- Публикувана: 13 фев. 2021, 22:12 ч.
- Последно мнение: 9 март 2021, 13:28 ч.
Темата на Ибо 🎧 Ибрахим Челиккол и Демет Йоздемир в "Doğduğun Ev Kaderindir" №70
Мери 
много интересно четиво! Толкова полезни неща научавам тук....и поводи за постоянни размисли.
Да вземат да обединят направо сериала с "Червената стая", то и сценаристи не останаха в нашия 
Прочетохте ли, че ще се разделяме с Озлем в следващата серия?
Какво ли още са ни приготвили и с тези снимки с Бенал зад кадър?.... Дано утре ни пуснат малко подсказки, че нещо ми намирисва като на затишие пред буря
много интересно четиво! Толкова полезни неща научавам тук....и поводи за постоянни размисли.Цитат
Нарцисите и емпатите се привличат
Прочетохте ли, че ще се разделяме с Озлем в следващата серия?
Какво ли още са ни приготвили и с тези снимки с Бенал зад кадър?.... Дано утре ни пуснат малко подсказки, че нещо ми намирисва като на затишие пред буря
Много благодаря отново за чудесните коментари.
Статията е много хубава и обяснява как едно толкова положително качество може да превърне един човек в "-пат" - емпат. Патология. Все едно описват Зейнеп.
Те са хора, които попиват стреса, а също и позитивните емоции,
в техните собствени тела от другите хора.
Те нямат филтрите, с които разполагат другите хора.
Според мен емпатите трябва да се делят на две групи - положителни емпати, които живеят само с чуждата радост, и негативни емпати, които живеят с чуждото страдание. Микс от двата вида емпати по-скоро ми прилича на шизофреник. Все едно Зейнеп да може истински да се радва с Баръш, когато Мехди страда. Невъзможно. В мига, в който е с Баръш, тя се измъчва, че може да е щастлива, не се предава на щастието, прави всичко, за да не наранява Баръш, а не от истинско щастие и любов. Тя не може да изпита любовта и свободата, които Баръш иска да ѝ даде. Само веднъж Зейнеп се почувства по детски щастлива и свободна - когато отидоха от кантората на пикник и играха волейбол. Но това беше чувство, което тя отказа да подхранва, остави се нещастната Зейнеп и после Мехди да отровят живота ѝ.
Статията е много хубава и обяснява как едно толкова положително качество може да превърне един човек в "-пат" - емпат. Патология. Все едно описват Зейнеп.
Те са хора, които попиват стреса, а също и позитивните емоции,
в техните собствени тела от другите хора.
Те нямат филтрите, с които разполагат другите хора.
Според мен емпатите трябва да се делят на две групи - положителни емпати, които живеят само с чуждата радост, и негативни емпати, които живеят с чуждото страдание. Микс от двата вида емпати по-скоро ми прилича на шизофреник. Все едно Зейнеп да може истински да се радва с Баръш, когато Мехди страда. Невъзможно. В мига, в който е с Баръш, тя се измъчва, че може да е щастлива, не се предава на щастието, прави всичко, за да не наранява Баръш, а не от истинско щастие и любов. Тя не може да изпита любовта и свободата, които Баръш иска да ѝ даде. Само веднъж Зейнеп се почувства по детски щастлива и свободна - когато отидоха от кантората на пикник и играха волейбол. Но това беше чувство, което тя отказа да подхранва, остави се нещастната Зейнеп и после Мехди да отровят живота ѝ.
Аз нямах търпение и изгледах епизода с руски превод.
Беше серия на прозренията и откровенията тази. Харесаха ми разговорите.
Баръш и чичото - Най-голямо мпечатление ми направи това, че в по-старите времена мъжете са били по-смели и по-решителни, когато трябва да изразят любовта си и желанието си за брак към една жена. Добри съвети му даде чичотото, ама не е сигурно, че ще дадат очаквания резултат.
Помислих си, че не е зле да има такива ресторанти за несполучили или пострадали от любовта и за жени. И няма да са по-малко посещавани. Или може би да е един ресторант с два салона - да се срещат и намират.
Султан и чичото - Мъдростта на опита. "Животът ще ги научи", каза Султан. И това си е така, няма по-добър учител от живота.
Нух и Джемиле - Часът на истината и Колко може да изтърпи един човек, дори да обича много силно.
Много силен разговор. Всяка дума на Нух беше точна като куршум от опитен стрелец.
Каква метаморфоза претърпя Джемиле! Колко мила, добра и сладка беше когато защитаваше Зейнеб от Мюжгян. Колко разбираща и подкрепяща. И в какво се превърна после. Отначало се мъчех да я разбера - трепери за живота на брат си, ужасена е, че може да го загуби, да го убие някой в затвора, да няма вече ни сестра, ни брат. Обаче тази тревога се изроди дотолкова, честана чудовищна и започна да вреди на всички около нея, а тя остана сляпа за пораженията.
Емине и Зейнеб - Въпреки "сестринството" им преди и сега, не мога да забравя каква беше Фаруковата Емине. Колко жадна за скъпи вещи, за охолен живот, за богатство. Нищо, че после отрече и каза, че не ѝ било важно това. Личеше си как я привлича. Помен нямаше тогава от това сестринство с Зейнеб.
Тя си призна сега, че винаги е завиждала на Зейнеб, но понеже се видя, че Зейнеб не е била толкоз за завиждане, тази завист олекна сега, не прозвуча като някакво лошо качество в признанието.
За Бенал сбърках - все пак се е надявала на любов. Когато в първата им среща с Мехти, след връщането от затвора, първото, което направи, беше да разкопчее деколтето на роклята, си помислих, че очаква само това, което е получавала и преди. А то не е било точно любов. Това впечатление ми се затвърди, когато се оплака на Джемиле, че "нито веднъж не легнал до нея в леглото". Но сега тя говореше за любов, че и тя иска да бъде обичана. Жалко, че е не е преценила правилно нещата. Според мен една жена винаги е наясно какъв вид внимание получава от мъжа срещу себе си.
Йозлем зададе възможно най-правилния въпрос, който винаги седи между двама, които искат да свържат живота си. Само че този въпрос първо трябва да си го зададе човек на себе си и ако му отговори утвърдително, тогава да го зададе на онзи, с когото иска да свърже живота си.
Винаги съм се чудила как в турските сериали майките и по-големите сестри се чувстват в правото си да решават кое е добро за техните синове и братя. Сякаш мъжете като видят жена оглупяват и ослепяват и добре, че имат близки жени да видят бедата. И да ги спасят.
Йозлем, която по презумпция е възпитана, образована и т.н., дъвчеше и премяташе храната из устата си, докато Нермин и Зейнеб я чакаха да заговори, с толкова обидно пренебрежение към тях, надменност и високомерие, че няма как вече да ми е симпатична. А бях я харесала, когато беше с братята си.
И само с едно изречение ще кажа, че "схватките" между двете майки и особено участието на Сакине в тях са ми крайно неприятни, повтарящи се и са ми в повече.
Беше серия на прозренията и откровенията тази. Харесаха ми разговорите.
Баръш и чичото - Най-голямо мпечатление ми направи това, че в по-старите времена мъжете са били по-смели и по-решителни, когато трябва да изразят любовта си и желанието си за брак към една жена. Добри съвети му даде чичотото, ама не е сигурно, че ще дадат очаквания резултат.
Помислих си, че не е зле да има такива ресторанти за несполучили или пострадали от любовта и за жени. И няма да са по-малко посещавани. Или може би да е един ресторант с два салона - да се срещат и намират.
Султан и чичото - Мъдростта на опита. "Животът ще ги научи", каза Султан. И това си е така, няма по-добър учител от живота.
Нух и Джемиле - Часът на истината и Колко може да изтърпи един човек, дори да обича много силно.
Много силен разговор. Всяка дума на Нух беше точна като куршум от опитен стрелец.
Каква метаморфоза претърпя Джемиле! Колко мила, добра и сладка беше когато защитаваше Зейнеб от Мюжгян. Колко разбираща и подкрепяща. И в какво се превърна после. Отначало се мъчех да я разбера - трепери за живота на брат си, ужасена е, че може да го загуби, да го убие някой в затвора, да няма вече ни сестра, ни брат. Обаче тази тревога се изроди дотолкова, честана чудовищна и започна да вреди на всички около нея, а тя остана сляпа за пораженията.
Емине и Зейнеб - Въпреки "сестринството" им преди и сега, не мога да забравя каква беше Фаруковата Емине. Колко жадна за скъпи вещи, за охолен живот, за богатство. Нищо, че после отрече и каза, че не ѝ било важно това. Личеше си как я привлича. Помен нямаше тогава от това сестринство с Зейнеб.
Тя си призна сега, че винаги е завиждала на Зейнеб, но понеже се видя, че Зейнеб не е била толкоз за завиждане, тази завист олекна сега, не прозвуча като някакво лошо качество в признанието.
За Бенал сбърках - все пак се е надявала на любов. Когато в първата им среща с Мехти, след връщането от затвора, първото, което направи, беше да разкопчее деколтето на роклята, си помислих, че очаква само това, което е получавала и преди. А то не е било точно любов. Това впечатление ми се затвърди, когато се оплака на Джемиле, че "нито веднъж не легнал до нея в леглото". Но сега тя говореше за любов, че и тя иска да бъде обичана. Жалко, че е не е преценила правилно нещата. Според мен една жена винаги е наясно какъв вид внимание получава от мъжа срещу себе си.
Йозлем зададе възможно най-правилния въпрос, който винаги седи между двама, които искат да свържат живота си. Само че този въпрос първо трябва да си го зададе човек на себе си и ако му отговори утвърдително, тогава да го зададе на онзи, с когото иска да свърже живота си.
Винаги съм се чудила как в турските сериали майките и по-големите сестри се чувстват в правото си да решават кое е добро за техните синове и братя. Сякаш мъжете като видят жена оглупяват и ослепяват и добре, че имат близки жени да видят бедата. И да ги спасят.
Йозлем, която по презумпция е възпитана, образована и т.н., дъвчеше и премяташе храната из устата си, докато Нермин и Зейнеб я чакаха да заговори, с толкова обидно пренебрежение към тях, надменност и високомерие, че няма как вече да ми е симпатична. А бях я харесала, когато беше с братята си.
И само с едно изречение ще кажа, че "схватките" между двете майки и особено участието на Сакине в тях са ми крайно неприятни, повтарящи се и са ми в повече.
Докато гледах епизода си водех бележки и се натрупаха доста коментари за почти всички герои, но няма да пиша всичко, защото ще стане един ферман. Предпочитам да дадат фраг и да го коментираме него.
Озлем, ако я пратят в Америка ще е по-добре за образа й, който започнаха да очернят /то нали си знаем, че богат добър няма, та и тя да не е по-назад от др. богаташи/. Не я упреквам за това, че предизвика срещата, защото се видя че двамата братя барабар с чичото са лудо влюбени и не могат да преценяват трезво ситуациите, в които попадат. Въпросът на Озлем беше много правилен, но Зейнеп НЕ отговори, нито на Озлем, нито на Нермин. Сама каза пред Нермин и пред Емине, че каката е права. Не, че одобрявам намесата на други хора в отношенията им с Баръш, но понякога се налага да има и някой с трезво мислеща глава. И защо се оплюва Озлем, че се е намесила, а чичото със "скъпоценните" му съвети не се възпрема по същия начин. Да не говорим, че пък чичото беше подтикнат от думите на Султан, че и те ще помогнат за сближаване на младите /Султан не може да забрави сватовническите си похвати от махалата/.
Нух започна твърдо и с непоклатими аргументи да отстоява моралните си възгледи! Браво, че не остана онзи вечно съгласяващ се съпруг и приятел. Точно неговите думи, че има гордост, накараха Бенал да реши да спаси детето си от тази къща.
Не ми хареса репликата на Саваш, че по-добре да не е идвала сестра му. Дори и да не е права, все пак му е сестра. Може да си го помисли, но не така в лицето й да казва, че е излишна.
Джемилето долно и безмозъчно мрънкало! И направо ме утрепа с въпроса - какво е правил Баръш в къщата на Зейнеп и че от това на Мехди му е станало лошо!!!!!!!!!
Емине добре вижда лутаницата на Зейнеп /докога ли ще се лута !?/, дава й добри съвети, но приятелката й едно си знае - никой не ме разбира! А сега прибави и - никой не ме обича досега!!!!!!!! Защо сравнява двамата мъже, тя харем ли ще си прави!? Вече съм с убеждението, че не Зейнеп оправя проблемите на другите, а другите около нея са непрекъснато ангажирани с нейните проблеми!
Зейнеп сигурно ще приеме предложението на Баръш, но не защото го обича, а защото не може да отказва и въпреки категоричното й решение, че ще стои далеч от него, ще направи точно обратното.
Не разбрах защо скочи на Нермин още от сутринта да пита къде е Мехди. Без "добро утро", направо се нахвърли с упреци при положение, че сама чу как Мехди по телефона каза на Мето, че сутринта рано ще дойде в офиса.Е, ми да беше лежала пред вратата на стаята му, че да го спре да не си тръгва! След като той не й даде знак да остане, а й каза, че такива работи не им отиват /да му ходи в стаята/. Как само изостави Баръш на крайбрежната улица без дори да си вземе довиждане, направо избяга от него и го остави като глупак насред улицата. Но не забрави в таксите веднага да звъни на Мехди! "Принципната и честна" Зейнеп не вдига телефона и се крие от Баръш по ъглите на къщата. Даже обвини Нермин, че не можела да ЛЪЖЕ! Е, видяхме че самата тя МОЖЕ и го прави!
В интерес на истината не съчувствах на Бенал, че я заключи. Но това, че й взеха детето много ме потресе. На мястото на Зейнеп бих взела защита й при едно бракоразводно дело, но не бих я приютила в къщата си /не се знае дали ще го направи З., само предполагам/.
И сега се сетих, че Зейнеп която все сама ще се оправя, защо се зарадва на думите на Нермин, че ще й отвори бюро. Никой не я обичал, всичко сама ще решава, но ползва грижите от майките си, от Баръш, къща и финансово обезпечение от Нермин, правни съвети от Саваш и въобще още много друга помощ от обкръжаващите я. Но пък иначе ВСИЧКО САМА РЕШАВА 
Пак стана ферман ))))))))))))))))))))))
Озлем, ако я пратят в Америка ще е по-добре за образа й, който започнаха да очернят /то нали си знаем, че богат добър няма, та и тя да не е по-назад от др. богаташи/. Не я упреквам за това, че предизвика срещата, защото се видя че двамата братя барабар с чичото са лудо влюбени и не могат да преценяват трезво ситуациите, в които попадат. Въпросът на Озлем беше много правилен, но Зейнеп НЕ отговори, нито на Озлем, нито на Нермин. Сама каза пред Нермин и пред Емине, че каката е права. Не, че одобрявам намесата на други хора в отношенията им с Баръш, но понякога се налага да има и някой с трезво мислеща глава. И защо се оплюва Озлем, че се е намесила, а чичото със "скъпоценните" му съвети не се възпрема по същия начин. Да не говорим, че пък чичото беше подтикнат от думите на Султан, че и те ще помогнат за сближаване на младите /Султан не може да забрави сватовническите си похвати от махалата/.
Нух започна твърдо и с непоклатими аргументи да отстоява моралните си възгледи! Браво, че не остана онзи вечно съгласяващ се съпруг и приятел. Точно неговите думи, че има гордост, накараха Бенал да реши да спаси детето си от тази къща.
Не ми хареса репликата на Саваш, че по-добре да не е идвала сестра му. Дори и да не е права, все пак му е сестра. Може да си го помисли, но не така в лицето й да казва, че е излишна.
Джемилето долно и безмозъчно мрънкало! И направо ме утрепа с въпроса - какво е правил Баръш в къщата на Зейнеп и че от това на Мехди му е станало лошо!!!!!!!!!
Емине добре вижда лутаницата на Зейнеп /докога ли ще се лута !?/, дава й добри съвети, но приятелката й едно си знае - никой не ме разбира! А сега прибави и - никой не ме обича досега!!!!!!!! Защо сравнява двамата мъже, тя харем ли ще си прави!? Вече съм с убеждението, че не Зейнеп оправя проблемите на другите, а другите около нея са непрекъснато ангажирани с нейните проблеми!
Зейнеп сигурно ще приеме предложението на Баръш, но не защото го обича, а защото не може да отказва и въпреки категоричното й решение, че ще стои далеч от него, ще направи точно обратното.
Не разбрах защо скочи на Нермин още от сутринта да пита къде е Мехди. Без "добро утро", направо се нахвърли с упреци при положение, че сама чу как Мехди по телефона каза на Мето, че сутринта рано ще дойде в офиса.Е, ми да беше лежала пред вратата на стаята му, че да го спре да не си тръгва! След като той не й даде знак да остане, а й каза, че такива работи не им отиват /да му ходи в стаята/. Как само изостави Баръш на крайбрежната улица без дори да си вземе довиждане, направо избяга от него и го остави като глупак насред улицата. Но не забрави в таксите веднага да звъни на Мехди! "Принципната и честна" Зейнеп не вдига телефона и се крие от Баръш по ъглите на къщата. Даже обвини Нермин, че не можела да ЛЪЖЕ! Е, видяхме че самата тя МОЖЕ и го прави!
В интерес на истината не съчувствах на Бенал, че я заключи. Но това, че й взеха детето много ме потресе. На мястото на Зейнеп бих взела защита й при едно бракоразводно дело, но не бих я приютила в къщата си /не се знае дали ще го направи З., само предполагам/.
И сега се сетих, че Зейнеп която все сама ще се оправя, защо се зарадва на думите на Нермин, че ще й отвори бюро. Никой не я обичал, всичко сама ще решава, но ползва грижите от майките си, от Баръш, къща и финансово обезпечение от Нермин, правни съвети от Саваш и въобще още много друга помощ от обкръжаващите я. Но пък иначе ВСИЧКО САМА РЕШАВА
Пак стана ферман
))))))))))))))))))))))
" Защо сравнява двамата мъже, тя харем ли ще си прави!?"
Е защо харем? Избор прави .При повече от една възможност сравнението е нормален подход.
Някои даже списък с плюсове и минуси правят.
Е защо харем? Избор прави .При повече от една възможност сравнението е нормален подход.
Някои даже списък с плюсове и минуси правят.
Какъв избор!? Нали е влюбена! Когато има истински чувства, сравнение не може да става. Обичаш дадения човек, заради неговите качества, а не заради това че има по-добри показатели от някой друг. Мъж по е възможно да е влюбен в две жени едновременно /има и сериал с такъв персонаж, който излъчват в момента/, но за жена не бях чувала такова нещо
. Тя наистина ли обича някой или си прави сметки да не се прецака!
Хубаво написаха сценария, че Зейнеп завърши като първенец випуска.
Исках да видя една борбена Зейнеп като адвокат с интересни дела, които печели и става от първенец на випуска- успешен адвокат. А какво гледахме- махленските и мафиотски истории превзеха ефира...
Второто нещо, което исках да видя е романтика в офиса
Малко ухажване, срещи, дори и ревност. И едва тогава да дойде предложението за брак.
Да видим как ще се развие този"казус" с годежа.
Дано има тази вечер фраг.
Аз също не искам Бенал да живее в къщата на Нермин.
Банално ще стане с тия повторения.
Да отиде при колежката си.
А Зейнеп да поеме делото, нали е майка Тереза, а Бенал е без пари.
В случая само Зейнеп може да помогне на Бенал- Мехди няма да се влияе толкова от Джемиле или Нух, но пред Зейнеп нали се прави, че вече е почтен
Приятен уикенд )))))
https://vk.com/feed?z=video-189161306_456240881%2F38e24d98a66651 … _-189161306_21303
Исках да видя една борбена Зейнеп като адвокат с интересни дела, които печели и става от първенец на випуска- успешен адвокат. А какво гледахме- махленските и мафиотски истории превзеха ефира...
Второто нещо, което исках да видя е романтика в офиса
Малко ухажване, срещи, дори и ревност. И едва тогава да дойде предложението за брак.
Да видим как ще се развие този"казус" с годежа.
Дано има тази вечер фраг.
Аз също не искам Бенал да живее в къщата на Нермин.
Банално ще стане с тия повторения.
Да отиде при колежката си.
А Зейнеп да поеме делото, нали е майка Тереза, а Бенал е без пари.
В случая само Зейнеп може да помогне на Бенал- Мехди няма да се влияе толкова от Джемиле или Нух, но пред Зейнеп нали се прави, че вече е почтен
Приятен уикенд
)))))https://vk.com/feed?z=video-189161306_456240881%2F38e24d98a66651 … _-189161306_21303
Ми не знам дали е точно влюбена.
Но човек без да иска сравнява. А понякога сравненията се налагат от само себе си.
Макар да се раздели с Мехти, според мен тя още се чувства свързана с него по някакъв начин.
Тази близост, която се усеща между двама им...В докосването им, в общуването им. И не е ненормално това, защото тя не го намрази, просто се разбунтува. Аз поне не виждам да е намразила Мехти. И ми се струват нормални тези знаци на близост между тях. Все пак те двамата бяха близки по възможно най-силния (да го нарека така) начин за физическа близост между двама души. Докато с Баръш тя все още нищо не е преживяла, освен погледи и май една-две целувки.
За мен самата тя още не знае влюбена ли е в Баръш или не, камо ли ние да знаем.
Баръш е много "правилен" във всяко отношение, но и в него не виждам страст аз, поне досега.
За мен Зейнеб не е много наясно със себе си по отношение на чувствата си.
Но човек без да иска сравнява. А понякога сравненията се налагат от само себе си.
Макар да се раздели с Мехти, според мен тя още се чувства свързана с него по някакъв начин.
Тази близост, която се усеща между двама им...В докосването им, в общуването им. И не е ненормално това, защото тя не го намрази, просто се разбунтува. Аз поне не виждам да е намразила Мехти. И ми се струват нормални тези знаци на близост между тях. Все пак те двамата бяха близки по възможно най-силния (да го нарека така) начин за физическа близост между двама души. Докато с Баръш тя все още нищо не е преживяла, освен погледи и май една-две целувки.
За мен самата тя още не знае влюбена ли е в Баръш или не, камо ли ние да знаем.
Баръш е много "правилен" във всяко отношение, но и в него не виждам страст аз, поне досега.
За мен Зейнеб не е много наясно със себе си по отношение на чувствата си.
Мери, съгласна съм с всяка дума от твоя "ферман". Всички тези неща, които споделяш, ми направиха много неприятно впечатление, за мен тази серия носи заглавието "Падението на Зейнеп". Емпатът Зейнеп иска да страда, сама си навлича страданието. Където има мир, хармония, възможност за щастие - бяга като дявол от тамян. И аз мисля, че ще приеме предложението, защото не може да казва не.
И Саваш прекали, и Озлем се мъчи да отвори очите на Зейно за самата себе си, но уви, нашето момиче само знае да се сърди вече и да тропа с крака, че е голяма и сама ще се оправи.
Лилимче, и аз очаквах една смела Зейнеп, която след очевидната грешка да се омъжи за Мехди, ще намери правилния път към себе си. Но за израстването на Зейнеп нямаше да има нужда от Мехди, той просто трябваше да бъде забравен. За да става сериал, образът на героинята трябва да бъде съсипан. Достоверно го съсипват, но вече прекалено. Да видим ще има ли повратен момент в тази серия или Зейнеп ще си затъва надолу.
И Саваш прекали, и Озлем се мъчи да отвори очите на Зейно за самата себе си, но уви, нашето момиче само знае да се сърди вече и да тропа с крака, че е голяма и сама ще се оправи.
Лилимче, и аз очаквах една смела Зейнеп, която след очевидната грешка да се омъжи за Мехди, ще намери правилния път към себе си. Но за израстването на Зейнеп нямаше да има нужда от Мехди, той просто трябваше да бъде забравен. За да става сериал, образът на героинята трябва да бъде съсипан. Достоверно го съсипват, но вече прекалено. Да видим ще има ли повратен момент в тази серия или Зейнеп ще си затъва надолу.
Но човек без да иска сравнява. А понякога сравненията се налагат от само себе си.
Много си права, но.... ако става дума за избор на обувки например.
Цитат
И не е ненормално това, защото тя не го намрази, просто се разбунтува.
За какво се разбунтува!? Че не може да го промени ли, че не става каквото тя иска ли? Той на сватбата й каза в прав текст да не се опитва да го променя или да си тръгва още тогава.
Лилимче, Дданни, да, започнаха много обещаващо! Зейнеп трябваше да си остане една млада борбена жена, която е имала възможност да излезе от махалата, да получи мн. добро възпитание и образование, да има силата да се бори за онеправдани и малтретирани жени. Нали и такива препратки към турската нация имаха намерения да отправят СЦ. А то какво стана - да не правиш добро на простоватите хора, защото не само, че няма да го оценят, но и ще те нараняват и нагрубяват за добротата ти /Сакине къв Нермин/, че е по-добре да си мафиот с пари, отколкото честно заработващ парите си /Мехди и Нух/, че трябва да се съобразяваш с хорското мнение и си длъжен щом някой ти е помогнал, ти да се чувстваш задължен до гроб /Зейнеп/ и т.н.
Тя наистина ли обича някой или си прави сметки да не се прецака!
Не я виждам така аз Зейнеб. Изобщо не допускам да си прави някакви сметки.
А кого обича и колко, ще разберем.
"
За какво се разбунтува!? Че не може да го промени ли, че не става каквото тя иска ли? Той на сватбата й каза в прав текст да не се опитва да го променя или да си тръгва още тогава."
Мислех, че е ясно защо се разбунтува тя. Защото в началото той се радваше, че тя учи, беше горд с нея, когато тя си дипломира. После дори ѝ помогна да я вземат на работа, като изпрати клипче с речта ѝ при дипломирането. И тя мислеше, че всичко е наред.
Само че после той видя Баръш и я заключи, за да не ходи на работа. И много ясно, че тя се разбунтува. Да приеме неговото поведение би било напълно нелогично.
Той ѝ каза да не го променя, ама не тя го промени, той сам се промени. По-точно ревността и комплексите му го промениха. Престана да бъде онзи Мехти, за когото тя се омъжи.
Чета последните ви постове и несъзнателно се връщам към защитата, която дръпнах на Зейнепче, непосредствено след серията.Направих си и теста в материала на д-р Орлоф и установих, че с 62% много си приличаме с нея. Явно годините и опита все пак са туширали емпата в мен, но това не ми пречи да търся оправдание в някои от постъпките и.
Върнах си отделни моменти от 1-3 серия, за да видя / за кой ли път/ какво не ми допадаше в сериала в началото. И разбрах: та те и двамата с Мехди още във 2-ра серия подсказаха за бъдещото развитие на характерите си – той с неговите крайни, нетърпящи възражение решения, а тя като във вечната игра обичам го, не го обичам. Все пак, в първи сезон всички се постараха да ги заобичаме. Зейнеп стигна до там, че даде заявка за силна, борбена не отстъпваща на несправидливостта „жена“. Заради всичко, което каза в словото си Баръш я върна на работа, а разбитата врата – беше кулминация и до там.....От напускането на махалата започна и нейното стремглаво сриване – може би, за да бъде в унисон с падението на Мехди. Университета на живота се оказа „голяма хапка“ за нея и че „НЕ“ е завършено изречение, надали скоро ще научи.
Жалко за Баръш....колкото и да го харесвам все ми се искаше да не го идеализират толкова, а недомислицата с предложението, ми дойде в повече. В тоя омагьосан кръг в който ни завъртяха, не зная какво трябва да направят, за да ме върнат към оня патос с който чаках всяка следваща серия... Не се отказвам да гледам, за да видя с какво ше успеят да излязат от това творческо безсилие, според мен.
Върнах си отделни моменти от 1-3 серия, за да видя / за кой ли път/ какво не ми допадаше в сериала в началото. И разбрах: та те и двамата с Мехди още във 2-ра серия подсказаха за бъдещото развитие на характерите си – той с неговите крайни, нетърпящи възражение решения, а тя като във вечната игра обичам го, не го обичам. Все пак, в първи сезон всички се постараха да ги заобичаме. Зейнеп стигна до там, че даде заявка за силна, борбена не отстъпваща на несправидливостта „жена“. Заради всичко, което каза в словото си Баръш я върна на работа, а разбитата врата – беше кулминация и до там.....От напускането на махалата започна и нейното стремглаво сриване – може би, за да бъде в унисон с падението на Мехди. Университета на живота се оказа „голяма хапка“ за нея и че „НЕ“ е завършено изречение, надали скоро ще научи.
Жалко за Баръш....колкото и да го харесвам все ми се искаше да не го идеализират толкова, а недомислицата с предложението, ми дойде в повече. В тоя омагьосан кръг в който ни завъртяха, не зная какво трябва да направят, за да ме върнат към оня патос с който чаках всяка следваща серия... Не се отказвам да гледам, за да видя с какво ше успеят да излязат от това творческо безсилие, според мен.
Само че после той видя Баръш и я заключи, за да не ходи на работа. И много ясно, че тя се разбунтува. Да приеме неговото поведение би било напълно нелогично.
Той ѝ каза да не го променя, ама не тя го промени, той сам се промени. По-точно ревността и комплексите му го промениха. Престана да бъде онзи Мехти, за когото тя се омъжи.
Не знам дали е по-логично да се омъжиш за 2 дни и то за напълно непознат човек.
Той САМ може да се промени /както към хубаво, така и към лошо/, но не тя да му казва още на сватбата как да се държи и то на мъж 30 и отгоре години. Те майка му и сестрите му не са му надвили за толкова години и си е правил каквото му хрумне, че тя си повярва, че ще го моделира /към добро/ по нейните схващания.
Тя изобщо не знаеше за кой Мехди се омъжва. Имаше страст и повече нищо друго.
Недомислицата с предложението - и аз го чувствам така. Търся обяснение някакво защо разумен мъж като Баръш ще скочи ва банк в такова несигурно нещо. Дали все пак не започна да губи търпение и иска всичко да стане ясно; дали все пак като всеки влюбен тайно се надява на чудо; дали все пак е малко мъжка гордост и съревнование с Мехди; дали ... не знам, идва ми прибързано и неразумно за умния и предпазлив и предвидлив Баръш.
Зейнеп се дърпа при всеки опит да я хване за ръка, на целувките му скача сакън да не ги види някой - тя показва поведение дори на отвратена от него жена, камо ли да го обича. Друг път пък срамежливо се изчервява при ефирните му целувки и комплименти. Не знам, ще видим.
Зейнеп се дърпа при всеки опит да я хване за ръка, на целувките му скача сакън да не ги види някой - тя показва поведение дори на отвратена от него жена, камо ли да го обича. Друг път пък срамежливо се изчервява при ефирните му целувки и комплименти. Не знам, ще видим.
Недомислицата с предложението - и аз го чувствам така. Търся обяснение някакво защо разумен мъж като Баръш ще скочи ва банк в такова несигурно нещо. Дали все пак не започна да губи търпение и иска всичко да стане ясно; дали все пак като всеки влюбен тайно се надява на чудо; дали все пак е малко мъжка гордост и съревнование с Мехди; дали ... не знам, идва ми прибързано и неразумно за умния и предпазлив и предвидлив Баръш.
Зейнеп се дърпа при всеки опит да я хване за ръка, на целувките му скача сакън да не ги види някой - тя показва поведение дори на отвратена от него жена, камо ли да го обича. Друг път пък срамежливо се изчервява при ефирните му целувки и комплименти. Не знам, ще видим.
Зейнеп се дърпа при всеки опит да я хване за ръка, на целувките му скача сакън да не ги види някой - тя показва поведение дори на отвратена от него жена, камо ли да го обича. Друг път пък срамежливо се изчервява при ефирните му целувки и комплименти. Не знам, ще видим.
И аз като Пепелче ще кажа, че искам само да остави Баръш намира! С последните си криеници доказа, че не заслужава такъв мъж като Баръш. А и ми беше много интересно определението, което даде за него пред Емине - бил наивен!?