Работа, CV-та, HR-и, съвети - 74

аз се наложи внезапно да излизам по майчинство, смисъл знаеше се че ще излизам, но постъпих в болница и бях задължена да съм на легло и да не мога да работя, тъй като не трябваше да се изправям и да не минавам през допълнителен стрес. Не оставих в добър вид работата си, че точно предстоеше "транзишъна" ми към новия колега, но шефката удари едно рамо. През цялото време поддържах връзка с колегите и шефката ми, след 6я месец започнахме да водим разговорите кога и при какви условия ще се завърна, ходих и на обучения които бяха организирани за да не изоставям когато се върна.

Върнах се точно на 1та година от майчинството, фул тайм, като аз имах достъп до мейла си, но четях много рядко. Върнах се на различна позиция, така че започнах почти от 0. Прехвърлих втората година майчинство на свекървата ми така че ми беше много спокойно.

Като цяло, бих те посъветвала да си дадеш "тайм оф" и да се насладиш на майчинството. За мен това беше може би най-хубавия период от живота ми, едно забавено ежедневие, разходки, свободно време. Имах достатъчно време да се възстановя, да влезна във форма и сама да се усетя че вече съм се насладила на периода и да съм психически готова да се върна на работа. Не съм се втелявала нито от колики, зъби и безсънни нощи, всичко приемах леко, в сравнение със стреса от работа ми се стори 0. Имах щастието да присъствам на всички важни стъпки от развитието на детето ми, последната цел ми беше да видя прохождането, за късмет на 10 месеца проходи.

Аз също не съм била отдавна в майчинство, но знам как процедират колежките ми сега. Пълно откъсване от работата първата година и почасова работа по договаряне с работодателя след това - това е най-предпочитания вариант при нас.

С първата се върнах на 6-тия месец. Времената бяха други. Нямаше лаптопи, не можеше да се работи от вкъщи, но пък добре платеното майчинство беше 135 дни...Та, следях си законодателството, чувахме се с колегите. Консултираха се с мен през цялото време.
С втория изкарах година, но още при излизането в майчинство предупредих, че няма да се върна там. Не можех да си позволя спецификата на работата с две деца. Реших, че така е коректно - да предупредя предварително.
За да си знаят и да си наемат човек за постоянно, защото е по-лесно.
Затова пък, при второто майчинство не работех. Само през 45-те дни преди раждане продължавах да съм на разположение по телефона. Но шефката ми започна да злоупотребява и аз минах през офиса, върнах служебния телефон и приключих.

Какво ви е мнението за Атос? Някой с отзиви?

Ползвайте си майчинството и се наслаждавайте на промяната в живота ви.

Благодаря на всички за опита. И аз познавам жени, които не искаха да се връщат и в крайна сметка останаха у дома до 3-годишнината на детето. Както и такива, които 8-9 месеца по-късно си се върнаха и офисът им липсваше през цялото време. Не, че не обичат децата си, напротив, просто не на всеки му допада ежедневието само около детето. Много ми е трудно да кажа от коя категория ще съм аз.

аз съм от тези, които много обичат да работят,  ако трябва да избирам какво на мен ми се иска. Но ставайки майка, трябва да мислим не само за себе си, а и за малкото същество, което 100% е сигурно, че иска да сте в къщи 3 години. В чужбина изобщо майките не мислят по този въпрос и си позват майчинствата на макс, че даже ги правят едно след друго по едно, две или три деца и забравят какво са работили.  И бащите излизат по майчинство, защото те пък имат по-високи заплати и е по-изгодно на семействата.
В България се разсъждава по-друг начин,  а може и някои майки финансово да не могат да си го позволят, или желание за кариера, еманципация, или модата е такава.
С първото дете прекратих след 10 месеца майчинството, с второто останах 3 години. И  сега , ако можех да върна нещата, и с първото щях да стоя 3 години.
Защото държавата ми го е дала.
Защото лишаваш децата от най-хубавото.
Работа, колкото щеш, раждане само няколко...

Не мисля че има нужда да се вменява вина че ще лишиш децата от най-хубавото, то дали на 1 г ще ги лишиш или на 7г е все тая, важно е да прецениш как те кара да се чувстваш майчинството, а и да се има предвид че нещата не винаги подлежат на планиране, може да си представяш по един начин майчинството, бременността, ето аз мислех че ще работя буквално до термин, не си и представях че ще се налага да лежа, бях в пълен шок, но това пък ме накара да се успокоя, да опозная себе си и да пренаредя временно приоритетите. Няма правилно/неправилно в случая.

Аз живея в UK от години и няма как да ползвам хубавото дълго майчинство в България не се тревожа за пари, макар условията тук да не са чудесни. Като семейство можем да се погрижим за малките, за което съм страшно благодарна, защото ако човек освен всичко останало се тревожи и за пари, става адски гадно.

По скромни лични наблюдния поне на тукашния пазар, много майки не се връщат на работа не защото не искат, а защото плащането на детска грижа буквално ще им смукне цялата заплата (освен ако жената не е много, много добре платена), че даже може и на минус да излезе, като си сметне разходите да пътува, да пие кафе, да обядва и прочие офис екстри. Така че за съжаление съвсем не винаги става дума за доброволно решение, просто за това какво може да си позволи семейството.

Това са лични решения. Аз мога да споделя законодателно как седят нещата и наблюдение от практиката. Но факторите са много и необятни. Де факто се намираме в майчински форум, не е никак просто.

Напълно съм съгласна, освен практични и финансови, още много фактори влизат в действие. Да сме живи и здрави, ще вземеме решения поетапно.

Не мога да не споделя и моето мнение. Не бива да сме крайни. Има майки, които са постоянно вкъщи но не бих казала че са пълноценни за децата си. И такива, които след работния ден се отдават напълно на детето.

Здравейте. Какъв е размера на обезщетението от борсата след напускане по взаимно съгласие и колко време се получава?

Четири месеца по 12 лв на работен ден.

Положително, като цяло. Разбира се, има разлика между различните екипи и мениджъри, но общо взето - много сериозна компания, която се грижи добре за служителите си.