Раздяла заради друг мъж

На прав път си, не ти е лесна схемата но не е невиждана.  Може да подадеш за развод и попечителство без да се обясняваш, че има друг мъж. Просто казваш - до тук бяхме край и искам да се изнесеш. Ако той не ще, тогава ти казваш - ами добре аз се изнасям, но с детето. И т.н докато накрая спечелиш делото за детето и станеш свободна да живееш както искаш.

Ако не си женена, май е още по- лесно. Подаваш за попечителство, даже май е по-добре ти да си първата която да го поиска. Иначе ако се изнесеш той ще ти пусне за попечителство и ще започне да те разиграва, а сега е момента да му пуснеш и за издръжка.

Съжалявам, но ще съм откровена.
Нямаш чувства от три години.
От повече от година имаш паралелно връзка с друг мъж.
Ако имаше достатъчно доблест, щеше да се разделиш с него още преди да се появи другият мъж. И цялата тази драма щеше да е избегната.
Казваш, че не помага финансово, значи се справяш достатъчно добре. Защо си седяла с човек, към който нямаш чувства? Защо си водила паралелен живот, вместо да си честна и да се разделите?
Опитай да се разберете като възрастни. И вземи решението, кое ще е най-добре за детето.
Защо мислиш, че е алкохолик? Защото ако е, ме е добре детето да остане там. Но какво са причините да го мислиш за такъв? Дали просто не ти е станал "черен", защото седиш във връзка, в която няма чувства? Помисли хубаво дали всичките "черни" черти, които виждаш в него са реални и дали не са породени от твоята ненавист към него.

Не сме женени. Жилището е негово. Той няма да се изнася, а и аз не го искам от него, защото има заталачени данъци и сметки към които той подхожда несериозно.
Моята чуденка е дали това, че съм се изнесла при друг мъж ще повлияе на делото. И дали някой го е правил досега? Разделяш се с един и се събираш с друг, сменяш дома на детето. Изживява троен стрес- дом, баща му не живее с него вече, и с чужд човек.
Дело ще заведа, но няма как да пребивава тук, докато тече делото. Аз ще се изнеса, но детето не иска с мен, баща му също го настройва. Аз не знам как да постъпя. Няма да го тегля насила, а баща му да го тегли навътре!

Тук съм за тези три години, защото имам дете от него. Синът ни е привързан към него. Не съм взела това решение, защото не исках да повярвам, че нямам чувства, а просто съм му бясна, че не се грижи за никой и нищо. И вярвах, че нещата ще се променят.
Не съм имала възможност да го напусна досега финансово, защото нямам жилище. Можела съм да се грижа за всички сметки(с женски лишения от моя страна и разни схеми) , но не и да плащам квартира.
Не съм търсила друг мъж умишлено. Случи ми се. Никога досега не съм потдържала такива взаимоотношения. Отричах и пред себе си, че е сериозно и важно и сме слагали край няколко пъти, но не се получи. За това време се опитвах да оправя по някакъв начин нещата вкъщи.
Не знам дали е алкохолик, но си го мисля. Отдавна. Говорила съм с него, побеснява. За мен не е нормално да пиеш всеки ден, понякога от обяд. Да не искаш да се хванеш на работа, защото там не може да се пие бира(работи в ресторантьорски бранш), да отказваш да отидеш, когато те повикат, защото искаш да си починеш и да си пийваш цял ден. Когато пътуваме на някъде да мисли как ще пристигнем и ще си сипе едно. Да не иска да излезе, щото може да не се върнем навреме за обяд и да си сипе едно. Да не искам да ходя на гости, защото знам, че въпреки обещанията да не пие, пак ще пие, няма да мога да го прибера, ще оставим колата, и детето няма да легне навреме.

Не искам да го изкарвам алкохолик, надявам се да не е! Заради детето ни. Но всичко се върти около неговата чашка.Не иска да излезем, нито с детето, никога. Стои вкъщи и пие: едва изчаква да стане обяд, понякога и не изчаква.
Като хора и аз искам да се разберем, разбира се. Затова съм и още тук и преговарям. Не съм искала и до дело да се стига, надявах се да се разберем и да отглеждаме детето си.

Губиш ценно време. Няма да стане по-лесно. Човек решава и действа. Ти решаваш, но нищо не правиш, освен, че си завързала паралелна връзка с друг мъж...

Другият мъж има ли деца? Сигурно ли е, че иска ти и детето да идете при него?

Мисля че детето е още твърде малко да решава къде да живее, на 12 май ги питат и могат да си казват, но на 8 съдът решава. Пускаш иск за попечителство и обяснявате с адвоката ти, че той си попийва, че настройва детето срещу теб,  а това е недопустимо. Това е, ти си в по- добра позиция ако имаш работа, ако си трезва, ако имаш къде да живееш и разбира се ако си майка.

Хора не я упреквайте, всеки си има причини да прави каквото прави. Понякога човек се опитва да си спаси положението и изчаква. Спрете с тези укори, никой не иска да прибързва. Тя е направила каквото е могла, в момента иска конкретен съвет.

Сега имаш ли възможност да плащаш квартира и да поживеете с детето отделно, без баща му и без другия мъж? По принцип е трябвало да подходиш по друг начин,  най-вече заради детето. Не можеш да бъдеш сигурна как другият ще се отнася с него, как ще го приеме. Ако се окаже лош избор, какво ще правиш?Затова най-безболезнено щеше да е да се изнесеш с детето, без изобщо да споменаваш и на него, и на баща му другия мъж и после постепенно да го въвеждаш в живота му и то няколко месеца след като свикне с раздялата. Сега детето вече е настроено и ще бъде много по-трудно.

Никой не я упреква. Но при мен се появи настройване и проблем с едно от децата ми, въпреки че другия мъж се появи доста след раздялата с бащата. А да си живееш с бащата и да се хванеш по същото време с друг, не е никак умно. Конкретно сега я съветвам да действа по-бързо, че ако поизчака още година - две, детето като нищо ще си остане с баща си за постоянно.

Другият мъж живее сам. Твърди, че иска да живеем при него с детето. Даже настоява. Подкрепя ме, разбира. И помага морално. Изчаква да взема решение, което смятам за правилно. Аз също се притеснявам от това, че нямам представа как ще се спогодим. Аз не съм живяла с него, а и с детето...
На детето не съм искала да казвам още. Казах на баща му, някаква проява на честност и искреност, след като крих толкова време, тежеше ми. Бащата му му го изтърси пред мен буквално, без заобикалки, абсолютно натурално, без такт.
Останах, защото детето беше разстрояно, че няма да сме заедно по празниците. И той след като ми заяви, че ме гони от неговия дом(но без детето), него не ми дава. После ме помоли да изчакам, да изкараме празниците, да дам време на детето да свикне с мисълта. И че ще се разберем.
Минаха празниците и обърна пак палачинката. Че детето не иска да е с мен, че той ще го пита. Няма да позволи да живее с друг мъж, нито на квартира. Че ще ми съсипе живота. Ако се изнасям без детето, ако е с детето няма да съм с друг. Да стоя тук и да се правя, че всичко е наред.

Ами стой си, слушай и изпълнявай. Какво друго да ти кажа. След тия "признания" дето си надрънкала... на какво отгоре са те? Ако си финансово независима, пак можеше да си затраеш. Но ти хем не си, хем да си "честна" пред мъж, на когото слагаш рога с друг. Странна работа.

Другия мъж, както и да те обича и да е търпелив, и на него ще му писне. Никаква логика никъде.

Трудна ситуация.

Според мене за детето не е добре да се изнася от дома, в който е свикнало, особено ако ще отивате в друг квартал и ще трябва да сменя училище. По-разумно е да остане да живее в началото с бащата, а ти да го взимаш за 2 уикенда, примерно и за ваканциите. Ако живееш наблизо може да пробвате смесено гледане - седмица при бащата и седмица при тебе и после да доизкусите системата.

Живот с чужд мъж не е добра опция за детето. Също е коз за бащата в съда. На твое място бих поживяла сама, 2-3 години или сама с детето и чак тогава бих мислила за общ живот с нов мъж. С първия нещата са се променили и чувствата са се изпарили и с втория може да стане същото.

Имам братовчед в подобна ситуация и детето му не хареса новата квартира на майката и остана с него. Ходи при нея лятната ваканция, но не иска да иде да живее с нея и новия и мъж. Доста от съучениците на децата ми си казваха, че предпочитат у бащата и по някое време намалиха контактите с майка си.

Според мене детето засега е по-добре в дома си, отколкото да бъде влачено по квартири или нови гаджета на майката.

 
Детето като нищо ще бъде върнато при бащата и сега ако той е настоятелен и с добър адвокат, дори и майката да се изнесе с детето още утре. След 10 годишни имат избор, но за малките се гледат желанията на родителите, но и условията, които родителят предлага .

Да, не е много умно от моя страна да кажа. Но пък ми е по-леко. Признавам си!  Доста съм объркана още

Невена, в България деца под 14 г. в 99% от случаите се дават на майката. Особено, ако тя има постоянна работа, а бащата няма. И ако успее да докаже.и алкохола - също. В тази ситуация, за отношенията с детето, а и за да има авторката време да оцени отношенията с новия мъж, но не като любовници, е най-добре да се изнесе отделно с детето, но тя така и не отговори има ли финансовата възможност.  Остави ли детето при бащата, шансовете да си го вземе после, рязко намаляват. А и при настройване и отчуждаване, за психиката на детето ще  е много по-лошо. Вече ако вариантите са при единия или другия мъж, ситуацията е патова.

Притеснявам се точно от това, че няма да свикне на новото място.
Относно квартирата бях за нея, да поживея 1-2 сама и постепенно да въведа друг човек. Но после пък се зачудих дали това не е по-голям стрес, първо от дома му в квартира, после пък в друг дом. Много местене.
Бих се съгласила да го оставя на баща му, но не смятам, че той може да се грижи за него.

ТафТаф, все повече деца остават при бащите след раздяла. Съдийка беше писала наскоро, че редовно присъжда родителските права на бащата. Фактът, че е алкохолик и няма постоянна работа не зная дали ще е пречка при положение, че има собствено жилище. Познавам наркозависими с родителски права

Шансовете да си вземе детето при нея не намаляват никога ако детето иска да иде при нея, но с времето може да се отчужди, да.

sorscha, а говорила ли си с адвокат?

За стреса - бях на подобна възраст, когато моите родители се разведоха, но отдавна живеех само с майка ми и почти не съм живяла и с двамата родители. Смяна на жилище, дори без раздяла си е стрес, а събиране на родител с нов партньор е огромен стрес. Стресът от раздяла на родителите и промяна на адреса на единия родител не може да се избегне, уви.

На твое място бих наела и обзавела квартира наблизо и бих водила там детето през ден докато се увери, че и там животът продължава и може да е приятно. Бих му обяснила защо не искам да продължавам да живея с баща му, но без да намесвам любовника и бих го оставила да избере сам къде да живее, но обяснявайки, че ще има редовен контакт с другия родител, защо не когато поиска.