Иве, нищо не пречи да опитате. Ако видиш, че не става, че не е ок, че ти не се чувстваш добре и спокойна, винаги можете да си я вземете обратно. При нас се случи точно така. Дадохме баба ( мир на душата и), но не можехме да живеем с тази мисъл и след седмица си я прибрахме.
- Публикувана: 28 фев. 2021, 15:55 ч.
- Последно мнение: 7 фев. 2024, 20:34 ч.
Предателство ли е старческият дом ?
От друга страна... станала съм аз на Х години, живея сама, никому не преча, така искам, детето обаче ми вади душата да ходя в дом на неколкостотин км. 
А може ли да ме оставите да живея както искам? (поемайки риска "нещо да ми се случи" - като човек с високо кръвно, аз и сега съм така - може нещо да ми се случи и да не съм в състояние да повикам помощ, не мога да живея сама ли?). Хич не ми харесва липсата на свобода в края на живота, да не дава господ! Друго е да настоявам да живея с някого и да му преча, но ако съм сама и от никого нищо не искам - имам право!
А може ли да ме оставите да живея както искам? (поемайки риска "нещо да ми се случи" - като човек с високо кръвно, аз и сега съм така - може нещо да ми се случи и да не съм в състояние да повикам помощ, не мога да живея сама ли?). Хич не ми харесва липсата на свобода в края на живота, да не дава господ! Друго е да настоявам да живея с някого и да му преча, но ако съм сама и от никого нищо не искам - имам право! 
От друга страна... станала съм аз на Х години, живея сама, никому не преча, така искам, детето обаче ми вади душата да ходя в дом на неколкостотин км. А може ли да ме оставите да живея както искам? (поемайки риска "нещо да ми се случи" - като човек с високо кръвно, аз и сега съм така - може нещо да ми се случи и да не съм в състояние да повикам помощ, не мога да живея сама ли?). Хич не ми харесва липсата на свобода в края на живота, да не дава господ! Друго е да настоявам да живея с някого и да му преча, но ако съм сама и от никого нищо не искам - имам право!
А може ли да ме оставите да живея както искам? (поемайки риска "нещо да ми се случи" - като човек с високо кръвно, аз и сега съм така - може нещо да ми се случи и да не съм в състояние да повикам помощ, не мога да живея сама ли?). Хич не ми харесва липсата на свобода в края на живота, да не дава господ! Друго е да настоявам да живея с някого и да му преча, но ако съм сама и от никого нищо не искам - имам право!Съвсем различно е да забравяш, да излизаш гол на улицата посред зима, да палиш огън в центъра на стаята. Да забравяш лекарствата си и да не ядеш с дни.
Настаняването в дом не е затвор, а вариант човек да бъде обгрижен и спокоен. Да не се налага на децата му да избират между него и собствените си деца.
За мен свободата е освен аз да се чуствам добре, така да се чувстват й децата ми. Е**м ти свободата ако децата ти нон стоп мислят дали ще се запалиш или дали няма да те намерят умрял след три дни.
Лорелада, жената е с деменция. Знаеш ли какво означава това? В един момент все едно гледаш дете, което не само че не научава нови неща, но и започва да забравя вече наученото, не може да се ориентира във времето, може и близките си да започне да не разпознава, в собствения си дом може да забрави пътя до тоалетната, изпада в депресия, сърди се. Ти си представяш човек, който щом няма физически плоблеми, значи всичко е наред, във Флорида направо да ходи!
Има много теми, където да си пишем с цел забавление. Тази не е такава. Болният с деменция забравя да яде, забравя да си пие лекарствата, дори и да не прави други поражения. За каква свобода говорим?
От друга страна... станала съм аз на Х години, живея сама, никому не преча, така искам, детето обаче ми вади душата да ходя в дом на неколкостотин км. А може ли да ме оставите да живея както искам? (поемайки риска "нещо да ми се случи" - като човек с високо кръвно, аз и сега съм така - може нещо да ми се случи и да не съм в състояние да повикам помощ, не мога да живея сама ли?). Хич не ми харесва липсата на свобода в края на живота, да не дава господ! Друго е да настоявам да живея с някого и да му преча, но ако съм сама и от никого нищо не искам - имам право!
А може ли да ме оставите да живея както искам? (поемайки риска "нещо да ми се случи" - като човек с високо кръвно, аз и сега съм така - може нещо да ми се случи и да не съм в състояние да повикам помощ, не мога да живея сама ли?). Хич не ми харесва липсата на свобода в края на живота, да не дава господ! Друго е да настоявам да живея с някого и да му преча, но ако съм сама и от никого нищо не искам - имам право!Ако можеш да се грижиш сама за себе си и си с всичкия си - О.К., едва ли някой ще тръгне да те насилва да вървиш някъде. Не е налице и морално право за такова нещо.
Проблемът е какво прави дете на възрастен родител, който не може да се обслужва и е опасен сам за себе си, а понякога - и за околните. Последните съм ги виждала и нагледно.
Има много теми, където да си пишем с цел забавление. Тази не е такава. Болният с деменция забравя да яде, забравя да си пие лекарствата, дори и да не прави други поражения. За каква свобода говорим?
За свободата да изразява емоции, за свободата да живее в своя свят, да плаче и страда за починали близки, да отказва контакт с хора от обкръжението си.
Вие пак до ядене я докарахте.
Бяхме в подобна ситуация преди 2-3 години. Майка ми се съсипваше покрай баба ми. Преди това претърпя и операция от рак на гърдата. В един момент дори не искаше да ходим при тях. Първият дом, който посети беше ужасяващ и се беше стресирала и плака. След това обаче намериха хубав дом, чист и с добра грижа (поне така изглеждаше). Изключително трудно решение е това.
Не мисля, че е предателство. Смятам, че всеки един разумен и обичащ близките си човек би предпочел ако е в такова състояние да не тежи и изтормозва така семейството си
.
Лорелада, мисля че ситуацията е тотално различна. Говорим за деменция и то в тежък стадий. Баба ми вече от доста време не ни разпознаваше, казваше, че няма деца, дори мъжът си беше забравила, само за майка си и баща си говореше и си знаеше името. В онзи момент вече не разбираше къде е тоалетната и какво прави и майка ми постоянно трябваше да я наблюдава и да чисти след нея. Докато баба ми се сърдеше и не разбираше какво става. Беше много мъчително за всички.
Не мисля, че е предателство. Смятам, че всеки един разумен и обичащ близките си човек би предпочел ако е в такова състояние да не тежи и изтормозва така семейството си
. Лорелада, мисля че ситуацията е тотално различна. Говорим за деменция и то в тежък стадий. Баба ми вече от доста време не ни разпознаваше, казваше, че няма деца, дори мъжът си беше забравила, само за майка си и баща си говореше и си знаеше името. В онзи момент вече не разбираше къде е тоалетната и какво прави и майка ми постоянно трябваше да я наблюдава и да чисти след нея. Докато баба ми се сърдеше и не разбираше какво става
. Беше много мъчително за всички. От друга страна... станала съм аз на Х години, живея сама, никому не преча, така искам, детето обаче ми вади душата да ходя в дом на неколкостотин км. А може ли да ме оставите да живея както искам? (поемайки риска "нещо да ми се случи" - като човек с високо кръвно, аз и сега съм така - може нещо да ми се случи и да не съм в състояние да повикам помощ, не мога да живея сама ли?). Хич не ми харесва липсата на свобода в края на живота, да не дава господ! Друго е да настоявам да живея с някого и да му преча, но ако съм сама и от никого нищо не искам - имам право!
А може ли да ме оставите да живея както искам? (поемайки риска "нещо да ми се случи" - като човек с високо кръвно, аз и сега съм така - може нещо да ми се случи и да не съм в състояние да повикам помощ, не мога да живея сама ли?). Хич не ми харесва липсата на свобода в края на живота, да не дава господ! Друго е да настоявам да живея с някого и да му преча, но ако съм сама и от никого нищо не искам - имам право!Съвсем различно е да забравяш, да излизаш гол на улицата посред зима, да палиш огън в центъра на стаята. Да забравяш лекарствата си и да не ядеш с дни.
Настаняването в дом не е затвор, а вариант човек да бъде обгрижен и спокоен. Да не се налага на децата му да избират между него и собствените си деца.
За мен свободата е освен аз да се чуствам добре, така да се чувстват й децата ми. Е**м ти свободата ако децата ти нон стоп мислят дали ще се запалиш или дали няма да те намерят умрял след три дни.
В същия момент аз също уважавам и ценя правото на избор и свобода. Но тук май ние трябва да вземем този избор за да имаме свободата и ние да живеем и да сме полезни на всички.
И така ...
Само си представям човек с деменция, лутащ се по пътя, слязъл внезапно на платното пред нечия кола...да, шофьорът няма да е виновен пред закона вероятно, но колко вина и мъка ще чувства доживот...
Моя любима преподавателка беше открита, тоест останалото от нея, години след изчезването. Колко страх и болка е изпитала тази жена, колко се е лутала уплашена и без помощна и дали е умряла в гората от глад, студ, жажда или инцидент никой не знае.
Ива, успех с грижите за майка ти!
Моя любима преподавателка беше открита, тоест останалото от нея, години след изчезването. Колко страх и болка е изпитала тази жена, колко се е лутала уплашена и без помощна и дали е умряла в гората от глад, студ, жажда или инцидент никой не знае.
Ива, успех с грижите за майка ти!
Дренка Както караш по същество и прасваш коментари като последния.
За жалост, както пределно е ясно в България такова нещо като грижа за духа няма!!! Нагледах се на жалки сцени в психиатрията покрай моята драма ... та да, тук на дневен ред е само храната и лекарствата, хигиената и толкоз. Единици са домове, в които се грижат за дементно болните, като ги занимават и с умствени игри ... дори незнам дали има такива. Казвали са ми, че по- на запад от нас, грижите за възрастни болни хора е до степен, да е ясно при невъзможност за самостоятелен живот, просто се преместват в такива домове, в които има гореописаната грижа, заедно с екип психиатри, рехабилитатори и т.н. Но организацията е в пъти по-подредена. Тук никой няма да ти помогне в личната драма, абсолютно никой - всички институции си прехвърлят топката ...
За жалост, както пределно е ясно в България такова нещо като грижа за духа няма!!! Нагледах се на жалки сцени в психиатрията покрай моята драма ... та да, тук на дневен ред е само храната и лекарствата, хигиената и толкоз. Единици са домове, в които се грижат за дементно болните, като ги занимават и с умствени игри ... дори незнам дали има такива. Казвали са ми, че по- на запад от нас, грижите за възрастни болни хора е до степен, да е ясно при невъзможност за самостоятелен живот, просто се преместват в такива домове, в които има гореописаната грижа, заедно с екип психиатри, рехабилитатори и т.н. Но организацията е в пъти по-подредена. Тук никой няма да ти помогне в личната драма, абсолютно никой - всички институции си прехвърлят топката ...
Само си представям човек с деменция, лутащ се по пътя, слязъл внезапно на платното пред нечия кола...да, шофьорът няма да е виновен пред закона вероятно, но колко вина и мъка ще чувства доживот...
Моя любима преподавателка беше открита, тоест останалото от нея, години след изчезването. Колко страх и болка е изпитала тази жена, колко се е лутала уплашена и без помощна и дали е умряла в гората от глад, студ, жажда или инцидент никой не знае.
Ива, успех с грижите за майка ти!
Моя любима преподавателка беше открита, тоест останалото от нея, години след изчезването. Колко страх и болка е изпитала тази жена, колко се е лутала уплашена и без помощна и дали е умряла в гората от глад, студ, жажда или инцидент никой не знае.
Ива, успех с грижите за майка ти!
Благодаря!