Предателство ли е старческият дом ?

Naneto, бих те посъветвала да го заведеш в дома. Проучи добре условията, идете да огледате и да поговори с другите живеещи там. Ти едва ли можеш да осигуриш нужните грижи, раните и паданията са много опасни на тази възраст, лекуват се трудно.
Ако се решиш за дома в първите седмици го посещавайте редовно, всеки ден ако можете и се обаждайте да го чувате. Трудна е адаптацията, но обикновено свикват след като минат около три месеца.

Смятам, че е предателство, ако имаме възможност да се грижим за родителите, но въпреки това ги дадем в дом. Умират там сами. Лекарите ти казват, че не те помнят, но аз си имам едно наум. Разбират, че децата са ги оставили.
Грижила съм се за болни родители, знам какво е, никога не бих ги дала в дом.
И са падали, и са се разболявали, и сме ходели по болници, и вкъщи съм викала лекари, никога не е имало проблем от моя страна да ги гледам. Да, има много безсъние, физическо изтощение, нерви, разходи, но това са ми родители. За мен хора, които могат да гледат родителите си, но въпреки това ги дават дом, ги изоставят. Е, ходят чат-пат да ги виждат, но не е същото. Хората си намират различни оправдания и извинения да оставят родители в дом, но лично смятам, че винаги трябва да се гледа от чисто човешка гледна точка.
Имам колеги, които така си оставиха родителите в дом. Е, не знам каква ще да е тази адаптация, заминаха си хората за няма и два месеца. После, ама какво стана, ами аз и така казах, наистина ли мислите, че в дом ще се грижат за родителите ви по-добре от вас, при положение че имате възможност и желание. Не им се занимавало. Какво да ви кажа. Егоизъм и безчовечност.

За мен лично егоизъм е да не можеш да се справяш с тежко болния и въпреки това да го измъчваш зарди това, какво ще кажат хората или защо да плащам.
Явно никога не сте стъпвали в дом. Хубавите вече ги наричат резиденция защото са точно такива. С денонощно лекарско наблюдение, с рехабилитатори всеки ден, с хранене на тристепенно меню с извеждане на разходка в градината ежедневно.
Колко пъти на ден извеждахте гледаните от вас родители, по колко часа им отделяхте ей така да поговорите с тях? Кога последно бяха на концерт? Или на беседа с възрастни хора? Колко пъти в семицата ги къпехте?
Много от хората освен нужда от физическо обгрижване имат нужда и от духовно такова.
Баба беше на 93. Всеки ден я посещаваше някой от децата и внуците. Четях й когато ходех, точно така...четях романи и стихове. Намирах я на концерт в общата зала нищо, че трудно чуваше.
Та да не слагаме определяния за егоизъм и безчовечност.

Много зависи от състоянието. Ако трябва само да подкрепяш болния да иде до тоалетната е едно. Ако е тежък, парализиран човек на легло е друго.
Ако може да гледа сериалчета, докато си на работа, ок. Ако е с деменция и има риск да подпали къщата, трудно...
Индивидуално е.

В такива ситуации не трябва да съдим другите особено с лека ръка. Толкова са сложни и многопластови, че няма как да знаем какво му е било на другия.

Аз говоря от опит и не дължа обяснения, та си спестете въпросите и критиките. Ако не Ви харесва мнението ми, явно някакво чувство за вина Ви гони, просто го подминете 😀

Въпросите са ми риторични. Чувство на вина не ме гони. Просто някой хора са останали с идеи от преди 20-30-40 години.
Но това не им дава право да квалифицират другите.
В голяма част от случайте хората преживяват на легло с турски сериали и една манджа за три дни. Наясно съм, че това са възможностите на някои семейства. Но пък други могат да предложат по-качествени старини на близките си.

Някой с отзиви за дома във Вакарел, изглежда страхотно на картинки...? В Гугъл също излиза добър рейтинг, но не намирам никъде лично мнение.

И в  старческият дом и в хосписа има възрастни хора,които са тежко болни на легло,както и такива,които са в добро здравословно състояние.Разликата е в условията и в цената.

Направете по възможност лична среща на място, за да добиете първо впечатление.

Не мога да разбера за какво предателство говорите ?
Всеки един случай е сам за себе си и не може да се правят заключения.
 
Но като цяло не всеки може да отдели по 600++ лв, за да може да предостави комфорта на родителите си и да запази уважението и достойнството им.
Затова много хора нямат възможност и ги затварят в една стая с четири стени години наред.
Като се има напредвид и факта, че не са медицински лица и не знаят как се обгрижва болен много бързо се получават нежелани ефекти като декубитални рани.
За психическото здраве няма и да споменавам ( опитайте се един месец да стоите на легло в една стая без да излизате и да ви посещават 2-3 пъти на ден супер изнервените ви недоспали деца ).

Ето, че има и друга страна на нещата. В Израел старческите домове са широко разпространени също така има опция за жена, която да гледа възрастният вкъщи ( 90% се плаща от държавата ) като винаги се комбинира с клубни занимания,  разходки и екскурзии ( организирани от общината ). При всички случай не е прието хората да се гледат вкъщи от собствените им деца - смята се, че се унизяват.

Моите роднини / лекари / оставиха леля ми в с. Първенец, до Пловдив преди 2 години. Доволни бяха, от грижите. Тя беше с деменция, и накрая се принудиха да я дадат, защото беше в последен стадий на заболяването си. ...
Най- не обичам да се раздават квалификации кой -какъв е, щото нали. Всеки знае за себе си най-добре какво и как.
Друго нещо - в България смея да се надявам, постепенно вече можем да намерим и хубави старчески домове и хосписи, подобни на този, за който Hope for Two разказа. Тепърва ще се разработва пазарна ниша, колкото и да скачаме като ужилени. Та и мнението, че били ужасни вече не е меродавно - все още има, не отричам, особено държавните.
А най-добре е от личен опит и наблюдения върху хората, условията и персонала да се убедите.
Дори си мисля, за една тема, в която да има списък с такива домове, от които хората са останали доволни.

За голяма част от възрастните хора старческият дом е точно предателство.И категорично отказват да постъпят в хоспис.
У нас все още се смята,че като имаш деца и те са длъжни да те гледат на стари години.Даже по-лошо-свекърите,ако са по-консервативни смятат,че снахата трябва да ги гледа...

Това е абсолютен факт.
Друг е въпросът, че понякога условията в тези старчески домове или хосписи може да не са добри, а ако са добри, са твърде скъпи и не всеки може да си ги позволи.

Всеки от нас е наясно, че хубавите неща струват скъпо и че не всеки може да си ги позволи.
Пенсията на баба беше 500 лева. С нея трудно би успяла да плати дом в който основното месечно заплащане е 1800 лева. Просто внуците й си разделихме разликата. А децата й поеха памперси, лекарства и ежедневни нужди.

По времето когато баба беше настанена в дом (резиденция) майката на друг мой роднина остана на легло.
Режима на баба беше горе долу следният:
Закуска като тя е избрана между няколко неща в зависимост какво може и трябва да яде човека, тоалет, един час с рехабилитатор ( упражнения в леглото и разходка в коридора), подвижните играят гимнастика в общата стая. После имат организирани песни или концерт или беседа, едни деца ги посещаваха. Обяд (като пример: пилешка супа, бутче с ориз и банан). След обедна почивка. Обикновено след работа някои я посещаваше - та разходка е двора с количката или разговори или пък четене на книга. После вечеря , телевизия и гасят лампите.
Преимущество беше, че всяка стая имаше баня. Така че ако се наложи да се измие човека не е проблем. Все пак с памперси се случват сакатлъци.
Всяка седмица идва подвижна лаборатория , все пак резидентите бяха повече от 100 човека. Всеки с болежките си. Така че за изследвания проблеми никога не е имало. Фризьор и маникюрист мисля, че идваха 2 пъти в месеца. Вестници , книги и списания им купуваха по желание всеки ден.

При майката на роднината. Сутрин бързаха да я нахранят преди работа. Ако яде бавно или не й се яде я оставят. Все пак човек не може всеки ден да закъснява за работа. До обяд е сама, на обяд се прибира някой да я нахрани (пак бързо защото е обедна почивка) след обяд сама. Като се приберат от работа трябва да почистят измият и да сготвят за следващият ден. Така че бързат да я нахранят и почистят. И те са хора и те трябва да починат.
Къпането беше веднъж в месеца. Защото е трудно пренасяш човек през три стаи. Основно мокри кърпички.
За тази една година на легло - фризьор не видя. Пък за излизане да не говорим.

Та аз лично мисля предварително да събера пари и да запазя място, че ако ме хване деменцията да не се чудят с мен.

Някой беше питал за дома във Вакарел /Св.Георги ако не се лъжа/. На колежка майка й почина преди 20 години. Баща й доскоро се оправяше сам в провинцията, но почна да не се справя и взеха жена. Като го намериха два пъти паднал решиха да търсят място. Избраха Вакарел. Вече е там 2-3 година. В апартамент е и се чувства добре. Намерил е приятели. През май го беше взела една седмица у тях да му направят зъби. Много дисконфортно се чувстваше човека, няма как да излиза че нямат асансьор пък и никой не познава сам не може.
Та бързаше да си ходи.