Как и дали преодоляхте изневяра?

  • 18 394
  • 539
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 12 942
И да речем в следната ситуация аз бачкам по цял ден, вадя някакви хубави пари, у нас обаче имам няква кифла, на която съм осигурил хубав живот наготово, и която за благодарност се фраска зад гърба ми докато ме няма, тогава как се нарича?

За съжаление, човек изпаднал в такова положение, сам си е виновен. Когато си "отгледаш" едно създание и го научиш, че неговата единствена функция е да му бъдат задоволявани нуждите, всичко, което ще има то, са нужди. И ще си намери някой, който да задоволява и тези, които ти не можеш да задоволяваш, докато си зает със задоволяването на другите.

# 61
  • Мнения: 1 314
С последното не съм съгласна. Не може да търсите причините, подтиците за нечие поведение у вас, където ги няма. У него/нея са си.

# 62
  • Мнения: 2 204
Предателството, както и ваденето на сметки и очаквания са някакви процеси на логическо мислене. А то не стои в дъното на реакциите ни. Тоест "той ме предаде, затова е чао" е някакво обяснение за пред себе си, но не е мотиваторът за действие, а по-скоро само следствието му. Изневярата води до емоционално отвращение, като дефолт, така са устроени повечето психики. Не е въпрос на сметки, човека като ти опротивее върви после бъди отново близък с него, не само интимно. Ми няма как.

И това, че после нон стоп ще го подозираш също не е решаващо. Отправяте се на еднопосочна мисия към звездите само двамата с партньора. По някое време разбирате, че преди тръгването ви е изневерявал. Няма технически шанс да ви изневери отново евър. По-малко ще ви отблъсне ли, с това предвид?...

# 63
  • Мнения: 7 527
Vяsko с неговите измерения, планети и нереалности....когато обичаш, всичко се преодолява. Изневярата е съществувала и ще съществува, докато свят светува.

# 64
  • Мнения: 2 204
когато обичаш, всичко се преодолява
Само ако обичаш до бой.

# 65
  • Мнения: 7 527
Не четеш ли тук, че за някои това е израз на голяма любов.  Ти ма бий...аз ша те обичам

# 66
  • София
  • Мнения: 35 293
Не мисля, че някой би простил със смирение и приемане. Истински, библейски, чисто.
Мисля си, че се вкопчва в идеята какво е било, без да подозира, че нищо няма да е същото.
Разбира се, ако ти е безразличен партньора, ако гравитираш просто в тези отношения или ги приемаш за част от пейзажа - нищо не ти пречи да си затвориш очите.
Остава да си отговорим това любов ли е, трябва ли ни и всичко е точно.

# 67
  • Мнения: X
Прощава се с обич и разбиране от едната страна и с реално съжаление от другата. Доверие може да се възстанови. Отнема време, разбира се. Всяка история е различна.

# 68
  • Мнения: 6 245
Vяsko с неговите измерения, планети и нереалности....когато обичаш, всичко се преодолява. Изневярата е съществувала и ще съществува, докато свят светува.
А не, така не става. Точно като си обичал и си се впрегнал, тогава боли най-много. Ако е някоя за временно ползване, може хич да не ти пука с кой си го слага освен с тебе.

Ако не си й подсигурил нищо и се праска зад гърба ти как се нарича?
Като първото - полулюбов и нелюбов. Парите имат значение точно 0.
А, разбира се, ако не се чувстваш прее*ан по дефолт.

Е тогава си двойно пре*ан. Иначе съм съгласен, дори и без нищо, пак си е кофти тръпка.

# 69
  • София
  • Мнения: 35 293
Да, то всичко се преодолява.
Въпросът е как продължаваш нататък?
Прошката била пречистваща, казват, ама аз толкоз богоугодна не съм.

Не ми се е случвало, не знам. Но знам себе си и няма смисъл да убивам човека, бавно, полека, неусетно почти Laughing

# 70
  • Мнения: X
Както се преодоляват всички кофти неща, Горджъс. Първо се сещаш често и те боли, после се сещаш рядко и не боли, накрая спираш и да се сещаш, защото животът ти се е напълнил с други неща, по-смислени от това кой кого предал и колко ти е навредено.

# 71
  • София
  • Мнения: 35 293
А, не, това не е за мен. На мен нищо не ми минава, никога. Да си върви с късмет и жив Laughing

# 72
  • Мнения: 7 172
Както се преодоляват всички кофти неща, Горджъс. Първо се сещаш често и те боли, после се сещаш рядко и не боли, накрая спираш и да се сещаш, защото животът ти се е напълнил с други неща, по-смислени от това кой кого предал и колко ти е навредено.

Трябва време, да. И друго. Да разбереш и простиш, колкото и наранен да си.
Клиширано звучи, но е така. И за това е нужно време, доста време.

# 73
  • София
  • Мнения: 35 293
И той животът минал.
Ей сега....

# 74
  • Мнения: X
Ако нищо не ти минава, ще се побъркаш. Почти всичко минава, може би само загубата на дете не.

Сещам се за неща в миналото ми, за които много съм ревала, а сега ми е смешно. И с изневярата така. Детинщини някакви. Понякога си струва човек да остане и светът не е свършил.

Общи условия

Активация на акаунт