Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер 3

  • 32 509
  • 507
  •   1
Отговори
# 375
  • Мнения: 1 367
Пиша тук защото знам, че само тук хората разбират истински живота, който живеем и трудностите през които преминаваме. Осъзнавам, че не съм само аз, защото понякога мисля, че няма да се справя. От вас черпя сили, щом и други се справят, значи мога и аз!

# 376
  • Мнения: 5 896
За колко време болестта стига до този етап, който описва Анонимен? Да знам колко време ни остава що годе поносимо и какво ме чака.
Майка може да ходи до тоалетната и да ползва стола за пишкане, но аз от една година и слагам пампер гащи за всеки случай. Че някой път не може да стигне навреме.
За приспиването - в България това не е разрешено, трябва да ни водят в Швейцария. Този казус, обаче е много сложен. Аз може и да съм поискала нотариално заверено, но този, който ще го направи как би се чувствал? Като убиец. Да заведеш майка си да я приспят, дори и тя да го е пожелала...малко хора биха го направили.

# 377
  • Мнения: 218
Очевидно болестта при всеки е различна.Майка в началото беше по -агресивна, силно казано,но преди две години все казваше ,че някой ходи,рови в шкафове,обира я,краде я,малко по грубо се държеше, невролог изписа хлорпротиксен и това се потуши..Предимно е кротичка,но тя и от инсулта не може много да върви,после счупи и  крак.Една нощ се опита да стане сама,аз съм заспала и не съм я усетила,пак падна ,разби си веждата,тогава много й се карах, купих преграда за легло да не става нощем и не знам как ,но все казва оттогава-държат ме тук,не ми дават да ставам и това го спазва. Даже понякога като я карам да станем да повърви,се оглежда и пита :да не ни се карат..То да я съжалиш,ама поне не става ,а стане ли ще тупне веднага..
Аз постоянно повтарям на сина ми,който още е ученик, види ли ,че ме хваща деменция веднага да ме дава в дом,че това е моето желание.Той обаче казва:Мамо,ти как сега гледаш баба,няма да те дам..Но ми идва някъде нотариално да напиша,че така искам..

# 378
  • Мнения: 4 780
Мисля че няма точен срок. При баба ми първите явни признаци се появиха преди около 4 години. Предполагам до две години или най-много 3 може да е стигнала до това състояние. Все още се обслужва сама, знае да се нахрани да се преоблече. В добро настроение е повечето пъти и си знае, че забравя и не е както е била преди. Радва се на малките неща. Пие лекарства от около 2 години, ние докато усетим какво се случва… но мисля й помагат.

Отварят се раните като споделяш, вярно е, но на мен ми олеква като знам, че не съм сама. Че има кой да ме разбере какво ми е. Плашещо е за хората, които още не са стигнали по-тежките стадии, но в крайна сметка по-добре пък и да сме подготвени какво ни чака. Аз в началото дори не очаквах, че човек може да забрави как се готви, как да чете. Така поне знам…

# 379
  • Мнения: 218
Може да разбере какво ти е само някой ,който носи като твоя товар.Когато споделя нещо на колега,да ,изслушва ме,но то не е ден ,два,а  2 години  и ми казват-дайте я в дом,стига вече. Съпругът ми мълчи,приема пътуванията  ми,липсата ми от по 2 месеца лятото вкъщи ,но виждам ,че му е писнало. Само казва ,че синът ни не го показва ,но много му липсвам.Сестра ми също е стиснала зъби и се опитва да съчетае работата с гледането на майка през седмицата,но и тя не издържа...Аз също започнах да посещавам психолог заради себе си..Не помага особено.Адът е около нас ,адът е вътре в нас.
Гледам я майка ,като мълчи и седи,ще кажеш ,че е тя ,моята майчица.Но като каже нещо,разбираш ,че там няма никой,само едно обвивка е останала.Като гледам колко нищо не може,дори и в момента е с халюцинации, виждат й се хора,страх я е ,досега я успокоявях,се питам Боже,защо и докога ще я мъчиш.. И в следващ момент като я докосна,топличка,жива, да жива е тя, моята майчица ме обзема ужас от смъртта ,как ще го преживея...и така в един омагьосан кръг..Години..

# 380
  • Мнения: X
Не мога да кажа от колко време е в новия етап и кога се стига, защото реално трудно може да се каже и кога е била първоначалната диагноза. Не знам какво да ви кажа, каквото и да кажа е малко.

Последна редакция: сб, 24 авг 2024, 00:12 от Анонимен

# 381
  • Мнения: 218
Не зависи нищо от нас.Знам,че след като болните си отидат, гледачите стават развалини.Сега сме стегнати,защото нямаме избор.Трябва да съчетаем работа,семейство,гледане на болен и каво ли още не.Никой не ни пита как сме,навсякъде изискват и очакват. Е как да избера детето или майка ми, разкъсвам се вътрешно.Честно да си призная,когато пътувам от майка в посока вкъщи и автобуса спре за почивка,ми идва да остана там завинаги..Не знам коя е правилната посока.Но където и да съм ми липсва другия..При майка се притеснявам за сина ми, че точно в пубертета направо го зарязах, като съм вкъщи все си мисля за майка,дали не я видях за последно,че има нужда от мен..В главата ми е хаос,аз също започнах да забравям,не знам дали от пренапрежение .Само работата ме спасява ,защото изисква пълна  концентрация и очевидно мозъка ми тогава си почива от целия този филм на ужасите .Иначе и съня ми е такъв,безсъние,трудно заспивам,сепване по време на сън и пак мисли,мисли,мисли и пак лутане и безизходица..Понякога се успокоявам с това,че поне майка нища не разбира,не разбира какво й се случва,не разбира ние какво преживяваме,тя не ни и познава,даже посвоему си е щастлива,веднъж ме мисли за гледачка и слугиня нейна,веднъж ме мисли за болна като нея, и в последните месеци никога като нейна дъщеря

# 382
  • Мнения: 189
Има ли някой с подобен на моя случай? Баща ми е предимно на легло с деменция. Става все по-зле...чува и вижда неща, които ги няма, ходи на санитарен стол...
Докато той става по-зле, аз все по-често ходя да го обгрижвам и в същото време се опитвам да забременея понеже съм с една неуспешна бременност и съм на 36г. вече. Как бихте постъпили? Не си представям бременна да се грижа за него? Освен хоспис, за друго не се сещам.

# 383
  • Мнения: X
Ако приема някакви лекарства те могат да водят до такива халюцинации, че нещо ги лази, че има нещо и от тоя сорт бях чела. Освен хоспис може да наемете някоя жена да го гледа, това като опция ако не го приемат в хоспис. Не знам как бих постъпила аз. Всичко, което ни се случва ме научи да не планирам и да не мисля за бъдещето. Мисля единствено за деня, който предстои. Пожелавам ви да ви се случи, това за което мечтаете.

# 384
  • Мнения: 3 296
deni_5, на твое място бих потърсила добър хоспис без никакви угризения. Гледане на малко бебе/дете и дементен човек са две несъвместими неща според мен.

Аз лично се надявам все повече да се подобряват този вид услуги и хората да не се притесняваме да оставяме родителите си на такива места. Майка ми не бих могла дори да я вдигна, като аз самата съм 40 и няколко килограма. Някои от грижите са непосилни, дори чисто физически. Най-добре е човек да е на място, където да е нахранен, изкъпан и под медицински контрол.

# 385
  • Мнения: 189
Хоспис, звучи добре, но ако бяхме нормална държава 😔 Все лоши неща чувам за тези места. Някой от Русе да има впечатления от някой хоспис?

# 386
  • Мнения: 491
Според мен дори и да не е хоспис, може да разпитате за дневен център в града. Където живее баба ми има новопостроен такъв център с европейски средства, условията са прекрасни. Взимат болния сутринта и го довеждат в края на работния ден. Работят професионалисти и са мили и добри. Това е страшно облекчение. Ние в момента се борим да изкараме документите и дано ни приемат. Но при нас проблемът е нежеланието баба ми да ходи по такива места…

# 387
  • Мнения: 4 780
За кой град става дума? Аз се оглеждам за София но не съм виждала да има.

# 388
  • Мнения: 275
Здравейте. Баба ми прекара операция за тазобедрена става декември, април се разболя от Ковид, изкара го, беше напълно с акъла си. Имаше моменти включвания и проблясъци, но нищо много тревожно. От 2 дни вижда привидения, хора в помещението, непознати, такива разбира се няма. Заради трудната й подвижност и Ковид ситуацията лекар ни изписа Хедонин. От днес ще започне да го пие. Някой има ли информация относно това лекарство? Моля да споделите какво приемат вашите близки. Предстои да уговорим час за невролог за домашно посещение. Изписаха и Атаракс, но казаха впоследствие ако почне да взима Хедонина, което е по-силно, да не пие Атаракс. Моля за помощ и съвети!
Това не е точно за невролог ,а за психиатър.

# 389
  • Мнения: 1 367
Според мен дори и да не е хоспис, може да разпитате за дневен център в града. Където живее баба ми има новопостроен такъв център с европейски средства, условията са прекрасни. Взимат болния сутринта и го довеждат в края на работния ден. Работят професионалисти и са мили и добри. Това е страшно облекчение. Ние в момента се борим да изкараме документите и дано ни приемат. Но при нас проблемът е нежеланието баба ми да ходи по такива места…
Дженифър, в кой град се намира този център, аз съм от София и не съм чувала за такъв при нас. Четох преди време за нещо подобно в Александровска, но като се свързах с тях, казаха, че вече не съществува.Disappointed

Общи условия

Активация на акаунт