едно момиче от някаво село, май непълнолетно даже. Сещам се и за някакви деца, с които някакъв англичанин беше блудствал. Не всички жеи са герои. Не всички, които са се държали "геройски" оцеляват. Нито едните, нито другите са си го заслужили.

Аз пък помня как някакъв ме опипа в трамвая като бях около 10 годишна. Опитах се да се дръпна, опитах се да кажа нещо, не се спря. Помня, че ме беше много срам и дълго време на никой не споделих. Сега бих реагирала по съвсем друг начин, но тогава бях дете.

# 818
  • София
  • Мнения: 37 571
Луне, забавлявай се, аз такъв плам рядко виждам Laughing

Едно е дете, друго е зряла жена.

# 819
  • София
  • Мнения: 15 855
Разбира се. Но има и незрели жени. Какво да ги правим тях, да ги оставиме да ги изнасилват? А дали в ситуация, с отрязани пътища и с някой с явно физическо надмощие, имаш много варианти?

# 820
  • София
  • Мнения: 62 595
Аха, значи дойдохме и до това, което подозирах - главните обвинителки в съучастие и доброволност на авторката, просто искат да покажат колко силни и смели са били при епизоди с насилие и колко правилно са постъпили. Ми, кажете, да бяхте започнали оттам!

# 821
  • Пловдив
  • Мнения: 26 972
Много от нас могат да споделят подобни ситуации. Много. И не, не сме се оплаквали никъде.


Скрит текст:
Не, не съм била изнасилена. Фактически изнасилена.
Но... понатисната да направя това или онова, особено като бях млада и глупава. Неща с които не съм се чувствала съвсем удобно. Даже и конкретната тема да е пързалка, аз съм била в подобни ситуации и изобщо не мисля, че е невъзможно.

А па аз треаше да хода в казармата, да си оправям леглото, да тичам по 10 км сяка сутрин и понякога през деня със сандък патрони на гръб. Да стрелям с калашник, да пълзя в една кал и да обикалям нощно време с пръст на спусъка. Нищо от което не е било по мое желание.
Моа ли са да ги съда фатмаците?
А някой опипал ли ти е дзъндзънулките по туй време или само си пълзял?

# 822
  • Мнения: 24 044
Е, то очевидно, че за своите 30 години не е баш зряла, но пък се третира не само като зряла, но и като жертва. Ми да като не си зрял, ставаш жертва на собствената си незрялост. Но затова не са ти виновни мними изнасилвачи, а собствената ти история, житие, затова търсиш начин да се превъзможгнеш, разбереш, намериш мир със сбе си.
Мен ми стана жал за авторката, че тя не намира покой. Ни с годеника дето смята, че не е достойна за него (въпреки че той е много добър с нея, прощава ѝ, колко да си добър и любвеобилен, ако си склонен на 2 месеца жив контакт с любим човек), ни с мнимият ухажор, впоследствие уж насилник, с който не успява да се отпусне и изконсумира 7-месечно ухажване.

# 823
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Човек наистина се парализира в подобни ситуации.

# 824
  • София
  • Мнения: 37 571
Андариел, за шести път идваме на твоето, ама не Mr. Green Обърка̀ла си се.

Разбира се. Но има и незрели жени. Какво да ги правим тях, да ги оставиме да ги изнасилват? А дали в ситуация, с отрязани пътища и с някой с явно физическо надмощие, имаш много варианти?
Нямаш никакви, ако изпаднеш в ступор и не си подготвен.
Но, доколкото имаш инстинкти, правиш всичко възможно да предотвратиш всички шансове да се случи.
Всичко на каквото се учат децата.

И на мен ми е жал, Бази. Умно момиче, младо, пък размамено.

Общи условия

Активация на акаунт