С деменция и с подобни неврологични заболявания е още по-важно да са сред хора, а не затворени вкъщи с болногледачка. Наистина им организират занимания. Когато учих за тези заболявания ми беше много трудно да ги осмисля, реагирах много емоционално, много ми е жал за хората. Имаме някакви много остаряли разбирания като общество. Когнитивните функции трябва да се поддържат, също и да се социализират хората, за да могат да се забавят или поне да не се влошават проблемите от самата болест.
- Публикувана: 28 фев. 2021, 15:55 ч.
- Последно мнение: 7 фев. 2024, 20:34 ч.
Предателство ли е старческият дом ?
Важно е, разбира се. Затова и писах, че понякога специализираната институция е не само вариант, а и единствена полезна опция. Зависи от случая.
Но процедурата е по-тегава с хора с ментални заболявания, заявяващи твърдо нежелание за това, и, както писахме вече, понякога е нужно да се намесят и съдебните органи, за да бъде настанен човек в такова заведение.
Ако Ива има желание, е добре да се обърне към адвокат, който е водил например дела за поставяне под запрещение поне за консултация.
Но процедурата е по-тегава с хора с ментални заболявания, заявяващи твърдо нежелание за това, и, както писахме вече, понякога е нужно да се намесят и съдебните органи, за да бъде настанен човек в такова заведение.
Ако Ива има желание, е добре да се обърне към адвокат, който е водил например дела за поставяне под запрещение поне за консултация.
И сега категорично отказва да я настаним в такъв дом. А преди татко да си отиде, ме молеше да я взема и да я настаня. Сега се тръшка. Не иска и да й спомена нещо от този род. Нещо страшно е!
Най-доброто за нея може би няма да е най-доброто за теб, така че помисли за нещо по средата.
Cuckoo Жената е с установена деменция, силно се съмнявам, че ще направи компромис, ама много силно... То здрави психически хора, не искат / разбираемо / да са в дом, какво остава за майката на iva_d66.
Ива, по принцип читавите домове изискват цялата медицинска документация на кандидат-потребителя. Дори и само от отношението и изискванията по приемане можеш да си направиш извод какъв и читав ли е домът; как изглеждат хората там, атмосферата спокойна ли е, чисто ли е, режимът на свиждане доколко е свободен - много са знаците ...
Но към момента е по трудното, жената да се съгласи, и както посочиха по-горе, крайната мярка ще е да е под Ваша опека, което се установява чрез съда ...
Ива, по принцип читавите домове изискват цялата медицинска документация на кандидат-потребителя. Дори и само от отношението и изискванията по приемане можеш да си направиш извод какъв и читав ли е домът; как изглеждат хората там, атмосферата спокойна ли е, чисто ли е, режимът на свиждане доколко е свободен - много са знаците ...
Но към момента е по трудното, жената да се съгласи, и както посочиха по-горе, крайната мярка ще е да е под Ваша опека, което се установява чрез съда ...
Да се съгласи е мисията почти невъзможна. С времето още повече се вкопчват в познатото.
Един начин да се опита да се убеди човека е чрез лекуващия лекар или да започне консултации с психолог, който може да е от дома или клиничен, който има наистина клиничен опит с такива пациенти. Винаги е по-добре доброволно да отиде, отколкото да излезе насила или прилъган. Но ако няма друг начин, домът може да се окаже най-подходящ. С времето нещата няма да стават по-розови, така че намерете начин да действате по убеждаването.
Един начин да се опита да се убеди човека е чрез лекуващия лекар или да започне консултации с психолог, който може да е от дома или клиничен, който има наистина клиничен опит с такива пациенти. Винаги е по-добре доброволно да отиде, отколкото да излезе насила или прилъган. Но ако няма друг начин, домът може да се окаже най-подходящ. С времето нещата няма да стават по-розови, така че намерете начин да действате по убеждаването.
Много, много благодаря на всички ви, мили хора. 
Всичко, което казвате го осъзнавам, но...въпреки това ми е много трудно и мъчно като я гледам. С всичко тук (в дома й, в това селце....) е свързан целия й съзнателен живот. Когато е спокойна е почти "в час", но когато нещо я разстрои не си знае и името. Страх ме е да я оставя тук сама, но ме е страх и да не се влоши като иде там. Казвам там, защото трябва да я преместя на 340 км в Южна България, където е този Дом и където аз живея с моето семейство. Този дом не е Дом за стари хора, а по- скоро частен дом,в който се грижат за възрастни хора. Около 10 човека се помещават там. Всички удобства са им осигурени, но, разбира се, не е нейния дом.
Имат мед.лице, но не изискват никакви документи, освен PCR. Трябва да им дам лекарствата, които пие и ми казаха, че ако реша да я водя по лекари, това ще е мой ангажимент. Могат да ме насочат.
Тя осъзнава, че ще ми е трудно да я взема вкъщи, а и не иска да ни притеснява. Това още повече ще я стресира.
Ох, много е трудно, хора! Много! Все още сме в преговори. Казахме й,че искаме да я полекуваме някъде, да се успокои и пак ще си дойде. Но ми се струва, че не вярва. Сега мълчим...и така ще до петък,когато ще й направим PCR теста и в неделя смятаме да я заведем.
Ще ви държа в течение!
Отново Голямо Истинско Благодаря!
Всичко, което казвате го осъзнавам, но...въпреки това ми е много трудно и мъчно като я гледам. С всичко тук (в дома й, в това селце....) е свързан целия й съзнателен живот. Когато е спокойна е почти "в час", но когато нещо я разстрои не си знае и името. Страх ме е да я оставя тук сама, но ме е страх и да не се влоши като иде там. Казвам там, защото трябва да я преместя на 340 км в Южна България, където е този Дом и където аз живея с моето семейство. Този дом не е Дом за стари хора, а по- скоро частен дом,в който се грижат за възрастни хора. Около 10 човека се помещават там. Всички удобства са им осигурени, но, разбира се, не е нейния дом.
Имат мед.лице, но не изискват никакви документи, освен PCR. Трябва да им дам лекарствата, които пие и ми казаха, че ако реша да я водя по лекари, това ще е мой ангажимент. Могат да ме насочат. Тя осъзнава, че ще ми е трудно да я взема вкъщи, а и не иска да ни притеснява. Това още повече ще я стресира.
Ох, много е трудно, хора! Много! Все още сме в преговори. Казахме й,че искаме да я полекуваме някъде, да се успокои и пак ще си дойде. Но ми се струва, че не вярва. Сега мълчим...и така ще до петък,когато ще й направим PCR теста и в неделя смятаме да я заведем.
Ще ви държа в течение!
Отново Голямо Истинско Благодаря!
Виж, Ива, заболяването не се оправя, напротив, с времето прогресира. На такъв болен са му нужни все повече и по-специални грижи. Приятелка скоро изгуби възрастната си майка със същото заболяване, гледаше я тя, но живееха в една къща - родната на моята приятелка и къщата е голяма, а в нея бяха само те, двете. Майка й беше накрая само на легло. Тегава работа. Когато се наложеше приятелката ми да замине за няколко дни някъде, наемаше човек да се грижи за нея - то нямаше никакъв друг вариант. Когато бе на работа, майка й просто стоеше сама вкъщи.
Пак казвам, не знам докъде е вече болестта на майка ти, но 5 души в две стаи е ужас и за здрав, и за болен. В твоята ситуация просто единственото при това положение, след като няма кого да наемете за постоянна грижа /а и тя е доста скъпа пък и не така добра - жената ще е самотна по цял ден с един, единствен човек само/, ви остава този вариант. Така че уговаряйте, ако има възможност, с нея, да стане по нейно желание и тя да си подпише съответните документи. Замисли се за какво точно ти е мъчно. Мъчното е, че жената е болна, но това е непоправимо. Хора сме. Смъртни сме. И боледуваме. Другото е начин за решаване на проблема, а не някакво наказание, за да го приемаш с болка и тъга. На практика няма какво друго да направиш.
Просто мисли, че това в момента е най-доброто и за майка ти, и за вас. А то си е и така, де. Тя занапред няма да може да се грижи за себе си въобще. И ще е сама, макар и в собствената си къща.
Пак казвам, не знам докъде е вече болестта на майка ти, но 5 души в две стаи е ужас и за здрав, и за болен. В твоята ситуация просто единственото при това положение, след като няма кого да наемете за постоянна грижа /а и тя е доста скъпа пък и не така добра - жената ще е самотна по цял ден с един, единствен човек само/, ви остава този вариант. Така че уговаряйте, ако има възможност, с нея, да стане по нейно желание и тя да си подпише съответните документи. Замисли се за какво точно ти е мъчно. Мъчното е, че жената е болна, но това е непоправимо. Хора сме. Смъртни сме. И боледуваме. Другото е начин за решаване на проблема, а не някакво наказание, за да го приемаш с болка и тъга. На практика няма какво друго да направиш.
Просто мисли, че това в момента е най-доброто и за майка ти, и за вас. А то си е и така, де. Тя занапред няма да може да се грижи за себе си въобще. И ще е сама, макар и в собствената си къща.
Ива, прегръдки и съчувствие от мен. Тя няма да се оправи с лекуване. Ужасно трудно решение е, но е опасно да е сама. Ако не можете да наемете някой да я наглежда на първо време, а после за постоянно, определено ще е по-добре в домът, още повече, че е малък.
Благодаря
Благодаря и на July
Ива, говорете с персонала на дома. В стаята, където ще пребивава майка ви, сложете възможно повече лични нейни вещи. Ако трябва и някоя мебел вземете от нейната къща. Да има повечко познати неща там. Сложете й ваши снимки в рамки да красят. Това сигурно би й подействало успокоително. За друго не се сещам.
Ива, говорете с персонала на дома. В стаята, където ще пребивава майка ви, сложете възможно повече лични нейни вещи. Ако трябва и някоя мебел вземете от нейната къща. Да има повечко познати неща там. Сложете й ваши снимки в рамки да красят. Това сигурно би й подействало успокоително. За друго не се сещам.
Ива, разбирам колко ви е трудно в момента, трябва да вземете много трудно решение. Частен старчески дом - има нужда от такива, но за някои е просто бизнес. Би трябвало да има мед. сестра, поне през деня, обикновено е пенсионерка. Обърнете внимание дали има седмично меню. Питайте кога ще я изкъпят, ей такива конкретни неща. Оставете описани лекарствата и схема на прием. Дано майка ви все още да може да ви се обажда по телефона, ако има проблем. Обещайте й кога точно ще я посетите и непременно изпълнете обещанието си. Ако беше моята майка, ще й се обаждам всеки ден, и след седмица ще отида да я посетя. Аз в един момент също проучвах домове за възрастни, даже познавам двама собственици на такива. Е, друго решихме, в нашия случай.
Ива, разбирам колко ви е трудно в момента, трябва да вземете много трудно решение. Частен старчески дом - има нужда от такива, но за някои е просто бизнес. Би трябвало да има мед. сестра, поне през деня, обикновено е пенсионерка. Обърнете внимание дали има седмично меню. Питайте кога ще я изкъпят, ей такива конкретни неща. Оставете описани лекарствата и схема на прием. Дано майка ви все още да може да ви се обажда по телефона, ако има проблем. Обещайте й кога точно ще я посетите и непременно изпълнете обещанието си. Ако беше моята майка, ще й се обаждам всеки ден, и след седмица ще отида да я посетя. Аз в един момент също проучвах домове за възрастни, даже познавам двама собственици на такива. Е, друго решихме, в нашия случай.
Тя се обслужва сама засега. Баня, тоалетна, хранене...все още няма проблеми за това. Но като се развълнува и влиза в някакъв си неин свят и след това няма никакъв спомен какво се е случило.
Лекарствата ги дават по схема, да. Те така са й приготвени ежедневно, но тя обикновено " не ги вижда".
И други ме посъветваха да я посетя след седмица, не по- рано. За да не се разстрои, вероятно.
Хубавото е, че собственичката е работила дълго време в държавен старчески дом и от 2 години има нейн си. Изглежда разбрана жена и определено е наясно и с хората, които постъпват при нея, както и за нашите притеснения.
Благодаря!
Ива, опитайте пък, то за сега всъщност на дневен ред ви стои самото настаняване и съгласието на майка ти.
Винаги може да се промени едно такова решение. Не го преживявай като доживотно обричане. Ако не сте доволни, можете и да я вземете при вас в краен случай.
Винаги може да се промени едно такова решение. Не го преживявай като доживотно обричане. Ако не сте доволни, можете и да я вземете при вас в краен случай.