COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 7

Видях пусната тази снимка от моя позната - Опашката пред Рамус 3.03, 9 часа. След час - опашката била двойна...Хората чакали за тестове. По думите й имало хора, които въпреки усилията си не се добрали до ваксини, а в семейството им вече имало член  с доказан ковид.

Като гледам снимката и настръхвам - всички са един до друг и без маски. На тест за коронавирус.....
https://www.mediapool.bg/televiziyata-na-bsp-kleimi-vaksinata-na … v-news318904.html

Телевизията на БСП с подвеждащи данни за Астра Зенека в полза на Спутник.

В България план реално няма, планът е непрекъсната епидемия и движение "по ръба на бръснача".

Иначе да, най-разумно беше да се сведат инфекциите надолу преди да се пристъпи към масова имунизация, но както казах план за управление на пандемията напрактика няма.

Нинова да погледне какво става в Шотландия. Не ни трябва още повече дезинформация от ширещата се в момента - https://dariknews.bg/novini/sviat/shotlandiia-s-grandiozen-spad- … vaksinite-2261379

После да не се учудваме защо симпатизантите на БСП отричат ваксините. Познавам такива твърди поддръжници и не мога да ги разбера. Иначе и аз това забелязах от снимката - хора без маски. Но  ми прави ми впечатление, че и по спирки, и на други места, където има струпване на открито, има все повече хора без маски. Онзи ден на една спирка в пиков час само аз и още един човек носехме маски.

Гледате ли телевизия?!?
Това, което се разиграва днес е недопустимо. При всичките родолюбиви думи и пози, дори днес не загърбиха предизборната кампания...
Купища народ, официални церемонии...
Ето за това, няма място за оптимизъм...

Сега гледах церемонията. Имаше струпване от хора около Радев и маските бяха дефицит.

Местата в болниците са на привършване, в съседната тема хората вече споделят за обикаляне по болниците наред. Не знам кое ще доведе до по-голям спад в рейтинга до изборите - ново затваряне или нови трагични репортажи. Дори и да се вземе решение за затваряне, репортажите от болниците вече изглеждат неизбежни. Не вярвам, че ще откараме така до края на март. Явно разчитат на двете пролетни ваканции, но и първата я предвиждат след повече от три седмици.

Някой съзират конспирация във всичко това. Нямало да се предприеме нищо, за да сме затворени по време на изборите. Такива мнения съзирам.

Потвърждавам за болниците, майка ми е в Пазарджик в Ковид отделението от две седмици. Вчера й правиха всякакви изследвания за изписване днес. Днес няма кой да я изпише, защото снощи отделението се е напълнило с нови случаи и лекарите са много заети. Все ще я изпишат де, няма да я държат вовеки, но просто рязко са се увеличили новопроетите.

Британската мутация се разпространява все повече в Германия, вече се открива при 50 % от заразените случаи с тенденция да стане доминираща,както е във Великобритания.

https://www.rtl.de/cms/virologe-drosten-anteil-ansteckenderer-mu … hsen-4714647.html

Аз не разбрах кой е забранявал качването на Шипка?! Отменени са военно-църковните чествания с надеждата да не се струпат хора, те още повече се насъскаха от отменянето.
Дори не ми се навлиза в подробности, че Шипченската епопея е през август и не е напълно задължително баш на 3 март да се изкачиш там...

За което им се скараха, че са нарушили написания ред и предложиха въвеждане на 25 000 глоба за такова нарушение. Поводът бяха именно те, няколко ваксинирани пожарникари и един 30 годишен кмет.
Повечето полицаи в Германия са в трета приоритетна група, а едва сега в някои провинции почват да ваксинират втора.

Днес чакаме лекичко разпускане на мерките в Германия. Например да ни разрешат да се съберем с друго семейство, общо до пет човека и да отворят магазини за цветя и строителни материали. Довечера ще видим какво са решили. Като цяло обаче удължават мерките поне до 28 март.

Е, това ли успя да измислиш? Чл. 1, сериозно? А как трябва да се налагат противоепидемични мерки, за да не се присвоява народния суверенитет? По пътя на пряката демокрация чрез референдум? А това, че МЗ се поставя надпарламентарно е нонсенс, защото има разделение на властите, при което министрите са част от изпълнителната власт, а Народното събрание е висшият орган на законодателната власт и имат различни правомощия. Как чрез чл. 63 депутатите се "отказват от конституционните им права" /между другото, те конституционни права нямат, имат правомощия/? Кой член от конституцията им дава права да извършват оперативно управление и в частност, да налагат времени противоепидемични мерки? И къде намеси главния прокурор? Конституцията дава само основните правомощия на някои висши органи на държавна власт. Повечето правомощия на държавните органи /в частности - министрите/ са уредени в законите и това по никакъв начин не е противоконституционно. По твоята логика, ако правомощията на даден държавен орган не са посочени в Конституцията, значи той няма правомощия.
Противоконституционно би било например, ако със заповед на министър се установи данък, защото има изрична конституционна разпоредба, която постановява, че данъци и такси се установяват само със закон. В конкретния случай за противоконституционност изобщо не може да се говори.

Спирам, защото тук не е мястото за лекции по право.

Жертвите на ,,българския модел" на управление на пандемията

Последните дни отчитаме толкова случаи на новозаразени от COVID-19, колкото отчитахме в края на месец октомври миналата година. На този фон, българското правителство не предприема никакви действия, за да ограничи разпространението на заразата, докато се ваксинира достатъчна част от населението, а по същество реши да налее масло в огъня, премахвайки и малкото останали ограничителни мерки. За разлика от други управленски решения, чиито ефекти се проявяват едва години по-късно, последствията в този случай се измерват точно и директно като десетки хиляди загубени човешки животи.

В навечерието на поредната вълна на COVID-19 у нас България оглави листата по надвишена смъртност на глава от населението в света, според The Economist. За тази черна класация и за това как се разви пандемията у нас миналата есен писах в предишна статия. Обобщените данни за смъртността, които вече станаха достояние на широката общественост, не дават представа за това кои райони в страната и кои групи от населението са засегнати повече от други и какви са причините да се случи това. В този материал ще се опитам да направя първа крачка към отговора на тези въпроси, базирайки се на данни от Евростат.

Големи и малки населени места

По-голямата част от репортажите по националните медии през есента отразяваха пренатоварването на болниците и хаоса в "Спешна помощ" в големите градове като София и Пловдив, както и острата липса на медицински персонал, като например в болницата в Бургас. Видео материалите на смели журналисти, които влязоха в COVID-19 отделението на "Пирогов", придобиха широка публичност. От репортажите за болницата в Свищов, която прие доброволци студенти по медицина 3-ти курс и депутати лекари, и съобщения за колапса на болниците в Шумен, Търговище, Пазарджик, Благоевград и Кърджали, се разбра, че и положението в други региони на страната не е розово.

И все пак, поглеждайки статистиката за положителните PCR тестове по области, виждаме, че половината от тези тестове са в столицата и областите Пловдив, Варна и Бургас, в които е концентрирано поне половината от населението на България. Това е логично. В столицата и трите най-големи области в страната има най-голяма гъстотата на населението, която е основен фактор за разпространението на заразата. Следователно, логично е да се предположи, че и повечето смъртни случаи са концентрирани в тези райони. Да, ама не.

По данни на Евростат, подадени от НСИ, едва 34% от надвишена смъртност е в столицата и областите Пловдив, Варна и Бургас. Надвишената смъртност в столицата, където живее около 25% от населението на България, е едва 14% от цялата надвишената смъртност за страната. Тук е редно да поясним, че надвишената смъртност е и директен, и косвен резултат на пандемията. В нея влизат официално регистрираните починали от COVID-19, починали от COVID-19, без да бъдат официално регистрирани, починали вследствие на ненавременното лечение на други заболявания, причинено от претоварването на здравната система, и починали вследствие на усложнения, причинени от прекарана инфекция от COVID-19.

Фиг.1 Надвишена смъртност в България по области март-декември, 2020.
В анализа на данните, освен надвишена смъртност, ще говорим и за надвишението, което представлява процентното отношение на надвишената смъртност спрямо осреднената смъртност в дадена област за периода 2015-2019. Този показател е по-адекватен за измерването на последствията от пандемията по области в сравнение с пресмятане на надвишена смъртност на глава от населението, тъй като областите в страната имат различна демографска структура.

Ако средното надвишение за страната е около 21.5%, то в области като Смолян, Благоевград, Разград и други, надвишението е около 30%. От големите области с най-голямо надвишение е Пловдив, а като цяло Североизточна и Централна северна България са регионите най-малко засегнати от пандемията. На какво се дължат тези чувствителни разлики по райони? За да отговорим на този въпрос, е добре да видим разпределението на смъртността в икономически активната част от населението по области.

Починали в работна възраст

Широкоразпространен мит у нас остава, че починалите от COVID-19 са предимно много възрастни хора, накрая на своя житейски път. Това схващане не се потвърждава от данните. По данни на МЗ до 31.12.2020 г. средната възраст на починалите от COVID-19 e 70 години, като при мъжете е 69 години, а при жените 71 години. Да припомним, че средната продължителност на живот в България е 74.4 години, съответно 71.4 при мъжете и 78.4 при жените. Тази статистика при жените прави силно впечатление: жените у нас умират от COVID-19 средно с цели 7.4 години по-рано от очакваното! За възможните обяснения ще пишем по-долу.

С изключение на групата на мъжете на възраст от 30 до 39 години, където има лека, но статистически значима надвишена смъртност, с около 60 човека, във всички останали възрастови групи под 40 години не се наблюдава надвишение в смъртността. Затова, за да определим пораженията от пандемията у нас за хора в работна възраст, ще разгледаме възрастовия интервал 40-64 години. По данни на Евростат в тази група в България са починали около 3300 души повече от обичайното, като надвишението е 20% от нормалното за страната. Измежду европейските държави, за които имаме данни до края на 2020 година, България е на първо място както по надвишение, така и по починали на глава от населението в тази възрастова група.

Фиг. 2 Надвишена смъртност в Европа във възрастовата група 40-64 години, март-декември, 2020.
Редно е да споменем, че и във възрастовата група 65-69 години, която включва голяма част от работещите в пенсионна възраст, надвишената смъртност у нас е около 1900 човека. И в тази група сме на челно място в ЕС. Общо у нас вследствие на пандемията до края на миналата година са починали около 5200 човека под 70 годишна възраст. Това са близо 30% от всички починали вследствие на пандемията.

Каква е причината да се стигне до толкова голям брой починали в икономически активното население? Една възможна хипотеза е, че сме дали несъразмерно много жертви сред професиите от така наречената първа линия. По данни на НОЩ и неофициални данни на фонда "За Децата герои", който набира средства за деца на починали медици и учители, починалите в работна възраст полицаи, медици и работещи в училищата са около 200 човека, което съставлява 6% от надвишената смъртност във възрастовата група 40-64 години. Разпределението в България по пол и области дава по-голяма яснота за случилото се. Първото нещо, което забелязваме е, че 70% от смъртността е извън столицата и 3-те големи области, като това съотношение е същото и за групата 65-69 години.

Фиг. 3 Надвишена смъртност в България по области за жени във възрастовата група 40-64 години, март-декември 2020
Фиг. 4 Надвишена смъртност в България по области за мъже във възрастовата група 40-64 години, март-декември 2020

Рискови производства

Разликата при жените между област Благоевград и столицата е изключително голяма. Какви са възможните причини? За някои от тези области надвишението в смъртността започва още през лятото. Данните за огнища в страната са предимно от лятото и ранната есен, когато РЗИ-тата не бяха все още пренатоварени и имаха възможността да локализират разпространението на заразата в трудови колективи. За почти всички от най-засегнатите области при жените имаме съобщения за огнища на короновирусната инфекция, най-вече в шивашките цехове и тук-там за огнища в други отрасли от леката промишленост като фабрики за текстил, детски играчки, обувки и др., все производства, в които преобладават жените. Например, в област Благоевград почти няма община, в която да няма открито огнище в шивашки цех. Огнища в множество шивашки предприятия бяха регистрирани и в областите Търговище, Кърджали, Кюстендил, Смолян, Пазарджик, Пловдив и Бургас.

В шивашките цехове работят и жени, които са в пенсионна възраст. Надвишената смъртност при жените във възрастовия интервал 65-69 години е най-висока в Сливен - 70%, Благоевград- 50%, Кърджали и Пазарджик - 45%, Смолян - 40%, при средно надвишение за страната в тази група от около 23%. Това са все области, в които значителна част от жените са заети в отрасъла производство на облекло. Освен шивашките цехове, имаше редица съобщения за огнища в заводи за авточасти, редуктори, батерии, санитарна керамика и др., или просто огнище в "промишлено предприятие" или "трудов колектив", както често закодирано са съобщавани огнища по места от РЗИ-та. Несъмнено производства, в които големи групи хора работят близо един до друг дълго време, са изиграли ключова роля в разпространението на заразата в по-малките населени места, заедно с училищата и заведенията, за които вече е говорено много.

Здравната система

Другият фактор, определящ голямата смъртност, е наличността на адекватни здравни грижи по места. За никого не е тайна, че най-добрите болници в страната се намират в най-големите населени места. А, както знаем, тежките случаи на COVID-19 изискват сериозно болнично лечение. Надали болните шивачки от белишките села, за които се грижеха загиналото семейство медици Вакльови, са имали достъп до кислород и нискомолекулярен хепарин.

Можем да си представим какви са били възможностите на болниците в Благоевград, където областната болница се превърна изцяло в ковид болница, в област Търговище, където болниците колабираха още в средата на октомври, в Шумен, където многопрофилната болница стана най-натоварената в страната в началото на ноември и се принуди да връща пациенти по домовете, в Пазарджик, където пациенти чакаха на носилки по 40 часа, за да бъдат приети, в област Смолян, която разполага с една единствена болница, която може да осъществява интензивно лечение и в която придвижването от едно лечебно заведение до друго може да трае часове.

От друга страна област Плевен, в която има най-много лекари и медицински сестри на глава от населението в страната и голяма и модерна болнична инфраструктура, обединена в медицински университет, е една от най-малко засегнатите области, при положение че броят положителни PCR тестове на глава от населението в областта е над средното за страната.

Големите неравенства в страната по отношение на наличността на здравни грижи са добре известни. От данните е видно, че областите, които дадоха диспропорционално много жертви във възрастовата група 40-64 години, са именно тези, в които болниците бързо се сринаха под натиска на пандемията. При такова състояние на здравната система единствената защита за голяма част от българското население е недопускането на масово заразяване.

Цената

През последните дни на обществото се предложи "бързо решение" с повсеместна ваксинация, която засега изглежда претърпява фиаско. Но дори и при добри темпове на ваксинация, едва към края на лятото ще имаме достатъчен брой ваксинирани, за да може това да повлияе сериозно на пандемията у нас, при положение, че тогава няма да циркулират варианти на коронавируса, резистентни към наличните в момента ваксини.

Същевременно добре познатите от есента аргументи, като запазването на икономиката и свободата на българина, се лансират отново от управляващите, за да се оправдае отпадането и на последните ограничителни епидемиологични мерки, въпреки преживяната трагедия от есента.

Логично следват въпросите: Дали същите тези управляващи биха били така добри да ни кажат каква е цената на хилядите напразно починали българи в работна възраст досега? Каква е цената за десетките хиляди деца, които ще израснат без грижовни родители, баби и дядовци? Каква е цената на починалите незаменими здравни работници в малките населени места (и не само там)? Каква е цената за икономиката и здравната система от огромния брой хора с трайна намалена трудоспособност и увреждания, вследствие на прекарана тежка инфекция?

https://www.dnevnik.bg/analizi/2021/03/03/4180263_jertvite_na_bu … na_upravlenie_na/