Предателство ли е старческият дом ?

Много хора се обръщат към хоспис за роднините си тогава, когато положението отива към своя логичен завършек, така че не е чудно колко хора си отиват съвсем малко след постъпването в хосписа. Много хора стават затворници в апартамента си, когато им отслабнат краката.
Един лекар директно ни каза - дядо ви ще го бъде дотогава, докато има крака да стигне от асансьора по стъпалата до колата, която го взема за хемодиализа.
Вени знае какво е да транспортираш почти неподвижен човек. Някои неща са непосилни - да вдигнеш паднал човек с тегло 130 кг. Трябват поне двама мъже и колани, да не ви обяснявам процедурата по изправянето, защото изглежда като мъчение. Или човекът в инвалидна количка от асансьора до колата. Двама мъже здрави трябват и един да държи болния да не се изсипе от количката. Да го вдигнат, да го натъпчат в колата, да идат до диализното отделение преди болния, да го разтоварят и след няколко часа обратно.
Винаги съм се чудела защо не превръщат затворените или недовършените крила на болниците в хосписи - ще има топла връзка към лаборатория, хирургия, диализа и всичко останало.

Не го приемам като предателство. Има моменти, когато се налага. Ако човека си е с ума, но има физическа немощ, тогава е добре да бъде прибран да живее с близките си. Но ако е психично болен, или на легло, по- добре е да в институция. Виждала съм как понякога болногледачите се разболяват и си отиват преди болния. Не бива да се стига до това.

Здравейте, мили хора! И аз съм пред същата дилема. От поколението съм,което е възпитано да се грижи за своите родители, но се омъжих далече, а те остаряха и се разболяха и ето сега съм пред голям проблем. Татко ( лека му пръст! ) си отиде преди седмица. Бях писала в друг пост, че търся хоспис за него,защото това му беше 4 масивен инсулт в продължение на 15 години, но беше физически здрав и се движеше. Преди седмица падна след поредния инсулт и този път благодарение и на "прекрасната " мед.помощ в селото, в което живеят в Северна България, не оцеля. Сега обаче идва следващия проблем. Мама е с установена деменция от 4 години. Не е много силна, но трудно се владее на моменти. Понякога се чувства много добре, а друг път забравя какво е направила преди 2 минути. Второто зачестява с времето. Категорично отказва да вижда и приема лекарствата си. Става груба и непрекъснато нервничи. Тези й състояния бяха и преди смъртта на татко. Сега вече няма да има никой до нея, а живее в едно забутано село, без лекар, без аптека, без никой. Имам брат, но той е на сам и е шофьор, и се прибира  на 3-4 дни. През това време тя може да свърши куп опасни неща. Няколко пъти се е губила вече, но слава Богу я намират.
Решихме с брат ми, че аз ще я взема в Южна България. Вкъщи имам само 2 стаи, а семейството ми е 4-членно. Няма място, а тя и това не иска. Ако й потърся нещо под наем пак трябва да има човек до нея, а и ще й бъде много самотно сама. Намерихме й частен дом за старци. Приятно местенце с 10-ина човека. Има си всичко, там им готвят, мед.грижи, но да, има и дневен режим и предполагам, че с това ще имаме проблем, защото тя винаги е била властна жена и дори сега не дава някой нещо да направи вместо нея, когато е решила нещо да свърши. ( Не че може вече! Тя дори не може вече да си сготви! Не помни нищо! ) И сега категорично отказва да я настаним в такъв дом. А преди татко да си отиде, ме молеше да я взема и да я настаня. Сега се тръшка. Не иска и да й спомена нещо от този род. Нещо страшно е!
На мен ми става още по- мъчно и трудно.
Дайте съвет, моля ви! Ще приема всякакви съвети и ще се опитам да реша нещото, което е най- добро за нея.
Извинете ме за дългия пост!

Консултирайте се с лекар. Впредвид диагнозата и, може би не е в състояние за адекватни, лични решения.
Моя близка се върна от САЩ, за да се грижи за майка си. Непотвърдена деменция. Продаде имота си там, напусна работа. Жената имаше подобрение. Гледа я няколко години плътно. Братът живее в същия имот, но абдикира в др.жилище. Поради административни причини, замина за месец и я октави в хоспис. След седмица я уведомяват за смъртта и. Тя чувства болезнена вина, уви.

Iva не мисля, че някой би могъл да ти даде съвет.
Деменцията не се лекува и няма как да очакваш по-добри времена.
Как точно ще успееш да я гледаш у дома. Я две стаи - пет човека. Кой ще се чувства добре? Тя или вие?
Щом си харесала място -пробвай. Няма да разбереш как тя ще се чувства там без да опитате.
Предложи и го като център за рехабилитация или място където зимата да не е сама. 
Просто го предложи като нещо временно както, че ако не й хареса ще търсите друг вариант.

Ива, много тежки решения се налага да вземаш... Мой много близък човек е закарал майка си в хоспис, когато жената е започнала да става опасна за децата му, замерила едното със стъклена чаша и други неща, които няма как да споделя. Преди това е имало сравнително безобидни случки с нарязани на парчета всички хавлии и пердета, изхвърлени на боклука ценни вещи, но след няколко за щастие дребни пожара и други опасни случки той е взел тежкото решение да я настани в хоспис. Не мога да ти дам съвет, но аз също бих взела такова решение заради безопасността на децата ми и ако някой ден също си изгубя ума, се надявам и те да го направят с мен, вместо да им съсипя живота.

За хора с деменция има специализирани хосписи. Изискват се специфични нужди. Няма да я приемат във всеки. Някои го правят с користни цели. Основно ги упояват.

Трябва да я прегледа психиатър и да има решение, че тя не може да отговаря за себе си. Защото ако тя не иска и без решение от психиатър не можеш да я заведеш в дом/ хоспис.

Предателство ли е старческият дом ?

Не, защо пък "предателство".
Просто решение. В някои случаи - най-добро или единствено, в други - вариант.

Ива, зависи от положението на майка ти. Може, ако тя не е много зле, можеш да наемеш човек от селото, който да я наглежда. Ако е много зле и нищо друго нямате, като решение, се настанява в специализиран хоспис, но ако тя твърдо не желае, трябва да се мине през специална съдебна процедура.

Пробвахме да намерим, но селото е много малко и никой не иска даде заеме с тази отговорна задача. Дори и да дойде за малко някой трябва да се прибере в дома си. И след това тя може да направи каквото си поиска. . В Дома, в който се обадих има всякакви случаи, но не искат документ от психиатър. Не зная добре ли е или не... Трудна работа!
Благодаря!

За човек, който е със сериозни проблеми, примерно деменция, е важна и социализацията, а не само физическите грижи.  Затова понякога е по-добре за него, а и за близките му, да е в дом. Изпитанието е много голямо. В дома се среща с други хора, създават своя среда и им се отразява добре, по-малко депресирани са хората. Самотата е ужасна, затворен между четири стени вкъщи, а близките не могат винаги да са на разположение, дори когато наемат човек да се грижи.

Смяташ ли, че нещо е полезен този твоя пост, освен да ръчкаш в раната??? По- добре се опитай да си конструктивна - а именно, към потребителката - бъди внимателна при подбора на дом, защото има такива, които спекулират със състоянието на болния и близките. Това е. Достатъчно е тежко да вземеш такова решение, няма нужда от начукване на канчето, или поне аз така възприемам, това, което пишеш.
Няколко поста на други съфорумци дават много добри решения на ситуацията - +1 съм и аз.

Според мен масово хората си съставят мнение за домовете/хосписите от писанията на пресата. Разбира се за медиите е атрактивно да пишат кои, кога и колко пациента е упоил а на кой добре се е справил.
Никой не пише хубави неща за домовете за да не се изтълкува като реклама. С това запълват тук там празните си места.

В резиденцията която ние ползвахме имаше отделение за дементноболни. Според мен повечето от тях бяха в наистина тежко състояние. Около 10 стаи винаги имаха поне 4 жени обслужващи ги. Етажа се затваряше с код и излизаха на разходка само с придружител от персонала. Упоени хора не съм видяла.

Не съм ходила на стаж в домовете за възрастни хора, но имах колежки, които точно там искаха да стажуват и да работят. И аз преди си мислех, че е едва ли не захвърляне на хората по домовете, но не е така. В домовете е като в една група - хората се познават, изграждат някакви отношения - обичат се, мразят се, сприятеляват се и всичко, също имат и работа със специалисти - психолози и социални работници, които също им помагат да се справят с депресивните състияния, произтичащи от диагнозите най-често. Някои домове работят по проекти и наемат специалисти извън обичайния персонал.

Една наша далечна роднина сама поиска да бъде настанена в такъв дом, точно за да има с кого да си комуникира. Беше много доволна - ходеха по екскурзии, имаха танцов състав, тя пееше, приказваха си.
Но се прибра миналата година, когато започнаха да ги тормозят поради ковида - затворени, маскирани - жената се прибра вкъщи да диша въздух, да си комуникира нормално поне с комшиите и да си се движи нормално. Но само по тази причина.

Обаче тук говоря за здрав прав човек, направил сам този избор.
За човек, който твърдо отказва и не е добре, особено психически - е различно. Там понякога се налага да се потърси и помощ и да се предприеме такава стъпка въпреки нежеланието му.