Ако хората умираха от мерките, тогава защо миналата година през март/април/май имаме по-ниска смъртност спрямо средната, когато о ужас, бяха затворени парковете, градинките и този основен стълб на българската икономика - пейките, за които се орева целия свят, та чак в другата вселена ни чуха. Цялата излишна смъртност през 2020 година съвпада с голямата вълна през есента. За няколко месеца умряха страшно много хора - преждевременно, ненужно и напълно предотвратимо. Но за някои не е достатъчно.
Няма как да стане веднага - стресът се отразява с натрупване. През март-април-май миналата година хората вярваха, че рестрикциите са за кратко и кошмарът скоро ще приключи, през есента вече повечето осъзнаха, че ще продължи по-дълго и, може би, завинаги. Живот в постоянен стрес и страх няма как да не доведе до сърдечни проблеми, отслабен имунитет (съответно, по-тежко изкарване на ковид, ако се зарази човек), в по-дългосрочен план - до онко- и автоимунни заболявания. Повишената смъртност в края на миналата година е в резултат от съвкупност от фактори - ковид вълна (за нас реално първа с такава сила), некадърното управление на кризата (при повишаващи се бройки, управляващите я успокояваха всички, че нещата са под контрол, че няма да има затваряне, а после - хоп - завъртяха се на 180 градуса и изненадващо затвориха училищата и заведенията), липса на качествено медицинско обслужване за всички нуждаещи се, абдикация на част от личните лекари и лечение по телефона или самолечение, натрупалият се стрес от постоянно лошите новини и вманиачените на тази тема медии, които внушиха на всички, че пипне ли те ковид, си на умирачка и т. н.
