За секциото с любов ♡

Момичета, ще ми се смеете сигурно, но... да попитам възстановилите се - имате ли някакви промени във влагалището?
При мен минаха 4 и половина месеца и все още съм много тясна. До степен да ми е трудно да поставя вагинална таблетка с един пръст...
Кърмих до 2ри месец, на 3тия ми дойде цикъла, ако е от значение.
Честно казано, че очаквах да имам промени, при условие, че бебето не е минавало от там..

🤣 не сме пробвали още, утре съм на аг и ще го питам дали всичко е наред..но честно казано и с пръст не съм проверявала какво е положението. Може би трябва 😀 преди това през бременността имахте ли полови контакти или дълго време не сте?

Май не съм забелязала такова нещо при мен.

През бременността - не, защото имах контракции още от 14та седмица.
Иначе последно бях на преглед 2 месеца след раждането и АГ каза, че всичко изглежда наред и се възстановявам добре. Планивам 6ти месец пак да отида, но все пак ми е много странна тази придобита "теснота" и затова ми е любопитно дали само при мен е така!

И при мен беше така, цяла бременнст без контакти и след секциото теснота и сухота..ужасна работа 8 месеца след раждането вече сме по-добре

Моите притеснения преди секциото бяха повече свързани с това какво трябва да направя, как да се подготвя. Щом слязох към операционната се оставих в ръцете на екипа и се успокоих

Как се подготвяте вие?

Това с теснотата го имах и след първото секцио и сега, все едно си девственица . Минава, не се притеснявайте, може да използвате лубриканти в началото.

Иначе аз преди първото секцио бях много спокойна, влезнах си в операционната спокойна, въобще не го мислех, а ми беше първата операция в живота, секцио съм гледала, че работя в сферата и не ме притесняваше, въпреки че знам колко е сериозно. Ама не мина никак добре, появиха се усложнения, беше ми много неприятно изживяването, случвало се и така. Заради това секцио аз въобще не обмислях второ дете, беше ме страх от раждането вече, ама то си стана кажи речи само. Исках да пробвам нормално раждане този път, но по много причини не се получи и започнах да се настройвам пак за секцио. По ред причини в същата болница като първия път раждах. Опитвах се да не мисля за предния път и че шансът да стане като тогава е нищожен, но все го мислех и не можех да се настроя позитивно, все пак се бях стегнала и не показвах тревогите, спокойна бях, колкото можех. Обаче в деня на секциото ме настаниха в реанимацията в същата стая и на същото легло като първия път и тогава вече не можех да се удържа, започнах да рева, да треперя, докторката ми беше до мен през цялото време, успокоява ме и тръгнахме към операционната, за щастие поне операционната не беше същата, уж се бях успокоила от думите, но на операционната пак се разтревожих, особено като дойде ред за упойката, от където дойде проблема предния път, гледах да не показвам, но си се тресях от нерви. Акушерката ме хвана и ми говореше, не помня какво дори, много ми помогна да се справя с емоциите, после и лекарката ми дойде подготвена за операцията, постоянно ме питаше как съм, успокояваше ме с разни неща и така неусетно вече не усещах нищо и операцията започна, в началото все очаквах нещо да стане не както трябва, но всичко беше наред, мина като по учебник, не ми стана лошо от упойката, както става при повечето, не усещах неприятен натиск като вадеха бебето и като бърникаха всичко останало, въобще нищо неприятно не усетих, мина чудесно и ако всеки път минава така съм готова през 9 месеца да съм под ножа. Много ми помогна да преживея негативния спомен от предното, пак ми е гадно и тъжно как стана тогава, но до някъде замених неприятното усещане с хубавото изживяване този път. Лекарката ми беше чудесна, не я заменям за прехвалените светила за нищо, много по-важно беше как беше до мен през цялата бременност и при раждането, след него също постоянно се интересуваше как съм, идваше като е на смяна винаги, назначаваше ми изследвания допълнително, бебето ходеше да види как е като беше в интензивния сектор и в неонатологията питаше за него и после ме питаше и мен за него, даже няколко пъти след изписването ми пише да пита как сме, аз, бебето, с кърменето как са нещата, абе златна е и съм изключително щастлива, че случайно отидох на преглед при нея и и се доверих. Определено подкрепата от нея и другите от екипа изигра роля да мине толкова добре операцията. При първата ми операция почти не ми говори екипа, само ми казваха какво да правя, анестезиолога пък дойде и без предупреждение започна да ме дезинфекцира, без да знам, че е там дори, аз подскочих от изненада, после пак така без предупреждение продължи да прави всичко, доктора ми дойде и директно започна да реже, даже здрасти не помня да е казвал, така че отношението на екипа е изключително важно. Сега специално бяхме говорили за анестезиолозите преди операцията като вече знаеше за страховете ми докторката ми и все ме уверяваше, че ще се погрижи всичко да е наред и да е друг този път.

Какви неща трябва да си сложа в раницата за реанимацията, кога трябва да отида на клизма, да си изпия хапчето против киселини и т.н.

Защото не мен нищо не са ми казвали. Имах списък какво може да нося и си го бях подготвила. За другите неща какво трябва да се прави в болницата се грижеше персонала.

Да и при нас се грижеха, но аз си имах едно наум да не пропусна нещо

След първото секцио и аз имах чувство,че съм се стеснила 🤣
Около шестия месец някъде отмина усещането.

В коя болница сте раждала и при кой лекар?

И на мен ми е интересно коя е болницата и лекарката с втората ви бременност, ако е удобно да споделите, може и на лично.

В Шейново и двата пъти, сега бях при млада лекарка, не е от известните, доктор Алимолла. Прави ми секциото по Щарк. Тя ме познава от предната ми бременност, защото тогава тя работеше с тогавашният ми доктор, сега в началото на тази бременност много се чудих къде да раждам, при кой да се следя и обикалях различни лекари и болници да избера. По едно време ми се появиха едни болки и отворих супердок да потърся някой за преглед на следващия ден и случайно видях, че се е отделила вече, записах и като отидох тя много се изненада като ме видя, а мен ме изненада какви подробности помнеше за предната ми бременност, такива от рода, че съм била на такива и такива лекарства, че съм имала някакви проблеми и знаеше точно какви, всеки преглед ми го правеше супер обстоен, обясняваше ми всичко, много е мила също и така реших да се следя до края при нея и за раждането да и се доверя, като беше съгласна и за вбак и за това се готвехме, докато инсулиновата ми резистентност не премина в гестационен диабет, който не успяхме да овладеем с диета и се наложи да извадим бебето по-рано, но всичко беше наред накрая. Даже след първото ми секцио много трудно се възстанових, ходех прегърбена дълго време, всичко ме болеше, не можех да си държа детето от болки в гърба, кръста, дори в коленете, мъжа ми ми припомни как хранех детето и го виках да го взима бързо, че усещах как тръгвах да го изпускам, абе доста зле бях, а пак беше секцио по Щарк, тогава станаха някои усложнения и ме приспаха с пълна упойка, после не могли да ме събудят, матката ми беше пред разкъсване и такива все неприятни неща. Сега нямаше такива, секциото мина наистина страхотно, не очаквах, че операция може толкова да ми хареса, а още на другия ден нищо не ме болеше, минимални болки само в областта на разреза, за това дете се грижа много по-адекватно и редовно ми става гадно, че при първото не можех много неща и не го гледах добре първите месеци. След първото не бях добре и психически, много тежко го изживявах, тежеше ми, че не присъствах на раждането на детето, не му чух първия плач, половин ден съм била под упойката, цял ден не знаех нищо за детето, нито как е, нито как изглежда дори. Сега моята лекарка ходеше да ги пита как е, казваше ми, изпращаше ми снимки, лично заведе мъжа ми и голямото дете да видят бебето след операцията веднага, а бебето беше цял ден на кислород и беше малко по-трудно това, но тя се постара да го видят веднага. Както казах познавахме се от преди, пък и аз съм медицински работник, имаме си приказка, където се вика, но не вярвам заради тези неща да е имала по-специално отношение, просто си е отдадена на работата и си и личи, постоянно гледа нещо да прави като е на работа, много ми харесват такива нахъсани и отдадени на професията си хора.