Деца от всички страни, добре сте дошли- 11!

Бибит, има готовност донякъде, една голяма част от хората просто нямат избор вече, защото ограниченията за неваксинираните са огромни. Не могат вече дори да ползват градския трнапсорт без да си правят тест преди това. Колкото до детските ваксинации за сега не напредват много бързо, но виждам, че доста мои приятели си ваксинираха или ще си ваксинират децата. Аз от това, което чета също започвам да клоня да го направя.
При вас в Германия започнаха ли да ваксинират 5-11 годишните? Как върви там?

Aз също днес пратих децата на градина. Вчера ги оставих, защото исках да се чуя преди това с педиатърката им за съвет. Притеснено ми е, но не мога да ги държа в къщи до пролетта. Голямата просто нямаше търпение да отиде и само питаше кога ще тръгне пак. Малкия пък хич не искаше да ходи, такива дълги ваканции никак не му се отразяват добре на желанието за ходене. Обещах, че ще го взема днес по-рано, за да е по-плавно започването. Може би няколко дни ще го взимам на обяд.

Ние до България също не сме ходили много отдавна. На мен започна да ми се ходи малко, но ще видим как ще стане и кога, защото имаме и куче, което не може да оставим на някого или поне не за дълго време.

Моите деца са учили винаги в международни училища или Монтесори, така че и за Русия не знам как е. Тук уж казват, че учат - София пишат ченгелчета, буквички, учат някакви неща, но ми се струва много слабо. Не мисля че системата е такава лежерна, познавайки ММ и колко е умен и образован, все пак е учил цял живот в италианско училище и после италиански университет. Но до първи клас (до 6-годишни) не учат де факто, а тя ще е първи клас през септември. Ще видим как ще е, дала съм си време сега да проуча всички училища, които не успях, има и едно последно международно, което не успях да видя лятото, ще го проуча и него.

Вчера ММ беше за първи ден в новия офис и каза, че бъка от антиваксъри... Сега трябва той да ги убеждава да се ваксинират. В Русия успя да достигне 60% ваксинация на служителите си в цялата страна, което е страшно високо за страната. Убеди ги като направи ваксинацията задължителна за вътрешно-фирмения футболен турнир Сега тук не знам, не му завиждам честно казано.

Понеже училището ми е болна тема, включвам се теоретично, като си признавам, че нито познавам мъжа ти, нито италианската система: човек може да си е умен и образован въпреки училището, а не заради училището.
Аз в училище малко неща съм научила и повечето нямат даже връзка със съдържанието на материала, а по-скоро с методиката, която ми е дала основа да развия начин на критическо мислене, но например не всеки "взе" това знание от училището, някои си останаха на ниво "съдържание" и зубрене на материала за 6ца. Виж в университета беше друго, там научих и чисто съдържателно много неща.

Аз също съм на мнение, че ние родителите от Балканите, Русия може би и други, имаме по-високи очаквания и изисквания спрямо образованието. Аз гледам как немските майки се пънат за елитни училища, но виждам, че е по-скоро за престиж и "наместване" в системата, отколкото за развитие на някакви когнитивни умения. За сметка на това съм очарована, как училището в Германия реализира обучение по  soft skills, което на мен ми липсваше в Бг.

По темата с ваксините не искам да се включвам. Дзвер отказва да се ваксинира и смятам да уважа желанието му. Обяснила съм му, че това може да има негативи за него, но той за сега е склонен да ги поеме.

Аз също отдавна не съм си ходила в Бг, за мен става все по-неудобно, особено с това летене до Сф, сега с две деца (аз все сама летя). Кала тук ми е пример, тя с три лети и от доста по-далеч
Обаче аз предпочитам да съм там, когато времето е хубаво. Трябва да видя как ще се развият нещата с короната, пътуванията и т.н.

За сега като гледам не забелязвам в България да учат нещо повече в тази възраст, отколкото в Италия. Същото е. Както и тук, ученето започва в първи клас. Сега тя е в предучилищна. В международните училища ученето започва от 3 г. Но за съжаление тукашните две международни училища имат много слаба програма на италиански и ако ги запиша там означава да не научат италиански на достатъчно добро ниво (академично говоря).

Tук започват на 6 години първи клас, но не знам в България какво се учи в предучилищната. Аз лично не мисля, че е нужно децата да започват да учат по-рано. Ние избрахме училище за догодина. Няма да е в нашия град, а в един съседен, ще имат по 6 часа английски на седмица, тоест ще учат определени предмети на него. Много ни хареса програмата. Имат и зеленчукова градина за която да се грижат. Това е държавно училище. Дано да има места и да я приемат. Малко ме притеснява ходенето и взимането, защото ще трябва да я карам сама, освен това малкия ще е в градината в нашия град, но се надявам да се справим.

Якамоз, мога да ти споделя какъв беше моят опит като ходеха в две различни училища, като подчертавам, че на малката училището беше залепено за дома ни (съседния вход). Когато едната или другата боледуваше беше много трудно. Обикновено оставях София у дома, за да взема Джули, но това беше нещо като 10 мин. отиване и връщане. Ако малката беше болна вкъщи, молех шофьора да вземе София без мен. Съответно би било напълно невъзможно, ако нямах кой да шофира и да ми помогне. На ММ за такива неща не мога да разчитам, неговата работа не позволява отсъстване и болнични. Ако ТМ може да излиза при нужда, тогава няма да имате проблем с две училища на голямо разстояние, но иначе ще видиш голям зор, ако се пада само на теб това "удоволствие".

За едно добро училище по моите стандарти, не е нужно да е само учене, нито само игра, трябва да съчетава и двете. В България от първи клас стават роботи, не ми е ок и това. Има твърде много натоварване и материята се преподава по много сух начин. Когато това, което се преподава е интересно за децата, те учат с лекота от 3-годишни. Въпросът е как, а не дали

Якамоз, колко е далеч това училище?
С неудобствата се свиква и човек му намира начин.

Якамоз, в Немско 12% засега от децата между 5 и 11 са ваксинирани. Познаваме вече няколко ваксинирани от класа на малкия, както и съседчето.
Моите момчета са в очакване някой ден и те да минат по реда си, говорят за това като за реално бъдеще. Всичките им три братовчеда(от 13 години нагоре са), които са в Германия, са вече ваксинирани за ковид и моите деца се повлияват от техния пример също.
Братовчедите им в България обаче не са ваксинирани, единият е пълнолетен.
Друг свят, по това се вижда колко е различно в различните държави.

Бибит, на 5 километра е от къщи, не е супер много.
Те и в едно училище да са пак е трудно ако единият е болен, а другия не. Мм за сега е хоум офис, но не мога да разчитам, че винаги ще е така. Ще търсим някакви решения.

Така е, права си. Сега като се замисля при мен ме спасяваше това, че едното училище беше много близо и нямах проблеми да оставя, което и да е дете за няколко минути, за да заведа или прибера другото.

Аз не бих оставила дете само в къщи, тук е и подсъдимо ако оставиш дете под 12 години само. Дори когато някое дете е било болно съм го мъкнала с мен ако не е имало на кого да го оставя.

Ние днес ваксинирахме голямата. Хареса ми организацията, много бързо стана и имаше и подарък за всяко дете след ваксината.

При нас децата започват училище на 3 години, но си е по-скоро детска градина с друга организация. На 6 години се учат да четат и пишат. В предучилищната въобще не им обясняват принципа на четене.
Сравненията с "преди" са трудни във Франция. Мъжът ми е имал мисля по 3 часа повече училище на седмица в началния курс отколкото синът сега. Тази разлика се натрупва и сегашните седмокласници имат знанията по математика на шестокласниците преди 30 години. От друга страна (от опита ми досега) педагогиката е напреднала, учат и работа в екип от много малки. Като цяло ми е трудно да преценя дали учат много или малко.

Ние избирахме жилището да е в района на добра държавна прогимназия и просто записахме децата в кварталното държавно начално училище. За мен е важно училището да е близо в началото. Единственото, за което съжалявам, са многото стачки. Ако знаех, щях да помисля за частното училище, което не е много далече. Но децата вече имат приятели от квартала и не е време за сменяне на училище.

Якамоз, много са строги при вас с оставянето на дете само преди 12 години. Но да си кажа, не знам как стоят нещата при нас. На нас ни се наложи да оствяме сина няколко пъти сам за 7-8 минути сутрин като беше под карантина докато, който си е вкъщи, заведе дъщерята на училище.

При нас уж може да се ваксинират малките (5-11), но няма много места, които предлагат часове за малки. Отделно, синът е контактен на на дете с ковид през няколко дена и де факто няма кога да се ваксинира. Сигурно има много деца в тази ситуация като гледам процента ваксинирани (под 2%).

Якамоз, 5 километра не са малко, но не са и много. С кола се минават бързо.
Честита ваксинация на детето! Има ли оплаквания?

Авил, явно сте улучили някакъв период със стачки. Дано нямате повече този проблем!

В Германия няма точно определение откога децата могат да се оставят сами.
Не е рядкост само за половин час на 8-9 години да са сами вкъщи, например.
Зависи от детето, от родителите.

В класа на големия тази седмица има 3 позитивни случая, приятелки от една групичка, не знам колко се виждат след училище. Никога не е имало такава верига заразени в класа, подозирам омикрон.
Нямали на първо време симптоми, ваксинирани са.
Неприятно усещане е да знам, че може в понеделник заразените да са още повече. Ще видим дали ще се вземат някакви мерки в класа при увеличение на положителните ученици.

В Норвегия колкото и да се носят " легенди" можеха да се оставят децата за по 2-3 часа следобяд на 7-9 години. Поне в наше село - това бе нормално. Много деца 7-8 годишни се прибираха сами от училище и си стояха по 2-3 часа сами следобяд преди някой от родителите да се прибере( в 16 ч). Ако детето се чувства " комфортно" да стои само- бе ок. Даже се поощряваше да са самостоятелни и да си имат " ключ".
Имаше ограничения за вечерно/нощно оставяне, когато децата спят. Така никога не сме ги оставяли сами.
Тук не зная още как е. Още не ни се е и налагало да ги оставяме сами....

Здравейте!
Аз тук не знам как е,но мисля че беше 12 години (Авил,Карду?)
Ние сме в листата на чакащите за частното училище,което искахме и което е до нас.Много съм се притеснила,защото това означава да се мъчим за други частни,които са далече и не се знае дали ще ни вземат и там,или да ходи в кварталното.Нашият град има на почти всеки квартал социални жилища и училището е точно там.Има друго,което ни е и по-близо,по-хубаво,но претъпкано до небесата и няма да ни вземат.
Мъжът ми само ми обяснява,че и той е тръгнал в такова училище навремето,но после е бил само в частни.
Страх ме е ,че ще тормозят моето дете там..

Имаме и международно,но трябва да знаят задължително английски,а моето едвам се оправя с другите два езика..

Защо те е страх - има такива случаи в училището или смяташ, че детето ти ще стане обект на насилие?
Ако е първото: то училището трябва да вземе мерки, аз също бих търсила друго училище. Ако е второто - работи с детето, докато е малко, после става по-трудно.

5км могат да са много и малко. Зависи от пътя. Ако се кара 5км по бездруградски път е ок, но 5км в trafic jam могат да са нещо ужасно.
На Дзвер градината беше на 2км., от тях 1 км през полето и все си мислех, че без кола ще е ок, но или беше много ветровито, или много слънчево (няма сянка по пътя), или нещо друго и все с колата го взимах. После с училището същото, тегаво си е.
Сега обаче не е по-различно, т.е. аз решение не съм намерила. Вървя, шофирам, но е записан където съм избрала.