В безизходица - как бихте постъпили?

Просто сподели на родителите си. Сама казваш, че и тяхната връзка не е одобрявала баба ти. Ще те разберат перфектно. Най-вероятно ще им се стори дежавю. Не казвай на баба си за намеренията си. Когато разбере, ще ти се раззвъни. Предупреждаваш я, че затваряш телефона, ако подхване темата и го правиш наистина. Тя нищо не може да ти направи. Най-много да започне да се вижда д познатата за още информация и двете да погнат друга жертва.

Добромира, първо, това че 2 години не си казала за връзката на родителите си не е лъжа. Пълнолетен човек сам преценява кога да сподели такова нещо. По-зряло е, дори, да изчакаш нещата да станат по-сериозни и тогава да го представиш. Лъжа е било това към бабата, че уж не излизаш вече с него, но тя напълно си го е заслужила.

Второ, ти си пълнолетен човек и баба ти няма никакво право да ти се меси. Бих я разбрала, ако това момче имаше някакви сериозни проблеми и тя искаше да те предпази, но изглежда че той си е нормален, а нея я тревожи единствено произхода му. Разбирам, че уважаваш баба си, но е време да си свалиш розовите очила. Колкото и да обичаме роднините си, в един момент порастваме и виждаме, че като всички хора, и те грешат. Не си длъжна да даваш отчет на баба си. Дори е ненормално да се чувате толкова често.

Трето, като родител ти казвам, че ако разбера, че някоя от бабите е подложила детето ми на такъв психически тормоз и заплахи, реакцията ми няма да е никак добра.

Четвърто, създаваш си излишна драма, нямаш никакъв сериозен проблем. Има много по-страшни неща в живота от това да представиш гаджето си на родителите си.

Пето, вземи решения и ги отстоявай. Щом като искаш да смениш специалността си, го направи. Аз на 20 г напуснах един университет без изгледи какво и къде точно да уча. Цялото ми семейство беше потресено, но аз не се впечатлих особено. Винаги съм правела каквото сама преценя и съм мразела да ми се месят. Следващата учебна година избрах университет и специалност, завърших го и благодарение на това сега имам добра професия. Ако бях послушала родата, сега щях да се чудя какво да работя.

БЛАГОДАРЯ ВИ!

Стана ми мъчно за теб. А приятеля ти доста търпелив.
 Запознаваш ги, голяма си вече, на притеснението ти, че не си им казала и че все едно си ги лъгала не е така...просто им кажи ."Мамо, тате имам сериозен приятел от 2 г, той е чудесен човек и бих искала да ви запозная. Не ви запознах досега, защото исках да се уверя в неговите чувства и да видя как ще се развие връзката".
  Баба ти ще преглътне, ще се цупи ама ще миряса, бабешка работа да си гледа сериалите и да не се меси. Голяма си...сама вземаш решение и си носиш последствията. Ще се справиш.
  Кани приятеля си на семейни събития, поводи за да стане част от ежедневието, кани го на вечери с родителите си, нека го видят, че е добро момче. Нищо лошо не си направила. Късмет!

Какви са тия баби?
Какви ти заплахи?
Ти не си ли пълнолетна?
Българи ли сте?

Да, цялото ми семейство е с български корени. Семейството ми е заможно, преди баба ми не е приемала майка ми, само защото майка ми е била от не толкова богато и с голям престиж семейство...

Може би една идея отношението ѝ към приятеля ми е същото, тъй като отново не отговаря на нейните очаквания. Никога не бих казала нищо лошо за него, защото за това време съм сигурна в него, че е човекът, който ме подкрепя дори повече от родителите ми. Не е толкова заможен, но не е и в другата крайност. И не целя да съм с някой заради богатството му, а заради душата.

Проблем има и то голям. За него говори фактът, че си изписала всичко това. Звучи искрено и объркано наистина.
Баба ти ти е промила мозъка и има прекалено влияение над живота ти. Явно тя е тарторът във вашето семейство. Звучи токсична.

Баба ти е изперкал кукумицин.

Не знам дали знаеш, че дори и да ги разочароваш, няма да спрат да те обичат.

Като една в семейството са те потупали по главата и са ти казали “ бъди добро момиче” и ти си им се вързала.

На 20 си, време ти е да го представиш и да не те е срам от това, което си ти и което е той.
Че ще му писне накрая.

Да, аз самата съм объркана и в това положение заради наистина голямото ѝ влияние и не само над мен, а навсякъде, но определям, че при мен идва от чувствителността ми и това да се разбирам с всички, да не нараня някого, но явно няма как да се чувствам добре и да пренебрегвам себе си и оттук нататък ще трябва да съм много твърда и непоколебима, защото колкото и да ме кара да я съжалявам, ще се побъркам от нея.

Не разбрах с какво те заплашва баба ти, че толкова те е страх? Какво мислиш, че ще ти направи?
Време е вече да пораснеш и да започнеш да взимаш самостоятелни решения за живота си. Спри да даваш отчет на баба си за всичко и да очакваш одобрението ѝ.
Кажи ѝ, че си много заета с учене и не вдигай телефона. Дистанцирай се малко от нея. А на родителите си кажи, че си имаш сериозен приятел. Първо им кажи насаме, а после ги запознай. Едва ли ще го приемат толкова драматично.
Относно специалността, помисли добре и не взимай решения под влиянието на емоциите. Говори с родителите си, успокой се и тогава мисли дали ще продължаваш същата специалност или ще я сменяш. Бъди по-смела и ще видиш, че ще ти се наредят нещата.

Нормалните родители желаят децата им да са щастливи. Баба ти е тоталитарна особа, с архаичен манталитет. Едва ли и наясно със специалността и обучението ти. Въобще, тя има ли някакви особени качества или и се кланяте по традиция?
Ти имаш отделна съдба, път и избор. Нейният е в края, ти си на старта. Липсата на самостоятелност и лична преценка ще ти навредят много повече. Бъди открита и пряма с родителите ти. Разчитой на тяхната опека и добросъвестност. Към баба ти нямаш никакви задължения. Едно елементарно уважение е достатъчно. Ако продължи да  е навигатор но живота ти, има опасност да останеш сама завинаги.

Бях се дистанцирала дълго време от нея.
И тогава имам чувството, че е пристрастена към мен още повече. Идва и плаче на вратата на баща ми, че не ме виждала, защо не съм се интересувала от нея, не съм се сещала за нея, повтаря ми, че е правила всичко за мен. Баща ми откачи и ѝ каза да не ме безпокой, но я знае каква е. Според мен всичко идва от това, че иска ДА КОНТРОЛИРА живота ми. Това с кой ще съм, дали ще сгреша или няма според нея е нейна работа ... С неясната за мен причина...че може би ще сгреша както е направил баща ми ли? Не знам...Те са щастливи от 16 годинишни са заедно до днес. Но проблема е нейн и до днес не може гордостта ѝ да го преглътне, че тя ѝ е снаха и си го изкарва на дъщеря ѝ.

  Баба ти си е правила своите избори, когато й е било времето, вашите също. Сега е Ваш ред във веригата, с твоя човек. С баба до море, с мъж след море. С него ще имате деца, внуци, ще подреждате живота и някой ден ще сте на нейното място, но не за да изнудвате и намилате акъл на младите, а за да правите мекици и приказки да разказвате на внуците. Това е работата на бабите - да даряват мъдрост, а не да дават акъл. Желая ви много любов и радост, звучите като да сте много, много готина двойка!

Признавам си, че частта с ученето и специалността я четох през ред

Добримира, симпатяга си. Твоята история не ми е никак чужда. Криене, страх да "не ме хванат", угризения. Срам ме е да призная кви попари бях надробила не е за разправяне. С тая разлика че брат ми знаеше за гаджето (вече съпруг) и настояваше да кажа на нашите . Мен пък ме беше страх 😱 И аз бях на 20 тогава   все не идваше момента да кажа, че съм се загаджила, щото нали, нашите ми набиваха в главата учене и само учене, мъже не ти трябват
 После татко внезапно почина и винаги ще имам угризения, че не съм била честна с него.

Така че, взимай живота си в ръце, преди да е станало късно. Някои неща са непоправими за жалост.
Нищо няма да ѝ стане на баба ти, спокойно, нито на вашите А на тебе ти олекне и ще изживееш любовта си на спокойствие. Ще падне това ненужно бреме, с което си се нагърбила.