Какви са личните ви нагласи за раждането на повече от две деца?

Именно.
С мъжа ми гледаме много статистики и док. поредици и покрай гледането на няколко такива за децата момичета в Китай и Индия, попаднахме и на тези за полицата за единствените деца в Китай. От няколко години вече и три им се позволяват да имат, но хората избират да си останат пак само с едно дете.
Разглеждаха се причините и беше много интересно за гледане и обсъждане.

Е, че цели народи обитават, с всичката челяд, колиби, юрти и бараки, та пушек се вдига. Интересно ми е ако напиша, че живеем щастливо, четиримата в барака и обмисляме трето дете дали ще получа аплодисменти.

Сама пишеш, че не ти е било добре в това положение. Родителите ти не са имали капацитета да възпитат брат ти и да ти осигурят лично пространство. На моите деца гардеробите не се заключват и нашите също. Не помня някой да е бъркал в личните вещи на другия. Ако се беше случило, щеше да има сериозни разговори и гардероби с пръстови отпечатъци, както Даскалка обмисляше. Защо да създаваме и отглеждаме недоволни деца? Къде е емоционалната подкрепа?

Твоите деца са малки и все още нямат потребност от лично пространство. Моите до 4-5 годишна възраст спяха с нас, в стаята, в която спим ние и никога не са поискали да спят без нас, камо ли собствени стаи. Отделихме ги, когато синът беше на 5г, а дъщерята почти на 4г, но тя продължаваше да идва в нашето легло. И той понякога, но той нямаше против да заспива в леглото си.

Може би сега повтаряш модела на твоите родители, смятайки, че е правилен. Имаш това право, разбира се. Интересно ми е как ще тръгне ученето на дъщеря ти с бебе в стаята. А другото дете ходи ли на училище или е по-малко? У нас нямаше начин двете да се концентрират докато са заедно в стаята, та ги отделяхме докато пишем домашни.

Забелязвам, че приемащите обща стая до изнасяне на единия, сте повечето с малки деца. С малките ни деца сме живяли и в 38 квадрата всичките и ревяха ако останат сами в стаята, ама с големи не става.

Ако обичаш, моля да се въздържаш да дращиш друг път подобни малоумия за капацитета на родителите ми, за модела, който повтарям, и за това, как съм била писала сама, че не ми е било добре (и види се, от чиста злоба искам да набутам децата си в положение, в което не е добре).
Да не взема и аз да драскам разни неща за капацитета и модела на твоите родители, нали, което не ми е в стила, но бих могла, предполагам.

Колкото до колибата - поне в мое лице категорично не си попаднала на човек, който би се впечатлил от нещо подобно и би размахал назидателно пръст в смисъл "защо изобщо са ги правили тия деца". До аплодисменти също не бих се впечатлила.

Да, Невена, с малки деца сме, и говорим за собствения си опит и спомени от времето, когато сме били колкото твоите деца и в перспектива от времето след това. Никой никого не убеждава кое какво, всичко тръгна от едно твое изречение, поднесено като някакъв абсолютен факт, и което аз и още няколко потребители от личен опит оборихме. Не сме казали, че е по-добре, просто е възможно. Ти не си имала братя и сестри, в качеството си на каква ми обясняваш какво съм чувствала аз, понеже твоите деца така ти били казали.

Характер донякъде се наследява и няма гаранция, че деца, емоционално подкрепяни и обгрижвани, пак няма да са недоволни от нещо - може пък да искат точно братя/сестри. Това си е черта от характера и не е непременно свързана с квадратурата. Славейков ли го беше описал "Все за нещо ще намери да се начумери"

Невена, както ти защитаваш своя модел (1дете), така други защитават 2 деца в 1 стая.
Когато сме били малки, и контрацепцията, и разрешените аборти, и обществените нагласи, и хората бяха други.

Моите са еднополови, но се се още искат да спят заедно. Било ги страха да са сами. Имаме две детски стаи, но искат да си спят заедно и двамата, даже понякога ги намирам в едно легло. Обикновено малкият сънува кошмари и ходи при големият.
Аз съм израстнала в бедност и искам да имам пари за децата си, не съм гладувала, но много съм се борила. Не винаги съм била особено щастлива.

Магдена, не е нормално едното дете да тормози другото и да му рови в личните вещи, а родителите да седят безучастно и да омаловажават проблема.

Melusine, ясно е, че всеки има лично мнение. Не убеждавам никого в правотата ми, а пиша какво мисля по въпроса.


Не защитавам моя модел, а обяснявам защо сме го избрали.

И да, гледам и тук, че отделените и ималите стаи, като Неизвестен, примерно предпочитаме собствени стаи за децата ни, а живелите с братя в една стая не го смятат за необходимост.

А за искането на братя и сестри - те и слон може да поискат, но децата ги раждаме заради себе си.

Невена, ти писа:
Та защо в такъв случай да не подкрепим един слон, щом детето ще е доволно?
Ти вярваш ли си, като пишеш това за тормоза на брат върху сестра? И изобщо - пресоли манджата по въпроса

Подкрепяме слона, но не можем да си го турим в къщата. Ще му се отрази зле емоционално 🥳. Слоновете живеят в стада и са нещастни като са сами. Така възпитах децата. Научих ги да гледат на животното не като на обект и собственост, а като на същество, което има нужди и желания и ако не можем да подобрим живота му е редно да го оставим там, където е. В това отношение повтарям модела на семейството, в което ме отгледаха. Е, дъщеря ми иска породисти кучета и котки, въпреки че съм и обяснила защо е неморално да се развъждат и продават и е свободна да ги купи и отглежда като се изнесе.

Как обичам някой да се хване за думата и да измести темата.... Тогава тигър, те живеят сами
Впрочем, сетих се един виц....много общо има и със слона, и не само с него:

Бях чела някъде, че малкото пространство учи децата на сплотеност и близост като пораснат, защото най-малкото нямат стени, които да ги делят с близките им.

В Америка има едно все по-голямо течение да се живее в мини къща или в преобразен на мобилна къща кемпер или училищен автобус, за да се отделя време не на купуване на неща, а на споделени моменти и близост в близките ти.

В мини къща не бих живяла., а нека съм уж минималист.

Вярвам си, да. Няма да ти казвам на колко хора социалът прибра децата заради конфликтна обстановка у дома, особено ако жилището е малко. Тук беше писал един баща, на когото бяха прибрали и четирите деца заради малко жилище и липса на пространство. Голямата дъщеря на жена му се беше оплакала на съседка.

Е, за мене нормален родител не оставя конфликт между деца неразрешен. Има даване на личен пример, обяснения, наказания, лишаване от кино, джобни, слон 🥳 итн. При децата с малка разлика може да има и физическо спречкване, но не може родителите да гледат безучастно. То си е престъпно бездействие.


Добре, обаче с мъжа ми сме научени на стени. Сега сме всичките по цял ден в хола. Еми, не ми е приятно. За малки бебета и деца е разбираемо, но на по-късно възраст не е.

И моите деца искат да купим трейлър, да обикаляме заедно Америка и да спим в гората. Кой каквото си няма. Без мене.

Къде е писал? В бг-мамма?
Т.е. това момиче е предпочело да бъде при социалните, вместо вкъщи?

Да. Да. Но взеха и малките им 3 деца.

https://m.bg-mamma.com/?topic=423567