В безизходица - как бихте постъпили?

Там където живееш само слухът, че някой е помак ли го поставя под чертата?

Сериозно ли? Слух, че е помак разваля картинката.
И какво значи, че по твои наблюдения не е?
То ясно си личи ако е. Мюсюлманско име, мюсюлманска религия, обрязан. Или ги има тези неща, или не.
Темата е абсурдна!

Баба ти е "токсичен" човек. В този форум има една много полезна тема за "невъзможните хора" - прочети поне първите 10-тина страници от нея и мисли за баба си.
Пишеш, че била "много интелигентен човек и бих казала млада и много силна и отстояваща себе си, която имам за много близка и която ме е отгледала от малка. " Всичко това може да е вярно, но пак да е от тази група на "отровните хора" или "невъзможните". Единственият начин за справяне с тях е прекратяване на контакта или ако са членове на семейството - разреждането му МНОГО, да кажем, веднъж на месец или на няколко седмици.

Не ми звучиш сигурна, в приятеля ти... "Помак" означава българин с мюсюлманска религия. Твоят приятел е християнин - ама ти се съмняваш дали не бил помак. Все едно приятелят ми да е със сини очи, а някой да ми казва, че е с черни и аз да почна да се съмнявам сини ли са му очите или черни - ами нали виждам, че са сини, както ти виждаш, че е християнин? Помисли върху това. Когато стигнеш до извода "ЗА МЕН няма никакво значение какво казва баба ми за него и семейството му, ще бъда с него, защото го обичам" - тогава давай нататък. Ти си тази, която ще живее с него, а не баба ти или родителите ти. Само твоето мнение има значение, защото става въпрос за твоя бъдещ живот с него, а не за техния. ТИ трябва да решиш дали той е подходящ за тях - не баба ти и не родителите ти. И когато решиш - да кажеш - това е човекът, когото обичам и ще прекарам живота си с него. Моля да го обичате и уважавате, както аз го обичам и уважавам и както и той мене.

Звучиш изключително стресирана. В такъв момент е добре да се обърнеш към тези, които те подкрепят - приятеля ти, родителите ти, а не към баба ти, която те манипулира и мачка. Доста хора ти казаха - всъщност няма никаква безизходица, тя е само в твоята глава, затова се опитай да погледнеш на ситуацията отстрани. Имаш приятел, за който казваш само добри думи, вярваш му, разчиташ на него и той те подкрепя, каквото и да решиш. Имаш родители, които също казват, че ще те подкрепят, каквото и да решиш. И баба, която те манипулира и тормози да направиш каквото иска тя - а то е точно обратното на това, което искаш ти. Е защо да слушаш точно тази, която те манипулира и мачка? Ти сама й придаваш сила, като се съобразяваш с нея. Аз бих я отрязала тотално.

Поговори с родителите си и им разкажи всичко, както го разказа тук. Няма нужда да казваш "две години не бях искрена с вас". Кажи го както си е - баба ми ме тормози и ме манипулира и ми внуши, че той не бил човек за мен, защото някаква приятелка й казала някакви глупости и аз се боях, че няма да го приемете. Търсех подходящ момент да ви кажа, а той все не идваше. Те я познават много добре и знаят, че е манипулативна, казваш, че се е държала така и спрямо тях - така че каква е новината тук? Те са се оправили с нея и не са я слушали, а ти защо я слушаш?

Казваш, че ти е важно да няма скандали и драми. Не разбирам хора, които живеят с друг и се притесняват от скандали и драми в семейството на родителите им. Ами много е просто - ако отида на гости на родителите си и те ми направят скандал и драма - излизам и се прибирам при приятеля ми. В моето семейство баща ми беше склонен към разправии. Но когато отраснах - като почне разправия, съм му казвала - не желая да си губя времето и да слушам скандали - като се успокоиш и прецениш, че можем да говорим спокойно, тогава ще се върна. Това се казва на излизане, на вратата. Дори не съм живяла с друг тогава - просто излизах навън. Много бързо стана ясно, че ако има скандал - аз няма да съм там и че ако искат да говорят с мен, трябва да е без скандал. Така правя до ден-днешен с всички хора, които имат склонност към подобен начин на общуване. Животът е кратък и нямам време да го губя за глупости. Успех!

Пълнолетна си все пак?! Какво като баба ти не го харесва. Все пак сте от 2г заедно с това момче и се обичате.
Недей да криеш връзката си, това е натоварващо.
Искаш ли да те разсея и да видиш ти проблем:
Аз сън на 34г, развод след 10г брак, дете на 2, след развода намерих любовта на живота си....12г по-голям от мен.
Нашите и цялата ми рода не го харесват. Заплашваха ме с инфаркти, умиране, тръшкане, ултиматуми да избирам между тях и него.
Е....познай - с него съм, не си говоря с роднините, но пък съм с човека, когото искам.
Малка си още и позволяваш да ти въздействат.
Изживей любовта си и НЕ се крий! Любовта е най-красивото и прекрасно чувство и трябва да се изживее!
Има една много яка статия за позитивния егоизъм
https://www.magiangelova.bg/%d0%bf%d0%be%d0%b7%d0%b8%d1%82%d0%b8 … 0%b5%d1%82%d0%be/

Стана ми интересно - и после се връщаш да спиш в същата къща, под покрива на този човек (баща ти), евентуално той те е и хранил (ако си била ученичка)?

Мисля, че се чувстваш в безизходица, защото си в етап на трансформация. От една страна в теб живее послушното дете, което прави всичко с одобрението на баба. От друга - младата дама, която иска да живее живота си, да е с любимия и да взема собствени решения. И ето ти вътрешен конфликт - едната част от теб иска одобрението на баба, мама и тате, а другата - мъжа до себе си.
Трябва да осъзнаеш, че ти вече си голям човек и само ТИ решаваш с кого да бъдеш и какво да правиш. Баба ти може да ти мрънка, да ти досажда, но единствената власт, която има над теб е тази, която ТИ и даваш.
Говори честно с родителите си. Ти не си задължена да им казваш абсолютно всичко. Съответно това, че се решила да не им казваш за приятеля си, не е тайна, а просто нещо в твоя личен живот. Сподели им за баба ти, но не очаквай да сторят нещо. Те са намерили своя подход - да си правят, каквото искат без да се конфронтират нон-стоп с нея.
Като ти звъни по 3ти пъти на ден или не и вдигай всеки път, или просто и казвай, че си заета. Като се опитва да ти дава наклон - кимаш, усмихваш се и сменяш темата. Няма да я промениш нея. Просто я остави да си мрънка и толкоз. Нека тя бъде себе си, а ти си прави каквото искаш, без много-много да се втелясваш.
Знам за какво ти говоря, понеже майка ми е свръх-контролираща. Трудно се усеща човек, като е възпитан да "слуша", но не можеш да живееш според желанията на друг човек.

Абе, момиче, ти майка имаш ли? "Родителите ми", "баба ми". Хвани телефона, обади се на майка си и си проведи един дълъг разговор. Или се вижте очи в очи и си кажи всичко! Така ще прескочиш "бабугера". Тя ще побеснее, но пък ти си в пълното право да говориш с рождените си родители!!!
Наистина това е много характерно за "отровните хора" - да те отделят чрез лъжа или тайна от най-близките ти, за да имат власт над теб. Бабата знае, че криеш от вашите за гаджето, нали?

Финансовата зависимост и пречи да бъде себе си все още.

Бих казала, че майка ми се ръководи от баща ми или баба ми, първо тя самата ще се изплаши, страхлива е и е безгласна буква, защото е свикнала баба ми да знае всичко, кажа ли на нея тя ще го предаде на тях, а не искам това да се случва, затова смятам да говоря главно с баща ми, той е човекът с когото ще се проведе смислен разговор.

Робовладелският строй отдавна е в миналото. Дано осъзнаваш, че семейния ви модел е извън нормите. Ако мъжа ти има нормално, любящо и толерантно семейство, ще имате проблеми. Непрекъснато ли ще даваш отчет на баба си, дори и кога ще заченеш? От какво се страхува майка ти, от побой, отказ от наследство?

Въпросната баба майка на майка ти ли е или на баща ти? Живее ли с тях?

Майка на баща ми. Живее с тях, дядо ми е пълна противоположност на характера ѝ често не се разбират, но и той я търпи.

Не е важно бабата каква е. Важно е авторката каква е.

Наследила си посредствеността и страхливостта от поемане на отговорност от майка си.
Истината е, че се ръководиш по свирката на баба си, защото е лесно друг да взима решенията, а ти да се криеш под формата на послушното и кротко момиче.
Зад всяко решение, стои отговорност, която тежи на плещите. Не е леко, особено ако си зависим и от чужди финанси. Елемента на бунтарство е връзката ти с младежа, но пак не смееш да се изправиш пред всички и да отстоявяш себе си.
Истинският губещ тук е приятелят ти.
Един ден, ако тази връзка се развие, той ще е човекът, който ще носи отговорност и зад който ще се криеш, защото се съмнявам, че може да се промени характера ти.
Не, това не те прави лоша. Видно е, че си добро момиче, но мекушаво, свикнало да бъде командвано, направлявано.
Казва ти се учи - учиш, търси добра партия и хоп, препъни камък...
Няма да се вслушаш в съветите тук. Нямаш смелостта да вземеш живота си в ръце.
За мен тази връзка е обречена, за съжаление.

Абсолютно съм съгласна с това мнение.
Сигурна съм, че те ще я подкрепят.
Дори и майката. Все пак е изтърпяла неодобрението на бабката.
Бащата вече веднъж е казал на бабата да я остави на мира.
Да говори с родителите си. Да им каже всичко. Че си има сериозен приятели и че бабката я тормози.
След което да каже на баба си, че не само още се виждат, но и живеят заедно и няма да търпи нейните вмешателства.
Ако направи цирк и започне да мрънка, дудне, заплашва - да стане и да си тръгне. Да не вдига телефона, докато кукумицина не разбере къде и е мястото.