Прекръсти се, иди запали свещ и благодари всички светии, които вярваш че съществуват, че не искат да се занимават с твоето бебе. Вариантът обратното да ти хареса след като родиш е минимален, освен ако по някакъв невероятен късмет не са адекватни хора, което досега в бг-мама се е случило може би на 2-3 потребителки от стотиците, които годишно пишат с оплаквания по темата във форума.
- Публикувана: 3 ян. 2021, 19:23 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2021, 21:05 ч.
Свекървата и свекърът не се интересуват от внучето
Нито звънят да питат как са минали прегледите, нито как се развива бебето, нищо. В малкото пъти като сме се чували по телефона съм вмятала тактично, че и аз, и бебето сме добре, а от отсрещната страна получавам само: "Ами добре. Това да се чува.". И до там...
Относно сватбата ви, да разбирам ли, че сте били контактни на свекървата с положителен тест, но въпреки това сте направили сватба, подлагайки на риск от заразяване гостите?
Категорично никой нямаше контакт с нея преди сватбата. Да не съм луда, че да правя сватба и да застрашавам здравето, а в някои случаи и живота на гостите ми. Както казах, тя беше изолирана седмица преди да стане ясен резултатът от теста, сама в къща. И не присъства на тържеството.
Слава-Богу всичко мина и тя го изкара изключително леко и почти безсимптомно.
Сравняването "нашите как се интересуват, пък другите как не се интересуват" може да го има само при наистина млади и наивни булки.
Споко, като се роди бебето ще започне и още сравнения да прави, обикновено така става.
Абе то хубаво да си трайка за хипотетичното идване на свека ама така мъжа й ще реши, че тя е навита. И ако тя си промени решението, ще настане война. Пък да не говорим за варианта да се върне от болницата с бебето и да завари свекървата наредена в техния дом, подредила всичко както тя си реши и изживяваща се като незаменима помощница. Е, тогава войната е неизбежна.
Абе то хубаво да си трайка за хипотетичното идване на свека ама така мъжа й ще реши, че тя е навита. И ако тя си промени решението, ще настане война. Пък да не говорим за варианта да се върне от болницата с бебето и да завари свекървата наредена в техния дом, подредила всичко както тя си реши и изживяваща се като незаменима помощница. Е, тогава войната е неизбежна.
От описаното от теб, виждам съвсем нормален интерес. Освен това родителите ти не са мерило за чуждите действия. И се присъединявам към съвета да те каните никого след раждането - бащата има право на 15 дни отпуск, да си ги вземе и двамата спокойно ще може да си гледате детето.
Всъщност проблем ли е свекървата, при добро желание от нейна страна, да им гостува, за да види бебето? Не вярвам да го изяде. Родителите на авторката също ли ще са с бан?
Важи и за двата чифта родители.
П.С. Майка ми живее на 10 минути от нас, но я бях предупредила, че не искам да ми се мотае наоколо. А свекървата дойде за изписването на бебето, стоя ден-два и си тръгна. Даже май спа при нашите.
Намирам поведението на свекър и свекърва ти за напълно нормални. Хората си имат техен живот, светът не се върти около теб и нероден Петко.
Понякога от суеверия не се говори за неродени деца. Аз също не смеех да се зарадвам на бременността си с дъщеря ми, защото имах един спонтанен аборт преди това и много се страхувах за тази бременност.
За гледането след като родиш - няма смисъл. Кани ги на гости, да идват да се радват на бебето. Ама да ви шетат, готвят и къпят бебето - не виждам никакъв смисъл, ако ти се чувстваш добре. Още като родих и на двете баби и единия дядо заявих, че искам да глезят внучка си, да правят каквото решат, да носят шоколади и каквото се сетят. Възпитание и режим за оставят на нас. Това беше много добър подход и за миг не съжалявам.
За гледането след като родиш - няма смисъл. Кани ги на гости, да идват да се радват на бебето. Ама да ви шетат, готвят и къпят бебето - не виждам никакъв смисъл, ако ти се чувстваш добре. Още като родих и на двете баби и единия дядо заявих, че искам да глезят внучка си, да правят каквото решат, да носят шоколади и каквото се сетят. Възпитание и режим за оставят на нас. Това беше много добър подход и за миг не съжалявам.
Намирам поведението на свекър и свекърва ти за напълно нормални. Хората си имат техен живот, светът не се върти около теб и нероден Петко.
Аз и не държа светът им да се върти около мен и Петко, но прави грозно впечатление като тя говори за детето на племенника ѝ постоянно, нарича “нашето дете” , разказва ми за родени и неродени внуци на нейни колежки, а за собственото си внуче не пита нищо. 🙂 А като се опитвам да ѝ споделя нещо за моето, пуфти и сменя темата.
Какво си се притеснила, че не се интересували свекърите, рано е да се каже, че не ги интересува.
Моята свекърва като научи, че съм бременна не се обади да честити за бременността или нещо подобно, уж не се интересуваше, но станах ли в 9 месец и започна всяка вечер да ми звъни по телефона и да идва всяка събота на гости.
Така че не се знае доколко се интересува или не свекърва ти. Не го мисли толкова, ако те търсеше постоянно и досаждаше с приказки как ще ти помага за бебето тогава пък щеше да бъде обсебваща.
Моята свекърва като научи, че съм бременна не се обади да честити за бременността или нещо подобно, уж не се интересуваше, но станах ли в 9 месец и започна всяка вечер да ми звъни по телефона и да идва всяка събота на гости.
Така че не се знае доколко се интересува или не свекърва ти. Не го мисли толкова, ако те търсеше постоянно и досаждаше с приказки как ще ти помага за бебето тогава пък щеше да бъде обсебваща.
А какво да пита, като то не е родено?
Може жената да се чувства млада и да не й е приятно да й напомняш постоянно, че ще става баба хихи
Може жената да се чувства млада и да не й е приятно да й напомняш постоянно, че ще става баба хихи
Колкото по-рано осъзнаеш, че не всички изпадат във възторг от това, че са станали баби и дядовци, толкова по-добре за теб самата. Иначе само нерви ще хабиш. Ако искат ще имат контакт с бъдещото внуче. Ако не искат, на сила не можеш да ги накараш. Ако си пропиляваш времето да се ядосваш, не си помагаш.
Какво значи "собственото внуче"? Та това е нероден Петко. Може жената да се притеснява, защото е суеверна. Освен това, ти не си нейна дъщеря, че да се вълнува от твоето състояние. За тази цел си имаш майка.
Скрит текст:
Здравейте,
Бременна съм в 7-ми месец. Със съпруга ми сме невероятно щастливи и нямаме търпение да посрещнем малкото човече. Родителите ми също страшно много се радват, че ще станат баба и дядо и вече са накупили доста неща за бебето, въпреки че им казваме, че няма нужда и не е необходимо да набавят те дрехи, креватче и пр.
За сметка на това свекърът и свекървата ми са пълна противоположност – само веднъж, откакто са разбрали, че съм бременна, са ме попитали как съм и как е бебето. Нито звънят да питат как са минали прегледите, нито как се развива бебето, нищо. В малкото пъти като сме се чували по телефона съм вмятала тактично, че и аз, и бебето сме добре, а от отсрещната страна получавам само: "Ами добре. Това да се чува.". И до там... Когато заговоря за бебето, свекървата всячески се опитва да смени темата и да не говорим за това. Но пък постоянно ми говори за бебето на племенника ѝ – колко килограма и колко сантиметра се е родило, колко е пораснало за 1 месец, колко е наддало... Всеки ден им звъни да ги чуе как са (те живеят в чужбина), но не може да звънне на мен и да се поинтересува за първото си внуче, макар че не сме особено далеч една от друга. Когато питам мъжа ми дали е говорил с родителите си и дали са питали за бебето, виждам, че му става неудобно и само и само да не ме засегне казва, че са питали как съм и какво става.
Държа да отбележа, че не сме се карали, не е имало дразги и спорове, винаги се опитвам да се съобразявам с тях и тяхното мнение. Лятото правихме сватба, но 10 часа преди тържеството свекървата разбра, че е с положителен тест за коронавирус (седмица преди това беше изолирана и никой не контактуваше с нея) и настояваше да отменим сватбата, но просто нямаше как – част от гостите и оркестърът бяха пристигнали и настанени в хотел, украсата на ресторанта беше сложена, не малка сума като капаро беше платена за най-различни неща... Направо много кофти ситуация се получи. В крайна сметка след семеен съвет решихме, че няма да отменяме нищо, тя беше съгласна, празненството мина някак си, макар че не беше приятно точно майката на младоженеца да отсъства. Имам чувството, че именно заради това се държат така в момента и проявява незаинтересованост към внучето си – уж прояви разбиране, уж тя сама каза, че няма да отменяме нищо, а в крайна сметка май се е обидила и почувствала засегната, че не присъстваше. (За което я разбирам напълно – детето ѝ се жени, а тя да стои вкъщи сама... Не искам да си представям как се е чувствала...).
Бременна съм в 7-ми месец. Със съпруга ми сме невероятно щастливи и нямаме търпение да посрещнем малкото човече. Родителите ми също страшно много се радват, че ще станат баба и дядо и вече са накупили доста неща за бебето, въпреки че им казваме, че няма нужда и не е необходимо да набавят те дрехи, креватче и пр.
За сметка на това свекърът и свекървата ми са пълна противоположност – само веднъж, откакто са разбрали, че съм бременна, са ме попитали как съм и как е бебето. Нито звънят да питат как са минали прегледите, нито как се развива бебето, нищо. В малкото пъти като сме се чували по телефона съм вмятала тактично, че и аз, и бебето сме добре, а от отсрещната страна получавам само: "Ами добре. Това да се чува.". И до там... Когато заговоря за бебето, свекървата всячески се опитва да смени темата и да не говорим за това. Но пък постоянно ми говори за бебето на племенника ѝ – колко килограма и колко сантиметра се е родило, колко е пораснало за 1 месец, колко е наддало... Всеки ден им звъни да ги чуе как са (те живеят в чужбина), но не може да звънне на мен и да се поинтересува за първото си внуче, макар че не сме особено далеч една от друга. Когато питам мъжа ми дали е говорил с родителите си и дали са питали за бебето, виждам, че му става неудобно и само и само да не ме засегне казва, че са питали как съм и какво става.
Държа да отбележа, че не сме се карали, не е имало дразги и спорове, винаги се опитвам да се съобразявам с тях и тяхното мнение. Лятото правихме сватба, но 10 часа преди тържеството свекървата разбра, че е с положителен тест за коронавирус (седмица преди това беше изолирана и никой не контактуваше с нея) и настояваше да отменим сватбата, но просто нямаше как – част от гостите и оркестърът бяха пристигнали и настанени в хотел, украсата на ресторанта беше сложена, не малка сума като капаро беше платена за най-различни неща... Направо много кофти ситуация се получи. В крайна сметка след семеен съвет решихме, че няма да отменяме нищо, тя беше съгласна, празненството мина някак си, макар че не беше приятно точно майката на младоженеца да отсъства. Имам чувството, че именно заради това се държат така в момента и проявява незаинтересованост към внучето си – уж прояви разбиране, уж тя сама каза, че няма да отменяме нищо, а в крайна сметка май се е обидила и почувствала засегната, че не присъстваше. (За което я разбирам напълно – детето ѝ се жени, а тя да стои вкъщи сама... Не искам да си представям как се е чувствала...).
Усещам обаче, че свекърът се гласи внучето да бъде кръстено на него, а тя да идва у нас като ни изпишат от родилното. По отношение на името ще останат разочаровани – детето няма да бъде кръстено на никого. Въпросът ми е Вие бихте ли поканили свекървата у Вас при положение, че нито веднъж не е питала дали нещата с детето са наред, дали всичко е нормално по време на бременността, едно чорапче не му е купила дори и по никакъв начин не е показала, че се радва, че ще става баба?
Горното ми се стори малко не така.......хем предварително си замислил разочарование за някого, знаеш, че свекърът очаква да се кръсти детето на него, но нямало да стане, хем държиш хората да се интересуват. Не ме разбирайте неправилно, моите деца също не са кръстени на никого, просто си избрахме имена, не считам, че е задължително кръщаването на свекър/свекърва, сигурно е имало огорчени, но не съм имала и никакви претенции да се интересуват от мен, да помагат и т.н. Възможно е и от тактичност да го правят, знам ли, едва ли ще е много приятно и непрекъснато да ти висят на главата с въпроси как си и подобни. За да се чувствате добре със съпруга, просто сами си вършете повечето работа и не очаквайте някой друг да е длъжен. А хората едва ли ще бъдат равнодушни към внучето си, още повече, че е първо. Пък и нормално е собствената ти майка да е по-притеснена и загрижена, все пак си нейно дете в това положение, няма как да не те мисли.Не е нужно да има кантар в отношенията между вас..