С какво ви дразнят мъжете /тема №6/

Благодаря ви, момичета.
Всъщност днес цял ден ми е криво, ММ се прибра от работа, поговорихме, разбрахме се.
Не е, че не вярва в мене. По природа е стиснат, пестелив човек, та просто не му се влизало в разходи (имам пари, не съм му искала!), та там е цялата работа. Счетоводител е, дай му да с
прави сметка на моите пари.
Само че, съм влязла в едни коловози, знаете, зима, пандемия, работа (в Англия майчинството е девет месеца и работя нощни смени) и нищо друго, абсолютно нищо друго, а страшно ми се иска да започна нещо ново, да променя нещо, а в момента даже прическата не мога.
Затова ме е треснала депресията и очевидно той е дразнител. Няма амбиции за абсолютно никакви промени в живота си, щастлив бил и така.

Тия приказки и аз съм ги чувала преди години. Ако зависеше от него, сега сигурно щях да работя като продавачка в кварталния магазин. И шофьорския курс изкарах, и висше завърших, сега и магистратура завършвам. Опита се веднъж да ми се бърка като напусках работа с мотива, че камъкът си тежал на мястото, че нямало да се получи на новата работа, но аз му казах, че това не е моето място, затова напускам и дори и нищо да не се получи, поне ще знам, че съм опитала, а не после цял живот да съжалявам за пропуснати възможности. Това е характер, такъв си е - черноглед, първо винаги мисли за най-лошото. Наскоро една колежка, млада жена с три деца, която се записа да учи, след много проблеми от страна на мъжа си, ме пита: "Мъжът ти как те пусна да учиш?" Да ме пуска?! Не съм му искала разрешение, взела съм решението сама и съм го уведомила. Приемат се съвети, но решението е мое. Утре може да не съм с него, но образованието и шофьорската книжка ще ми останат. Та така, моето момиче, действай и това е! Ще помрънка, ще помрънка и ще свикне.

Ами, ако има амбиции за промени, нямаше да се ожени за теб и дете да ти направи, а щеше да си обзаведе ергенска квартира.......
Не е лошо в едно семейство единият да е по- стабилен и доволен от постигнатото, докато другият порасне достатъчно и постигне нещата, които е искал, но зарязал заради брака.
Ако и двамата хукнат да си постигат лични желания, ще завият набързо в различни посоки.

Не е добър съпруг със сигурност и няма да е добър баща. Пиша от личен опит. Това са токсични хора. Майка ми се държеше по същия начин с баща ми и с мен. Нашите успехи са нищо работа, неуспехите - значи наистина за нищо не ставаме, все нещо иска, все недоволна, все... После чакай ти детето ти да има самочувствие, а ти да цъфтиш. Ясно е, че от дълга връзка, че и с малко дете в картинката няма как да си вдигнеш шапката и да си заминеш. Но при първа възможност наистина трябва да е аут. 
За закъсняващата половинка - изобщо не вярвам, че е работохолик и чак толкова ангажиран. Ако се обаждаше - бих го допуснала, но поведението му показва пълно неуважение към жена му. И да не кръшка, и да е на бира с приятели, и да е на спорт - няма значение. Да си помисли жената как ще я карат. Аз не бих се унижавала със следене, бих поговорила открито. Ако не помогне - да мисли за живот отделно. Лошото е, че сигурно и там има някое малко дете.
А това, че на детето му било скучно - аз не знам защо в днешно време се очаква всяка минута на детето да е като цирк, да им се прави нещо интересно. Нямам спомен като дете да съм окупирала цялото внимание на родителите си. Говорила съм с много връстници, че и по-малки - и при тях е било същото. Положително е, че таткото е имал желание да се занимава с детето, а не си зяпа телефона след работа на леглото, че е много уморен, докато жената лепи и реже фигурки с детето, докато наглежда печката и чака пералнята да се извърти, че и да простре дрехите после. Че и такива сме ги чели.. Трябва да се поощрява тази връзка, не да се мрънка, че "аз можех и по-добре".

Не.

Понякога работа е повече, но за счетоводител, няма причина да не я прави от къщи. Само лаптоп с инсталиран софтуер му трябва.

То това остава само. Да си донесат работата и в къщи и денонощно да са на практика отсъстващи.
Нищо му няма на човека. По добре да закъснее, отколкото и в къщи да е забит в бумагите.
    По мои наблюдения като дойде ред за данъчните декларации, поне в Гърция, работят до посред нощите.

Счетоводителите които познавам са натоварени много в определени дни от месеца и тогава работят до много късно. През останалото време нямат кой знае какво за правене, а някои дни - нищо. Семействата им знаят да не ги пипат през тези няколко дни и после си наваксват през другите.

И да, и не. Боря се от години всичко да е в електронен вариант, но не може. Има си бумащина, която не можеш непрекъснато да разнасяш, особено ако става въпрос за много ЮЛ, а не счетоводител на 1 фирма. От март 2020 работим дистанционно, но без ходене в офис и проверка на хартиите не става. Сроковете далеч не свършват с едното ДДС.
Дали е нормално да закъснява всяка вечер зависи от обема на работата, не от професията, та не е добре да се обобщава така за всички счетоводители

Интересно. Много дами тука мислят по начина :" Решила съм и съм го уведомила. Решението е мое. " Способността да се вземат решения не е за подценяване, но къде в цялата ситуация остава семейството ?
Мисълта как това ще повлияе на партньора и децата къде е ? Къде е неговото мнение по въпроса и изобщо взема ли се в предвид ? Дали е възможно да стане ( не , че няма невъзможни неща ) , но каква ще е "цената" която ще се плати ?
Много въпроси възникват. Не казвам, че хората които са заедно нямат право на лично пространство и желания, но къде в цялата картинка остава партньора, онзи човек на който сте обеснявали колко се обичате и т.н. ? Ако е брак/връзка по сметка - нещата са ясни.
Казвам всичко това, защото за съжаление виждам доста бракове, които се разпаднаха след години именно, защото единия от партньорите е тръгнал да преследва мечтите си, без да го интересува какво мисли другия. Няма да казвам как се е отразило на децата и те как се чувстват.
Да не казвам, че ситуацията със самостоятелните решения и уведомяването на околните повдига един друг сериозен въпрос - след като можете да се справяте със всичко сами, да постигате целите си, защо изобщо ви е необходим партньор и семейство ?
Но това са само въпроси, с които явно мъжете дразнят жените ... 

Леле, как издържаш нощем на работа, а денем да гледаш детето? Нощният труд сам по себе си е голямо изпитание за организма, а ако не можеш и след това да си починеш, не знам. Но сигурно е добре, че имаш доходи, ако отношенията с мъжа ти са обтегнати

А относно това за игрането с детето и колко хубаво било, като е оставил таткото детето на самотек, докато той самият се забавлява с детски игри сам, без въпросното дете, няма особена разлика дали реже и лепи разни детски книжки, играе на CS или гледа "Малката булка". Детето е оставено без надзор и внимание, това не е игра с детето

За да изкараш книжка не ти трябва одо рение от партньора. За учене трябва да се съгласува с времето за децата напр.

Ама ако партньорър наистина е някакъв голям ръб и го помилиш днес по изключение да вземе децата от училище, защото курсът се е изместил, по всяка вероятност той ще каже "А, нали много го искаше това. Оправяй се сама."

В  моята среда и балон, час-два след работа е нормално. И за мен, и за мъжа ми, за повечето ми близки също. Така че не бих била категорична за тоя мъж.
Родителите ми имаха счетоводна къща, работата е адски много, да. Покрай ДДСта и приключвания и уикендите ги е нямало по цели дни.

Децата не би трябвало да са задължение само за единия родител. Шофьорският курс е лесен. Кратко е. Следването е по-сложно без подкрепа, защото е дългосрочен ангажимент.