С какво ви дразнят свекървите? – 127

То и аз като бях бременна свекървата само повтаряше, че винаги мога да разчитам на нея за помощ. Минаха двете седмици бащинство на мъжа ми и той тръгна на работа, аз пък имах проблеми с гърдите, вдигах висока температура и бях капнала вече. Обадих се на свекървата да помоля за помощ, тъй като моята майка тръгна отново на работа, а свекървата по онова време беше безработна. Обаче жената каза, че сега гледа другото внуче и не може, на въпроса ми дали има представа до кога ще го гледа с идеята ако е още 2-3 дни при нея да не търся друга алтернатива, а да я изчакам отговора беше “ Не знам и не мога да питам, за да не дойде майка му да си го вземе още утре”.
Тук разбрах, че на нея не мога да разчитам.
Другото е, че много се радваха, че са ме приели в университет, щели да помагат аз да уча, мдаааа... Ето сега един месец ми се налага някой да гледа детето по два часа на ден сутрин, естествено гледат го баща му, сестра ми и майка ми, свекървата не, въпреки големите обещания, на които този път нито повярвах, нито се надявах.
 Когато ми се обади да пита да вземат малката ( 2 пъти до сега, но и детето е малко) , никога не съм отказала. Въпреки, че се дразня, че и променя режима и я слага да спи прекалено късно, но все пак за 2 дни на няколко месеца веднъж съм решила да не правя драми.

Нали уж на прегледи ходиш, пък нямало часове дори в Събота?? Или има само в неделя? Май за кафета говорим, не за доктори.

Аз самата в тези теми навремето съм се оплаквала от свекърва ми, но сега твърдо заставам против разсъжденията на тази снаха.
Mo0onllight, грешни са ти изначално представите за родителството. То не е само да родиш едно дете. Имаш си съответните отговорности за това дете, ти и баща му, неговите родители. Майка ти, какво да прави жената, тя ти е майка, съжалява те. Мислиш ли, че и тя, щом работи, няма нужда от почивка? Ама ти за никого не мислиш, нито за майка ти, нито за свекърва ти, сигурна съм, че и за мъжа ти. Ти си сега принцесата, родила златния наследник, и държиш всички да се въртят на пета около теб.
И да ти даваме съвети, ти няма изобщо да ги проумееш. Може да ти е обидно, но да, такъв ти е манталитетът. Няма да се замислиш, че не си права, ще си се тръшкаш и тропаш, че видиш ли някой ти е длъжен да "помага". Може и на младостта ти да го отдадем. Млада си, ще осъзнаеш някой ден някои житейски истини...
За протокола - имам едно дете, което съвсем сама съм отгледала, баща му не знаеше как се бута количка, нито какво представлява памперс. Бабите и дядовците от време на време му се радваха. Никога не съм изисквала помощ от никого. Била съм уморена, недоспала, ходило ми се е на кафе, на дискотека, писвало ми е това еднообразие много пъти.... Но това е майчинството. И да добавя, че не съм свекърва. Поне не още.
Много искам да ти кажа да преосмислиш представите и изискванията си. И да не обвиняваш мъжа си за незаинтересоваността  на майка му. Дано има смисъл...

Подкрепа ще намери, ама зависи какво иска. Ако ми каже имам нужда, веднъж.. за лекар, разбирам и ще подкрепя. Ама да ми тръгва с рогите, че нямало да води детето затова, да дава оценка, че жената си гледала рахата... Абе, я оттука. Естествено, че на мъжа й му е неприятно щото неговите родители не откликват, както нейните, скоро обаче ще му писне тъщата да виси вкъщи с оправдание "детето" или ако му намилат за тая работа.

Малечка Палечка, как се връзва съветът ти да бъде мила и добра, с по-раншния "детето си е твое...  игнор."

Авторката си копае голяма яма, честно казано, но ми е ясно, че нищо няма да поеме от казаното.

Впрочем, сега как се обръщат към свекървите? По име, на майко или Алооу? Питам за собствена информация, че ще съм и свекърва и тъща, да знам и да не стане конфузно

И "чшш, ей" е добре
Сега сериозно, не дърпай дявола за опашката. Тази драма е запълнила най-много теми след гледането на децата. Заедно с "на мен трябва да е кръстено детето".
Няма правило, стига от страна тъщи и свекърви да няма натиск и изискване за каквото и да е обръщение. Трябва да е комфортно и на двете страни

Мунлайт повечето в темата все още сме с  несемейни деца 😉 (в следя я вече около 100 теми та съм наясно с редовните потребители!) Но почти всички сме майки и напълно те разбираме през какво преминаваш. Изтъркания лаф "лесно не се става родител" всички сме го разбрали.
Радвай се че майкати ти помага защото можеше и тя да откаже. Тогава и на нея ли щеше да ограничиш срещите?
Разбери че гледането на бебе е много по трудно от гледането на вече разбиращо такова. Ние с мм живеем от доста време в чужбина, тук са родени и децата ни. В началото бяхме напълно сами, свекърите се преместиха в чужбина чак когато малкия беше на 1+. За 1ви път ги взеха с преспиване когато малкия беше на 3+. Свекървата и още не се навива да ги глада двамата за повече от 3-4ч и това говорим за важен ангажимент, не за почивка. Не че е стара, но работи по 10ч и тя има нужда от почивка, своите деца е изгледала, вече няма такива задължения. Трудния период ще отмине, след това по разпределение всеки, но пак ще имаш нужда от помощ и ако си развалите отношенията сега ще ти е още по трудно. Ще развалиш и отношенията с мъжа си.
Аз от сега съм заявила че аз внуци няма да отглеждам. Стига да имам възможност бих помогнала, но дори сега се замислям дали бих се навила да гледам бебе. За по голямо няма ядове!

Ако Mo0onllight е от малък град край морето, май се сещам защо е толкова важно това гледане.
Там зимата животът е почти спрял, само местни, почти нищо не работи, но лятото е вече друго.
Купонът почти не спира, и ако до сега са свикнали така, то това лято нещата са други, поне за нея...и ако е малко ревнива...

В голяма грешка си. Както казах - стига догадки. Имах много тежка бременност с високо кръвно, постоянно бях в болницата и още не са се нормализирали нещата. Нормално е да съм изтощена, но нали най-лесни са нападките. И мен ме е страх дали няма да ми стане лошо или да се случи нещо друго и да остане само детето. Мъжа ми и той ходи на работа и ми помага много и не, не може да си взима дни, не на всяка работа позволяват. Вие как бихте се почувствали ако свекърва ви нарече внучето си пред приятелка " ангажимент " ?

Ами то не трябва да й е ангажимент. Ваш ангажимент е - наистина.

Никак. Детето е ангажимент, не е лъжа. Но наистина е ваш.

Да де, но като си го направи да не е различно само за нея, а и за мъжа ѝ то тогава и ревността няма да е проблем. Това обаче не става със задължаване на баби и дядовци, а точно на мъжа

Леле, Кая, това вече се казва безотговорност. Не за това, че те е вързала с детето, а точно защото не я интересува на кого го оставя и то без храна и без предварителна уговорка. Остави теб, към детето отношението ме потриса. Аз не мога да си представя, че ще ми мине през ума, ей така, просто да оставя детето на някого без да го уведомя, камо ли да го направя

Аз съм отглеждала бебе на приятелка. Ама съвсем буквално, на мен викаше "мамо" до към 2 години, прекарвах с него повече време и от двамата. Бяхме на по 18, свекървата още работеше, майка ѝ почина и за капак ѝ остана 6 годишен брат за отглеждане, бебето беше на месеци. Ясно, че не само мъжа ѝ но и тя трябва да работи, а действието се развива по време на Виденовата криза. Изобщо нямам против по принцип гледането на чужди деца. Аз съм отгледала няколко, не до такава степен, но не е и единственото. Моето дете никой не е гледал, включително майка ми. При положение, че на доста майки съм можела да кажа "аз помагах/гледах твоето, сега трябва да се гледа моето". Не съм го направила съвсем умишлено. От каквато и помощ да съм имала нужда, първо мъжа ми е бил насреща. Никога не ни е тежало детето, никога не сме имали нужда от почивка от него и нужда да го трапосваме на когото и да е. Е, случвало се е заради съобразяване с него да отиде само единия някъде или да пропуснем почивка, че е далеч, пък той не беше фен нито на смяна на обстановката, нито на пътуване, ама чак пък драма никога не е било
Продължаваш да си изсмукваш от пръстите. Разбери, не се права. Всички са изтощени на третия месец на бебето. Мъжа ти предполагам няма да го държат на сила на работа, ако ситуацията вкъщи е животозастрашаваща. ти първо искаш някой да го гледа, че да отидеш на лекар, после няколко часа в неделя, че вие да си починете, на края някой да стои с теб нон стоп, че случайно да не ти стане лошо. Наистина ли не намираш грешка в твоите очаквания и са си напълно нормални за теб? И да, бебе е ангажимент. Но той е на родителите и не бива на никого да го прехвърлят. Да са мислили преди да са го поели, тогава се мисли

Mo0onllight, аз карах тежка бременност, пиех по 16-20 хапчета на ден и не ставах от леглото. На първата разходка с бебето имах чувството, че ще умра. Толкова бях обездвижена. Детето се роди недоносено. И за миг не съм си помисляла да викам баби на помощ. През деня спях с детето, ако не сме на разходка, вечер с ММ излизахме заедно. Трудно е, но аз също смятам, че бабите са за да се радват на внуците, не да ги отглеждат. Моята дъщеря е вече на 10, идеална е за гледане от баби. Самостоятелна бойна единица е, с радост това лято ще гостува на моите родители без нас - ако се случи ще е за втори път през живота й.

Приемам всичко, но не разбрах защо точно в неделя трябва да го гледа.
Тя също има нужда от почивка и

Леле, Кая, разби ме тази ти позната. Какво спокойствие. За завиждане си е.

О, тук казусът става от тия, дето с всяко мнение все по-интересни подробности излизат. Неприятното е, че в тази ситуация няма обстоятелства, покрай които свекървата да излезе крива, че не иска да гледа внучето.

Напълно вярвам на свекървата, че я е страх да гледа толкова малко бебе, което май е и недоносено на всичкото отгоре. Ще го гледа по-нататък, ако пък не иска, здраве да е. Нали другата баба си е влязла в ролята, достатъчно е.