Родителите ми го мразят

  • 12 952
  • 311
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 156
Много ми е старнно, родители, които подкрепят безусловно след приключен брак после да поставят ултиматуми и да са толкова крайни.
Защо? Какви са аргументите им..Нали все пак си говорите като възрастни хора?
Редица пъти....за тях е неморално да имам втори съпруг, защото детето е малко и нямало да му обръщам достатъчно внимание....такива са им разбиранията. Освен това очакват да живея при тях дълго време...

# 241
  • Мнения: 5 137
Аз също съм разведена. Да, живея отделно, но когато съм споделяла разни неща(не за мъже), но важни въпроси за мен сме спорили. На саме после съм обмисляла техните съображения.
Ултиматум обаче е крайно.Все едно не я зачитат като възрастен човек. Не и имат доверие или знам ли.
.А авторката не иска да разваля отношения с родителите си..С малки и бързи крачки към самостоятелност.Това и е пътя ..

# 242
  • Мнения: X
Понеже си имам  у нас един над 40 вече, дето не е живял на семейни начала, като не броим студентството, дето тати носи, се чудя дали му има нещо  и заради това да е нежелан.
Работи в чужбина и  като заформи връзка някаква докато си идва , че се налага  и да си идва, реши да замине пак  и да се размине с задълбаването на отношения.
Че стана  различен го забелязвам  и аз.Трудно се доверява, явно усеща и недоверие отсреща.

Другото е, че не бе любител на  сволки за една нощ, сега не знам какво мисли по въпроса, някога говорехме повече  и усещах.
И не съм го възпитала така, брат му бе противоположното и  е женен с деца.
Разбирам страха да не се окаже психопат такъв самотник, но  не виждам психопат в него, раздава се, грижовен е , щедър  е, обича деца,търпи доволно и избухва рядко и нормално, просто се впечатлявам ако повиши тон ,защото е  търпелив иначе.
За мен пък и тези с много връзки са съмнителни, как пък не преценяват и  все  не им харесват партньорите.Особено като са на години, не тийнове да не  усешат несъвместимост.
Скрит текст:
Не искам това да ми се  мъдри в профила и  публикувам анонимно.Че понякога ползва този компютър и влизам директно, запаметено  е.

# 243
  • Мнения: 156
Аз също съм разведена. Да, живея отделно, но когато съм споделяла разни неща(не за мъже), но важни въпроси за мен сме спорили. На саме после съм обмисляла техните съображения.
Ултиматум обаче е крайно.Все едно не я зачитат като възрастен човек. Не и имат доверие или знам ли.
.А авторката не иска да разваля отношения с родителите си..С малки и бързи крачки към самостоятелност.Това и е пътя ..
Аз обясних, че уважавам мнението им, но това да даваш ултиматум...и да казват, че не ги обичам, защото избирам да продължа с партньора ми е грозна манипулация. Обичам родителите си, но според мен поведението им е крайно, имайки предвид, че отдавна съм възрастен човек ( вече и майка). Да не говорим за обидите, които изтърпях. Според тях можело да ми кажат каквото искат, защото са ми родители....

# 244
  • Мнения: 24 975
То те могат да ти кажат каквото си искат, защото очевидно са някакви инфантили, въпросът е ти дали можеш да кажеш "стоп" и кога?

# 245
  • София
  • Мнения: 5 147
То те могат да ти кажат каквото си искат, защото очевидно са някакви инфантили, въпросът е ти дали можеш да кажеш "стоп" и кога?



+154367

# 246
  • Мнения: 5 137
Скрит текст:
Аз също съм разведена. Да, живея отделно, но когато съм споделяла разни неща(не за мъже), но важни въпроси за мен сме спорили. На саме после съм обмисляла техните съображения.
Ултиматум обаче е крайно.Все едно не я зачитат като възрастен човек. Не и имат доверие или знам ли.
.А авторката не иска да разваля отношения с родителите си..С малки и бързи крачки към самостоятелност.Това и е пътя ..
Аз обясних, че уважавам мнението им, но това да даваш ултиматум...и да казват, че не ги обичам, защото избирам да продължа с партньора ми е грозна манипулация. Обичам родителите си, но според мен поведението им е крайно, имайки предвид, че отдавна съм възрастен човек ( вече и майка). Да не говорим за обидите, които изтърпях. Според тях можело да ми кажат каквото искат, защото са ми родители....

Да спорите за вашите отношения е глупаво..

Едно време водех глупави спорове..и се разпилявах напразно.
Научих се да не се поддавам на излишни емоции и да задавам конкретни въпроси..
В случая..Спора не е за вас (теб и родителите ти)
А защо не удобряват вас като двойка и не приемат него?
Дали, че се притесняват, че избързваш и ще страдаш..
Дали не харесват него..Защото? Което защото е важно?

# 247
  • Варна
  • Мнения: 2 096
Откакто е отворена темата, е минала седмица - за това време, проведе ли нов разговор с родителите си?
Не се измъквай, че мразиш конфронтацията. Няма да стане без нея. Ако обаче не се чувстваш сигурна в човека, вече е друго нещо... Каза, че си с възможности и страхотна кариера - изнасяй се някъде бе, жена.
И не подмятай за вечерен час, че олекваш. Адски несериозно е да говорим за такъв в общоприетия смисъл. Ако родителите ти имат предвид, че ще гледат детето до 22 и после искат да си почиват е друго нещо.

Възмутена си от ултиматумите, ми не са нормални, но вече са ти ги дали, няма какво да се тръшкаш за тях. Просто не им давай възможност да поставят нови. Не може да не познаваш родителите си, трябва да си очаквала това отношение. В общи линии, извинявай, ама порасни. И ти го казвам като "добро" дете, което позволяваше на майка си много и се чувствах гузна като влезем в спорове. Но всичко има граница.

# 248
  • София
  • Мнения: 24 838
Авторке, не го разбирам аз това роболепие от твоя страна- по принцип, а не заради новия мъж.
Казваш, че си отишла при родителите си, за да те подкрепят психически, след тежък развод.
А, се оказва, че не само ти диктуват живота, ами ти слагат вечерен час и те обиждат.

Каква е причината да не си си вдигнала шапката?
Ама, истинската!?
Не си сигурна, че можеш сама да си гледаш детето ли?

# 249
  • София
  • Мнения: 19 825
Естествено, че това е истинската причина.

# 250
  • Мнения: 19 650
Хъм, авторке, не работиш в офис, а от дома. На твое място щях да си свиркам безгрижно. Но някои професии не позволяват. Както и да е, придържай се към принципа "Кучетата си лаят, керванът си върви." И не натоварвай новия човек с размисли и страсти какво мислили и казали ваште. Виж там да свиква с детето, това ще е зорът, че ангелче на 2,6 г. като си спомня, постоянно ангажира човек. И бела, след бела, след бела... родителите са най-малкия проблем, казваш да не се месят и край. Но грижите за дребосъчко могат да му дойдат в повече на приятеля ти.

# 251
  • София
  • Мнения: 38 351
Детето е в най- трудната възраст, майка влюбена не е ясно как, родителите в най- трудната възраст....

Не знам, сложно е, но и не е.
Даже е много лесно, само малко да вдигнеш глава.

На 30 + да ми поставят ултиматуми? Нивгаш.

# 252
  • София
  • Мнения: 16 220
Чета коментарите и за пореден път в тая тема се чудя, защо изобщо търсим разумни основания при явни манипулатори, които заплашват със самоубийство (защото "аз ще умра, ако" си е точно това).

https://betterhumans.pub/how-to-deal-with-coercive-suicide-threats-71a72e5cdab1

"Заплахите за самоубийство са форма на емоционално и психологическо насилие и контрол"


Скрит текст:
Telling you it’s your responsibility to give them a reason to live - Казват ти, че е твоя отговорност да им дадеш смисъл да живеят
Threatening suicide when you try to break up with them - Заплашват да се самоубият, ако се разделиш с тях
Saying they have nothing to live for if you don’t return to them/remain with them - Казват, че няма за какво да живеят, ако не останеш с тях
Making you “prove” your love by doing whatever they demand - Карат де да "докажеш" любовта си като правиш, каквото поискат
Making suicide threats when caught lying, cheating, stealing - Заплашват със самоубийство, когато са хванати в лъжа, измама, кражба
Causing you the fear of the possibility of living with guilt over their death - Карат те да се страхуваш от възможността да живееш с вина за смъртта им
Implying that it will be your fault if they end up dead - Намекват, че вината ще е твоя, ако умрат

"Всичко това са тактики за емоционално насилие. Когато ти се казват такива неща, ти се оказваш в ролята на емоционален заложник. Казва ти се, че нечий живот виси на косъм, ако не изпълниш исканията".


Чудя се и за циклене толкова страници, авторката какви решения взе и какви крачки направи, защото нещо ми се губи тази част в целия пълнеж.

# 253
  • Мнения: X
Но грижите за дребосъчко могат да му дойдат в повече на приятеля ти.

Добре, а ако не му дойдат в повече? Защото мъжете доста по-добре приемат деца от други връзки. А какво, ако тя го отсвири, а всъщност той е можел да приеме детето повече от добре? Предполага се, също така, че детето има и баща - тоест, младата двойка ще получава своят дял самостоятелност.
И в края на краищата, ако му дойде в повече, къде е драмата? Разделят се и толкова. Много по-лесно от дългогодишен брак и безброй общи имоти. Вие сякаш искате всичко да е по  “Правилникът на разведената жена”, и няма друга вероятност, освен пак да се нахендри. Много бихте се изненадали, ако излезете от своите си призми и предразсъдъци.

Аз смятам, че авторката ни спестява нещо. Такива крайни ултиматуми? Напротив, родителите знаят, че няма да са вечно тук и биха искали да видят дъщерята задомена и на сигурно място, със свестен мъж до нея. Уж имал свой бизнес, голям пич, обаче не ставал, защото не е професор към БАН...

Последна редакция: сб, 27 мар 2021, 03:47 от Анонимен

# 254
  • Мнения: 19 650
А, не, неправилно си ме разбрала. Аз съм абсолютно съгласна, че трябва да опита с новия мъж. Нямам никакви "призми и предразсъдъци", аз съм си разделена с БНД и имам петгодишно. Не бих помислила да вляза в манастир, докато стане на 18. Просто казвам какво мен би ме тревожило, ако бях на нейно място (колкото по-малко дете, толкова повече, не че на 5 е страшно голямо), ама не с цел да не опита, а за сравнение, че другото е бял кахър.

Общи условия

Активация на акаунт