Сноууайт, аз писах вече - за мен това си е съвсем реалистично и нищо му няма на решението. Напротив, адмирирам го. Когато човек може да си осигури почивка и спокойствие от време-навреме, лично аз силно препоръчвам да го направи. От пренапрягане нищо хубаво не съм видяла аз.
- Публикувана: 29 март 2021, 14:18 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2021, 23:29 ч.
Какви са личните ви нагласи за раждането на повече от две деца?
Да споделя и аз при нас как стана. Аз пуснах дъщеря ми и сина ми едноврдменно. Той беше точно на 2, тя на 3г8м, той на ясла, тя директно в 1 група (нея така и не се реших да я пусна по-рано, предпочетох докато съм в майчинство да си ги гледам и двамата). Тя се адаптира моментално, още първия ден не искаше да си тръгва. Понеже първата седмица децата се взимат на обяд, докато се адаптират, тя ми се сърдеше, че я взимам заедно с брат й, но не ми се ходеше два пъти до градината да ги прибирам поотделно (не ни е в квартала и пътуваме с кола до там, но е държавна). Той се адаптира за около месец (в който имаше 2 пъти по 4 присъствени дни, понеже се започна със сополите естествено). Като цяло не е имало никакви драми и с него, но го виждах първите дни как като го оставям, му се пълнят очичките със сълзички в началото. Според мен не е добре за адаптацията да има голямо прекъсване на тази възраст, разваля се ритъмът и всичко. Но прекъсване от седмица или 2 може би няма толкова да се отрази. Като цяло в този период сякаш децата обичат познатата среда и режим и промените ги натоварват. Но няма как винаги да се спазва, живеем в динамичен свят и времена.
Мое мнение е, че преди 2 детето има нужда от майка си повече, отколкото от социалната среда в яслата. Но, разбира се, децата са различни и условията на живот на родителите също. Според някои педиатри също имунната система на децата до 3 годинки не е достатъчно добре развита и няма дълга "памет", затова докато се изредят всички деца в яслата, детето може да хване абсолютно същия вирус и за кратък период да го изкара няколко пъти. Твърди се, че това е и причината децата да боледуват толкова често на тази възраст.
Моите деца не са били лишени от социални контакти - имам приятели с деца на тяхната възраст и често се събираме и те играят. Играят и с непознати деца по детаките площадки и кътове. До 2 годинки предпочитам да си ги гледам и да им обръщам индивидуално внимание, но след това съм на мнение, че е хубаво да ходят на ясла и градина - не само за мен, а и за тях самите. Там учат много неща и за мен си има огромни пресимства детето да посещава и да изгради кръг от приятели още на такава ранна възраст.
Малкия е на годинка и 9 месеца, септември го пускам - точно на рождения му ден. Дано се адаптира бързо и той и да не боледува чеато.
Мое мнение е, че преди 2 детето има нужда от майка си повече, отколкото от социалната среда в яслата. Но, разбира се, децата са различни и условията на живот на родителите също. Според някои педиатри също имунната система на децата до 3 годинки не е достатъчно добре развита и няма дълга "памет", затова докато се изредят всички деца в яслата, детето може да хване абсолютно същия вирус и за кратък период да го изкара няколко пъти. Твърди се, че това е и причината децата да боледуват толкова често на тази възраст.
Моите деца не са били лишени от социални контакти - имам приятели с деца на тяхната възраст и често се събираме и те играят. Играят и с непознати деца по детаките площадки и кътове. До 2 годинки предпочитам да си ги гледам и да им обръщам индивидуално внимание, но след това съм на мнение, че е хубаво да ходят на ясла и градина - не само за мен, а и за тях самите. Там учат много неща и за мен си има огромни пресимства детето да посещава и да изгради кръг от приятели още на такава ранна възраст.
Малкия е на годинка и 9 месеца, септември го пускам - точно на рождения му ден. Дано се адаптира бързо и той и да не боледува чеато.
Snowwhite, пожелавам ти най-добросърдечно да ти се случат точно така нещата. Сега, каквото и да си мислиш, нямаш представа какво те очаква. Може да ти хареса майчинство, а може и да не ти хареса. Може да решиш да го оставиш на целодневна ясла още на 1г, а може и да си го гледаш до 5 - 6 години. Варианти много. Времето ще покаже какво ще се случи. Най-важното е да се роди живо и здраво детето (искрено ти го пожелавам).
quote author=snowwhite12 link=topic=1320199.msg43051236#msg43051236 date=1624532553]
Мисля, че с последния пост достигнах дневния лимит в клюкарника
Не раэбрах досега коя моя теория точно ви кара да ми каэвате ,,ще видиш ти като се роди". Единствено каэах, че ще си остана до 3тата година вкъщи и че след първата ще го давам 2 пъти до обяд на ясла (да потичам, да се епилирам, да си направя някоя маска и прочета нещо дето ме интересува, да си се насладя на един чай насаме, примерно), което в Германия е поэволено эаедно с майчинството. Кое точно няма да се случи? Или виэирате иэкаэването ми, че майчинството ще ми хареса и от сега се радвам эа тоэи период? Ми то ако аэ не се радвам,не энам кой. :Д
Нито съм каэала, че планирам да спи?!, явно си дописвате поста ми.
Дами, и аэ ви пожелавам приятен ден. Определено ме раэвеселихте, благодаря.
[/quote]
Не мисля, че някой ти е казал ще видиш, като се роди. Нещата се променят с детето, ти се променяш.
На теория е лесно да оставиш двумесечно бебе на ясла ама на практика не е. През цялото време мислиш за него, дали го гледат, дали плаче, дали са го сменили и какво ли още не. Накрая си изтощен само от притеснение дали е добре и реално не си си починал.
Мисля, че с последния пост достигнах дневния лимит в клюкарника
Не раэбрах досега коя моя теория точно ви кара да ми каэвате ,,ще видиш ти като се роди". Единствено каэах, че ще си остана до 3тата година вкъщи и че след първата ще го давам 2 пъти до обяд на ясла (да потичам, да се епилирам, да си направя някоя маска и прочета нещо дето ме интересува, да си се насладя на един чай насаме, примерно), което в Германия е поэволено эаедно с майчинството. Кое точно няма да се случи?
Или виэирате иэкаэването ми, че майчинството ще ми хареса и от сега се радвам эа тоэи период? Ми то ако аэ не се радвам,не энам кой. :Д Нито съм каэала, че планирам да спи?!, явно си дописвате поста ми.
Дами, и аэ ви пожелавам приятен ден. Определено ме раэвеселихте, благодаря.
[/quote]
Не мисля, че някой ти е казал ще видиш, като се роди. Нещата се променят с детето, ти се променяш.
На теория е лесно да оставиш двумесечно бебе на ясла ама на практика не е. През цялото време мислиш за него, дали го гледат, дали плаче, дали са го сменили и какво ли още не. Накрая си изтощен само от притеснение дали е добре и реално не си си починал.
Аз мисля, че преди да станеш родител, няма как да си правиш особени планове. Имам не една и две познати с планове за детето и връщане рано на работа, но реалността се оказа съвсем друга, когато им се родиха децата. То хубаво си правиш планове, но едно нещо няма как да го знаеш преди да имаш дете- привързаността, която ще имаш към детето. Особено с първото дете, мислите на майката са основно там докато не поотрасне малко и майката трудно би се откъснала от него. Освен това, новостите около майчинството те карат да не можеш да се съсредоточаваш толкова в други дейности, като работа, например. Просто трябва да мине време докато нещата влязат в нормален ритъм. С второ и следващи деца вече мисля, че нещата са по-леки, защото не отделяш толкова ресурс да мислиш кое как трябва да бъде, защото имаш опит.
Друго, което често не влиза в плановете, е боледуването. Колкото по-малки са децатя, толкова по-незряла е имунната им система. Затова и в яслена възраст болестите са по-често срещани и понякога се оказва много по-лесно да си гледаш детето у дома отколкото то да боледува през седмица, а ти непрестанно да отсъстваш от работа заради това.
Аз лично предварителни планове никога не съм си правила. Голямото ми дете го гледах до 3 г докато не тръгна на детска градина, за по-рано не съм и обмисляла дори. Малкото ще ходи на ясла към 2 г и 8 месеца, когато вече се надявам да е станал по-самостоятелен.
П.П. Това не е насочено конкретно към snowwhite, а във връзка с дискусията за плановете.
Друго, което често не влиза в плановете, е боледуването. Колкото по-малки са децатя, толкова по-незряла е имунната им система. Затова и в яслена възраст болестите са по-често срещани и понякога се оказва много по-лесно да си гледаш детето у дома отколкото то да боледува през седмица, а ти непрестанно да отсъстваш от работа заради това.
Аз лично предварителни планове никога не съм си правила. Голямото ми дете го гледах до 3 г докато не тръгна на детска градина, за по-рано не съм и обмисляла дори. Малкото ще ходи на ясла към 2 г и 8 месеца, когато вече се надявам да е станал по-самостоятелен.
П.П. Това не е насочено конкретно към snowwhite, а във връзка с дискусията за плановете.
Скрит текст: Сори, но това не мога да го повярвам. Може би в твоя социален кръг е така или преувеличаваш, но чак на 2 месеца едва ли е ,,стандарт" дори и във Франция. Ще проуча това много обстойно сред поэнатите си француэойки.
Аэ планирам да си стоя вкъщи 2-2,5, дори и на 3 съм навита с първото дете, като ще го дам на ясла след годинката эа няколко пъти седмично до обяд (в началото 2, с увеличаваща се въэраст може и три, эависи) с цел да мога да имам и лично време въпреки майчинството-тренировки, грижа эа себе си, планирам паралелно и едно надграждащо дистанционно обучение эа кеф, принципно съм абсолютно доволна от професията си. Смятам, че яслата (эависи и от детето) раэвива социална компетентност у малките деца и е раэнообраэие и эа тях да има с кого и на таэи малка въэраст да си играят. Също отпочинала и доволна майка=щастлива майка, макар да става дума эа едни два пъти седмично. Естествено всичко е на теория докато е още в корема.
Не осъждам жените, които си дават децата рано на целодневна ясла и се връщат бърэо на работа, техен си е животът. На мен иэобщо няма да ми е добре да правя тоэи шпагат и истински се радвам на предстоящото майчинство, мисля, че ще му се насладя. Приемам го и като момент на събиране на нови сили (парадоксално, но да), личностно раэвитие, обогатяване. :Д Искам да прекарвам достатъчно време с бебето си и да се върна на работа, когато тръгне на градина или малко преди това.
Ние си познаваме от 17 годишни И няколко пъти сме се разминавали в живота.
Тук, във Франция, е обратното. Ако не го пуснеш на ясла на 2 месеца си мързел и мърда. Въпреки, че смятам ,че 2те години са твърде много, сърцето не ми дава да ги дам преди едно 7-9 месеца.
И няколко пъти сме се разминавали в живота. Тук, във Франция, е обратното. Ако не го пуснеш на ясла на 2 месеца си мързел и мърда. Въпреки, че смятам ,че 2те години са твърде много, сърцето не ми дава да ги дам преди едно 7-9 месеца.
Аэ планирам да си стоя вкъщи 2-2,5, дори и на 3 съм навита с първото дете, като ще го дам на ясла след годинката эа няколко пъти седмично до обяд (в началото 2, с увеличаваща се въэраст може и три, эависи) с цел да мога да имам и лично време въпреки майчинството-тренировки, грижа эа себе си, планирам паралелно и едно надграждащо дистанционно обучение эа кеф, принципно съм абсолютно доволна от професията си. Смятам, че яслата (эависи и от детето) раэвива социална компетентност у малките деца и е раэнообраэие и эа тях да има с кого и на таэи малка въэраст да си играят. Също отпочинала и доволна майка=щастлива майка, макар да става дума эа едни два пъти седмично. Естествено всичко е на теория докато е още в корема.
Не осъждам жените, които си дават децата рано на целодневна ясла и се връщат бърэо на работа, техен си е животът. На мен иэобщо няма да ми е добре да правя тоэи шпагат и истински се радвам на предстоящото майчинство, мисля, че ще му се насладя. Приемам го и като момент на събиране на нови сили (парадоксално, но да), личностно раэвитие, обогатяване. :Д Искам да прекарвам достатъчно време с бебето си и да се върна на работа, когато тръгне на градина или малко преди това.
Не преувеличава. Във Франция е точно така и е така отдавна. Свекърите си дали първите 2 деца на 3 месеца на ясла, а за вторите 2 взели детегледачка и на третия месец свекърва ми се върнала на работа. В стария квартал познавах туркиня, която без да работи си метна детето на ясла за да можела да търси работа. На 3 месеца го даде. Гледаме ги в къщи само майките домакини, предимно чужденки.
Техните ясли са прекрасни и много добре уредени. Вътре непрекъснато има родители. Децата ги обгрижват непрекъснато. 1 жена гледа 3 бебета. Само дето трудно се намира място.
След 2г и моите деца ходеха 2-3 пъти седмично да играят в яслата. Много им харесваше.
Аз също още преди да родя знаех, че детето ми няма да ходи на ясла, а ще го пусна на 3г на градина. Съображенията ми са много и освен боледуването, се страхувам и от отношението към малките деца в тези ясли. Друго си е да е вече на 3г, да може да говори и да ми споделя ако някой си позволи да се държи лошо с него. Сега е на 2г и плана не се е променил въпреки, че го виждам, че е социален и играе с другите деца, не е проблем да го оставя 2-3 часа на баба/дядо/ дори и на другата му баба, която е виждал два пъти през живота си/, не е залепен за мен. Самостоятелен е, без памперс, храни се сам. Предполагам би се чувствал добре в ясла. Дори и говори вече и би обяснил ако нещо го притеснява. Но все пак съм на мнение, че до 3г за детето е по-добре да е в семейна среда и ще си спазвам първоначалния план 
...
П.П. Това не е насочено конкретно към snowwhite, а във връзка с дискусията за плановете.
П.П. Това не е насочено конкретно към snowwhite, а във връзка с дискусията за плановете.
То няма и как да е към нея. Жената е писала за съвсем реален и чудесен план - да си дава детето по два пъти в седмицата за по няколко часа на ясла.
Скрит текст: Сори, но това не мога да го повярвам. Може би в твоя социален кръг е така или преувеличаваш, но чак на 2 месеца едва ли е ,,стандарт" дори и във Франция. Ще проуча това много обстойно сред поэнатите си француэойки.
Аэ планирам да си стоя вкъщи 2-2,5, дори и на 3 съм навита с първото дете, като ще го дам на ясла след годинката эа няколко пъти седмично до обяд (в началото 2, с увеличаваща се въэраст може и три, эависи) с цел да мога да имам и лично време въпреки майчинството-тренировки, грижа эа себе си, планирам паралелно и едно надграждащо дистанционно обучение эа кеф, принципно съм абсолютно доволна от професията си. Смятам, че яслата (эависи и от детето) раэвива социална компетентност у малките деца и е раэнообраэие и эа тях да има с кого и на таэи малка въэраст да си играят. Също отпочинала и доволна майка=щастлива майка, макар да става дума эа едни два пъти седмично. Естествено всичко е на теория докато е още в корема.
Не осъждам жените, които си дават децата рано на целодневна ясла и се връщат бърэо на работа, техен си е животът. На мен иэобщо няма да ми е добре да правя тоэи шпагат и истински се радвам на предстоящото майчинство, мисля, че ще му се насладя. Приемам го и като момент на събиране на нови сили (парадоксално, но да), личностно раэвитие, обогатяване. :Д Искам да прекарвам достатъчно време с бебето си и да се върна на работа, когато тръгне на градина или малко преди това.
Ние си познаваме от 17 годишни И няколко пъти сме се разминавали в живота.
Тук, във Франция, е обратното. Ако не го пуснеш на ясла на 2 месеца си мързел и мърда. Въпреки, че смятам ,че 2те години са твърде много, сърцето не ми дава да ги дам преди едно 7-9 месеца.
И няколко пъти сме се разминавали в живота. Тук, във Франция, е обратното. Ако не го пуснеш на ясла на 2 месеца си мързел и мърда. Въпреки, че смятам ,че 2те години са твърде много, сърцето не ми дава да ги дам преди едно 7-9 месеца.
Аэ планирам да си стоя вкъщи 2-2,5, дори и на 3 съм навита с първото дете, като ще го дам на ясла след годинката эа няколко пъти седмично до обяд (в началото 2, с увеличаваща се въэраст може и три, эависи) с цел да мога да имам и лично време въпреки майчинството-тренировки, грижа эа себе си, планирам паралелно и едно надграждащо дистанционно обучение эа кеф, принципно съм абсолютно доволна от професията си. Смятам, че яслата (эависи и от детето) раэвива социална компетентност у малките деца и е раэнообраэие и эа тях да има с кого и на таэи малка въэраст да си играят. Също отпочинала и доволна майка=щастлива майка, макар да става дума эа едни два пъти седмично. Естествено всичко е на теория докато е още в корема.
Не осъждам жените, които си дават децата рано на целодневна ясла и се връщат бърэо на работа, техен си е животът. На мен иэобщо няма да ми е добре да правя тоэи шпагат и истински се радвам на предстоящото майчинство, мисля, че ще му се насладя. Приемам го и като момент на събиране на нови сили (парадоксално, но да), личностно раэвитие, обогатяване. :Д Искам да прекарвам достатъчно време с бебето си и да се върна на работа, когато тръгне на градина или малко преди това.
Не преувеличава. Във Франция е точно така и е така отдавна. Свекърите си дали първите 2 деца на 3 месеца на ясла, а за вторите 2 взели детегледачка и на третия месец свекърва ми се върнала на работа. В стария квартал познавах туркиня, която без да работи си метна детето на ясла за да можела да търси работа. На 3 месеца го даде. Гледаме ги в къщи само майките домакини, предимно чужденки.
Техните ясли са прекрасни и много добре уредени. Вътре непрекъснато има родители. Децата ги обгрижват непрекъснато. 1 жена гледа 3 бебета. Само дето трудно се намира място.
След 2г и моите деца ходеха 2-3 пъти седмично да играят в яслата. Много им харесваше.
И аз знам така за Франция от роднини там.
Една моя приятелка, когато беше бременна с първото си дете ми каза:"аз съм решила като се роди бебето, да спи през нощта, за да мога и аз да се наспивам" . Ей, много ми стана смешно тогава. Премълчах си, за да не се засегне. Като се роди бебето, 6 месеца не спря да реве ден и нощ. Беше се побъркала жената.
Та толкова по темата с плановете. Не случайно има един лаф: " ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че имаш планове."
Та толкова по темата с плановете. Не случайно има един лаф: " ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че имаш планове."
Всичките ми сметки обаче излязоха без кръчмар. И за първото, и за второто. Трето няма да има.Сноууайт, не разбирам защо така се фръцкаш обидено. Най-приятелски ти казваме, че нещата търпят прогрес.
Планове и очаквания са две различни неща... на мен не ми сбъдваха очакванията и това ме подлудяваше.... освен системното недоспиване
С второто очакванията бяха по-реалистични и нямаше изненади, само нормална изнервеност. Трето бих родила, само някой да го поема нощно време до 3 годишна възраст. Да съм все едно на работа
С второто очакванията бяха по-реалистични и нямаше изненади, само нормална изнервеност. Трето бих родила, само някой да го поема нощно време до 3 годишна възраст. Да съм все едно на работа
Аз по темата да кажа, че имах стройни планове, доста от тях ми се матерализираха, имам невероятен късмет с дете, което спи, сговорчиво и разбрано е и не боледува. Винаги съм искала поне 2 деца, сега съм бременна с второ и не смея да си правя планове, защото осъзнах, че това, което ми се случва, е чист късмет, и ако сега ми се падне ревливо, неспокойно, несамостоятелно дете (защото те с темперамент и характер се раждат, колкото и да се мъчим да си даваме кредит за всичко, което са), ще съм обратно в първи клас и грам няма да знам какво да го правя, това ми е един от големите страхове в момента и просто чакам да видя какво ще дойде, за да се адаптирам. Иначе схема имам стройна, ама нямам тая убеденост от преди 3 години как аз движа парада.
Аз ако можех, малкия бих го оставяла 2-3 пъти седмично на ясла за по 2-3 часа (целодневно не), но в БГ няма как. Търсих някаква занималня или пичасов детски кът, но за тях искат деца над 3 години, на по-малка възраст присъствието на родителя е задължително и малко се обезсмисля идеята
За мен плановете са хубаво нещо, планирането е необходимо, дори когато човек знае, че може много беща да не станат по план. Важно е да бъдат премислени и проучени, така сме по-подготвени. И гъвкавостта не осначава липса на планиране, нито пък обратното, те вървят заедно.
За мен плановете са хубаво нещо, планирането е необходимо, дори когато човек знае, че може много беща да не станат по план. Важно е да бъдат премислени и проучени, така сме по-подготвени. И гъвкавостта не осначава липса на планиране, нито пък обратното, те вървят заедно.
Нямах планове. Затова и нямам разминавания. Единственото, което знаех със сигурност е, че искам да си го гледам и да не ходя на работа оптимално до 2-3 годишна възраст. Не съм против яслите, даже напротив. Ще видим. Просто за мен важи девизът " работа ще има цял живот, но децата ти са веднъж малки".
Нямах планове. Затова и нямам разминавания.