Работа, CV-та, HR-и, съвети - 74

При нас например няма опция да работи майка от време на време или да е само на телефона. Или са изцяло в майчинство, или са изцяло на работа. Всичко е въпрос на личен избор и усещане. Аз например ползвах 2 години, защото учех. Но бях в майчинство преди много време.

Моите наблюдения са, че жените ползват поне една година изцяло откъснати от работа. Повечето 2 години /като мен/, някои и три стоят, докато уредят ясли или направо градини, а някои комбинират майчинства. Имам приятелка зъболекарка, която си гледа детето 2-3 месеца, защото не искаше да се губи пациентите и в нейния случай и подобни е разбираемо. Такава офисна работа... няма смисъл заради нея жената да се лишава от тази толкова хубава и важна година.

И с двете деца бях по година и половина в майчинство. Честно казано имах нужда да се откъсна, не съм от жените, които искат децата им да са закачени на полата им непрекъснато. Ходеха на ясла и се чувстваха добре, не са боледували и имаше кой да ги прибира. Щеше да ми е трудно, ако боледуват, но и никога не съм наричала сопола болест. Не смятам, че дацата губят нещо, ако ги гледа и друг освен майка им. Смятам, че две години майчинство са доста и жените изостават в развитието си, професионалното, ако искат да се развиват. Също за мен, финансово беше далеч по-неизгодно. Децата ми наближават пълнолетие, нито за миг не съм съжалила, че не съм седяла две-три години вкъщи. Разбираме се прекрасно, не виждам да са се травмирали от ранното връщане на майка им в офиса. Смятам, че тези неща са лични решения, зависещи от много неща и няма универсална рецепта. Аз лично предпочитам уредени, хубави и достъпни ясли, градини, бавачки и помощ за родителите, които работят, пред дълго майчинство. Също искам бащинство поне три месеца, което да се взима задължително от бащата, без право на прехвърляне, както в скандинавските страни.

Здравейте,

Според вас колко време след второ интервю е нормално да се изпрати отговор? Миналият четвъртък бях на второ интервю в една компания и провеждащите интервюто не се обвързаха с конкретен краен срок за обратната връзка, обясниха ми само, че ще получа отговор следващата седмица, т.е. тази. Все още обаче не съм получила отговор, а силно се надявам да имам оферта, защото според мен и двете интервюта минаха добре, а и отговарям на профила на търсения от тях кандидат. Въпреки това, колкото повече време минава, толкова повече ми отслабват надеждите. Знам, че не се обвързаха със срок, но смятам, че ако много са ме харесали е нормално да ми изпратят офертата по-скоро като разбира се отчитам всички възможни фактори за забавянето. Вие на какво мнение сте?

Лято е. Сезон на отпуски. Съгласуването е трудно. Интервютата-също. Може някой друг, също поканен на второ интервю, да не е на разположение за интервю тази седмица, а те да държат да видят и него. За мен не е невероятно и следващата седмица да се обадят.

Освен това, имай предвид, че някои компании имат сравнително тежки процеси, понякога нужда от одобрение от чужбина, някой мениджър е в отпуск и т.н. 2 седмици е едно нормално и прилично време да ти върнат отговор.

това с кариерите също е едно клише, което се е наложило.
Няма незаменими хора, фирмите и без майката се оправят перфектно.
За майката, това, че не е работила 2 г, какво толкова и се отразява на развитието, може би само в първите години от трудовия и стаж има значение. Ако жената работи от 20 до 60г дали през всичките години има  развитие? (нека HR кажат наблюдения.) Аз мисля, че малка част са тези, като случая със зъболекарката, за които е жизнено важно да прекратят майчинството и да работят.
Познавам много гора, които дремат по много време на една позиция, а познавам и такива, които цял живот една позиция/работа.

Моят човек работи от вкъщи и обяснява как щял да помага. Според мен е с нереалистична представа, и да успее нещичко да свърши, те децата си изискват постоянно внимание, което е несъвместимо с работата. И аз съм за това бащите да поемат част от родителския отпуск.
Иначе с шефа ми проведохме разговор и той ме увери, че е ок да си взема колкото трябва - просто ще се чуваме да следим кое как и ще действаме спряо ситуацията.

За всяка стъпка в развитието е необходимо натрупване и утвърждаване. Колкото по-нагоре е стъпката, толкова по-голямо плато има преди нея. За да преминеш от Junior към Regular може да са достатъчни година-две. За да преминеш от Regular към Senior трябва повече. А за да преминеш от Senior към мениджърска позиция вече трябва много. Защото не е достатъчно да си добър в работата си. Трябва да промениш погледа, да излезеш от детайла, да се научиш да преглеждаш неща, без да влизаш на ниво изпълнителски детайл, да разрешаваш конфликти, да управляваш хора. Това не става за година. Най-големите нелепици го творят бързо издигналите се, които не са имали време да натрупат необходимата стабилност.
И това е постоянен процес. Да се откъснеш от него за две години си е забавящ фактор.
Аз например, след две майчинства, се оказах доста по-назад в кариерното си развитие от приятелките ми, с които вървяхме заедно. Наваксах, но много бавно. Защото непродуктивния период не е само по време на отсъствието. Той продължава и след това. Човек без деца или с големи деца, има много повече време и енергия, които да влага в работата си, от човек с малки деца.
Така че, да, отразява се на кариерното развитие. За кариерно ориентираните хора, това си е фактор.
(Тук уточнявам, че кариерно ориентиране не е лоша дума и това не са хора, които не стават за родители. Всеки си има изяви в живота, които го карат да се чувства добре. За някои това е къщата да е винаги чиста и детето да е винаги със сух памперс. За други е работата. Хората са различни.)

Не всеки има капацитет или желание да расте в кариерата, наистина. Но за много хора мотивът да се върнат на работа може да не е задължително това. Просто има жени, които обичат да са активни и да работят, и не се чувстват комфортно вкъщи твърде продължително или само с бебешко ежедневие. Имам примери около мен и за такива, които избягват типични "мамешки" компании, защото не издържат разговори само около децата и дома за повече от определено време.

Така е. Аз съм от тези, на които стоенето вкъщи не им понесе. Считам, че да се върна на работа беше правилно решение. И двата пъти. Чувствам се много по-пълноценен родител, когато имам и удовлетворението от работата си.
А и винаги съм била на мнение, че по-добре 4 качествени, спокойни часа, посветени изцяло на децата, отколкото 24, но детето да върви измежду всичко друго - пране, готвене, чистене и т.н.
Реално не мисля, че майките, които си стоят вкъщи, отделят повече истинско време, посветено само на детето, от тези, които работят. Но пък по-често може да се случи да се изнервят, да се скарат. Когато имаш по 3-4 часа, гледаш те да са изчистени от негативни емоции.
Разбира се, има майки, които биха били нервни, ако работят и просто цъфтят, когато си стоят вкъщи. Нищо не може да ги изнерви или разстрои. Ама не всички сме от тях 😉

Моят въпрос е към HR или хора, запознати с GDPR
Мисля да кандидатствам за една позиция, просто искам да се пробвам, да сверя заплати, условия и тн.. Като цяло само сериозна финансова разлика би ме изкушила да се преместя..
Единственото, което ме тревожи е, че ако от новата фирма решат да се обадят в сегашната да разпитват за мен ще си разваля отношението с началството, защото убедена съм ще го приеме като предателство, че първо не съм го информирала него за подобни намерения. Та по новия GDPR има ли условие, което ме пази от подобен род обаждания, не говоря за официални писмени референции, а за обаждане в стил "Тук имаме един кандидат от вашата фирма, какво ще ми кажете за него "

Не.

Колкото жени - толкова мнения по въпроса.
Аз поработвам в сфера, в която няма напълно откъсване по начало.
Основното е, че не може да имаш конкретни очаквания към детето, особено в началото. Колкото и да ти се иска да работиш, то ако бебето не позволява, няма как да стане. Ако бащата е включен и поема задачи около детето е по-лесно, но пак - има един период, чиято дължина зависи от детето, в който не можеш да се откъснеш от бебето и е напълно възможно дори да нямаш кога да си направиш един сандвич за ядене. Особено щом няма баби.

За мен животът е много повече от бърсане на трохи и детски дупета. Имам нужда да съм активна, да научавам нови неща и да се срещам с хора, които по някакъв начин ме обогатяват. Да съм финансово независима и добре платена също. Това не е непременно кариера. Просто не ми е достатъчно да съм присто майка и съпруга. Освен това имам дъщери и искам да им дам определен пример. Да не говорим колко е хубаво, когато децата порастнат и си хванат пътя, а ти се чудиш какво да правиш, защото освен тях в живота ти друго няма. Мерси, не е за мен това. Те винаги ще са на първо място, но аз съм много повече от майка. Освен това, родих много млада и сега на 41 все едно нямам деца. Щеше да е доста тъжно ако нямах други интереси. Това е за мен. За другите е различно.