Кратка история от мен:
Моя близка приятелка се ожени на 19, роди на 20 и се разведе на 22 г., защото мъжа й не се прибираше по цели нощи, пиеше и изневеряваше, като отвързан. Родителите й така и не й позволиха да има връзка с нов мъж. Непрекъснато я обвиняваха, че не е достатъчно отдадена на детето, че трябва всяка свободна минута да е до него, вместо да си търси мъже, че никой няма да я иска с "ремарке" /това явно си е някаква класика при по-възрастните хора, останала от времето на соца/, че щом един път е опитала и не е станало, значи няма и да стане повече, че накрая ще се окаже сама, с две деца от двама различни мъже и т.н., и т.н., и т.н. И това продължи с години. Е, сега вече е с нов мъж - живее при него и е щастлива, но кога - 23 години след развода. Когато сина й вече е голям, не живее при нея и тя най-накрая успя да си оправи живота.
Ами извинявам се, но това за мен си е пропиляно време в опити да угоди на родителите си и да изпълни техните заръки, да живее живота СИ така, както ТЕ смятат, че е правилно. Цели 23 години тази жена страдаше, плачеше, обвиняваше се, вярваше, че никога повече няма да има до себе си мъж, семейство и да бъде щастлива. Когато се запозна със сегашния си мъж изпитваше толкова много страх от родителите си и вина, че чак ми ставаше жал за нея.
Моя близка приятелка се ожени на 19, роди на 20 и се разведе на 22 г., защото мъжа й не се прибираше по цели нощи, пиеше и изневеряваше, като отвързан. Родителите й така и не й позволиха да има връзка с нов мъж. Непрекъснато я обвиняваха, че не е достатъчно отдадена на детето, че трябва всяка свободна минута да е до него, вместо да си търси мъже, че никой няма да я иска с "ремарке" /това явно си е някаква класика при по-възрастните хора, останала от времето на соца/, че щом един път е опитала и не е станало, значи няма и да стане повече, че накрая ще се окаже сама, с две деца от двама различни мъже и т.н., и т.н., и т.н. И това продължи с години. Е, сега вече е с нов мъж - живее при него и е щастлива, но кога - 23 години след развода. Когато сина й вече е голям, не живее при нея и тя най-накрая успя да си оправи живота.
Ами извинявам се, но това за мен си е пропиляно време в опити да угоди на родителите си и да изпълни техните заръки, да живее живота СИ така, както ТЕ смятат, че е правилно. Цели 23 години тази жена страдаше, плачеше, обвиняваше се, вярваше, че никога повече няма да има до себе си мъж, семейство и да бъде щастлива. Когато се запозна със сегашния си мъж изпитваше толкова много страх от родителите си и вина, че чак ми ставаше жал за нея.
